ное. 10 2009

Из Европата на кола

Ето един пътепис, който едва ли можеше да появи преди 20 години. Всъщност щеше ли да имаше сайта като Пътуване до…, ако преди двайсет години не падна режима. Та затова днес ще направим едно бързо и забавно пътуване из Европата. Приятно четене:

Из Европата на кола

Когато тръгваш към България с двайсет и пет годишна кола, която не е била в движение допреди няколко дни и с шофьор, който току-що е взел книжка и почти не е карал, имаш само две възможности — или непрекъснато да се притесняваш, или да спреш да се притесняваш въобще. Както обикновено, аз се спрях на втория вариант.

Пътешествието ни отне три дни на отиване и три на връщане, спахме в колата, която е пригодена за тази цел.

Пътищата (Чехия, Словакия, Унгария и Румъния)

В Чехия, Словакия и Унгария са пей, сърце. След което гледката рязко се променя.

Понеже Kiff искаше да избегне Карпатите и възможността да се забие в Букурещ, направихме обиколка през Тимишоара, Турну Северин, Крайова и Александрия. Голяма грешка. Не само че пътищата бяха под всякаква критика, но и половината бяха в ремонт и през двайсетина километра едното платно беше затворено.

Това, което се набива най-много на очи по румънските пътища са кръстовете покрай пътя, където някой е катастрофирал и умрял. През километър-два — кръст или параклис. При начина на шофиране на румънците никак не е чудно. Да не говорим за безбройните трупове на кучета, котки и други неидентифицирани същества.

Шофьорите (Румъния)

Румънските шофьори мога да определя само с една дума — камикадзета. Това, че не ги интересуват правилата за движението по пътищата или безопастността на останалите участници в движението не ми е толкова чудно. По-чудно ми е, че явно не ги интересува собствената им безопастност. Нормална гледка представлява да видиш по най-стръмните завои в Карпатите как шофьор в раздрънкана дачия, от чиито багажник стърчи детска количка си играе на Формула 1 и изпреварва TIR-ове. Или пък TIR-ове, които си играят на Формула 1 по баирите. Многобройните табели, на които е написано колко катастрофи са станали в тази отсечка и колко са ранени и мъртви, явно никого не впечатляват.

Табелите (Унгария и Румъния)

Бяха жива мъка за мен, начинаещият навигатор. Винаги съм подозирала, че унгарците кръщават градовете си по следния начин: струпват безразборно на едно място съгласни и като станат двайсетина, казват готово. Докато намерим Felsővárosi Fekete Földek направо ми се ревеше.

Моят любим, като типичен млад шофьор, влезеше ли в град, не можеше да излезе. Загубихме по този начин цял един ден — сутринта се лутахме из Сегед, следобеда из Арад.

В Арад

се изгубихме така чутовно, че вздадохме всякакви надежди да се ориентираме по табелите и Kiff реши, че единственият начин да намерим пътя представлява да завиваме само наляво. Оказахме се в някакво гето, което го докарваше на Градът на Бога. Улиците дори не бяха асфалтирани, а нашия транспортер едва се събираше между къщите. Местните обиватели явно водеха целият си социален живот на улицата и ни гледаха лошо, ама много лошо. Боях се да снимам, та затова имам само тези деца.

Табелите, ах табелите в Румъния. Докато пътят е само един, табелите усложливо те осведомятват, че си тръгнал в правилната посока, но появи ли се кръстовище или кръгово движение — изчезват безследно. Единственото, което ти остава е да завиеш в посоката, която ти се струва най-правилна — там е заветната табела, от която разбираш, че вместо към Тимишоара си се устремил към Клуж-Напока.

Движението по пътищата (Румъния)

Моят любим Kiff, току-що приключил шофьорските курсове, прилежно спираше на всяка пешеходна пътека в Румъния и не можеше да се начуди, че пешеходците първо дълго го гледат изумено, после притичват като зайци през платното, като в движение му махат и му благодарят. Обясних му що за рефлекс е това и че дори след седем години, прекарани в Чехия, не преставам да давам предимство на колите и да се учудвам, че ми спират.

Същото се случваше и с велосипедистите — Kiff по навик намаляваше и съвестно изчакваше да отмине движението в насрещносто платно, преди да ги заобиколи. При което велосипедистите силно се паникьосваха и се забиваха в канавката. Явно си мислеха, че шофьорът спира, за да слезе и да ги потроши с манивелата. Убедих го, че само стресира излишно горките хора и Kiff от немай-къде се научи да профучава на сантиметри от тях като истински румънец.

