Ное. 06 2009

Неделна разходка до Погановски манастир

Днес вече аз съм наред да ви разкажа за едно хубаво място близо до София — Погановския манастир. Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

Цяло лято не ми остана време, та точно като почнаха студените есенни дъждове се наканихме да идем до Погановския манастир. Но пък какво да правиш в студена дъждовна неделя в София една седмица преди да пуснат парното? Решихме, че в колата във всички случаи ще е по-уютно 😉

Защо точно Погановския манастир?

Първото беше, че почти съм израсъл на едноименнната улица в София. Втората е, че любимото ни манастирче за неделно посещение (Седемте престола край Елисейна) е сравнително далеч за мокро каране през есента с летни гуми. А третата беше, че ми се ядеха вешалици от известно време 🙂 Имам си зелена карта, така че нищо не ме спираше от това импровизирано пътуване. (хора, не се стискайте за десетте лева за картончето за зелената карта — тъпа икономия е!)

Оставихме малката при баба ѝ да се гледат в неделя (на нея не й се ходеше), а ние с любимата се качихме на Опела и газ към границата.

Пътят до Калотина

е почти перфектен (почти, заради това, че е редно да бъде магистрала — но „и на том спасибо“: асфалтът е супер, може да се кара със 100 без проблеми) и за няма и час (заедно с излизането от София) стигнахме Калотина. Опашката от тирове стигаше до третия (до кафе Атлантик) от границата завой (т. е. поне километър и половина). Е, ние че сме с голям багажник, с голям сме 😉 ама чак пък да сме камион   — не сме 😉  и затова минахме отпред. А на опашката за леки коли нямаше коли, т. е. нямаше и опашка. Минахме двете граници за около 10 минути — и от двете страни ни питаха къде отиваме — отговорът „Погановски манастир“ предизвикваше симпатизиращи усмивки и никакво желание за допълнителни въпроси (то наистина като си помислиш — двама души с кола и без грам багаж минават границата 😉 Както и да е, ако кажете, че отивате на разходка до манастира — всичко е ясно и няма повече разпитваници.

Смених 20 евро на границата, включително една десет-еврова банкнота, която в София нито една банка не искаше да приеме 😉 Курсът беше 90 динара за евро. На сръбската граница може да се сменят пари — и двете банки там купуват/продават по нормалния, а не по трънския курс. (а като се замислиш, че Трън не е съвсем далече от Калотина 😉

Сърбия

ни посрещна със същото (защо ли 😉 ? мрачно време, с което ни изпрати България. С тази разлика, че обратната опашка от тирове беше двойна.

Ако сте забравили — да ви кажа, но първите километри

в Сърбия трябва да се кара много кротко:

първо се минава през

Цариброд

(те му викат Димитровград), ограничението на места е 40 км/ч, веднага след него е Желюша — там където е минавала границата по времето на Алеко (спомнете си пътеписа или фейлетона „ДоЖелюша в говежди вагони“), където отново е 60 км/ч (изобщо в Сърбия стандартните ограничения на скоростта все още са като в България по време на социализма: 60/80/120 — градско/извънградско/магистрала, като има и едно допълнително от 100 км/ч за т. н. автомобилни пътища, отбелязани със специалния за целта знак „Автомобилен път“ — бяла лека кола на син фон, правоъгълен. В България няма аналогично правило, но пък и по пътя до Поганавския манастир няма и да попаднете на такъв 🙂

Както и да е — Сърбия изисква кротко каране по правилата (респ.знаците). Това не ни пречи много на разходката до Погановския манастир, защото отклонението е точно 12 км след границата — гледайте отклонението за Суково наляво, пада се веднага след Суковския мост — мост над Ерма река, вливаща се наблизо в р. Нишава. Та следите да намерите отклонението за Суково, там има и табелка (кафява, както е по стандарта за забележителности и в България и в Европейския съюз) и за Погановския манастир.

