юни 11 2008

Мароко – една сбъдната мечта

Днес ще отскочим до Мароко. Даниела ще ни разкажа за екскурзията си до тази африканска страна. Приятно четене:

Някой беше казал: „Кажи ми какви са мечтите ти, за да ти кажа какъв човек си“.

Не знам за вас, които четете „мъдрите“ ми писания, но аз със сигурност мога да кажа, че мечтите ми са това, което ме кара да продължавам напред.

МАРОКО — една сбъдната мечта

част първа

По Мароко ме запали една „сапунка“, която случайно ми попадна пред погледа. Толкова ме заплени атмосферата на тази държава, обичаите й, интерпретациите на героите във филма върху писанията на Корана /аз съм чистокръвна православна християнка/, че реших някой ден да проверя съществува ли това приказно място или е плод на художествена измислица. И ей ме на — две години по — късно осъществих мечтата си.

Ако сте от хората, които обичат различното, Ориента с цялата му пъстрота и миризми, за тези, които търсят приключението на сетивата, Мароко е един рай — прекрасна бивша френска колония, съчетала в себе си изтънчения френски вкус, гордостта на маврите и дивото сърце на Андалусия. Пътувах с TUI по т. нар. Имперски тур:

Казабланка, Рабат, Мекнес, Фес, Маракеш

Групата ни беше интернационална кой от където решил да посети Мароко се изсипва от TUI в Казабланка и оттам го поема местна туристическа фирма Atlas Voyages,за която мога само да направя един метан до земята.

Rue de Strasbourg, Casablanca, Morocco

Сигурно сте чували за прословутия арабски мързел, за който времето е една несъществуваща величина — е тази фирма няма нищо общо с него — невероятно точни, коректни и грижливи към туристите гидове, говорещи каквито си щете езици /в нашия автобус говореха на английски, френски, италиански и испански/, защото имаше хора от всички краища на света — Бразилия, Турция Италия, Франция, България и т. н.

Доколкото Мароко не е много популярна страна в България /но е пълно с италиански, френски, испански, германски, английски и бразилски туристи/, повечето хора вероятно го свързват с Казабланка и прословутия едноименен филм, с още по — прословутата целувка.

Е, Мароко е много повече от това, а Казабланка под безпощадния натиск на цивилизацията е загубила част от романтичното си очарованияe от онези времена — днес градът на белите къщи е един типичен европейски град с огромни булеварди, високи стъклени здания — основно на банки — или с други думи това е CITY-то на Северна Африка.

За тези от вас, които обичат нощния живот, крайбрежната улица на Казабланка е мястото, на което могат да посветят нощите си. Но за онези, за които говорих в началото, този град няма да бъде кой знае какво преживяване освен едно място в него — огромната джамия Хасан ІІ, която се намира на брега на океана и е най — голямата сграда в Мароко и ако не ме лъже паметта третата по големина джамия в света — другите две обаче са в Саудитска Арабия /Мека и Медина/ и там крак на „неверник“ не може да стъпи, така че единствения ви шанс е точно тази великолепна архитектурна забележителност, впечатляваща отвътре и отвън с мащабите си и изработката на всеки детайл в нея — всичко е мрамор и дърво в най — различни разцветки и нюанси, съчетано с невероятен вкус и изработено с впечатляващ майсторлък. Самата джамия е единствената такава в Мароко, която е достъпна за не-мюсюлмани — Конституцията на страната още от стари времена забранява достъпа на неверници до джамиите в Мароко — единствено тази, която сама по себе си представлява архитектурно чудо, е отворена в часовете между молитвите за такива като нас. Побира 30 000 души, а покривът й е подвижен и по време на големите празници, когато се пълни изцяло, го отварят.

Абстрахирайки се от религиозните си убеждения, човек не може да не се възхити на това творение, не го пропускайте — заслужава си.

Мароко

Мароко

Мароко

Мароко

Между другото в този град живеят едни от най — богатите хора в Африка — нашият гид ми разказа, че там именията се простират най -малко на 3—4 000 кв. м. РЗП /без земята/ и най — интересното е, че започват да строят първо оградите, после ги засипват със зеленина и чак тогава се заемат с градежа на къщата — да не се вижда нищо освен отвисоко, но пък е много красиво — няма стърчащи скелета и т. н. БГ романтика. В Мароко стандартът е поне два пъти по — висок в сравнение с България — видно е от колите, които карат, от къщите и апартаментите, в които живеят, м/у другото най — малкият апартамент там е около сто квадрата.

Е, разбира се има и по — мизерни къщурки /рибарски/ например, но като цяло пътувайки във вътрешността на страната не видях мизерия като в Турция например.

След това „лирично“ отклонение продължавам разказа си за

Рабат

— следващата спирка в програмата. Това е съвременната столица на Мароко — по — малък и кокетен град от Казабланка, в който липсва пренаселеността на София, доста чисто, подредено и спокойно място. За тези, които не знаят Мароко, е конституционна монархия и именно тук се намира двореца на краля.

Хасан ІІ е един от най — тачените владетели в Мароко,

човекът, който е направил за държавата толкова, колкото Ататюрк за Турция. По негово време например се въвежда задължително образование за децата — всички трябва да са грамотни, а родителите ги грози затвор, ако не пускат децата си на училище. Тотално е реорганизирал образователната система и е свел почти до минимум неграмотността в държавата — някъде около 5 % според нашия гид.