Бензиностанциите (Румъния)

На какви ли не бензиностанции се нагледахме в Румъния. Бензиностанции, които още не са си сменили цените от преди валутния борд през 2005, бензиностанции, където не се продава бензин и най-лошия вариант — обирджийските къщи. Така ги кръстихме с Kiff, понеже се оказа, че в Румъния е достатъчно да сложиш пред дома си колонки и вече си бензиностанция — можеш да продаваш за колкото прецениш, че можеш да изтръскаш от спиращите будали.

След един цял ден по т. нар. румънски магистрали изнемогвахме за нещо, което да не е топла вода и Kiff от немай-къде спря на една обирджийска къща. На момента дойде един румънец и започна да ни обяснява нещо на румънски. Като видя, че не го разбираме, проговори на език, който мога да определя само като маймунски. Половин час жестикулира и вика: „Мъ — ъъъ — уъ — ъъ!“ —  но ние и този език не го знаехме. Погледнахме цените, които ни стреснаха повече и от ъ-кащия румънец и си продължихме по пътя прежаднели, съсипани и лепкави.

След петдесетина километра, когато вече бяхме загубили всякаква надежда, се случи чудо — попаднахме на единствената нормална бензиностанция в Югозападна Румъния. С нормални цени, леденостудена кола и най-важното — заключваща се тоалетна с течаща вода, тоалетна хартия и сапун. Идеше ми да прегърна отегчените продавачи и да им кажа, че работното им място е оазис и рай на земята. И двамата така се влюбихме в тази бензиностанция, че решихме да останем да спим на паркинга.

Стопаджиите (Чехия, Словакия, Унгария и Румъния)

От самото начало бяхме решили да взимаме стопаджии. В Чехия и Словакия не видяхме никакви. В Будапеща спряхме на двама симпатични младежи, но се оказа, че те отиват на фестивал в съвсем различна посока. Останалите унгарски стопаджии не се харесаха на Kiff — един приличал на мафиот, друг бил гелосан и гледал мръсно. В Румъния престанах да настоявам — тамошните стопаджии направо ме плашеха. Бих предпочела да не бяха черни чичковци с по три останали зъба и да имаха някакъв багаж. Когато най-накрая срещнахме нормални стопаджии — младежи с раници, белорус и швейцарка — успяхме само да ги хвърлим през Дунав мост, понеже бяха тръгнали за Гърция.

На обратен път в Словакия качихме двама монаси францисканци, които отиваха на събор в Пилзен. Обещаха да се молят за нас, Kiff им заръча да се молят по-скоро за колата. Бяха облечени ето така

Произшествията (Унгария)

Бяха много, разбира се. На магистралата в Унгария на предното стъкло точно пред мен се метна една пеперуда, размаза се, умря и се размаза още повече. Естествено, изпищях. Kiff подскочи, едва не изтърва волана и след като му показах умрялата пепруда, ме помоли да не пищя докато шофира. Помислил, че е станало нещо на пътя и едва се удържал да не настъпи спирачката. На следващия ден една птичка почти направи същия номер — хвърли се към предното стъкло и се размина на милиметри. Този път не изпищях, но предупредих, че ако се беше пребила, нямаше да се удържа. Докато си довърша изречението, друга птичка се метна връз колата, размаза се и умря. Както бях обещала, изпищях.

В Дружба от мотора почна да тече вода и се наложи да прекараме един незабравим ден на морето, разпрявяйки се с механици. Едвам избутахме колата от паркинга, където бяхме спряли и то познайте къде — до контейнерите. Цял ден от околните хотели мъкнаха боклук и ни оглеждаха подозрително. На следващата сутрин гларуси нападнаха боклука и се биха и грачиха с часове на покрива на колата. След това пристигнаха боклукджиите — нагли типове, които не спряха да се зверят през стъклата и да ни проверяват дали не правим нещо интересно.

Просяците (Унгария и Румъния)

Ни нападнаха в момента, в който влязохме в Румъния и спряхме да заредим. Един започна да размахва пачки с идеята да ни размени пари, други двама се впуснаха да мият стъклата. Започнахме спонтанно да проклинаме на няколко езика и се опитахме да се избавим от тях, бутайки им едно евро. Незнайно защо не го искаха. За по-сигурно се махнахме и спряхме на друга бензиностанция, на около километър по-нататък. След малко ни настигна на колело един от миячите на стъкла, който беше размислил и си искаше едното евро.