Следват още 10 или 12 км по междуселски, но надлежно асфалтиран път — пътят минава през самото село Суково, където се минава покрай сравнително нов паметник с изписани имена. Съдейки по архитектурното решение (без да го твърдя) вероятно е паметник на загиналите срещу българския окупатор и фашистките войски. Редно е е „окупатор“ да бъде в кавички, защото местното население говори изключително чист български или поне обичайния за град София български език. Всъщност говори на езика, с който съм израсъл 🙂 Във всеки случай варненският български ми е доста по-далечен като диалект от диалекта в селата Суково и Поганово в Република Сърбия, където обърках пътя и питах местните за манастира. А обърках пътя, защото в google maps координатите на манастира са сгрешени и GPS-ът ме закара през самото

село Поганово,

за което се отклонявате точно преди самия манастир. Малко по-долу ще сложа точните координати, а ми се струва, че след описанието на пътя няма и да ви трябват защото

Погановският манастир е на самия път Суково – Власина

и след подминаването на Власина и влизането в ждрелото, изобщо не е нужно да се отклонявате към Поганово, а да си карате по пътя 🙂

Както и да е — връщам се обратно към Суково. Някъде в края на Суково има табелка към Суковския манастир — вероятно си заслужава посещението, но в този ден целта ни беше Погановския, затова продължихме по пътя. Там няма къде да се объркате — пътят е един и минава през нещо, което с чиста съвест мога да назова гори тилилейски — движим се из планинска гора, като само от време на време се минава през някое забравено от Бога село. Забравено, защото селата изглеждат леко зловещо безлюдни, а гората — съвсем истинска. Трябва да призная., че пътят е достатъчно приемливо асфалтиран — не всеки междуселски път в Стара България е в подобно добро състояние. През цялото време се движим срещу течението на Ерма река.

Някъде след село Власи (пада се вдясно по пътя) изведнъж… от двете страни на пътя се появяват две огромни скали, между които се промушва реката и… за шосето не би останало място, ако в скалите не беше прокопан един полу-тунел в основат на едната от скалите. Минавате под и между скалата и реката. Страхотно място

Всъщност това е долният край на ждрелото на река Ерма. Още няколко километра по пътя (без да се отклонявате!) и на една речна тераса вдясно (т. е. място, където освен реката и скалите отстрани има и известно количество хоризонтална земя) виждате манастира.

Тук дължа едно указание. Самият аз знаех само приблизително, че манастирът се намира някъде близо до границата, като от нееднократните ми преминавания през Сърбия и

Западните покрайнини

си спомнях, че на главния път между Калотина и Пирот някъде имаше табела, указваща отклонение към Погановския манастир. За да бъда сигурен реших да ползвам google maps, за да взем точните координати и да ги кача на GPS-а. Както се досетихте, експериментално и емпирично успях да докажа, че указаните в google maps координати на Погановския манастир са на около 10 км от действителното място — GPS-ът ме поведе през село Поганово към чукари, подходящи за преминаване от военна или горско-стопанско техника или коне, но в никой случай не и от лека кола. Е, това, което вие трябвда знаете е, че когато навлезете в ждрелото в никой случай не се отклонявате от пътя, за да стигнете манастира — той си е на него 🙂 А ако видите табела наляво към село Поганово в никой случай да не тръгвате към нея, защото ще стигнете в селото, там ще стигнете до една река без мост и ще трябва да се върнете 🙂 Там спрях и питах за пътя към манастира — оказа се, че изобщо не е имало нужда да се отклонявам към селото от пътя през ждрелото. Манастирът се оказа на около 500 м след набързо взетото от мен решение да се отклоня към Поганово на така да се каже главния път през ждрелото. Така е, който се доверява на врага да му казва координатите на целтане уцелва от раз 😉

Погановски манастир (снимка: Wikipedia)

Точните координати на Погановския манастир са 42.98084,22.63647 като се опитах да ги запиша в google maps, т. к. както казах, съществуващите към онзи момент бяха на около 10 км встрани. (въпреки, че снимките в Panoramio са добре наместени).

Както и да е — инструкцията е проста: от главния път София-Белград се отклонявате наляво при Суково и карате на право, без да се отклонявате около 12 км и манастирът ще ви се падне вдясно от пътя. Като го видите, не спирайте веднага, а продължеете още 500—600 метра докато стигнете до импровизирания паркинг, който обслужва както манастирските посетители, така и намиращата се там кръчма (споменах ли в началото за вешалиците? 🙂 То даже не е паркинг, ами разширение леко на пътя, в което спират посетителите. Вешалиците ги оставяме за после, а сега се отправяме към манастира.

