На концерт на U2 в Лондон

Тази година имаше няколко музикални събития и в София и в Белград и Атина, които намериха място и на нашия сайт. Сега на ред е тазгодишният концерт на U2 в Лондон — разказвач ще бъде Димитър. Приятно четене, а ако ни четете в офиса в работно време, сложете си слушалките:

На концерт на U2 в Лондон

U2 са една от трите ми най-любими групи (Depeche Mode и The Cure са останалите две), с които съм израстнал като музикален вкус. Особено са ми любими периодите от Boy до Unforgettable Fire и от Achtung Baby до Pop. От тези времена ми е останал и никнейма (McPhisto), който ползвам по форуми и сайтове.
Първият ми U2 концерт беше на 27 април 97-ма година в Сан Диего на турнето PopMart — първият ми концерт на стадион и най-невероятното шоу, на което бях присъствал дотогава. Заслуга за това имаше гигантския 50-метров LED екран, който за пръв път се използваше при такива концерти.

От тогава все не успявам да ида на концерт на U2 и тази година, когато прочетох, че обявяват ново турне за лятото веднага се разтърсих за билети. За мое голямо разочарование билетите за Барселона, Милано, Загреб и Стокхолм бяха вече свършили, но за радост имаше предварителна продажба на VIP билети за Уембли. Въпреки голямата цена на пакета — 450 паунда на човек, включващ вътре билет за 150 паунда, не се поколебах да купя два пакета. След това трябваше да организирам логистиката — Гери да дойде от София с British Airways, а аз да прелетя от Москва с bmi. Отделно трябваше да намеря хотел, който да е еднакво близко до летището, стадиона и центъра. Такъв се оказа Novotel London West, намиращ се до Hammersmith на линията Piccadilly на метрото. От Хийтроу се стига за около час, до Piccadilly Circus са 4 спирки, а до Уембли се стига с едно прекачване на Baker St и от там са 2 спирки по Metropolitan.
В нощта срещу петък не можах да мигна. Таксито дойде в 4 сутринта, за час ме закара до Домодедово. Там доста бързо преминах през чек-ин-а, после ме пуснаха по незнайна причина по дипломатическия коридор и бързо се озовах на гейтовете. Остана време за хубава закуска и кафе и отново се почувствах човек.

Полетът премина много спокойно,

единственият недостатък бяха сравнително гъсто наредените седалки, но излитането и кацането бяха много по-плавни в сравнение с руските и българските пилоти.
В 8:25 кацнахме на терминал 1, паспортният контрол е песен и в движение съм на метрото. Оказа се, че за разлика от Московското метро, в Лондонското спирките са доста нагъсто и се спира на всяка керемидка 🙂 Въпреки това след половин час бях в хотела, оказа се, че стаята ни е готова и се настаних веднага. Бърза проверка на пощата, фейсбука и туитъра и съм на път към стадиона да си взема билетите. Към 11:30 съм там, вече има хора, скалпъри-те чакат като хиени някой дали не продава билети. Отивам на касата — „Ами аз тука да си получа билетите“ — „Дай документ“. Давам документ и тук почва едно чудене. Оказва се, че моите билети ще са на касата чак в 3 часа. В това време Гери ми звъни, че нейният самолет закъснява с 40 минути и тук логистиката и разписанието се усложняват неимоверно много — трябва да дойда да взема билетите в 3 часа, да съм на летището в 4:30, да минем през хотела за преразпределение на багажа и да стигнем навреме за отваряне на вратите и за партито преди концерта, което почва в 17:30. Поемам дълбоко дъх и леко увесил нос се отправям назад към метрото. Полека се успокоявам, настанявам се в първия Старбъкс и си поръчвам едно голямо фрапучино от манго и маракуя (след това докато съм в Лондон ще пия само това). Поразгледах малко магазините за телефони, хареса ми Toshiba TG01, за съжаление само с договор към Orange. След това с нетърпение отново на метрото, стадиона, касата (в 14:00) и о, чудо, билетите са там — два билета на VIP сектора и два пропуска за VIP събитията.

VIP пропуските важат както за партито преди концерта, така и за афтърпартито.
Вече съм щастлив, скрил съм билетите дълбоко в раницата, за да не ме нападнат скалпъри-те, които са като извадени от филм на Гай Ричи, но иначе много учтиви и се мятам на метрото към летището. И тук ме чака нова инфарктна ситуация — поради болен пасажер влаковете по линията закъсняват с 15 минути, като първия влак, който идва е за Терминал 4 и 1,2,3, а на мен ми трябва за терминал 5. Както и да е — мятам се на първия влак и за мое щастие в движение му сменят направлението и се оказва, че отива до терминал 5 🙂

Пристигам на летището

почти едновременно с полета на Гери, в движение се мятаме на обратния влак и сме в хотела. Там след половин час освежаване си палим гумите и се запътваме към стадиона. Още на Бейкър стрийт се усеща колко е голяма навалицата — вагонът е претъпкан като 94. За 10 минути обаче сме на Уембли и спокойно се отправяме към входа H, където са нашите места. Няма навалица, няма бъсканица, пъхаш си билета в бар-код рийдъра и минаваш през гейта. От там, направлявани от стюарди и бодигардове се озоваваме на Ниво 3 на Голямата зала, с големината на Зала 3 на НДК, където е вечерята за VIP гостите. Там ни посрещат с чаша шампанско, дават ни баджове за VIP партито и ни настаняват на маса, където ни сервират вечеря от три ястия.

