ное. 19 2009

Пътят за Египет минава през… Торино

Днешният пътепис ще ни отеведе до Торино. Мислите си, че Торино е в Италия или че там се произвежда ФИАТ? И това донякъде е вярно, но днес ще видите египетския Торино — т. е. Торино на древно-египетското изкуство. Иначе физически ще бъдем в Италия. Наш водач ще бъде Росица. Приятно четене:

Пътят за Египет минава през… Торино

Подобни думи е изрекъл Шамполион — ученият, който през 1822 г. успява да разчете триезичния надпис на Розетския камък, т. е. египетските писмени системи, именно в Торино.

Аз, представете си, подкрепям Шаполион по мои си причини. Само дето моят път до Египет още не се е състоял, но със сигурност е започнал още в България, преминавайки през Крит, с попътна спирка в Торино.

Седмица след завръщането ни от Крит през лятото на 2009 година се оказах участник в проект на тема „Бельото като дискурс“. Моята роля се изразяваше в изясняване образа на критския минойски корсет от преди… 36 века. Затворих се аз вкъщи по напълно академичен начин и потънах в книги, документи и картинки от древността.

Откривателят на минойския дворец в Кносос — сър Еванс,

през далечната 1903 година, намерил сходства между „Богинята със змиите“ и египетската богиня Уаджет и гръцката Афродита. Върху тоалетите на минойските дами в много от фреските и в изображенията върху печати той открил елементи, приличащи на египетския Анкх (Анх) или „Възела на Изида“ („Кръвта на Изида“). Символи на фертилност, менструация, зачеване и кърмене се откривали както чрез символичното оформяне на тялото, така и чрез цветовете — тъмножълто, червено и бяло. Жълтото и нюансите му били женски цветове в древността. В Египет тъмножълтото се добивало от шафран, който пък от своя страна се приемал за облекчаване на менструалните болки и регулиране на цикъла. Ритуалът изисквал поставяне във влагалището на магическия „възел на Изида“ и произнасяне на заклинания. Допуска се, че подобни практики са били възможни и в минойския Крит, още повече, че в акротирския дворец на Тера (сега Санторини, някога минойска колония), е открита великолепна фреска „Събирачки на шафран“. А ето и картинките на Богинята със змиите и на една великолепна Дама с броеница от Тера.

Статуетки на Богинята със Змиите“ от 1600 г.пр. Хр., Кносос, Крит

Дамата с броеницата — фреска от Тера

Така корсетът ме изправя за първи път лице в лице с три големи символа — Възела на Изида, Анкха и християнския Кръст, за които правомерно или спекулативно се твърди, че се родеят.

Възел на Изида Анкх

http://www.knotofisis.net/images/IMG_1772.JPG http://www.touregypt.net/featurestories/ankh.htm

И още нещо — в „идеологически“ или в чисто иконографски план, Изида, кърмеща Хор, и Света Богородица с Младенеца, също застават редом… Това наистина ми помогна да разбера защо най-известната торинска катедрала се нарича не просто „Света Богородица“, а „Великата Божия Майка“.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/1/15/MaryAndHorus.JPG

Още не бях се израдвала достатъчно на щастливия финал на моята статия, когато се наложи да започна подготовка за командировка в Торино. Какво пък толкова, очевидно рекламата беше облъчила достатъчно и мен, защото не си направих особен труд да разучавам града предварително. В туристически аспект той не е толкова атрактивен колкото… Да, ама не. От кратката справка за града, която все пак направих, научих, че там се намира музей на Египет — втори по богатство след този в Кайро и единствен в Европа, който е посветен единствено на Египет; храм на Великата Божия Майка — „Гран Мадре ди Дио“, построен (вероятно) върху основите на храм на египетската Изида… В добавка Торино приютява плащеницата на Исус Христос в Дуомската катедрала; явява се център както на бялата, така и на черната магия; „заиграва“ се със свещения Граал…

Заинтригува ме и информацията, че същият този град:

  • е родното място на твърдия шоколад и вермута, на ФИАТ и Ланча;

  • притежава великолепен музей на киното;

  • има красивото местоположение и е врата към италианските Алпи;

  • има четири реки, от които най-известната — По;

  • има прави улици, множеството пиаци (площади), арки, колони и бароковите сгради…

Пристигнахме в Торино в късния следобед.

