юни 13 2008

МАРОКО – една сбъдната мечта (2)

Продължаваме спътеписа наДаниела заМароко. Първа част отпътуването доМароко:
МАРОКО— една сбъдната мечта(1)>>>

ание продължавамекъм

Фез, Рабат иМаракеш

След Мекнес напът заФез семинава през едно

малко градче Мулай Идрис Ист

—изцяло религиозно място— нещо като Рилския манастир, ноима икъщи, вкоито живеят хора— поклонници ит.н.След него серазглеждат руините наримския град Волубилис— доста неща саостанали отнего, нонай— впечатляващи самного добре запазените римските мозайки наподовете напо— богатите къщи както иедин огромен каменен мъжки полов орган, който сочи посоката, където сеенамирал публичния дом втози древен град.

Мароко

Мароко

Нашият гид ниизпревари ибеше седнал върху него, така чеданесевижда. После накара отедната мустрана даседне единмъж, аотдругата— жена. Икато стана— неможете дасипредставите какъв смях избухна, защото м/у краката намъжа сенамираше eдин огромен фалос, сочещ към мацката отдругата страна— имат страхотно чувство захумор мароканците. (Долната снимка есограничение 18г!— бел.Стойчо)

Мароко

И макар, чебеше септември тук температурата насянка беше 520С, аслънцето печешели печеше— ногидът низатози град беше толкова забавен, чеоцеляхме инатая канска жега без проблем, нопреживяването еведнъж— просто сикато във фурна, затова задължително многомин. вода, шапки ислъцезащитно мляко.

Исега идва кулминацията намоя разказ—

ФЕЗ— градът, вкойто беше сниман основно филмът,

който менакара дасънувам Мароко. Очаквах срещата сиснего сневероятно нетърпение истрах данесеразочаровам отвидяното.

Приятелите, скоито бяхме, меподложиха накръстосан огън отзакачки потемата, защото знаеха, аивиждаха, чемного севълнувам. Пристигнахме вграда назалез слънце ипонеже пътят севие като Шипка, градът севиждаше като надлан— огромен бял град със зелени покриви, вкойто сградите като чели сепреливаха една вдруга. Усещането беше невероятно— който обича Ориента щемеразбере.

Мароко

Настанихме севхотела иазведнага изтърчах дасеразхождам воколностите му— новата част награда есогромни булеварди, всяко платно колкото Цариградско шосе, авсредата огромна пешеходна площ сфонтани, беседки, пейки имного палми, ама много. Ахората непрекъснато тепоздравяват нафренски итепитат какси, откъде си— акато чуят България веднага възкликват Стойков исезапочва един много приятелски диалог, усмивките стават по— големи— исърцатаим също. Несешегувам— азбях шокирана изобщо отфакта, чесачували занашата родина, атонесамо това, ноиимаха страхотно отношение къмнас.

Надругия ден сутринта сеотправихме към старата част награда— Медината, която епод егидата наЮнеско, защото това еединственият средновековен град всвета, съществуващ ифукциониращ такъв, какъвто ебил ипрез 15век— тук просто историята сестоварва върху раменете тиспълна сила. Това енай— големият културен ирелигиозен център вМароко, вкойто сенамира един отнай— уважаваните университети вмюсюлманския свят.

Ако сте тип алаИндиана Джоунс този град щеостане всърцето визавинаги, както беше смен. Разходката изсуковете епреживяване веднъж— гледаш каквато сесетиш стока изложена поулиците— втова число месо, яйца ит.н. пече гислънцето като лудо инищоим няма— замен това беше такъв културен ихигиениченшок, ченеможех даоставя нещата така иреших данамеря причината, поради която нещата несеразвалят. Като севърнах в Б-я и се разрових повъпроса, оказасе, чеклиматът там етакъв, ченатази температура ивлажност бактериите, които разлагат месото ипрецакват яйцата невиреят. Яйцата може идасеизпекат, нонеидасевмиришат.

Азаостаналите неща— просто нямам думи— кожи, чанти, обувки, имойта страст типичните марокански стоки— наргилета, килими, бижута, масички инкурстирани поневероятен начин, мозайки, скоито енашарено цяло Мароко, всякакви изделия исъдинки откедър— невероятно богато нанюанси иформи дърво, цветните стъклени фенери иполилеи, умопомрачителни лампи исвещници отрисувана кожа /за ужас намъжа мисидомъкнах една такава вБългария, той себеше притеснил дали щемепуснат всамолета снея, нонали съм много чаровна…/ икакволи още не— етам мога дасиоткарам сдни без дамиомръзне дасепазаря спродавачите идасиговоря стях заМароко, България изакакволи ощене. Няма другаде такъв колорит— сред улиците насредновековния град— улици доста силно казано, където серазминаваш намилиметри смагаретата или по— скоро мулета, пренасящи стоката, защото там това еединствения транспорт— друго неможе дамине -толкова етясно.

