юни 17 2008

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (3): Рустави и Телави

Редакцията на сайта тия дни са я подпукали да работи и не ѝ остава много време, но … как да изоставим хубавите пътеписи? Няма да стане! Днес продължаваме с пътешествиет на Роси иа Черноморска Турция и Грузия. Предишната част беше за Трабзон и Батуми, а в началото беше това Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)

Ние продължаваме към

Рустави и Телави (Грузия)

Към Рустави

Напускаме древната Колхида и се отправяме към източната древна половина на сегашна Грузия – Иберия. Проспивам 100% от времето, през което пътуваме.

Рано на другата сутрин сме на централната гара в Тбилиси. Веднага ще вземем маршрутка за Рустави. Там ни чакат приятели от каучсърфинга.

Грузия – Рустави и Телави

Гарата на грузинската столица е отврат. Денят е мрачен. Маршрутка намираме бързо и лесно. Шофьорите и пътниците са толерантни към багаж във всякакви формати – правят място, помагат да се натовари.

Известно време се движим успоредно на река Кура. Още съм сънена, но успявам да забележа кацналите на левия стръмен бряг къщи и черкви. Погледът ми се задържа на този “великотърновски” пейзаж по-дълго от необходимото, затова почти пропускам един чудесен хамам от дясната страна, който бързо се скрива от погледа.

Пристигаме в новия град Рустави. Старият град е много “стар” – датира от годините след Втората световна война. Индустрия. Намираме се в Димитровград или нещо подобно. Блокове и нищо друго. Наоколо поле, прави улици и вятър.

Грузия – Рустави и Телави

Докато чакаме за срещата се опитваме да си поръчаме кафе в една будка, в която се продават хачапурита, цигари и пр. Жената изплаква с вода от едно канче две големи порцеланови чаши, слага нещо в тях, после подгрява сместта “баба вари кокали” с бързовар. Пенило се, не пенило се – пием го.

С кафето запалвам цигара и това мое действие ни докарва неодобрителни погледи. Жената, която пуши на публично място в Грузия е… познахте – лоша жена. А местните? Те се крият по разни дупки и закътани стаи. Тръгнат ли обаче да пътуват в странство – например в Турция – ела да видиш как не гасят цигарите дори в автобуса. Май точно тези двойни морални стандарти не понасям. Не друго.

Както и да е, нашият час настъпва. Виждаме усмихнатото лице на нашата приятелка. Тя ни повежда към жилището си, което е на третия етаж в един от панелните блокове. Не, че и ние нямаме панелки. Но тези, които виждаме, са доста по-лошо скалъпени и от най-лошите наши. Вървиш по стълбите и виждаш мазето от височината на втория етаж. Как? Ами през дупките между стъпалата. Висят кабели, купища дърва за огрев по стълбите, торби с цимент… Най-важното обаче е, че няма вода.

Грузия – Рустави и Телави

Докато домакинята ни загрява кофа с вода на газовия котлон, отваряме приказка за живота в Грузия, за политиката днес. Страната е пред избори в този момент, върви рекламно клипче с песничка за президента, който според текста е “магария”. Думата е многозначна, означава силен и готин едновременно. Сравнително добрите пътища били резултат от неговата политика. В някои градове нямало доставка на газ в продължение на три години, а електричеството липсвало за цели седем месеца. Сега е по-добре. Саакашвили уволнил около 15 000 /предполагаемо корумпирани/ полицаи с идването си на власт и с това сложил началото на борбата срещу корупцията…

Грузия – Рустави и Телави

Получавам отговор на повечето от останалите без обяснение неприятни ситуации, които преживях по трасето Трабзон-Батуми-Тбилиси.

– Имаш две големи предимства в тази страна – казва ми домакинята.

– Кои са те – питам аз.

– Първо – ти си православна християнка; второ – не си руса.

– …???… – реагирам аз.

– Ами тук дори католикосът в публичните си изяви изпраща китайците в ада, защото са будисти и разрушават вековните грузински традиции.