Погановският манастир е основан през XIV XV век

от Константин — местен владетел, който както и Крали Марко става васал на султана. Делото му по поддръжката и строежа на манастира се поема от дъщеря му Елена, която пък се жени за един от последните византийски императори.(т. е. това не са „обичайните“ св. Констнтин и Елена, които са римски император и неговата майка).

Погановски манастир — Конакът (снимка: Wikipedia)

Самият манастир не е голям — зад каменната ограда има една неголяма църква и жилищната част, която на сръбски се казва „конак“ — иначе представлява голяма къща във възрожденски стил. В манастира се влиза през портата на оградата, където е залепен фундаменталния надпис „Не псуй Бога!“. Всъщност псуването на Бога в сръбския език не е кой знае какво прегрешение — има характера на паразитните думи, подпомагащи емоционалната реч на говорещия. Или с други думи, псувайки Бога и Богородица, сърбите не влагат някакво специално негативно отношение. Но въпреки всичко църквата с основание смята, че това не е редно (пък ако ви разкажа как една моя клиентка в предпенсионна възраст в изблик на симпатия ми викаше „Да те е.., наистина много разбираш“ — в Сърбия това е обичайно и не е нужно да се обиждате 😉

Черквата на манастира

обаче е много интересна — не е много голяма, а отвън не е нещо необичайно — обичайната за тази епоха византийска зидария, като тези в Несебър са много по-пищни и красиви от вън. Обаче отвътре е истински шедьовър — изографисана е От – До, като стенописите са много добре запазени. Успях да разпозная свети Иван Рилски на лявата стена, освен него беше пълно с всякакви светци и сцени от Библията. Леко ми наподобява черквата в Арбанаси, която по думите на мои холандски приятели отвън прилича на барака, но отвътре е великолепна.

Е, в този случай черквата не е като барака отвън, просто не е кой знае колко забележителна, но отвътре наистина много красива.

Пред входа има съвременен навес, в който са сложени свещниците — изобщо съм забелязал, че в много черкви вече се практикува така: свещите да са отвън. Там имаше и един монах, който продаваше картички, иконки и свещи. Интересно, но в повечето източници, които прочетох после за манастира пише, че е женски, но аз си говорих с монах, а не с монахиня.

Монахът беше много приятен събеседник — казах му, че съм расъл и на улица Погановски манастир в София. Стана му приятно, поговорихме си за това – онова, той ни поразказа за иконите, които продаваше — естествено, че си взехме една, а и някакви картички. Всъщност тези картички ми останаха единственият фото-спомен от това пътуване (нали ви казах, че си забравих апарата вкъщи).

Между другото — този монах беше единствения човек него ден, с когото си говорихме на сръбски. С абсолютно всички останали хора в Сърбия си говорехме на чист български — може би единствената не-българска дума беше „погрешили сте пътя“ вместо „сгрешили“ — цялата реч им е обичайната и за София говорна форма.

Е, след манастира на ред дойде лелеяната отдавна от мен вешалица в кръчмата пред манастира. Много симпатично кръчме, като не забравяйте, че е отворено само в събота и неделя. „Ради само викендима“ — имаше бележка на вратата. Хапнахме телешка чорба и вешалица — за тези, които не знаят какво е това: чиста свинска пържола 42 номер без грам кокал или мазнина. Телешката чорба също беше на ниво — вероятно съм ви разказвал, че в Сърбия супите много-много не го тачат, но тази беше и голяма и хубава. Може пък близостта до България да си казва своето? 😉

Сметката, заедно с колите, бирата и кафетата излезе около 750 динара. Сервитьорът, говорещ прекрасно български тръгна да ми връща точно ресто — върна ми го, но и аз му го върнах до 900. Изобщо, не мога да разбера, но защо само в България сервитьорите и таксиметровите шофьори се опитват да връщат първо едрите банкноти, и да задържат малките — навсякъде другаде (вкл. И в този случай) започват да връщат рестото от малките, и после стигат до едрите банкноти?

Освен нас имаше и една голяма маса с българи, а после дойдоха и едно сръбско семейство — изобщо на паркинга на манастира от 7 коли, 4 бяха със софийски номера. Мястото в крайна сметка се намира на 25 км път след Калотина и си струва еднодневната разходка до там.