Срещу 5,50 евро ползвахме синия автобус от летището до центъра на града. Остави ни точно на известната Порта Нуова, на бул. „Виторио Емануеле II“, близо до която открихме хотела си. Вече се смрачаваше, когато тръгнахме да се разхождаме. Управителят на хотела ни посъветва да избягваме лявата перпендикулярна на булеварда, а да вървим по Виа „Рома“ към центъра на града. Не задавахме въпроси, очевидно в непрепоръчвания квартал се продава дрога, възможно е да ни гепнат нещо и пр. Е, добре — утре по светло може и да се пробваме. А сега — към центъра.

Първото впечатление: град, удобен за живеене! Мислех си, че Патра води личната ми класация по наличието на арки и колони (още за Пелопонес и Патра), но не! Торино е този град. Общата дължина на улиците и тротоарите, покрити с арки (променади), е цели 24 км! И да вали — не ти пука! Ходиш си под арките и ти е приятно. Сградите не са лъснати до блясък и това ни накара да се почувстваме в реалена място за живеене, където не изпитваш неудобство, ако се подпреш, докоснеш или хванеш за нещо. Хората, с които се разминавахме не бяха много. Италианците са по домовете си, семейството преди всичко и вечерята, състояща се от множество блюда! Говори се, че дори и днес, италианските жени не излизат, а още по-малко работят вечер. Това дало шанс на емигрант/к/ите, в това число и на българските, да заемат такива работни места в болници, поликлиники и пр., които изискват нощни смени. Онези, които все пак се срещахме, бяха облечени семпло и непретенциозно. Обстановката като цяло беше много приемлива за нас — хората, които сме силно чувствителни към това някой да ни се държи от високо.

Решихме да следваме Виа „Рома“ до края.

Точно по средата между Порта Нуова и площад „Кастело“, след едно леко дясно завойче, се намира Египетският музей. Но той е черешката на нашия сладолед и го оставяме за утре. Много често се изкушавахме да кривнем от основното трасе, подмамени от светещи безистени, които се оказват просто улички с арки и колони, които пък ни водят към други арки и колони и така сякаш всичко прелива едно в друго като в не много страшен лабиринт. Известно оживление цареше в уютните кафенета и сладкарници, където торинчани бяха дошли за аперитив, сладкиш или шоколад. Централните булеварди и улици на Торино са прави и е лесно да се ориентираш и да ги следваш. Коли и трамваи преминаваха по каменните настилки на площадите — не ги очаквахме там, защото според „нашите“ стандарти това движение трябва да се случва само върху асфалтирани улици.

Торино, Италия

Ето какво видяхме в онази първа вечер, следвайки Виа „Рома“: класическата Пиаца „Сан Карло“, пиаца „Кастело“ с Палацо „Мадама“ — шедьовър на бароковата архитектура; Пиецета „Реале“ с Палацо „Реале“. Оттам тръгнахме наляво по уличка, която ни изведе до Палацо ди Чита. След кратко колебание се върнахме до гърба на Палацо „Реале“, където открихме Дуомската катедрала „Йоан Кръстител(сан „Джовани Батиста“), където в специално помещение се съхранява плащеницата на Исус Христос. Алтернативата беше да открием Порта Палатине — огромен площад, превърнат в най-големия открит пазар в Европа.

Началото на Виа „Рома“ срещу гарата Порта Нуова

Виа Рома

Пиаца сан Карло

Пиаца сан Карло

Виа Рома

Едно завойче към този безистен-улица

Вечерно Торино

Палацо ди Чита (нещо като Градски съвет)

Площадът пред Палацо ди Чита

Дуомската катедрала — сан Джовани Батиста с плащеницата на Исус Христос

На другия ден (отново преди смрачаване) трябваше да избирам между музея на Египет и Плащеницата на Христос. Избрах

музея на Египет (Museo Egizio)

Две огромни статуи на Секхмет — богинята с лъвската глава, „пазят“ входа на музея. Сакхмет и богинята-котка Баст(ет) били сестри и дъщери на бога на слънцето Ра. Знаете суеверието за черната котка и колко е лошо, ако ти пресече пътя, нали? Според някои предания, това „вярване“ е изфабрикувано от християните, за да дискредитира именно езическата богиня Бастет. В ръцете си Сакхмет държи Анкх — символът на живота и безсмъртието.