– Аха – промърморвам аз – ама тук нещо ми замирисва на православен фундаментализъм. Още няколко щрихи се добавят към портрета на идеалния грузинец – силно демонстриращ православна вяра християнин с тъмна коса.

След освежаването тръгваме към стария град. Пусто е, защото още от четвъртък работата е прекратена заради предстоящите великденски празници. Изобилието от сини ириси прекрасно хармонира с бонбоненосините неокласически сгради – арки, колони, колони, арки. Платани (чинари – бел.Ст.) със свежи зелени листа растат по тротоарите на почти всички улици.

Музеят работи по някакво чудо и смело се пъхваме в него. Учителка по история, която сътрудничи на музея, е нашият гид. Много мила, много знаеща, с дървена показалка – като в класна стая. Ползата от това посещение е тази, че бавно и славно потъваме в някакво неподозирано минало време, когато на територията на днешния Рустави е имало цветущ град. По стечение на исторически и природни катаклизми той изчезнал от лицето на земята тотално, за да се появи отново на повърхността заради тежката индустрия и производството на пластмасови бутилки.

Коментираме с историчката верността на данните за открития в Грузия “първи заселник на Европа” – “гост” от Африка, стъпил тук преди 1 милион и 700 хиляди години. Тя се заклева, че всички най-най-модерни изследвания за възрастта на скелета са направени. ХОМО ГЕОРГИКОС – така го нарекли тук.

После я разпитваме за света Нино – кападокийската светица, която обръща източна Грузия в християнската вяра през 4-ти век. Жената отговаря с благоговение. Не се наемам да цитирам хипотезата за “защо Нино от Кападокия идва в Иберия”, само ще поднеса част от онова, което дори и аз – невежата в историята – успях да схвана. Значи Централен Анадол се явява сърце на хититското царство в далечните 18-17 век пр. Хр. Хититите се появили там вероятно през Балканите /България…!!!/, а още по-вероятно през Кавказ. Според кавказката версия кападокийците /наследници на хититите/хетите/, в това число и св. Нино, изпитвали роднинско чувство към кавказците и точно заради това тя се насочила към тези земи. Верността на тази хипотеза не мога нито да приема, нито да оспоря.

Вслушвам се в думите на историчката, защото само след няколко дни ще бъдем в Кападокия – търся връзки и общи неща. Светецът на Грузия също е кападокийски – св. Георги. Тук обаче специалистката ни разяснява, че Грузия /име, свързано с името Георги/ не е оригиналното наименование на страната – Сакартвело. Персите наричали страната Гурджистан. Именно чрез тях останалият свят приел варианти на името, в т.ч. – Грузия. Бродим из цялата грузинска история – от времето на Урурия /Армения/, Колхида, Иберия и Албания /масивен компонент на днешен Азербайзжан/, през обединението на страната и феодалното й разцепление, през новото обединение, заслуга на Иракли II и пр. Тя преподавала на учениците си за Бачковският манастир в България, съветвала ги да посетят нашата страна.

Грузия – Рустави и Телави

После ни кани да видим една уникална изложба, открита скоро в сградата на музея. Картини, направени от паяжина. И сега настръхвам от спомена за тези произведения. Персонажи от древногръцката митология, изработени от различна по цвят, т.е. по нюанси на цвета, паяжина – от мелничарско бяло до саждено черно.

Излизаме от този музей с особено чувство. Кавказ е онази земя, която се намира между Черно и Каспийско море. И България е черноморска. Удивлението ми от мобилността на древните за пореден път е неописуемо. Историческата каша в главата ми ври. Понякога е достатъчно само сърцето да трепне от някакъв общ ритъм, природна гледка или събитие, достигащо до съзнанието чрез интуицията.

Грузия – Рустави и Телави

Крачим в стария/нов град с друго чувство и сядаме да обядваме в парк край реката. Освен бира “Казбеги” в последните години се е появила марката “Накатхари”. Студените глътки помагат да се понесе по-лесно поредната порция лош шашлик. Наблягаме на мезетата, тревите /всички видове зеленина, които се поднасят в суров вид към или вместо салатата/ и незменното хачапури – този път с плънка от боб. Лютичко, пали апетита. После се прибираме и отмаряме заслужено.