И така — тръгнахме обратно, за да минем отново през ждрелото на Ерма, и някъде следобед да се приберем в София. Между другото — отменили са кретенската система с единната флашка при влизане с кола в България — дойде им акъла, че границите трябва да се минават бързо и лесно

Няколко извода и общи приказки:

  1. Погановският манастир напълно заслужава разходката до него. Хем е красиво, хем не е далеч, хем е евтино

  2. Предполагам, че лятно посещение в жегата е добра алтернатива на седенето в жегата на София 🙂

  3. От София се стига за около час и половина. От къщи са точно 76км. След Калотина са общо около 25 км. Първите 12  – по главния път, а останалите срещу течението на Ерма река

  4. Спокойно можете да смените евро на границата — курсът там не е лош. Цените не са високи и от моите 20 обменени евро ми останаха почти половината.

  5. Ако ви останат излишни динари на излизане от Сърбия, точно преди границата има едно OMV, в което можете да ги похарчите — я  за гориво, я за някой шоколад.

  6. Не забравяйте да си вземете фото-апарат — иначе ще трябва да ползвате снимките от Википедията, като мен в настоящия разказ

  7. Хубава галерия със снимки от Погановския манастир има на сайта на туристическата организация на Цариброд (има и секция на български!)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


23 коментара

23 коментара to “Неделна разходка до Погановски манастир”

  1. Зока каза:

    Браво Стойчо! Много хубаво.Често ходя до там.Mанастира никога не е разрушаван и има почти перфектно запазени стенописи който заслужават да се видят.Най ценната икона, така наречена двустрана икона, сега се намира в София и може да се види в криптата на църква Св Ал.Невски.
    Поздрави!

  2. Браво, Стойчо! Много интересно място и добре описано от теб. Непременно ще го посетим! Поздрави !

  3. Стойчо каза:

    Благодарско и на двамата:-)

    Да ви кажа честно голяма срамота е, че има такива красоти наблизо, и да не ги посещаваме

  4. Златомир каза:

    Ето я и посоката ми за утрешното неделно излизане от София:)
    Благодаря за хубавия пътепис и за дестинацията!

  5. Grigor каза:

    Споменаваш GPS, но не казваш какъв и с каква карта. Аз ползвам (така недолюбвания от много хора) Garmin, карта SCG Route 2.10 – ами на указаните координати (е, на около 150 метра) има отбелязано „Manastir Svetog Jovana“. Вярно, не пише „Погановски“, но има и много други несъвпадения в имената (като напр. Димитровград-Цариброд). Суковския манастир си го пише така.
    Не разбрах и защо не си се доверил на Panoramio (Google Earth) ?
    Мога да кажа няколко думи и за езика (говорен в София, Западните покрайнини и Варна), но не е по темата за пътеписите.
    Благодаря за разказа и предложението за посещение !

  6. Стойчо каза:

    Не, няма нищо общо с Garmina (и аз съм с такъв и съм доволен) – на мойта карта манастирът изобщо не беше отбелязан (или аз не го намерих), затова го потърсих именно в google maps. Е, точно този, който беше в google maps се оказа с десетина километра отклонение. Там също така е отбелязан като главен пътя между Желюша и Поганово, който е точно за бронетанкова техника, а наистина хубавият път между Суково и Погановския манастир почти не е отбелязан. Та google maps се нужаде от подобрение в този район.

  7. Вера каза:

    Чудесен пътепис. Жалко че знаем толкова малко за такива изключителни културно-исторически паметници само на два часа път от София. През месец април планувам екскурзия в България за мои приятели от Австрия и непременно ще го включа в програмата.
    поздрави

  8. Стойчо каза:

    @Вера, радвам се много – мястото си заслужава абсолютно! (но нали разбра все пак, че е на сръбска територия?)

  9. Деница каза:

    Супер си. По твойте указания всичко открихме безпроблемно, всичко беше наред, само дето вешалица нямаше, кръчмето не работеше, хем неделя беше 🙁 За сметка на това отидохме да видим съседния Суковски манастир, него също така горещо го препоръчвам, там стенописецът е българин, забравих името, но от Самоков го пишеха, че е. Ние днес там заварихме група ентусиасти да цъкат мачле на двора пред манастира, като единият беше с расо и много техничен играч 🙂 Ходихме и до самото Поганово, красиво селце, скътано навътре в планината. Накрая отидохме до Пирот. Направи ми впечатление, че като цяло изглежда по-бедно от България, инак има приятна пешеходна зона, търговска улица демек с ниски едноетажни постройки, някои от тях стари и много красиви. Интересно, че целият град беше доста мръсен, само бреговете на Нишава бяха изметени, окосени, в леглото на реката нямаше боклуци. А пътищата са чудесни.

