сеп. 18 2006

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 1

Из бивша Югославия и Далмация с кола …

Първото искам да спомена, че това пътуване беше възможно единствено благодарение на любезния ни домакин Никица – един босанец с голямо сърце!

Вариантите да стигнем до Дубровник или околността се оказаха не толкова много, колкото си мислихме в началото. За пътуване с автобус, както се изрази лелката от гишето на „МАТПУ 96“ на централна гара, тези земи са табу. Единствените автобуси от България, които пътуват до там, са организираните екскурзии които започват с цени от 300 лв. и нагоре за някакви си 4-5 дни, затова и решихме това пътуване да стане с личен автомобил.

Вариантите да стигнете до Дубровник с кола са (да речем) 4:

  • През Македония (Скопие) – Албания – цялото крайбрежие на Черна Гора – Дубровник
  • През Македония (или Сърбия) – Косово – Черна Гора – Дубровник
  • През Сърбия – Босна и Херцеговина – Дубровник
  • През Сърбия – Ниш – Чачак – Ужице – Нова Варош – Бйело Поле(ждрелото на Лим) – Подгорица – Будва – Херцег Нови – Дубровник

По първия маршрут на идване към България беше дошъл гореспоменатият ни домакин Никица. Беше изминал 130-километровата отсечка през албанска територия за малко по-малко от 7 часа и описваше пътя и земите, през които е минал, с думите „Леле – Мале , 19 век !” и обясняваше как, когато е стигнал в Косово, е паднал на колене и е целувал майката-земя от радост. Съответно този маршрут моментално отпадна като вариант.

За втория маршрут се оказа, че за да минем през Косово трябва да платим по 50 евро застраховка на човек. Това отряза мераците ни, макар Никица да твърдеше, че пътищата там са в много добро състояние .

Третият маршрут ни беше целта, докато не стигнахме до Калотина. Там разбрахме, че за да преминем през БиХ, като български граждани ще са ни нужни визи. Може би този път е най-добрия, по който може да се стигне до Дубровник…, но кофти работа. Кой да се сети да провери предварително.

Така единствения вариант остана

злокобния път през дефилето на река Лим.

Отне ни точно 2 дни за да стигнем от Велико Търново до Дубровник по него. Няма да се спирам подробно на отсечката от Търново до Ниш . Само ще спомена, че границата на Калотина преминахме успешно след половин-часово чакане (интересно, че това беше, естествено, по вина на нашите митничари, а не на сръбските) точно в 14:00. След като се слезе от магистралата, около 50 км. след Ниш, пътят продължава през известната Сръбска Шумадия. Изключитено гъсто населена равнина. Излизаш от едно село и влизаш в друго. Правят впечатление множеството хубави къщички, които сърбите предполагам са успели да си построят по време на така обичаната от всички в района Югославия. Като цяло обаче Сърбия изглежда потискащо. Сякаш там нищо не е мръднало ни на метър напред от 10-15 години.

Да стигнем от границата до град Ужице

ни отне около 6-7 часа . Тъй като се смрачи, заваля и бурен дъжд, а и пътя вече ставаше опасен и планински, решихме да останем да преспим в някой мотел край пътя след Ужице и да продължим на другия ден по светло. И впоследствие това се оказа правилното решение. На около 50 км. след Ужице, малко след разклона за Златибор започваше един изключително тежък участък от пътя . Нещо подобно на прохода Шипка – при това в ремонт. От там до Нова Варош разстоянието бе около 60 км., но ни отне 2 часа, за да го изминем. Нова Варош се намира в така наречения Санджак – област със смесено християнско и мохамеданско население. Джамии и църкви се редуваха край пътя, както и, отделени едно от друго, християнско и мюсюлманско гробище на всяко населено място.

Границата между Сърбия и Черна Гора

се намира на около 20-30 км. след Нови Пазар. Първото по-забележително нещо, което ви очаква след като преминете границата е внушителния паметник издигнат от българската държава в памет на 12-те деца от Свищов загинали там преди 3 години.