В Унгария ни направиха същия номер, но този път не се оттървахме толкова лесно. Просяците наобиколиха колата и отказваха да се махнат, докато не им дадем пари. Kiff се опита да им пробута едно евро, но тарторът им се разкрещя на някаквъм унгарско-немско-чешки, че с едно евро можел да отиде максимално на обществена тоалетна. Kiff му даде още едно, но наглецът се развика още по-силно, че това едвам стигало за сандвич, а той искал да си купи гулаш и колегата му също искал гулаш. Kiff изпуши и му се разкрещя, че и той иска да си купи гулаш и му демонстрира дупките в джобовете на любимите си панталони. Просяците започнаха да ни псуват на унгарски и да блъскат по бронята. Накрая им дадохме 500 форинта (2,5 евро) и те се съгласиха да се махнат.

Ние обаче бяхме спряли с намерението да вечеряме в близкия ресторант и да преспим на паркинга. Което вече нямаше как да стане, понеже се бояхме да оставим колата, пък и им бяхме дали половината от останалите ни форинти. Kiff се беше ядосал на цяла Унгария и заяви, че отиваме да ядем в Словакия. Така че забихме към Комарно, вечеряхме и спахме там.

Чужденци в чужда земя

Ние самите бяхме не по-малко шокираща гледка за местното население — през целия път Kiff ходи гол до кръста, а аз — с горнище от бански. Не че сме имали намернение да се правим на нудисти, но как се издържа през август на пуснато отопление? След като няколко месеца се опитва да се пребори с парното в колата, Kiff филосфски заяви, че така поне нямало опастност моторът да заври. Пътувахме с пуснато отопление и отворени прозорци. Kiff страшно изгоря отляво, аз отдясно и на дясната половина от главата ми се образуваха естествени раста-плитки.

Чуждите земи (Унгария и Румъния)

В Унгария всичко е красиво, спокойно и подредено. Тоалетните навсякъде работят и във всяка паланка има Tesco. Дори не намерих какво да снимам.

Затова пък в Румъния… Два дни висях на прозореца с отворена уста.

Румъния е като излязла от филм на Костурица, Румъния е пълен цирк.

Блъснато куче, чиито черва са размазани по цялото шосе, а на края на същото това шосе седи циганско семейство и яде диня. Църкви, във всяко село църкви. Хора, които масово ходят на църква. Хора, които седят на голата земя. Хора, които ходят боси. Млади жени със забрадки, носещи децата си на гръб. Деца, които си играят без надзор насред улицата. Баби и дядовци, облечени по модата отпреди сто години. Истински цигански катуни, каквито не бях виждала от детството си. Гъски, които групово се прибират от реката. Пуйки, които групово се прибират от реката. Крави, които групово се прибират от паша. Явно сме уцелили вечерния час на всички домашни животни. Всеки път, когато се спрем да погледнем картата, изскача някой да ни пита защо сме спрели пред неговата къща и какво искаме. Човек, който седи край пътя и си чете вестник, на километри от всякакво населено място и не, там няма спирка. Слънчасали проститутки, за които ми е безкрайно жал. Циганин, който говори чешки и се опитва да ни продаде грозна икона за безумната цена от 500 крони.

Цигански дворци в стил истеричен, агресивен мутробарок. Почти всяка къща, която не е порутена колиба е палат, планиран сякаш не от архитект, а от малко дете според собствените си представи за приказен дворец. Бузеску — селото на циганските богаташи. Дворец, в двора на който седят жени в шалвари и обикалят кокошки. Който не може да си позволи подобно безумие, поне слага на старата си къща ламаринена стреха с кулички. Или я боядисва във възможно най-крещящия цвят — аленочервено, турско синьо, цикламено розово. Или поне керемидите се оцветяват в неоново зелено. Или поне оградата е с орнаменти или с гръцки колони. Явно е въпрос на чест. Когато най-накрая влизаме в село, където къщите са просто нормални, стари къщи, не мога да повярвам на очите си. Каруци. Конски каруци, магарешки каруци. Бабичка управлява каруца докато си говори по мобилния телефон.

Да, и ядохме мамалига. Много беше вкусна.

