Днес Комитата – другият админ на сайата ни – ще ни води на море на остров Скиатос. Приятно четене:

Пътуване до рая – остров Скиатос, Гърция

Септември 2006 г

Островът на съкровищата (Скиатос)

Преди десетина дни дори не бях запомнил името на гръцкия остров, където щях да си прекарам лятната почивка. И какво толкова – един от хилядите гръцки острови си мислех аз. Но действителността пак ме свари неподготвен.

Историческо-географска бележка за остров Скиатос

Скиатос е остров от групата на Спорадите (т.е. на гръцки “разхвърляните”) острови и се намира грубо на половината път между Солун и Атина на около 15 километра навътре в морето. Най-лесно от сушата Скиатос се достига с ферибот от град Волос (на около 30 километра по море).

Античната история на Скиатос

не е особено впечатлителна. Заселен e за пръв път по време на писаната история от тракийски племена, които дават името му Скиатос, (кръстен май на един от владетелите им). По-късно островът влиза в рамките на Македонската империя, после последователно е част от Рим и Византия. Сравнително дълго време е в ръцете на латинците след 1204 година, които по-късно са изгонени отново от византийците, а след падането на Константинопол без бой е оставен на османците. Въпреки богатата си история, островът няма някакви особени материални остатъци от миналото. Антични руини липсват, запазени са отчасти крепостните стени на латинския гарнизон (малкото полуостровче в залива) и остатъци от османския гарнизон (в местността Кастро).

Скиатос Сити откъм морето.

Истинското историческо значение на Скиатос е през Възраждането.

Местният манастир – “Света Богородица” е бил средище на културно просветната и политическа дейност на гърците. Тук всъщност е измислено съвременното гръцко знаме в олекотен вариант – бял кръст на син фон (Оригиналното знаме или точно негово копие още виси в църквата на главния манастир). Тук е било подготвяно и гръцкото въстание, в следствие на което Гърция получава независимост

Великолепният иконостас в църквата на манастира Св. Богородица. Някъде отгоре вляво (не се вижда) виси копие на първия вариант на съвременното гръцко знаме.

В Скиатос е роден и един от известните писатели-романисти на Гърция – Пападиамантис (не съм го чувал преди това и не успях да запомня кои са важните му творби). Местните жители много се гордеят с него и са изразили признателността си като са кръстили главната улица на негово име и са му направили паметник и къща музей.

В днешно време Скиатос има само едно населено място –

Скиатос Сити (ихаа!),

в което постоянното население е около 500 души. През сезона островът се пълни с хора – прииждат както туристи така и сезонни работници – работници в туризма, строителството и обслужващите дейности. Голям брой от работниците са нелегални от България, Македония и Албания (албанците работят най-тежката работа – хамали, строители и др.) Албанците са толкова много, че са се самоорганизирали и имат собствено училище. Българите живеят разхвърляно, често не знаят едни за други, но понякога се подкрепят. През зимата голяма част дори от коренните жители напускат за да прекарат неприятното време на някое по-гостоприемно място.

Българската следа на Скиатос

Въобще не се и надявах да срещна българи по време на престоя си в Скиатос. Оказа се точно обратното – българите бяха много и почти навсякъде. За щастие не са на последното място в социалната стълбичка (където наравно с циганите са албанците), а са с едно стъпало по-нагоре. Докато албанците и циганите се мъчат с тежка работа по строежите, изкопите и пристанищата, българите обикновено работят като камериерки, продавачки, сервитьори, бармани и др., което понягока е доста за предпочитане. Местните българи са наплашени, рядко признават че са българи (голямата част от тях са нелегални и всеки момент очакват да бъдат спипани и изгонени от Гърция)

Загадъчен инструмент в музея на музикалните инструменти в манастира Света Богородица.
Как ли се казва?

Очевидно че правилният отговор е С. Сега ми е ясно на какво е свирил Орфей

По време на нашия престой ни казаха че в местния затвор (да, има такова нещо там) имало двама българи – заловени от имиграционните власти с нередовни документи. Живеят в крайна мизерия в затвора – нямат пари дори да си купят вода за пиене и цигари, та милостиви сънародници им носят от време на време (и на мен не ми се вярваше, че си помагат)

В манастира има и великолепна колекция от картички от Балканската и междусъюзническата война, включително и български.

Българите не ги екстрадирали, защото чакали да съберат по-голяма група, която да експедират към България. Моята теория е, че ще изчакат да свърши сезона и за благодарност за евтиния труд ще дадат на избрана група от нашенците по един черен шенгенски печат в паспорта и ще ги изпроводят по живо, по здраво.