Мароко

Няма такова усещане, задагопочувстваш трябва дасегмурнеш втова място идаотвориш всичките сисетива— без предразсъдъци икапризи— просто ставаш част отпейзажа— една малка прашинка, завихрена откипежа натози кошер.

Мароко

Много исках давидя мястото, където боядисват кожите /бях говидяла във филма/ имезаведоха— едно към едно— беше истинско инепокътнато вече близо 12—13 века. Е, имиризмата екато оттогава, ама кой тииздребнява. Всичко себоядисва сестествени бои отразлични растения, накиснати внякаква течност.

Мароко

Тук сесдобих иседна отцелите мивтази екскурзия маниашка тежка сребърна гривна, свързана спръстен, скоято сега предизвиквам завистливи погледи, винаги когато янося. Пазарих сезанея единчас, нонесепредадох— казахами, чесъм „berber woman“— попитах „защо?“ имиобясниха, четебили най— тежки при пазаренето инесепредавали лесно— т.е.това екомплимент. Изобщо бижутата наберберите самного нетипични инатоварени със символика— донесох сиоще няколко сголеми камъни— тигрово око ит.н. закъсмет, пък саимного различни иинтересни.

Друга забележителност наФез екерамиката— отново свсякакъв обков— итова сидонесох.

Мароко

МарокоМароко

Само килим неуспях, нокак дагомъкна— следващият път

Сигурно щеизпусна нещо, нокакво дасеправи.

След като видях Фез вече мибеше все едно какво още щеразгледам, нонебях права. ВМароко има още един град, който еистинско предизвикателство засетивата—

МАРАКЕШ— или Мракша— така звучи наабарски.

Това ецарството наподправките впрекия смисъл натази дума. Попътя към него всичко еосеяно сполета откаквито сесетиш подправки.

Изключително красив град много съвременен, нопоарабски— нееизгубил идентичността сикато Казабланка.

Мароко

Мароко

Няма даповтарям разказа засуковете, ащесеспра наразличното внего. Напърво място площад Джемая ЕлФна— огромен, огромен като Червения площад, но…. пълен скакво лине. Напърво място има 140колички, накоито правят най— прекрасния портокаловсок, който някога съм опитвала— пиех гонепрекъснато, акато разберяха, чесъм отБългария плащах един ипиехдва.

Мароко

Едвам сепрокрадваш между акробатите, маймунките ивнимаваш даненастъпиш някоя кобра, която танцува наоколо— просто приказка— снимах една отедин метър иприятелите миизтръпнаха, ноазизобщо несезамислих, чеможе дамедокопа, просто сеподчиних наинстинкта сидазапечатам тозимиг.

Мароко

Навсякъде мирише наподправки инаоколо можеш дагивидиш вогромни количества наконусовидни структури, вчували икак лине. Зехтин имаслини— всякакви видове. Няма такива цветове— просто полудяваш.

Мароко

Заведоха ниведна фабрика, вкоято правят кремове идр. подобни отподправки— азбях доста резервирана, нонали искам даопитам всичко— отидох. Забравих дакажа, чемеждувременно мебеше тръшнала „екскурзиантката“, стомашно неразположение, което непропуска почти никой европеец, посетил Африка заради огромната жега— незаради хигиената— тябеше безупречна впет звездните хотели, вкоито бяхме.

Тапотози повод едвам севлачех— само портокаловият сок медържеше все още накрака. Както идае— показваха никаквили немазила във всякакви цветове— розови, сини, жълти, капки заглавоболие, хрема ит. н.— азгледах доста резервирано— накрая типредлагат дагиопиташ иако решиш— дасикупиш исега внимание идва интересното— предлагаха имасаж срещу 4евро— видяхаме, чеизглеждамзле, азобясних какво миеитемипредложиха дамемасажират. Азвпървия миг сепоколебах, нотака итака едвам гледах, решиш че4евро къдели несъм гипохарчила тасепробвах. Мазаха меспоне четири различни неща поглавата, врата ираменете— викам сикрай отидоха мидрехите стези ярки цветове намазилата— нонищо подобно, несамо ченесеизцапаха, ами итака мисветна пред очите, чепочти сепочувствах излекувана иреших дасивзема разни мазила заБългария— продаваха едно запсориазис, амайка мистрада оттази болест итъй като нищо нейпомагаше, реших четрябва даопита итова пък като непомогне— голяма работа. Само щекажа, ченесамо помогна, ноипочти напълно йизчезнаха тези петна покожата, азараните отдавна себяха предали. Незнам какво имаше втози крем, носепроклех, ченепрежалих още някое евро заповече бройки. Приятелката, която беше снас, едоктор исъщо сивзе— понеже итяима такъв проблем ибеше шокирана отефекта. Така чеако попаднете там вземете си— помага.