Сакхмет — богинята с лъвската глава

Да се снима в музея е трудна работа, няма и да разказвам много за музейните експонати, които са хиляди. Тук наистина може да се види какво ли не — от папируси до саркофази, от дребни дървени статуетки до колосални статуи. Дадох си сметка, че ще е трудно да запиша и огледам всичко, ето защо се насочих към залите със статуите на Сакхмет — изобилие от статуи на богинята в седнало и изправено положение. Търсех също символа Анкх и съответстващия йероглиф (със значение живот), за да придобия минимална представа за контекста, в който е използван. Не успях да снимам един от най-ранните експонати на музея — металната табла, изобразяваща египетски култови сцени с участието на Изида. Сребро, няколко вида злато и примеси са използвани за направата на „документа“ — вероятно в Рим и вероятно през I век от новата ера. Култът към Изида бил горещо приет от римляните под въздействие на Клеопатра и нейния любим… Видях и копие на Розетския камък и именно тук за първи път прочетох думите на Шамполион: „Пътят към Мемфис и Тебес (Луксор) минава през Торино“.

Моята първа по-смела стъпка към Египет! Колко още трябва да чета и учааааа!

Секхмет

Анкх

Ето и една по-светла панорама на града. Тръгнахме от гарата на Порта Нуова, до която беше хотелът ни.

ЖП гарата „Порта Нуова“

Следвайки ВиаРома“ отново се озовахме на пиаца „Сан Карло“ — този път оживен и радостен. Събота е. Защо ли нямам чувството, че съм в милионен град? Колко е хубаво, че има толкова много пространство за всеки!

Пиаца сан Карло

Пиаца сан Карло

Пиаца сан Карло

Пиаца сан Карло

Тук напуснахме площада с десен завой и се отправихме към Музео дел Ризорджименто — музей на Обединението (буквално на Възраждането или Възкресяването) на Италия, приютен от

двореца Каринян (Carignan).

Приятно площадче, паметници, изложба на открито, хора!

Площадчето пред двореца Каринян

Входът на двореца Каринян — музей на Обединението на Италия

Този бароков дворец е построен в края на 17 век и е имал щастливата съдба да види раждането на бъдещия първи крал на Италия — Виторио Емануеле II през 1820г. Тук са се провели и първите парламентарни заседания на обединената държава през 1861 г. Тогава Торино е и първа столица на Италия (само за три години, после столицата се преместила във Флоренция). Спомням си, че Гарибалди стоеше на своя пиедестал в Ница с лице към Торино (за Ница — тук: http://patepis.com/?p=4741). Е, сега съм тук — на крачка съм от сградата, в която се е изляла цялата еуфория от обединението на страната. Още едно парченце от пъзела е наредено. Дълга улица с името Ница показва пътя към Лазурния бряг. Дали е реверанс към Гарибалди, дали италианците мислят Ница за „своя“? Защото пък Пиемонт, където съм сега, има доста френски привкус — объркана работа…

Част от фасадата на двореца Каринян

Задната част на сградата

Оказахме се във вътрешния двор на двореца, чиито отделни крила образуват правоъгълник. Оттам излязохме на друг прекрасен площад, където засия огромна библиотека. Входът й се пази от Секхмет и да… това е библиотеката на Египет — с ранг на Национална библиотека.

Излизаме от вътрешния двор на двореца

Срещу нас е тази красива библиотека

Тава е другата фасада на двореца — втората дълга страна на правоъгълника

Беше приятно да поостанем тук. Хората си почиваха, разговаряха по пейките, играеха на карти, ядяха сладолед. Обаче… откъде това време?! Пак ще се стъмни, а толкова ни се иска да продължим!

Тръгнахме към реката По с намерението да разгледаме площада Виторио Венето

и

храма на Великата Божия Майка — „Гран Мадре ди Дио“.

Щом французите казват, че площадът Венето е най-големият площад в Европа, значи е вярно. Да минем първо по моста на реката По, после ще покажа Венето от височината на храма.

Реката По

Реката По

Реката По

Реката По

Може би водата си каза думата, може би заради стопяващото се време или пък заради чувството за простор, което площадът създава… дали пък не заради приближаващият се храм, построен като езически пантеон, или пък заради чара на квартала, разположен по хълма, дали, дали, дали…, но тук вече си казах, че не ми се тръгва от Торино. Тук вече ми се прииска да седна спокойно, да дишам въздух заедно с местните хора и следвайки техния ритъм, да изпия глътката еспресо и да си мисля за уредбата на света.