Природните дадености на Скиатос

Скиатос има прекрасни природни дадености за да бъде отличен курорт. Релефът на острова е планински в северната част и хълмист и равнинен в южната, което му дава следните предимства – защита на южните плажове от силния северен вятър, който се появява по това време на годината, плажове за всеки вкус – пясъчни и облагородени – на юг, и диви, оградени от отвесни скали и пустинни – на север. Аз съм любител на пустите и диви плажове и веднага харесах северната страна на острова.

Друга екстра на острова са иглолистните и маслинените гори, които почти изцяло го покриват. Е, наистина щеше да е далеч по-добре ако гората не беше иглолистна, а широколистна, но пълно щастие с ограничен бюджет рядко се случва. Горите правят живота доста по-лесен – хвърлят сянка по паркингите, по дворовете и дори по плажовете, и силното слънце става съвсем поносимо.

В града няма кой знае какво да се гледа. Задължителната програма е горе-долу следната – старото и новото пристанище, главната улица, улицата с баровете, двете църкви на върха на двата хълма, вятърната мелница-ресторант на върха на третия хълм и малкото полуостровче със старото училище и кафенето. Любознателните могат да разгледат и къщата-музей на писателя Пападиамантис. Тези обекти покриват около 90% от интересните места на острова. Извън града може да се посетят и манастирът “Света Богородица” и старата крепост (Кастро) и това е всичко.

Старото пристанище на Скиатос. По крайбрежната улица са наредени много апетитни
барове и заведения

Хълмовете и планините допринасят за това почти всяка къща и хотел да предлага зашеметителна гледка на почиващите.

Туристите на Скиатос

Основният контингент туристи бяха гърци и англичани. Комбинацията не е никак зле, защото местните научават английски, което прави общуването наистина лесно. От друга страна гъркините и англичанките в голямата си част физически малко ме привличат, така че нямах често възможност да оплакна очичките.

Цените си бяха високи, направо ВИСОКИ. Същите цифри като в България, само че в евро (демек двойни цени), а на места бяха дори още по-високи. Но каквото и да говорим – заслужава си.

Идеалното време да се ходи в Гърция, а и на Скиатос е след първи септември.

Августовските жеги са непоносими и аз наистина не знам защо има хора, които обичат да ходят в Гърция през юли и август.

Туристите, обитаващи Скиатос по групи се разделят горе долу така – семейства с малки деца, семейства и двойки без деца, необвързани (най-малката и незабележима група). Сравнително големите свободни пространства правят курорта тих и спокоен, дори децата викат по-малко от обичайното.

Пътят натам:

Пътувахме с кола по маршрута София – Солун – Волос – Скиатос.

Пътят до Дупница е ОТВРАТИТЕЛЕН. Ако се питате има ли по света държава, в която цели участъци от международен път нямат асфалтова настилка, а обикновен макадам, който вдига ужасна пушилка и се минава на първа скорост – има такава страна на света и тя се казва България! След Дупница пътят няма претенции да е магистрала, но е отличен и с добра маркировка, така че се пътува лесно и безпроблемно. На границата нямахме проблеми, дори минахме доста леко – за половин час се справихме. От фришоповете работеше само един – най-десният, а продавачката се оплакваше(!) от многото работа. След границата за мое учудване се оказа, че Гърция не е опасана цялата с магистрали, както очаквах, и дори магистралата Атина – Солун не е построена цялата, а на места представлява обикновен първокласен двулентов път (действително малко по-широк от обикновеното).

В дъното се вижда Волос, а някъде вдясно е остров Трикери

Другото странно нещо за централната гръцка магистрала а и за гръцките пътища въобще, е че няма крайпътни заведения и бензиностанции в магистралната си част, освен един огромен комплекс малко след Солун.

Пристигнахме във Волос по обяд

и трябваше да убием около час и половина докато чакаме ферибота за Скиатос. Волос откъм пристанището е доста скучен, макар че българите, които по-късно срещнахме в Скиатос твърдяха, че е хубав голям град, в който има какво да се види и къде да се отиде.

Фериботът пътува два часа и половина до Скиатос.

Уцелихме някакъв чудовищно силен вятър, който искаше да ни отвее от палубата, но ние жадни за гледки си останахме на горната палуба.