На другия ден потегляме към Тбилиси и оттам към Телави.

Отиваме в сърцето на областта Кхета, известна с разнообразните вина, с ранните християнски катедрали, с троглодитските си селища и с неописуемо красивите гледки към Кавказ. Казват, че местните хора били най-гостоприемните от всички грузинци.

Към Телави

Подминаваме селца с много интересни къщи, построени от камък и тухли. Тухлите красиво рамкират прозорците и вратите, а камъкът изгражда основната част на стените. На някои места вертикалното редуване на подредени под ъгъл неголеми заоблени камъни и сащо така подредени тухли създава много приятен ефект. Множество стада от крави и овце по целия път. Най-сетне сме в Телави.

Грузия – Рустави и Телави

Няма вода, така че не губим време в просторния апартамент, а веднага излизаме на разходка. Първото, на което се натъкваме е огромен фонтан, по средата на който се извисява позлатена статуя на св. Георги. Осведомяват ни, че Саакашвили “построил” подобни фонтани с неизменния светец почти навсякъде в Грузия. И понеже там не се произнася “фонтан”, а “понтан”, на Миша му казвали Понта/н/швили, а не Саакашвили.

От дясната ни страна е средновековната крепост, зад стените на която е дворецът на царя обединител Иракли II – /сега музей/, както и множество култови постройки от различни епохи. На това място младежите въздишат и обикновено тук правят предложенията за женитби. Дворецът на Иракли е в персийски стил /макар че именно той прогонва персите от сегашна източна Грузия!!! / и впечатлява с филигранните резби около прозорците и вратите. Гледката към града е прекрасна.

От другата страна на площада с фонтана стои красива традиционна сграда с голям резбован балкон, която е превърната в туристически информационен център. Центърът сега обаче функционира като предизборен щаб и гостите на града, ако обичат, нека не се мотаят наоколо. Неокласиката и тук си е на мястото, после отстъпва място на стария град, който изцяло се състои от едно- и двуетажни къщи, построени от камък и тухла в стила, за който вече разказах. Време е за вечеря и приятелите ни ни завеждат в малко /вероятно тайно/ ресторантче, обслужвано от една стара баба. Там има три масички, почти тъмно е и не става ясно как и къде се приготвя храната. И все пак на това място хапваме доста царски и пийваме също така. Постепенно компанията се увеличава до 8 човека – всички до един сме чужденци.

Грузия – Рустави и Телави

На следващия ден решаваме да посетим Цинандали.

Това село освен с прочутата си винарска изба е известно и с факта, че градината и вилата на поета Чавчавадзе са там. Чавчавадзе не ни беше известен, но се оказа, че именно той е канел във вилата си поета Лермонтов. Заради това решаваме да разгледаме Цинандали. Романтичните женски образи, сътворени от Лермонтов и антицаристката дейност на Чавчавадзе събуждат любопитството.

Грузия – Рустави и Телави

От площада на Телави взимаме маршрутка и след 15-ина минути слизаме точно пред оградата на градината. Централната порта е заключена. Намираме пролука малко встрани и влизаме. Проектирана е в английски стил, огромни стари кедри растат от двете страни на алеята, водеща към вилата. Снимаме се на воля, на воля си пасат и няколко крави.

Грузия – Рустави и Телави

С наближаването на историческата вила забелязваме паркирани пред металната й ограда две черни, квадратни, ясно какви коли. Пред самата порта излизат охранители с Калашници и кротко ни обясняват да се чупърдосваме.

– Снимка на вилата? – питам аз.

– От мястото, на което стоите, може – отговаря охранителят – ама бързичко.