Мароко

Много неща още има дасевидят вМаракеш, нозатях щепрочетете навсякъде. Прекрасен град като цяло Мароко— няма такава архитектура всичко екато дантела внай— различни краски. Неслучайно това естраната, вкоято големите имена намодата иживописта имат къщи иимения. Страшно зареждащо духа исетивата кътче отпрекрасната нипланета.

Мароко

Мароко

Несъжалявам занито един миг отвреметоси, посветено натази страна имного сенадявам някой ден щастието дамисеусмихне, задасевърна отновотам.

Ако тръгнете към тази страна, оставете вкъщи предразсъдъците сииграбете отживота спълни шепи!!!

Автор: Даниела Малчева

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


21 коментара

21 коментара to “МАРОКО – една сбъдната мечта (2)”

  1. […] МАРОКО – една сбъдната мечта (2)>>> […]

  2. Stela каза:

    Благодаря ти за чудесния пътепис, Даниела.
    Попадам на него без да търся- ей така ми хрумна да навестя Стойчо… и виждам твоето писание, по-малко от два дни преди да замина за Мароко.

    Вероятно няма да стигна до Феш- ще съм основно в Каза и за малко в Танжер, но ако открия тези мазила, ще взема и за теб… За предаването им едва ли ще има проблем- Стойчо ще си го отнесе… нали сме в България… по принцип 😉

    🙂 Само за неизбежността на стомашното неразположение не съм съгласна- не ми се е случвало нито веднъж (чукам на…каквото трябва) при няколкото посещения в Тунис и единственото в Египет. Да се видя сега в Мароко… стискай ми палци, заминавам с отворена рана

  3. Daniela Asenova каза:

    Благодаря ти много – надявам се да ти хареса в Мароко. А колкото до стомашното неразположение може и да си права не знам късмет.

  4. Stela каза:

    Привет, Даниела. Прибрах се снощи.

    Влязох тук да оставя бързо инфо за онези, които пътуват „неорганизирано“, т.е. сами се оправят със самолетни билети, визи и хотели.

    Много ме зарадва, че си обърнала внимание. Благодаря ти. И естествено ще дам приоритет на теб преди да драсна онова, за което влязох.

    Понеже горе поставих лек фокус на здравословните нещица, първо да докладвам тях- раната зарастна въпреки жегите.
    Раната (оперативна) е в устната кухина, сега мога да го кажа, и предполагам разбираш притеснението ми… то ни да дишаш, ни да ядеш-пиеш, ни да смееш да допуснеш температура над телесната. Ам хайде не допускай вдишване на горещ и мръсен въздух или си гарантирай хигиена на съдовете докато си в Африка 🙂 Дори в 5* хотели народът до изнемога чисти и мие и пак … понятието им за хигиена си е… ами тяхно си.
    Най ме беше страх за раната първия ден- пътувах Каза-Танжер (сутринта натам и късно следобед- наопаки) в кола без климатик- стар мерцедес от типа ползвани за т.нар. „grand taxi“ (т.е. които те чарджат за извънградско пътуване)
    Раздрънкването на возилата за обществен транспорт (такситата) изглежда да е част от културата на обществото (возих се и в petit taxi в Каза… едното имаше железен лост заварен напреки на шасито точно зад предните седалки… мисля- за да ги държи да не се проснат върху коленете на возещите се отзад)… Ъммм, попих я аз точно таз` култура твърде добре 😉

    Да се върна на жегата… Свежата зелена ябълка, забърсана от хотелската welcome-красота в стаята ми в Каза към 3 призори, към 11 предиобед се беше превърнала в нещо с цвят на презряла мушмула и неописуем аромат, а портокалът все още геройски държеше на оранжевото, но „кожата“ му бе навлязва в период на бурен пуберитет с разширени и все повече разширяващи се пори.
    Естествено, старателно избягвах огледалото и дори прозорците в частта им, в която имаше риск да видя собственото си лице. Отдавна не се бях преструвала толкова упорито пред себе си, че не съществувам 😉
    Едва час преди да се приберем в Каза, колежката ми се пресети да опъне на едното стъкло молитвеното си одеяние за глава, но дори и това направи съгласно някакви свои лични представи за слънцегреене и ъгъл на падане на сянката, така че реално все едно това го нямаше на прозореца.
    В допълнение към горещината (всъщност не ужасно по-голяма отколкото жегите в Пловдив, при това току има вятър.. което обаче значи прах), близо 2 часа се наложи да обикалям из една индустриална зона в Танжер и едноименната Trade Zone.
    Мнението ми за поносимо място за хранене се оказа драматично различно от това на шофьора и колежката, така че вечерята се състоя на едно място до някакъв плаж, при отбиване от магистралата… и пих каквото имаше в каквото имаше… и така.