Кликни на картата за по-голям размер

Малко отклонение. Фериботът минава покрай остров Трикери, където през Междусъюзническата война е имало нещо като концентрационен лагер за български военнопленници. Островът не се забелязва лесно, защото е близо до сушата. Покъртителната история на пленниците може да развълнува всеки. Добре би било да се направи църква или паметник, за да могат случайно минаващите от тук българи да отдават почит ако желаят на загиналите за тях, а пътуващите с ферибота да знаят къде да хвърлят по някое цвете.

Пристигнахме по залез на острова, който от морето представлява доста живописна гледка. Настанихме се в едно приказно местенце –

Студиа “Аеридес”

– със собственик – по нищо не приличащият на типичен грък Христос – запален интернетаджия, пътешественик и музикант, който свири на саксофон и китара. Прилича на грък единствено по ревността към половинката си.

Студиа Аеридес на лунна светлина 😉

Студиата предлагат много екстри – като малко боксче с кухненски пособия, басеин пред къщата, малък паркинг и няколко сенчести тераси със впечатляващи гледки към морето и пристанището. Съвсем наблизо е и

летището на Скиатос

откъдето хвърчат дневно по няколко самолета, но шумът не е по никакъв начин дразнещ, а дори е доста интересно да се наблюдава кацането и излитането на всеки самолет.

Общо взето имахме по две грижи всеки ден – къде да идем на плаж (плажовете са към 60, от които официално за туристи се ползват около 20) и къде да ядем вечерта.

Недостатък на къщата е сравнително високата цена на студиата – по 30 евро на човек на нощ, но ако обичате красиви гледки, уединение и спокойствие – това е вашето място.

Къде да се ходи на плаж на остров Скиатос?

Общо може да се каже за всички плажове, че водата е изключително чиста (на северните плажове изглежда направо кристална). Туристическите плажове (южните са такива) предлагат шезлонги и чадъри, тоалетни, душове и няколко вида водни спортове. Джетове видяхме само веднъж, а моторниците са малко и не вдигат много шум.

Южни плажове:

– Кукунарис – най известният и голям плаж на острова. Плажна ивица около километър, ситен пясък, плавен наклон във водата, подходящ за деца. Плюсове – много добре уреден плаж – с чадъри, шезлонги, водни спортове, душове, тоалетни (извънредно чисти). Уникална екстра на плажа – има около 10 метра по цялото протежение на плажната ивица иглолистна гора, за хора които се крият от слънцето но не обичат да се местят със сянката на чадърите. Но не си мислете, че е задължително ползването на чадър или шезлонг – има достатъчно място и за хора които не обичат да ползват чадъри и шезлонги или си носят собствени. Въпреки предупреждението че плажът е най-нагъчкания на острова, на практика само първата линия шезлонги и чадъри беше заета, и само в краищата на плажа при паркингите имаше повече хора. Тук беше и единственото плажно заведение (бар) на острова, чиято музика СЕ ЧУВАШЕ понякога. Музиката обаче не беше силна а и през повечето време не беше неприятна. Водата е малко хладна поради някакво морско течение което върти точно там, но става идеално за къпане, просто малко изненадва на фона на другите плажове.

Кукунарис – най-“пренаселеният” плаж в момента в който имаше най-много хора на плажа.

– Вромолинос – Най “младежкия” и “тренди” плаж на острова. Не забелязах обаче нищо такова може би само децата бяха по-малко. Прекрасен пясък, тиха таверна, със сянката обаче е малко проблемно. Дървета няма, а чадърите които се предлагат са тръстикови но редички и човек може да слънчаса дори под чадъра ако е по-нежен. Водата е супер топла и приятна.

Paralia Vromolimnos, Skiathos, Гърция

– Света Елена – Света Елена е всъщност плаж на западната страна, но по всичко друго прилича на южните. Топла вода и мек пясък почти без вълни и вятър, много подходящ за деца и затова беше пълно със семейства с деца. За хората, които като мен обичат късните следобеди на плажа има специална екстра – невероятни залези, където слънцето се скрива зад някаква далечна и едва видима над хоризонта суша. Тоалетната обаче тук е доста гадна и смрадлива.

Залез на Света Елена

Северни плажове:

– Мега Гиалос – за любителите на дивото това е раят. Голям залив с кристална вода. Плажът е каменист с дребни камъчета а във водата дъното е покрито с големи обли камъни и много бързо става дълбоко. Споменах ли кристалната вода? Плажът е с доста тежък достъп – слиза се около половин час почти по отвесна пътека в източния край на плажа. Поради тия причини е неподходящ за семейства с малки деца или за възрастни хора, които не са в добра физическа кондиция или са с двигателни проблеми. Поради труднодостъпността си и камънаците на плажа има не повече от 8-10 човека в най-натоварените часове.. Любимо място на нудисти, плажни водолази и влюбени.