Паметникът при р.Лим

Чест прави на държавата ни, че е направила нещо толкова голямо, макар и да става дума за изключително тъжен повод.

Пътят от там до Подгорица е само през наистина злокобното дефиле на река Лим. Освен паметника в чест на загиналите български деца, може би на всеки 100-200 метра до края на дефилето, имаше по-скромни такива на други загинали пътници. Е, това е вече наистина война на пътя .

Нека спомена малко и за новата парична единица на новата държава Черна Гора . Вярвате или не, но там това е еврото. Във всички магазини, бензиностации или заведения цените са в евро.

Подгорица (бивш Титоград)

се намира в равнина и като цяло покрайнините й не изглеждат по-различно от Софийските. Същите грозни „соц”-тип блокове.
Черногорците още по време на екс-Югославия са били пословични със своя мързел. А Босанците пък – със своята наивност. В тази връзка нека спомена един виц, разказан от Никица :

„ Босанец и Черногорец се състезават на 100 м . на олимпиада. След старта, босанеца се загубил , а черногорецът се отказал 🙂 „

След Подгорица може да минете по два пътя:

През Цетине (старата столица на Черна Гора) към Будва, но отново пътят е опасен и планински
Покрай Шкодренското (Скадарското) езеро, и през тунел, дълъг, мисля, около 3 км. (за който таксата е около 3,5 евро) се излиза към Петровац.

Адриатическо море

И ето го най-накрая

Адриатическо (Ядранско) море!

Крайбрежието на Черна Гора е наистина прекрасно. Както Никица спомена, почти цялата нова държава се изхранва предимно от туризъм. И може би е прав.

Остров Св.Стефан

Св. Стефан е малък остров на който по принцип почиват доста световно известни знаменитости. Бившият кмет на Москва – Лужков и още около 50-тина нови руски олигарси също наскоро са закупили къщи и вили по черногорската ривиера .

По принцип пътищата и в Сърбия и в Черна Гора и особено в Хърватска

са с далеч по качествена асфалтова настилка от нашите. Като цяло ги превъзхождаме единствено и само по това, че нашите са доста по широки.

Продължаваме по крайбрежния път покрай Будва, покрай Тиват и с ферибот , който струва 3.5 евро и пътува някакви си 400-500 метра избягваме заобикалянето на големия Которски залив (около 50 км.) . Съжаляваме , че няма да видим прекрасния по думите на Никица стар град Котор … но нека оставим нещо и за следващия път .

Последният по-голям град от Черна Гора, покрай който минаваме, е Херцег Нови -родно място на легендата на юго-хип-хопа (ако мога така да го нарека) – Рамбо Амадеус .

Границата между Черна Гора и Хърватска

се намира на 15-20 км. след като излезете от Херцег Нови. Спретнати пропусквателни пунктове и от двете страни … на светлинни години по-добри от което и да е КПП по нашите мили родни граници .

Още около 40 км. И вече сме в Дубровник

Дубровник

Историческа справка за града може да откриете тук .

Голям проблем при посещението на стария град на Дубровник с кола може да представлява откриването на място за паркиране, не просто на удобно място за паркиране, а изобщо на място за паркиране !!! . Цените за час престой също са доста високи. С голяма доза късмет открихме паркинг точно до вратата Плоче, който струваше 15 куни ( 2 евро) на час . Останалите паркинги са с цена от порядъка на 30 (4.2 евро) до 50 куни (7 евро) на час .
За разглеждане на всичко интересно си струва да отделите поне един ден, а забележителностите са зад всеки ъгъл – от кулата Минчета до Катедралата. построена от Ричард Лъвското сърце .
Имайте предвид също, че цените в Дубровник са 2-3 пъти по високи от тези извън града. Например една обикновена баничка (бюрек) струва 10 куни или 1,5 евро .
Цените на недвижите имоти в града също са космически. Квадратен метър в стария град се продава на цени до 10 – 11 000 евро !!!