    Стомашно неразположение, въпреки горната „вечеря“ и няколко консумации на хигиенно рискови места, нямаше (Inch Allah… което -апропо- е погрешно изписване, според колежката). Едва ли е въпрос на късмет, щото моя хич го няма… По-скоро нали нещо пазело децата и disadvantaged (каквато съм аз по отношение на късмета)…

    В Маракеш не ходих. И за съжаление не можаха да ме упътят към място, където да открия такива мазила… макар че се набутах в някакъв луд местен пазар в Казабланка баш четвъртък привечер, подгонена от мерак да намеря от техния чай и подправките за онази готина супа. Разбрах, че колежката от Италия също е питала за въпросните мазила при посещението си в Мароко, но и тогава не успели да ги открият, дори в Маракеш.
    Явно лош късмет с хората, които да дадат указания.

    Бях очарована да проследя различните аспекти на онази мароканска индиректна изразност, която споменаваш… На едното от местата, които посетих по работа, ми показаха, че определено не са щастливи от посещението ми (такава ми е работата), като не предложиха кафе, вода или чай; бяха изключили климатика и изнесли дистанционното извън стаята и поставиха ключ отвън на вратата в мое присъствие.
    След няколко часа, когато се убедиха в неинвазивността ми и зачитането ми към тях, ключът бе демонстративно изваден от ключалката, донесоха ми дистанционното на климатика и предложиха напитки и обяд. Тъй като отказах всичко, приеха го като отказ от моя страна да приема извинението им, така че най-висшият господин помоли лично да присъства на финалната среща и се извини вербално.
    Това бе случката, при която маниерът им на изразност бе най-откроено проявен… но всеки ден и къде ли не наблюдавах или бях обект на всевъзможните нюанси на тази изразност.
    Никак не съм сигурна дали твоята реплика относно това не ми е помогнала по-добре да усетя нещата и да бъда по-адекватна…
    Така че отново благодаря за пътеписа ти
    ~~~