Плажът Мега Гиалос. Снимката е направена на половината път надолу по отвесната пътека. Въпреки че дъното се вижда, всъщност на около 2 м от брега вече не може да се стъпи.

– Аселинос – Аселинос много прилича на български плаж – с широка плажна ивица от груб пясък, а зад гърба има пресъхнала река с папури. Това беше единствения плаж, на който видях изхвърлени на брега водорасли – но от типичните средиземноморски сухи кафяви лентички които не миришат и не събират мухи. Във водата също има по дъното от същите водорасли тук-там, но те пречат единствено на хората с фобия от водорасли, иначе водата е супер чиста. На места, съвсем близо до брега водата е доста дълбока и там дори акостират туристически корабчета, които возят хора до плажната таверна. Корабчетата ме поизплашиха че на плажа ще стане навалица, но пътуващите с тях само хапнаха и потеглиха към други места.

Аселинос. На заден план се вижда как е полегнала растителността заради силния северен вятър, който духа в есенно и зимно време. Корабче стоварва туристи на плажа Аселинос. Всъщност те само ще хапнат в таверната и ще подължат (слава богу;-))

– Ксанемос – Ксанемос е плаж на много интересно място – намира се точно на края на пистата на летището, което значи че плажуващите могат от много близко разстояние да виждат и да чуват излитащите самолети. В деня, в който ходих там обаче (събота) нямах късмета над мен да прелети самолет и да преценя шума и неудобството, който предизвиква. Плажът иначе е с едър пясък и камъчета точно покрай водата, почти безлюден. В десния край има скали, които ще се харесат на любителите на скалистите плажове. За малки деца не е особено подходящ заради дълбоката вода и предполагаемия шум от самолетите.

Ксанемос, краят на сезона

Други плажове, които не посетихме но ни бяха широко изрекламирани от местните:

– Лалария – плаж на северната страна на острова обграден от отвесни скали. Достъпен единствено с корабче. За този плаж се говори като за райско място, има го във всички пътеводители на острова. Личното ми наблюдение е (от рекламните снимки), че в сезона е може би малко пренаселен, защото твърде много корабчета возят твърде много туристи там.

– Микро Аселинос – достъпен само по горски пътеки от големия плаж Аселинос (за който стана дума по-горе)

– Кехрия – само чух че плажът е супер но не намерих повече информация за него. Вървяло се през гора покрай речно корито около 30 минути а после гледката много си заслужавала.

Къмпинги – на острова има два къмпинга, които нямат излаз към плажове а са на около 500 метра от тях. Не успях да ги посетя и нямам лични впечатления.

Кръчми, таверни и други заведения на Скиатос

На острова има доста кръчми, на които им викат таверни. Това, на което в България викат таверна, а именно шумно заведение с певици, където се кършат чинии в пода, не видяхме, а и не видяхме някъде да се рекламира. Може би тоя вид таверни са ориентирани само към варварите, които живеят в съседните на Гърция страни.

Ние използвахме таверните за доста скромни нужди, а именно, за да ядем.
На откровено лоша таверна не попаднахме, но ние си имаме правила – ходим само където има много хора и трудно се намират места. Правилото е железно и досега не ме е подлъгало.

Таверна Анатоли – намира се извън града, но близо до нашата квартира. Отлична кухня, ниски за острова цени, прилична гледка от терасата, малко хора и романтична обстановка. Трябва да се посети. Малко е трудно с паркирането около кръчмата, но места винаги се намират.

Безименната таверна на улицата с баровете. Грешка направих, че не запомних името на микроскопичната таверничка на едно площадче на улицата с баровете. Кухнята е отлична, менюто разнообразно. Единствения недостатък са мотористите, които минават на една ръка разстояние по улицата, но след две чаши вино престават да правят впечатление.

Таверна Дионисос – сравнително скъпа, но добра. Салатите са малко малки, но готвят добре. Обслужването е добро, но малко моткаво. Става за ядене.

Таверна Аспролитос – определено най-добрата таверна на острова. Големи порции, изключително любезен персонал, професионално обслужване и перфектна кухня. Нищо чудно че трудно се намираха места. Заведението предлага безплатно по едно узо за аперитив и по едно десертче за след ядене. Недостатък – нямаха октопод в менюто (а аз много хапвам октоподи;-))

Рокендрол бар – приятен бар, бързо обслужване, събира повечето млади хора на острова. Коктейлите по баровете са скъпички – 9 евро парчето, но са добри и поне веднъж човек трябва да се поглези там.