Войната в бивша Югославия

Нека тук спомена няколко думи за неотдавна отминалта безумна война в бившата федеративна република Югославия. Според Никица, хървати и черногорци никак не се долюбват именно поради тази причина. Всички селца след границата до Дубровник са въстановени наскоро, тъй като са били опожарени именно от южните комшии … На възвишението на изток точно над Дубровник е издигнат един огромен кръст , който напомня за жертвалите се там 20-тина жители на града, опитали се да дадат някакъв отпор при нападението на армията на Черна гора. В самия стар град на Дубровник тук-таме все още личат следи от попаденията на черногорската артилерия . Не можах да се начудя що са откачен трябва да е човек, за да се осмели да разрушава подобна историческа реликва каквато е стария град на Дубровник ?!?
Тук може да видите кратко автентично филмче за бомбандировката на Дубровник през 1991 :
http://youtube.com/watch?v=9hXZK9movB0

В началото на пътя , който се отделя от Ядранската магистрала и поема по продължение на п-ов Пельешац също са видими все още пресните следи от войната . На иначе перфектния асфалт на пътя, тук-таме се забелязват запълнените идеално кръгли дупки, резултат от обстрела на черногорските миномети преди 10-15 години .
Освен видимите белези , които тази безсмислена война е оставила по лицето на земята и градовете в Далмация, може би далеч по-дълбоки и сериозни са тези, които са попарили умовете и душите на хората . Точно между стария и новия град на Дубровник се намира едно малко възвишение. Там, край пътя е любимото място на дубровнишките самоубийци.

Из уличките на Дубровник

Според Никица, Дубровник е на едно от челните места във света по брой на самоубийци на глава от населението. Странно е и нещо друго – пак според статистически изследвания, по думите на Никица, един от предпочитаните начини за самоубийство, най-вече на ветерани от войните, е да се залеят с бензин и да се самозапалят. Най-странното е, че нито един от местните, с които ми се удаде възможност да разговарям, не можа да обясни защо, аджеба, се е водила тази война . Като цяло, подобно на Македония (да ме извиняват братята-македонци), цяла бивша Югославия е една голяма манджа с грозде . Според Никица и някои от местните далматинци, босанци и т.н., които срещнах, смесените бракове във федеративната република са били 7 000 000 . След такава цифра кой е сърбин , кой босанец , кой черногорец и т.н. трудно може да се каже . Има дори следните парадоски – хора , които никога не са живяли на територията на Сърбия, се изживяват като отявлени сръбски шовинисти, поради простата причина , че майка им е с потекло от там . Или пък босанец – католик на христова възраст, който е женен за босанка-мюсюлманка и живее в момента в Канада казва , че невръстните му деца могат да си изберат за националност и зулуска ако желаят . Или пък едно, иначе много симпатично, момче от Пельешац твърдеше , че : „Ако си половин това значи, че си нищо! „ … С две думи казано – Луда Работа !

Край на първа част
Продължението във втора част:

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 2

Автор: Мартин Папазов

Снимки: авторът

Проветствам автора с Добре дошъл и го поздравявам за куража да пише и публикува пътеписите си! Успех! – Стойчо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 1”

  1. […] Продължение на първа част: Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола(1)>>&g… […]

  2. blagun каза:

    …По първия маршрут на идване към България беше дошъл гореспоменатият ни домакин Никица. Беше изминал 130-километровата отсечка през албанска територия за малко по-малко от 7 часа и описваше пътя и земите, през които е минал, с думите „Леле – Мале , 19 век !” и обясняваше как, когато е стигнал в Косово, е паднал на колене и е целувал майката-земя от радост…

    Изборът на маршрут за преминаване през североизточния ъгъл на Албания е груба грешка – там са гори тилилейски (спомняте ли си филма „Вук от планината Проклетие“ – те там е!). Но има и добро решение – през Охрид-Струга-Елбасан-Тирана-Шкодер-Муричан и нататък през Черна гора от Улцин до Херцегнови.

  3. […] Началото е: Из бивша Югославия – част първа, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version