    За онези, които биха си организирали пътуването (частично) без туроператор… Надявам се това да им помогне поне да преценят дали ще се справят без туроператор или не си струва да печелят негативи, с идеята да спестят пари.
    Аз ползвах туристическа агенция само за самолетния билет, както обикновено правя- така ми е по-удобно. Всичко останало съм свикнала да си организирам сама, така че не ми е проблем, но определено би било трудно за хора, на които това не се налага непрекъснато. Не знам френски нито арабски, говоря някакъв смешен френски и частично разбирам, без да мога да отгранича разбиране на вербалната реч от разбиране посредством проследяване на жестомимиката. Но имах със себе си човек, който знае и френски, и арабски, и английски и може да ми превежда. Толкова за мен, колкото да е ясно, че не следва да бъда считана за критерий как може прекрасно да се оправи човек без туроператор.
    Ето и какво да имате предвид:
    – ЕЗИК
    английски не желаят да говорят, дори които (горе-долу) могат. Френски или арабски. Евентуално испански, и то не във всеки град (но не разчитайте на испански като единствен език). За немски- не зная този език, не мога да кажа.
    Ако свикнат да ви виждат с човек, който може да превежда, много трудно ще ги накарате да проявят усилие да ви разберат, когато този човек го няма (моя случай)
    Аз се принудих да науча как да кажа на френски, че колежката няма да дойде и се налага да се разберем самички. Иначе задобрявам все повече с произношението на „Не говоря френски“
    … Ако попаднете на English speaking обаче ви се усмихва твърде често- имайте наум, че усмивките, придружени с кимане, много често имат за цел да компенсират (добре де, прикрият) езиков дефицит и/или дефицит на разбиране, нямащ общо с езикови специфики. Също имат за цел да потвърдят желание за разбиране и желание да помогнат
    – ВИЗА. ФОРМАЛНОСТИ ПРИ ВЛИЗАНЕ-ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТРАНАТА
    не е необходима виза (за проследяване на актуалността- моето пътуване бе 29 юни-5юли 2008). Необходим е международен паспорт, естествено. Al Italia раздават картончета за попълване още в самолета (както правят и за Тунис). Ако пътувате с авиокомпания, която няма такава практика, на самото летище след излизане от самолета и преди паспортен контрол, има „тезгяхи“, на които има такива бланки. Попълвате и отивате на паспортен с паспорта и попълнената бланка. На паспортен ви прибират бланката, няма отрязък от нея, който да остане у вас.
    Аналогично картонче се попълва ПРЕДИ ЧЕК ИН при излизане от страната. На „Заминаващи“ има кутии с такива картончета, пишеше boarding pass или нещо такова. Попълвате и с него- на чек ин. Изкушавам се да опиша невероятната атмосфера и структура на летището, която ме впечатли и при пристигане, и при заминаване… ама няма
    В пътеписа ще го опиша, а пътеписа ще напиша… като порастна голяма.
    – СНИМКИ
    Не е забранено да се снима летището, но не е желателно да снимате consulates and residences (това Абдула ми го каза, без да съм сигурна, че е ползвал правилните думи)
    Не е желателно да допускате местна жена да попадне в близък кадър. Ако искате специално нея да снимате, редно е да поискате позволение преди това (имам предвид мюсюлманките)
    [към домакина- не бе, Стойчо, не съм се дънила…]
    – ТЕМИ, които не е желателно да дискутирате с местни хора или в присъствие на местни, освен ако не сте ама много сигурни, че умеете да ходите по ръба с изправен гръб и без риск от падане: политика, религия, жени. Всъщност и за това може да се говори, просто границата между уместност и неуместност на дълбочината и формата на изказа е много деликатна и не е съответна на нашето (?европейско) разбиране за граница. А на прекрачване на граница тук реакцията е… непредвидима [отново към домакина- същото като по-горе;)]
    – ЛЕТИЩЕН ТРАНСФЕР в Казабланка- между 30 и 40 долара, ако се спазарите предварително. Подсигурете се с долари в дребни банкноти и платете точно.
    Аз оставих 50 долара на Абдула при дължими 40, с уговорката, че ще ми приспадне разликата от 10 като му плащам за връщането. Като казах това на египетската колежка, тя ме обяви за пълно куку и каза нивгаш да не правя така (редовно правя така)
    Беше права. Абдула първо се престори, че не помни. После каза- „Аааа, ония 10! В дирхами, нали“ и чак като видя, че си стоя и кротко си пуша в колата и си чакам доларите, отиде да разваля пари, за да ми върне.
    При разбиране на случката, нека се има предвид, че Абдула постоянно бива ползван (респ. заплатен) от фирмата и разчита и на бъдеща работа (респ. пари)
    Което обаче никакси не гарантира, че не опитва да шмекерува на принципа „ако мине“
    (самата аз се изненадах от себе си, че не позволих това „да мине“)
    – ХОТЕЛИ И РЕСТОРАНТИ
    Персоналът е много мил… и често липсата на езикови познания води до иначе много мили „инциденти“. Те постоянно опитват да предугадят какво смяташ да направиш и без да питат, хукват да ти услужват и да ти доставят удоволствие.
    В резултат на това, че посетих един ресторант за втори път и поръчах същата салата (която според тях е пълен боклук, всъщност я няма в менюто, аз си я съчиних),
    получих поредната убийствена порция майонеза в живота си, накъдрена със страст и щедрост върху мойта salata verde. Ма хората искали да ми благодарят и да ме възхитят допълнително. Предния път в Латвия така ме зарадваха от рум сървиза посреднощ, та мих салатата в банята…, което в ресторант нямах шанс да направя. А да върна салатата, сърце не ми даде.
    Друго примерче- работех с колежката на балкона и пуснахме чистачките да оправят стаята. Междувременно ни донесоха чай и го сервираха на балкона. Аз сложих подноса на земята и се приготвих да правя „чаена церемония“. В този миг едната чистачка изскочи на балкона, патетично размахвайки едно от килимчетата. Предполагайки, че смята да го изтупа през балкона, аз се метнах връз чашите, което смая женицата… която пък- предполагайки, че ще коленича на пода- отърчала да ми донесе килимчето да го подложа пред коленете си. Благодарих наум, че не знам френски, щото инак щях сигурно да кресна нещо от сорта на „Сакън, недей!“ докато се мятах към чашите.
    Та такива работи…
    Също тъй, към милите дами, моля да знаете, че спасителят на басейна не ви сваля, той се уверява, че сте „са ва биен, мерси“ 😉

    Последно, бих искала да спестя дори на най-върлия си враг черната дупка, в която изпаднах в търсене на багажа си или поне на „правилната“ лента за багаж
    Обаче, честно, нямам спомен как открих и лентата, и багажа си… , а и веднага след това извърших глупостта да питам чичото на митница нужно ли е да си декларирам техниката, с което си докарах дълъг разговор за света, живота, нещата, и … изобщо… (само чай дето не пихме)

  5. Stela каза:

    въх (с реверанс към Пловдив), к`во направих аз…
    Стойчо, моля, мрЪдни го това дето го изпонаписах в нещо от сорта „разни“ или каквото там…

  6. Стойчо каза:

    Стела, джанъм, това си е цяла статия – като не пишеш вече, да взема това да го кача?