Кралският дворец е едно много спокойно и красиво място — толкова тихо, че все едно не се намираш в 21 ви век. Сегашният крал също е направил нещо много добро за децата — тези, които са много талантливи, но бедни ги е взел да се обучават заедно с неговите деца в кралското училище.

Друго любопитно нещо — колкото и странно да ви звучи националният спорт на Мароко е голфът, тъй като кралят им е почетен шеф на световната федерация по голф /или каквото там се води/ и навсякъде има игрища, в които входът е свободен, ако си имаш стикове, а ако ли не — цената за комплекта е 11 евро на ден — нищожно в сравнение с т. нар. бели държави, тук голфът е народен, а не елитарен спорт.

Още нещо любопитно за Мароко — за разлика от другите мюсюлмански държави тук мъжът, ако иска да си вземе втора и следваща жена, трябва да получи разрешение от първата си жена, иначе не може. Жените присъстват в почти всички професии — дори в парламента им има около 10 % жени.

Наричат Рабат синьо белия град, защото старата му част — медината е боядисана в тези цветове и е много чиста — аз лично се учудих доста на чистотата.

Мароко

Тук се намира и

мавзолеят на Мохамед V.

Ако го посетите, ще видите че в близост до него се издига една подобна като архитектура сграда, само че без покрив, а стените са само на колони — попитах какво е това и ми отговориха, че това е гробницата на сегашния крал и затова стои недовършена, но е в същия стил, за да се запази приемствеността.

Мароко

Следващият град по маршрута беше Мекнес — първата столица на Мароко.

Наричат го още мароканския Версай — не съм ходила във Версай и едва ли е точно така, но е красиво място със затрогваща история — разглежда се дворецът на първия крал, който е успял да обедини арабските племена и да подчини местното население — берберите с помощта на маврите.

Мароко

Тук се намира и

Баб ел Мансур -една от най-красивите градски порти в арабския свят

-отварям една скоба, за да напиша, че на портите в Мароко се отдава голямо значение — портите на дворците обикновено са посвещавани на победи на съответните владетели и са изключително пищно ювелирно изработени — обикновено от кедрово дърво, което расте в изобилие в Атласките планини, а отгоре се обковават с различни метали и няма една с една еднаква.

Мароко

А в наши дни големите имения разполагат с една голяма порта и в нея една малка. Пак от разказа на нашия гид зная, че мароканците страшно много държат на детайлите в общуването помежду си и използват иносказателен език: например ако си желан гост, макар и да идваш без изрична покана, ти отварят голямата врата, в обратния случай — малката. Така още на входа ти става ясно какво да очакваш като отношение от домакина. Освен това в Мароко личният живот е неприкосновен — никой не задава въпроси относно него — дори като пазаруваш ти слагат нещата в големи непрозрачни черни торби, за да не виждат околните какво си купил — изобщо интересни хора са мароканците — изключително възпитани, мили, и за разлика от останалия арабски свят продавачите тук не са толкова досадни.

Разбира се, има такива, които те гонят по улиците, но дори и те не са крайно настоятелни — обикновено децата те преследват по — дълго, но нали са деца — простено им е, а и повечето от тях, специално в Маракеш продават едни малки розички /естествени/, които са много евтини и как да им откажеш — толкова са мили с едни големи усмивки….

Пак се отплеснах, но това е част от колорита на страната, такава, каквато я усетих аз.

Продължението:

МАРОКО — една сбъдната мечта (2)>>>

Автор: Даниела Малчева

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Мароко – една сбъдната мечта”

  1. […] Продължаваме с пътеписа на Даниела за Мароко. Първа част от пътуването до Мароко: МАРОКО – една сбъдната мечта(1)>>> […]

  2. Valentin Mitrikov каза:

    Здравейте скъпи мароканци! Живях и работих в Мароко/гр.Таза/ в продължение на много години,като учител по биология в лицей Sidi Azouzze.Обичам този трудолюбив народ,тъгувам за колегите мароканци с които работих,но за съжаление ние сме много далече и скоро няма да можем да се видим.До скоро- A bientot.България-гр.Пловдив.

  3. Daniela каза:

    Красив разказ но има факти коит се разминават с действителността, преди дни се върнах от 6 седмично самостоятелно пътъване из Мароко и определено, мога да кажа че хората живеят мизерно, не знам къде са Ви водили и разказвали, живях в домовете на много марокански приятели из цялата страна, първо не си позволяват да готвят вкуснотии и нямат изобилие на продукти в домовете си, второ, никъде нямаше отоплителни система, всички се омотават вечер в няколко дебели одеала, и на много от жилищата са със стари дървени дограми, отвсякъде си влиза вятъра, не навсъкъде има топла вода ако има тя се загрява с газови бутилки, спирам защото няма да мога да спра

  4. Magdalina каза:

    Здравейте, Даниела! Страхотен пътепис! Бих искала да ви попитам помните ли как се казва или как изглежда това лекарство за псориазис? Мои близки имат подобни проблеми, а скоро ми предстои пътуване до Мароко.Много ще се радвам, ако успея да им помогна. Благодаря ви предварително!

Leave a Reply