Автор: Дения

Снимки: авторът

Ето и Всички снимки

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Из Европата на кола”

  1. Григор каза:

    Интересен пътепис. Някои неща са ми познати – преживявал съм ги, с други не мога да се съглася. Като напр. поведението на румънските шофьори на пешеходна пътека – на няколко пъти бях „на косъм“ от сблъсък в предния, решил да спира на пешеходците. А и пешеходците си очакваха правото на предимство. Става въпрос за централна и северозападна Румъния.
    Искали сте да избегнете Карпатите, а точно в тях сте се „набутали“. Е, и аз при първото си пътуване през Румъния (Арад – Дева – Сибиу – Ръмникул Вълча – Питещ – Букурещ – Джурджу) очаквах сериозни наклони и планини през същинските Карпати, а пътят се оказа без наклон – дефилето на р. Олт. Но пък за сметка на това, когато точно не очаквах нещо сериозно, бяха най-големите наклони и завои (Ръмникул Вълча – Питещ). Е, вярно, че се набутах в Букурещ, но тогава бях неподготвен. Това беше първият път. И въпреки че вече се имам за по-напреднал, последният път (хм, кога ли ще успея да го опиша в пътепис) реших за разнообразие и уж по-равен път, да мина по Е79 Орадя-Дева (а и да избегна задръстването в Клуж). Отново бях изненадан от планини, където не ги очаквах. Може би така се е чувствало и българското семейство (изобщо не очаквах да видя българи на границата Halmeu-Дякове !), които бяха тръгали от Монтана за Лвов, и за да избегнат ремонтите около Тимишоара, минали през Сърбия(?!). Та те се радваха, че са заобиколили Карпатите, а всъщност им предстояха – в Украйна.

  2. Stela каза:

    Много забавно и приятно написано, но твърде ограничено и подвеждащо към misconception (съжалявам, не зная 1 брой дума-аналог на български). За всички споменати държави, подчертано за Унгария и Румъния.

    Зная правилото тук- ако имаш да кажеш нещо различно за същото място, предложи пътепис… и може би прочетеното тук за Румъния ще ме накара най-после да сваля ветото за публикуване на румънския си пътепис.

    Все пак ще драсна нещо и тук…
    За Унгария, където далеч не навсякъде и не „всичко е спокойно, подредено и красиво“… (казах го)
    За Румъния- само относно най-отявлените несъответствия или крайно едностранни описания. Не се съмнявам във впечатленията ви. Само че те са само едно парченце от пачуърка на Румъния. И това парченце понастоящем е с намаляващ дял в общата картинка.
    Явно наистина много сте се залутали- неволно или изборно… и пак е твърде слабо вероятно да сте минали само през такива места, които описвате. Картинката хич не се връзва например с Арад- освен покрайнините му („гетото“), където впрочем съм прекарвала по цял ден, И снимайки, без да ме гледат лошо.
    Смаяна съм от коментара за бензиностанциите- звучи сякаш умишлено сте избягвали „нормалните“. Тези, които сте описали, определено ги има. Изглеждат ужасно отвън и аз лично ги избягвам, когато пътувам в коя да е част на Румъния.
    Чудесно е, че сте видели едно от селата на циганските барони (класиката в жанра се казва Хуендин, но явно вие сте били доста по на юг)- наистина забавна архитектура и правилно си усетила, че е въпрос на чест… Някои семейства дори не живеят в самите къщи, а по катунски на двора…- важното е, че палатът да стърчи и блести, а не да е пълен 😉
    Дачията- оня стар-стар модел- може да сбори 4х4, коригирай си предразсъдъка. Точно с такова желязо оцелях при бясно пътуване из Румъния насред зима, и после при наводненията. Не казвам, че беше приятно или комфортно оцеляване…
    Впечатлението ви, че румънските пешеходци се изненадват, ако автомобилът ги изчака (дори ако пресичат неправилно) е крайно погрешно. Ако все пак е имало стъписване, може би има връзка с банските … 😉

    … Ако при бъдещи пътувания (без значение къде) попиването е приоритет пред заключенията и категоризирането, ще можеш да се разхождаш и снимаш, където пожелаеш… и когато спрете да гледате картата, хората ще излизат от къщите си, за да ви помагат- и ще го правят.

    🙂 Моля те да приемеш положително дори неположително звучащото от коментара ми. Харесвам стила ти и наистина бих се радвала да прочета истинската Румъния, описана точно от теб.

  3. go6o каза:

    Браво!

Leave a Reply