  7. Stela каза:

    Aslema, Стойчо
    … мче аз какво писах (ъъъ, последното де)
    и за какво си посипах главата с пепел…
    (аз във собствен сос- питай ме колко е часът, за да разбереш какво мисли стоматоложката ми за връзката между боклуците в сините сирена и моя навик да заспивам на стола й)

    Коги да пиша, бре?- сряда пак обувам налъмите и завъртам перките къмто „Yes, mA’am, t’ank u, mA’am“ [апропо, през май в Тунис направих сефтето да пия кафе в едно от тия, дето жени не стъпвали… бе да знаеш, май верно не стъпват… в Мароко същата работа, но и там сефтосах]
    Освен да пращам снимки за photo stories …
    Подари ми секретарка, м?

  8. Анонимен каза:

    `сичкото т`ва горе значи
    „да, качвай, мятай, каквото и където…“

  9. Daniela Asenova каза:

    Здравей Стела, съжалявам за приключенията ти явно не си останала много доволна. Имай предвид, че Танжер е една от най – гадните части на Мароко – не съм ходила само съм чувала – проститутки, престъпност и т.н. Във всички градове, в които съм ходила в Мароко няма никакъв проблем с английския – когато се разхождах сама всички като ме чуеха, че отговарям на английски си го говореха без много грижи даже и малко на испански включваха като го закъсахме с английския. Поне нещо хубаво не видя ли в тази страна???

  10. Анонимен каза:

    а така 🙂
    Ами аз нищо лошо не съм казала. Нито преживяла, изключая наличието на колежката, което си е друга тема. Има връзка с настоящата дотолкова, доколкото ми попречи за доста неща; много възможно- и по отношение на това да си говорят хората с мен на английски, както вече споменах по-горе.
    Още докато четях пътеписа ти, забелязах разликата по отношение на английския в твоя опит и в моя… и ти завидях (благородна завист няма, просто ти завидях, беззлобно и в духа на „иска ми се и аз“)

    Не съм никак недоволна от посещението си в Мароко.
    Според моите критерии, да преживея или видя неприятни неща, не е аналогично на „хич не беше добре“. Написаното от мен е само регистриране на видяното, с много старание да не влагам оценъчност. Емоционалните вметки са достатъчно лично написани, за да не рефлектират върху начина, по който четящият ще възприеме фактите извън моите емоции. И в повечето случаи емоционалните вметки касаят по-скоро моя моментна и инертна реактивност, но в никакъв случай „черно-бяло“ класифициране (признавам, това не включва специалното ми отношение към майонезата където и да е по света;)
    Помоему именно това е да отвориш сетивата си, отивайки някъде.

    Във всяка държава имам шанса да видя много повече, отколкото виждат 99% от туристите. Естествено, често „цената“ за това е да пропусна някои туристически места.
    Знаеш ли, това е твърде ниска цена спрямо познанието, което придобивам поради възможността да „скитам“ из „задния двор“… На екскурзия рано или късно почти всеки вече може да отиде, и да си покрие туристическите цели.

    „Гадните части“ имат своя чар и смисъл. Ако се разходиш из купищата снимки в компютъра ми, ще видиш снимки на Казабланка, които трудно ще приемеш за снимки от същия този град, който си видяла… който видях и аз, но целия: прекрасния богаташки квартал, страшно напомнящ на Ла Марса в Тунис се кипри в едно със снимките на разрушени и текущо разрушавани къщЕта (много прилични на най-класическите и гъсто населени цигански къщи в крайните квартали на нашите градове), атрактивният, но далеч не вече самобитен сук в Медината и до него- снимки от пазар, откъдето купуват местни (четвъртък вечер и лудницата от petit taxi, сувенири, fake brand стоки наред с местни облекла и обувки, въдици, хранителни стоки, несуетящи се местни, които при все това създават по-силно усещане за динамична тълпа от суетливите италианци, и пушеците от скарите насред всичко това- охлюви, месо (прословутите bouchette… сигурно бъркам спелинга)), модерната бизнес и шопинг част на града, с Tweens (двата „небостъргача“, закупени от сина или внука (не помня) на либийския президент, които ще бъдат превърнати в хотел- това според английската изразност на Абдула), с магазините на известни марки, наред със снимки от индустриална зона- работниците, отиващи на работа, обедната им почивка и продавачите, появяващи се именно тогава и настилащи своите платнища и стоки направо върху непавираната земя, кафенетата, където пият чай и кафе в обедната си почивка (ако е достатъчно дълга, за да имат време и за молитвата, и да отскочат до кафето) …