Рокендрол бар

Островния бар – една от вечерите хазяинът ни откара с моторницата си до съседен малък остров, където няма нищо освен един бар. Обстановката е народна, на плажно капанче, но иначе мястото е вълшебно. Цените са сериозни и неусетно еврата изчезват от джобовете (не ги крадат, просто човек ги дава с най-голямо удоволствие). Да не забравяме и допълнителното удоволствие от пътуване между островите на лунна светлина. А да и още нещо – до бара няма как да се стигне по сух път, а от лодката се скача във водата, която е до коленете и се излиза на брега. Добре е човек да си вземе джапанките, защото плажа има участъци с камъчета, които неприятно се впиват в ходилата.

Самотният бар на самотния остров. Изгледът от бара към големия остров. Нашата моторница на преден план. За малко да цамбурна във водата заедно с цялата електроника по мене 😉

Магазини на о.Скиатос

По целия остров има многобройни магазини и супермаркети. Продуктите и стоките са качествени а цените са нормални гръцки (може би с една идея по-високи от континенталните). В магазините често работят българи, така че ако имате езиков проблем питайте – шансът е много голям за секунди да изникне някой служител българин, който да помогне с покупките. Правилото за българите в персонала важи в пълна степен и за големите таверни и хотели.

Изненада! Авангардът на българската преса се предлага по будките в Скиатос

Паркиране

Проблем с паркирането има единствено в центъра на градчето. До училището на пристанището обаче има един незастроен парцел, който се предлага като безплатен общински паркинг, където винаги има места и спокойно може да си оставите колата (само внимавайте да не ритнете някое бетонно блокче или арматурно желязо)

Коли и мотоциклети под наем на Скиатос

На Скиатос най-лесно може да се наеме едно от следните превозни средства – мотор, джипче с къса база или мотопед. Цените на колите са около 20-25 евро на ден, като след петия ден обикновено дават големи отстъпки. Ако сте на острова за по-малко от 5 дни, няма смисъл да си взимате колата с ферибота, защото значително по-евтино ще ви излезе да си наемете кола или мотор с който да си джиткате по острова.

Прибиране от Скиатос

Неусетно се изниза седмицата в Скиатос. Никога през живота си не съм пилял така пари за курорт с такова удоволствие. Фериботите оредяват доста към края на сезона, така че много внимавайте с разписанието защото може ненадейно да останете още ден без да сте го предвидили.

Нашият ферибот

Качването на кола на ферибота е скъпо удоволствие – 60 евро в едната посока. Иначе билетът е 15 евро на човек, а и шофьорът си купува отделно билетче.

Доста се изморихме на връщане, защото единственият ферибот тръгваше в пет следобед от острова. Нашият ферибот закъсня с около час, така че пристигнахме чак в осем и половина във Волос. Опашката от коли от ферибота предизвика моментално задръстване, което ни изяде още към един час докато тръгнем с нормална скорост да се измъкваме от града.

Залез над Бяло Море по пътя на връщане.

Объркахме леко пътя на магистралата, защото гръцките пътища са малко странно уредени за нашите разбирания – там не се показва пътя към най-големите градове и гранични пунктове както е в България и в други страни, а се показва пътя към следващия голям град или окръжен център, дори по магистралите. Т.е. на изхода от Волос трябва да се реши дали да се поеме към Ламя или към Лариса, а не съответно към Атина или Солун, както си му е редът. Ние взехме неправилно решение, което ни костваше 20 километра повече път и съответното забавяне.

Волос нощем откъм морето. Изглежда в пъти по-добре отколкото денем. Някъде отпред има дълъг кей за романтични разходки 😉

Пристигнахме след полунощ на границата и още на самата граница неделикатно ни подсетиха за част от причините защо всъщност избрахме да ходим на почивка в Гърция. Първо- за да минем през калната локва, наречена дезинфекционна платихме рекет два лева (на вход в Гърция не се плаща нищо) а после в бензиностанцията на Шел точно след границата за малко да си изповръщам червата в най-гнусната тоалетна на балканския полуостров. Добре дошли в Родината!

(Елате пак след ден-два. Ще сложа още снимки)

Автор: Комитата

Снимки: авторът

Други разкази свързани със о.Скиатос – на картата:

о.Скиатос