За отсрещния храм казват, че е център на бялата магия, че е наследил храм на Изида. Три католически храма в Италия носели името Великата (Божия) Майка по съвсем ясна аналогия с езическото време, доминирано от Великата Майка. Тези влияния тук са дошли от Египет и (вероятно) от Близкия Изток. Двете женски статуи пред храма символизират Вярата и Религията. Лявостоящата държи в лявата си ръка съд, интерпретиран като Граал. Сред многото езотерични легенди за Торино тази за Свещения Граал е много популярна. Надделява схващането, че Граалът има повече символично, отколкото материално присъствие, но… Изследователи от Техническия Университет в Торино изчислили, че ако се следва посоката на погледа на жената с Граала, ще се стигне до Палацо ди Чита — ю-ху, него го видяхме още първата вечер! Куриозното е, че по фасадата на този дворец също са изобразени подобни съдове (чаши). Тях не ги видяхме! Да сме знаели къде да гледаме…

Гран Мадре ди Дио

Гран Мадре ди Дио — статуята на Вярата

Гран Мадре ди Дио– статуята на Вярата в гръб

Гран Мадре ди Дио — статуята на Религията — жената държи кръст

Площадът Виторио Венето, видян от Гран Мадре ди Дио. На преден план е паметникът на Виторио Емануеле II

Бързо си тръгваме от този храм, построен в чест на краля Виторио Емануеле II, по повод на връщането му от изгнание. По странни причини архитектурното решение е в полза на прилика с езически Пантеон, а не с „класическа“ католическа катедрала. Впрочем, останах с впечатлението, че повечето католически храмове в Торино никак не са типично готически, типично барокови или… въобще типични. В съботната привечер в храма беше пълно с богомолци, почувствахме се доста неловко и тръгнахме. Обратно по моста над реката По, последен поглед към наистина големия площад Венето. Почти в тръст се отправихме към Моле Антонелиана — някогашната синагога, приютила най-значимия музей на киното в Европа днес. Кулата си е впечатляваща — цели 167 метра. Тя е сред символите на Торино и сигурно вече сте видели върха й на някои от снимките.

Ето я:

Моле Антонелиана

Моле Антонелиана

Моле Антонелианамузей на киното

Тъмно е, тъмно е, тъмно е. И е късно. Не че музеят е затворен — в събота работи до 23 часа — просто времето, с което разполагахме, е колкото за едно кафе. Това и направихме. Седнахме точно срещу централния вход и поръчахме еспресо. Докато се освежавах в помещението за освежаване, видях на стената на артистичното кафене тази композиция:

В кафенето срещу музея

Уверих се с умиление, че освен Вярата и Религията, в Италия и за италианците има още нещо съществено важно — киното! Снимката в „иконостаса“ е от филм от 1954 година.

Само след половин час допрепускахме до хотела, за да се приготвим за прощалното събитие — колегите ни имаха повод да почерпят в арт-кафето на Le Lingottoбивш завод на ФИАТ, трансформиран в комерсиален и конгресен център, но… с писта за изпробване на автомобили на покрива.

Хубава вечер — и дума да няма! За десерт ни сервираха крем с шафран. Използвах случая за захвана темата за възела на Изида, шафрана и заклинанията срещу „женски“ болки и за плодородие — виж началото на този разказ! Темата завърши с извода, че шафранът очевидно е полезен за сексуалната потентност. После с поредната доза червено вино обсъдихме факта, че италианците, както и гърците, не поглеждат в очите докато правят наздравица…

На следващия ден разполагахме с по-малко от час между закуската и автобуса за летището. Употребихме това време за последно кафенце в „нашия“ квартал. Взехме си довиждане с любезните служители на уютния хотел, направихме снимка за спомен на едно от сепаретата преди ресторанта (тук си чакахме реда за интернет).

Колко ме е яд, че си тръгваме! Пак успяхме да откраднем няколко часа блаженство за душите си, но понякога наистина ми е мъчно, че „междучасията“ са толкова кратки!

Край

Още снимки от Торино:

http://royak.snimka.bg/travel/torino-italiya-2009-turin-italy-2009.436499

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с – на картата:

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътят за Египет минава през… Торино”

  1. doriana каза:

    Всъщност Болоня „бие“ Торино по дължина на арките – около 38 км само в центъра на града. Благодаря за разказа – както винаги много интересен и информативен.

  2. Росица каза:

    Dorina, едва сега прочетох коментара ти. Лелеее, значи на Болоня арките били още повече!? Ще ми се да ги видя, май ми харесва такова устройство на/над тротоарите.
    Благодаря за отзивите! Поздрави!

  3. Zlatoronka каза:

    Много са интересни тези паралели между европа и Египет, а скоро разбрах че траките, почитайки Дионис, да почитали Дион-Исус.. тук има доста за разчетена по нашите земи писменост както и значения на йероглифи, които са интересни за мен неща:
    http://www.institutet-science.com/bg/introb.php

Leave a Reply