    Наясно съм, че е трудно за вярване колко ми допада да преживявам неща, които ми носят дискомфорт, да скитам из прахоляка и тълпи от местни, съзнавайки колко е очевидно, че съм чужденка, дори без да си отворя устата (ден, след като прекарах час в „мъжко кафене“, хора от отдалечения край на индустриалната зона вече знаеха този факт)

    Хайде да млъквам, че Стойчо съвсем ще се затрудни какво да ме прави 🙂

    Но нека ти кажа едно нещо, което е лесно да се повярва, че ми е харесало:
    впечатли ме как гледат океана… все едно не са го гледали вчера, онзи ден, миналия петък, по-миналия, миналата година…
    впечатли ме двойка, покрай която минахме: млади момиче и момче в традиционни дрехи, застанали на възможно най-публичното място; с наведени глави… и едва докосваха ръцете си, внимавайки да не докоснат дрехите си

  11. Стойчо каза:

    Това горното трябва да е Стела;-) Ще взема да ти сглобя писанията в статия,а? А ти ще пратиш снимки? Таман ще бъдеш по-обоснована.

    Не познавам Мароко, но т.к. и моята работа е свързана понякога с дълги командировки по разни страни – при един такъв „живот на място“ се виждат много повече неща отколкото се виждат при едно нормално туристическо пътуване.
    Даже Прага и Чехия след като бях там известно време в командировка сериозно загубиха в очите ми от първоначалния си блясък. Единственото място, което ми харесва все повече и повече, колкото и дълго да пребивавам там е … Виена:-)

    Не искам да прекъсвам дискусията – пишете:-)

  12. Анонимен каза:

    Въобще не коментирам авторството 😉

    Стойчо, глобявай свободно… Като казвам, че нямам време за писане, имам предвид не време да се излея (знаеш ми скоростта, както и, че пиша направо в нета и го зарязвам на принципа на оцеляването). Просто нямам време да си редактирам излиянията така, че да са полезни някому поне, нито да ги организирам по начин, който да ги прави (лесно) четивни.

    Специално за горния диалог, може да го сложиш „просто някъде“, и да направиш „кръстосан линк“ между пътеписа на Даниела и въпросния диалог. Тоест и при статията, и при диалога, да сложиш линк към „другарчето“.
    Така диалога няма да се пречка на статията (което според мен е неудачно, ама…точно аз го създадох това пречкане), но пък всеки, прочел статията, ще може при желание да скочи и при диалога, както и всеки, попаднал първо на диалога, ще може да проследи линка към статията.

    Снимки ще ти пратя, приоритетно от онези части, които са „нетуристически“. След само няколко месеца, местата ще бъдат различни- кипи оживено строителство.
    Снимките да не се приемат като опит да обоснова някаква своя теза, тъй като тук дискусия с дори нюанс на спор няма. С Даниела имаме и еднакви, и различни преживявания, и това е прекрасно, защото е прекрасна различността ни. Тя не прави никого от нас по-… или по-малко… Нейните впечатления и моите впечатления са нещо, дорисуващо картината на Мароко… и – колкото и хора да описват тази (или коя да е друга страна)- картината остава недовършена… и винаги ще има надпис „to be continued“ като в (добър) сериал
    … ако все пак искаш да има тръпка на спор, направи секция „Хайд парк“ примерно, и с радост ще се подърля с теб на тема дали губят очарованието си местата, като им видиш задния двор 😉

    🙂 Стела-Разбира-Се

    OFF. Почвай да съжаляваш, че спомена Виена. Трябва ми преводач от местен език на английски (и обратно) за средата на юли, Виена-Wels-Виена на 21. Ще помагаш ли? Ако да- драсни мейл.

  13. Стойчо каза:

    Виж, правил съм превод от немски на сръбски и обратно, ама с английския няма да се справя;-)
    Ще ти я направя статията, то се е видяло…

    Между другото за гледането на една страна от туристическата и нетуристическата страна – друг подобен пример са … германците. Знам, че ще ме обесите за тези ми думи, но най-сърдечните хора на света са именно те (аха, същите, дойчовците) – но това е едно от нещата, които могат да се разберат само като гледаш на страната „отвътре“.

    Това естествено изобщо не намалява значението на туристическия поглед – и двата погледа са важни, но в много случаи се различават. Може би разликата се намира във втора глава на Том Сойер (боядисването на оградата): светът изглежда различно, когато ДАВАШ пари и когато ВЗИМАШ (изработваш) пари:-)

  14. Stela каза:

    По молба на Стойчо и с благодарност към Даниела, ето набързо селектирано, сортирано и частично етикирано- http://picasaweb.google.bg/MoroccoTrips2008

    А пътеписа след повторното (септемврийско-Рамаданско) посещение на Мароко се бърка понастоящем в общ казан с идеята да се получи нещо смилаемо с продукти откъм всички пътувания в Тунис и двете в Мароко… и моето спазване на храноводните традиции на местните и в двете държави през тазгодишния Рамадан.