Към 19:45 учтиво ни подсещат, че U2 почват след 30 минути и трябва да заемем местата си. Помотахме се малко и седнахме точно 5 минути преди да почнат U2. За съжаление не можах да гледам подгряващите Hours и Elbow.

Но нищо не може да се сравни с U2.

Сцената е като гигантско четирикрако, което е стъпило върху кръгла сцена за групата и полукръгла авансцена, към която има два подвижни мостика. Точно над сцената има огромен екран във вид на пресечен цилиндър, който чрез пантографски механизъм че спуска над групата. Отгоре на сцената има кула, която прилича на средновековен замък, увенчана на върха с огромна диско топка.
Стадионът е пълен (на другия ден съобщиха за 88 000) и е заливан от мексикански вълни в очакване на U2.

С кратко интро групата излиза на сцената и се почва…
От вълнение не можах да снимам и тук съм събрал клипове, направени от други зрители.

Breathe

No Line On The Horizon

най-зарибяващото за мен парче от новия албум.

Get On Your Boots

— за съжаление вече е свалено от тубата:(

Magnificent

Също много добро парче…

Beautiful Day

тук вече публиката е неудържима.

Elevation

градусът се повишава

I Still Haven’t Found What I’m Looking For

Боно направи прочувствено обръщение към Лондон, спомняйки си как е спал на Уотърлу Стейшън като 18-годишен с демото на „Out of Control“. Тук е кулминацията — цялата публика пее в един глас с групата.

Stuck In A Moment (You Can’t Get Out Of)

акустично изпълнение на песента. посветена на Майкъл Хътчънс от INXS.

Unknown Caller

88 хиляди пеят караоке.

Unforgettable Fire

Едно от най-любимите ми парчета от първия период на групата, не е изпълнявано от 19 години на концерт.

City of Blinding Lights

Светлините на сцената и ефектите са невероятни, небето е осветено от прожекторите над сцената.

Vertigo

I’ll Go Crazy If I Don’t Go Crazy Tonight (Remix)

Боно с подкрепата на Лари Мълен на тарамбуката 🙂 За съжаление и това парче е отстранено от Тубата

Sunday Bloody Sunday

Тук концертът мина в политически оцветената си част. Песента почна с визуализации от Иран. Боно включи цитат от Rock The Casbah на The Clash. Накрая му подадоха ирландско и британско знаме и Боно ги размаха заедно. Невероятно!!!

Pride (In The Name of Love)

и това парче е свалено

MLK/Walk On

Тази песен беше посветена на демократично избрания лидер на Мианмар Аун Сан Су Чи, която от почти 20 години е под домашен арест, а наскоро беше хвърлена в затвора. На сцената излизат доброволци, които носят маски на Нобеловата лауреатка.

Where The Streets Have No Name

Още една любима песен… която е свалена от тубата:(

One

Това за мен е песен № 1 на U2 и както каза Боно тя означава много различни неща за различни хора…

Mysterious Ways


В паузата върви обръщение от чернокож духовник (мисля че беше Дезмънд Туту), който призовава зрителите да се включат в различни каузи за Африка.

Ultraviolet

Боно и Ко се връщат с още една песен от Achtung Baby, по ръкавите му са пришити лазери и той лети над сцената. Тази песен също не е изпълнявана на концери от ZOO TV.

With Or Without You

Посвети я на Юнис Кенеди Шрайвър, сестрата на братя Кенеди, която почина на 11 август.

Moment of Surrender

преди песента Боно се обърна към всички да подкрепят one.org с SMS, но преди това помоли всички да извадят мобилните си телефони. Невероятно!!!

След концерта с Гери бяхме толкова изтощени, че едвам пихме по бира на афтърпартито и решихме да се приберем. Целият път до метростанцията беше регулиран от конни полицаи, имаше табели колко минути чакане остават до метрото. Всички бяха позитивно настроени, нямаше блъсканица и навалица, което ме изуми още веднъж. Организацията беше невероятна.
Успяхме да стигнем до хотела с последния влак на метрото и се отдадохме на блажен сън 🙂

Автор: Димтър Димитров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.