окт. 30 2009

Българският Помпей – Перперикон

Винаги се радвам, когато на сайта откриваме напълно нови места. Днес това ще е Перперикон чрез пътеписа на Жоро. Приятно четене:

Перперикон

Българският Помпей

Днес, въпреки мъглата се натоварихме с щерката на колата и потеглихме към едно място където от много време се канех да отида: Перперикон. Не знам дали някой не знае какво е Перперикон, но аз ще кажа какво аз мисля че е: това е велик град на траките, една от люлките на тракийската цивилизация и свято място за всички хора от всички религии.


Намира се до

с. Горна Крепост

(да виждате съвпадението, а?) в околностите на Кърджали. Това е на 90 км. планински път от Пловдив през Асеновград. За жалост последните няколко километра път са с такива кратери по шосето че ти трябва не джип ами танк. И трябва да се внимава за пресичащите крави и пилета. Но както по-късно се оказа траките са вярвали че пътя към Бог трябва да е труден за да могат само истинските вярващи да го извървят до край. Добре поне че (не без помощта на Европейския съюз) е построен свестен охраняем паркинг. От там до първото ниво на града се вие една тясна горска пътечка. В началото й се помещават нормалните за такива публични места сергии които за радост не продават гащи, а карти на древния град и полускупоценни камъни. Тези същите сергии „продават“ и екскурзоводи: студенти от Пловдивския университет, които са участвали в разкопките на града. Ние си наехме водач и не съжалихме нито минута: след като усети че се интересувам от история момчето ми показа наистина интересни за мен неща. Горещо ви го препоръчвам: заслужава си всяка стотинка от 30-те лв. които ни струваше времето му. Пред нас имаше един автобус с гръцки туристи. Специално за тях имаше плочки с Дионисос и Александър Македонски:-) Няма по-голяма блудница от музата на историята. Или е на туризма… обърках се.

Самият Перперикон е невероятен.

Бил съм на няколко подобни места по света. Мога смело да заявя че мога да сравня мащаба и размаха на града само с Помпей. Само дето за разлика с примерно гръцките с античните градове в България човек може да „общува“ много непосредствено: да седне в каменния трон на владетеля, да се снима стъпил в олтара на едно от най-важните светилища в елинистическия свят. Я пробвайте това на кораба на чаеното парти в Бостън примерно. Ако ви стиска де.
Огромно нещо е Перперикон. Досега е открита нещо като една четвърт от цялото и обиколката му отнема 2 часа. И като си помисли човек че това е било светилище и е имало хора на това същото място преди 9000 години…

За ритуалите на траките

мога да кажа само добри неща. Никъде вече официално не се практикува тази религия, но народа слави масово и богинята майка, и Загрей, че и бабите им. „Как“ ще попитате. Ами много просто: траките са вярвали че Бог най-добре се възприема от подсъзнанието на човек. И за да може да се свърже човек с Бога трябва да се е освободил от задръжките на дяволските вериги на съзнанието. А какъв по-лесен и евтин (за тези земи) начин да се съединиш с Бога от това да си „махнеш главата“ с мноого силно ритуално вино. Затова повечето тракийски обредни места са всъщност ранен вариант на съвременните ракиджийници: има си жреци (казанджии) които помагат на вярващите да си приготвят богоугодната напитка и обикновенно им показват как се слави Бога след това. Интересно дали това прави съвремните казани светилища? Май не: липсва един важен елемент от тракийските храмове — пияните и готови на всякакви „ритуали“ тракийски девойки които възмутили дори и дъртия мръсник Херодот с навика си да пият неразредено вино и да участват охотно в оргии (пардон, богослужения) след това.
Бил съм на няколко свети места на траките. Има някаква енергия на тези места. Зарежда те някакси. И прави хората по-добри.

Ако се чувствате ядосани, незначителни и самотни задължително отидете в Перперикон или някое друго тракийско светилище. Има нещо там. Нещо добро и родно. Дали това чувство на преклонение ме прави по-малко православен християнин? Отговора са дали погребаните в двора на римския езически храм набързо преустроен в християнска базилика свщенници: те са погребани по християнски обичай, но за всеки случай са им слагали и по една паричка в зъбите за да могат да платят на лодкаря. В моето село и досега слагат в ковчезите на мъртъвците пари, цигари и други неща които са обичали приживе. Сега разбирам защо:-)
И се чувствам по-цял и на мястото си от всякога.

Автор: Жоро Кодинов

Снимка: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Българският Помпей – Перперикон”

  1. Belomore каза:

    Перперек.
    Перперек.
    Перперек.

    Така и българи, и турци от векове наричат това място. Дойде Индиана Джоунс от Тамплиерската ложа „Цар Калоян“ и го нарече по гречески Перперикон. Защо така реши Индиана – не е ясно, вероятно, за да звучи „по-така“.
    Може би траките са говорели на гръчки (нездрав смях от балкона и аплауз от южните галерии).
    Вероятно Индиана, между два разгадани ритуала на траките, е разчел и някой надпис, ама още не е казал кой точно.

  2. Ходил съм в Перперикон. Спиращо дъха е. И малко.. уморително.

Leave a Reply


Switch to mobile version