Добре, че е измислен зуумът. Снимката май се получи. По-късно разбираме, че тук се нанасят нови собственици – бизнесмени от Казахстан, които ще превръщат мястото в почивна станция…

Винарната е затворена и не можем да опитаме виното. Тостовете в този район често завършват с думите “А враговете ни да пият бира…”.

Грузия – Рустави и Телави

Безславно се връщаме в Телави, ожаднели като едни врагове. Обикаляме пазара от любопитство. Утре е Великден. Продава се какво ли не – кокошки, риби, прасета, домашно пушени парчета месо, боядисани яйца, зеленини /треви/, грузински козунаци и пр. Намираме един магазин за хранителни стоки и подправки и решаваме да попитаме за чай. Грузинският чай бил по-хубав от този в Ризе и източната част на черноморска Турция. След дълго съвещание между продавачките ни се предлага чай с търговското име Мириам. По опаковката личи, че е азербайджански. Той е грузински, но се пакетира в Азербайджан – отговаря продавачката. Купуваме. Пием кафе в едно подземие, което си бяхме открили по-рано тази сутрин. Готови сме да потеглим отново. Хвърляме ези-тура за посоката – катедралата Алаверди или селището Греми. Катедралата победи. Тръгваме с първата маршрутка. Тук е моментът да разкажа, че след като св. Нино покръства източните грузинци в християнската вяра през 4 век, християнството очевидно не става масова религия на часа. През 6 век за “подсилване” на делото от Сирия идват 13 монаси/братя. Катедралата Алаверди пази далечния спомен за Давид Алавердели – един от тези сирийци, привлякъл много последователи с чудесата, на които бил способен. Грузия не е страната, в която ще намерите пощенски картички без усилие. На входа на Алаверди обаче има пълна колекция. Забелязваме катедралния комплекс отдалече. Той е изумителен и спираме за снимки. Май това е най-високата катедрала на Грузия – около 51 метра. Съдбата и красотата й е съпоставима само с тези на катедралата в старата столица Мцхета. Дават ми пола, слагам си шала като забрадка. Възрастен бивш учител предлага да е наш гид срещу 5 лари. Човекът има постоянни тикове и зъбна протеза, която след всяка втора дума понечва да падне от устата му. Взимаме го с нас да разказва и тръгваме към храма. Там има постоянна служба, която ще продължи до следващия ден. Почти до входа група млади мъже репетират църковни многогласи, които са толкова характерно грузински, че ти пада шапката. Музика отвън и покъртително величие отвътре. Оставам за минутка сама на една от кръглите каменни пейки, опасващи грамаданска колона. Както много други неща в Грузия, така и златното време на Алаверди, се свързва със златния век на страната след обединението през 11-13 в. Големите винарски делви в катедралния двор били използвани по съветско време за складиране на мазут, нафта… Под сурдинка ни се казва, че още в много по-ранни времена руснаците повредили доста от оригиналните живописи на катедралата…

Скоро си тръгваме от това място и се озоваваме за пореден път на пазара на Телави. Пореден набег до ъндърграунд кафенето, после нова обиколка на града, крепостта, двете хубави черкви и пр. Телави е удобна изходна точка за много приятни маршрути. Правим ранна вечеря с нашите приятели във второто възможно за хранене място в града – пицарията.

На следващата сутрин потегляме към Тбилиси.

Продължението:

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (4): Тбилиси, Гори и троглодитският град Уплисцикхе>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (3): Рустави и Телави”

  1. […] Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (3… […]

  2. домосед каза:

    Като стана дума за задкавакзки пощенски картички, се сетих за един познат на познат аременец, който в последните години на комунизма, когато по Съюза изведнъж усетиха какво значи хиперинфлация, се уплашил че „денги пропадут!“ и накупил стотици пощенски картички по 1 копейка. Племенникът му и до ден днешен има запаси и ги раздава на приятелите си в Северна Каролина. Ето как се обяснява дефицитът 🙂

  3. Rositsa каза:

    Хитро! Видях страхотни картични с сайта на Митко. Сигурно у него са онези, дето не са в Северна Каролина:-))

Leave a Reply