  15. Stela каза:

    Ето още „очи“ за Мароко:
    http://shuma.blog.bg/viewpost.php?id=70497
    http://shuma.blog.bg/viewpost.php?id=71028
    Предполагам, авторските права са си на авторката или на blog.bg, затова не копирам текстовете, а пращам линкове. Ако е нужно още нещо във връзка със спазването на някакви правила в тази връзка, моля модератора на сайта да ги приложи (включително ако и те предполагат да бъде изтрит/редактиран моя коментар)

    Попаднах на тези пътеписни коментари по една от онези привидни случайности.
    Не ги споделям тук, защото ми е допаднал стила или прозиращият характер на пътуващите. Напротив- като цяло са далеч и от моя стил, и от тези стилове и характери, който харесвам.
    Но пък сигурно биха харесали на мнозина. А и харесването не е от чак такова значение. Няма „правилност“ в харесването или в мнението.
    За мен пътеписа е ценен поради „другите очи“ и възможността да разширя собствения си спектър.
    Благодарност и респект към авторката за това, че ми предоставя такава възможност.

    Приятно четене и… обърнете внимание, че там има и други пътеписни бележки

  16. Stela каза:

    … как можах да пропусна Юри http://www.juriwaro.com/travelnotes.php?item=6
    Поне за мен неговите „пътуващи очи“ са piece of art
    (небългарската дума е умишлено употребена- бих променила само ако някой ми посочи български аналог, който да носи същия заряд и да не звучи парадно)

  17. kalatom каза:

    Да наистина Ви благодаря уважаема Даниела за Вашия искрен разказ за Мароко!Всичко това съм го преживял и бе прекрасно връщане за мен в миналото.Почти нямате грешни впечатления,и само предубедения ще се засили да Ви поправя.Всички тези градове и местности съм посетил през далечните 79-80 година,когато с една арзмия българи наети като учители живях и работих в Мароко.Радвам се за отношението на днешните мароканци към нас българите и ми се ще да вярвам,че това се дължи и на мен и останалите работили някога там.Е разбира се виждам и някои по.различни неща, и доброжелателно ги отдавам на напредъка в т.н. конституционна монархия – днескашния крал тогава бе 8-10 годишен, а баща му Хасан държеше страната здраво / скоро до моето пристигане там имаше 2 атентата срещу него/ Затова и полицията и гвардията изобщо институциите бяха толкова авторитетни,че аз пристигнал от една “ тоталитарна комунистическа страна“искнено тръпнех пред входовете на министерства и канцеларии.Впрочем някога тогава в моя провинциален градец /30 х.ж тогава/ Тизнит за пръв път чух за нашия бивш премиер Симеон пръв приятел на Хасан ІІ.Няколко от децата, които учих ми казват :“ Господине знаете ли,че вашият цар Симеон е на гости на нашият губернатор“? Бях страшно изненадан и не знаех какво да отговоря.Единствното,което ми дойде на ум бе да кажа,че България е република и няма цар.Истината е че любопитството тогава не можа да натделее над „благоразумието“да отидем десетината българи в резиденцията на губернатора и да се срещнем евентуално с него…Така е като не знаеш кой кой е…..Ето ,че и аз се увлякох по спомени! Виждам,че и Вие сте допуснали същата грешка и сте снимали като мен развалините на Волубилис срещу светлината.При мен обаче тя бе много малко ,пристигнахме твърде късно по залез. Още веднъж благодаря!

  18. Valentin Mitrikov каза:

    Маракеш е наистина превъзходен Ориенталски град в Мароко.Посетихме го през далечната 1980година.Запознахме се с красотата на площада Djemaa el fna-дюкяните са като от 1001 нощ.В тях видяхме много ориенталски продукти:сушени плодове и безброй подправки.По щандовете висяха одрани агнета и пилета.Пушек и миризми се усещаше навсякъде.Така протичаше живота,както преди десетилетия в Медината на Маракеш.

  19. Здравейте. Мисля,че относно красотите на Мароко- Ал Магреб този линк може да Ви поинтересува.
    http://andalutravel.blog.bg/turizam/2014/08/08/az-i-bez-bagaj-v-maroko.1287699

  20. Христина Николова каза:

    Страхотен пътепис.Извинявам се за глупавия въпрос,но дали нямате името или снимка на това мазило за псориазиса.Аз имам приятел от Мароко ,но незтам как да му обясня къде в Маракеш да го търси.Благодаря и се извинявам ако досаждам.

  21. desert каза:

    това беше чудесно пътуване до Мароко! Сигурен съм, че ви хареса!

Leave a Reply