  10. Стойчо каза:

    Хехе 🙂 Само дето кръчмето не е било отворено. Абе, хора, я всеки от вас да иде поне по един път до манастира – хем е хубава разходка, хем кръчмата ще се научи да отваря! (а си заслужава, честно казано)

  11. Wanderer каза:

    Привет.
    На Google Maps гледам, че е даден по-пряк път през село Бански Дол (отклонението е в края на Цариброд). За този път да имате някакво мнение, защото мисля него да подхвана?

  12. Стойчо каза:

    Точно по нея не тръгвай! И мен GPS-a искаш да ме прекара оттам, но за целта ти е необходим танк. Мини по описания в разказа маршрут – през Суково

  13. Wanderer каза:

    Ааа, добре. Благодаря за информацията. В Google Maps го дават в жълто този път през Бански дол и рекох, че е по-класен, ама май не… 🙂

    Между другото знаеш ли колко литра бира на калпак може да се прекарва през границата, че съм се наточил на каса или две Лашко?

  14. Стойчо каза:

    Честно казано, не знам. Би трябвало да е в рамките на двата литра на човек (или колко беше там по международните спогодби)

  15. ssimeon каза:

    Прекрасно пътеписче и предложение! А за двудневна разходка удачно ли е това направление? Места за спане и нещо друго, заслужаващо внимание наоколо?

  16. Стойчо каза:

    Честно казано – не знам, може би защото ми е близо до София и не ми се е налагало да търся. Дано някой знае повече

  17. Лора и Павлин каза:

    Благодарим ти за ценните указания и информацията. Тръгваме към Погановския манастир.

  18. Стойчо каза:

    Лек път! Днес времето е перфектно за разходка! И да разкажете, като се върнете 🙂

  19. Бате Гойко каза:

    Погановският манастир е една прекрасна възможност за еднодневна екскурзия от София до Западните покрайнини (днес в Сърбия). Не пропускайте да посетите също Суковския манастир, самия град Пирот с неговата крепост (т.нар. Момчиловград) и по малко популярния, но много симпатичен и добре уреден Темски манастир. Намира се на десетина километра в северозападна посока от Пирот при село Темска. Той също е свързан със средновековната българска история. По тези земи в началото на XV в. избухва първото въстание срещу османските нашественици начело със синовете на последните български царе – Константин и Фружин. Не очаквайте да научите нещо за това на място. Подгответе се с чичко Гугъл и напред. По начало сърбите са любезни, словоохотливи и гостоприемни хора, но по добре не започвайте никога с тях спор на исторически теми. Непоправими националисти са, както и всички балканци, така че по добра тема за разговор е хубавото вино или страхотната им кухня. Един скромен съвет от мен – правилното, изпитано заведение в Пирот е „Седемте мезета- стара“ (има и нова, но нея не съм я посещавал). Като цяло за двама души 50 евро ни стигнаха за пътни разходи, разкошен обяд, дребни сувенири от изброените обекти, следобедно кафе и разни вкусотийки с които да подразним недошлите с нас приятели. справихме се от 7.00 до 19.00 без да си даваме зор. Е,… това е. Напред и успех. Няма да съжалявате.

  20. […] когато се разхождахме до Погановския манастир  – един път без снимки, и веднъж със снимки. Сега вече исках да се разходим и […]

  21. Mile каза:

    Restorant4eto sre6tu manastira raboti sas garantsq v subota.Surbite kato beli hora mai v nedelq sta4kuvat:-))) A rakiikata na 6efa e unikalna:) No ne prodava na edro:DD

  22. домосед каза:

    Той пък взел, че си взел икона ?!
    Правилната манастирска покупка:
    https://picasaweb.google.com/lh/photo/d3qHCAXNXpLzJYKrqVwFetMTjNZETYmyPJy0liipFm0?feat=directlink

  23. Стойчо каза:

    А, такава си имам 😉

Leave a Reply


Switch to mobile version