ное. 02 2009

Около Преспа – 3 част

Днес ще завършим пътеписа на Комитата по българските места около Преспанското езеро. Започнахме с гръцката част, продължихме с албанската, а ден ще завършим с македонската част на Преспанското езеро. Приятно четене:

Експедиция „Преспа 2009“

част трета

Ден 4
Това беше най-дългият ден от пътешествието.

Корча

Закуската в хотела беше прилична: чаша прясно мляко, кафе, пържено яйце, сладко и още нещо, което не помня. Ресторантът на хотела беше странно място – понеже изглежда не е климатизиран, един от огромните прозорци просто беше свален (или може би е бил счупен?). Представете си все едно да липсва някой от огромните прозорци на хотел „България“. Нещо такова.

Корча от стаята ми

Корча от стаята ми

Тръгнахме към центъра на града.

В Албания е изгодно човек да си купи цигари и зехтин,

а също и от традиционния албански коняк. Така че бяхме с двойна задача – да разгледаме Корча и музея на иконите, където работеше нашият доброволен гид, и да отделим време за шопинг.

Графити на балкона
Графити на балкона

Навремето, когато разрушил църквите в цяла Албания, Енвер Ходжа събрал всички икони в този музей, където се съхраняват няколко хиляди в момента, между които наистина уникални образци. Но нямаше ток (в Албания често спира токът – или не издържа преносната мрежа или съм чувал друга теория – че покрай спирането на малките реактори в Козлодуй, токът не стига за Албания), така и не открихме музея (имахме известни езикови трудности с местните), времето напредваше и трябваше все пак да се откажем от културната програма. В допълнение, комуникацията на групата беше затруднена от чудовищните цени в Албания за роуминг. И внимавайте – някои хора от групата си купиха фалшив албански коняк, в който боята на парцали плуваше, щом разтресеш бутилката. Другите уцелиха. Аз не си купих нищо – конякът, зехтинът и цигарите не ме интересуват 😉

Центърът, църквата и отключената кола ;-)

Центърът, църквата и отключената кола 😉

Друга легенда за Албания се оказа не чак толкоз вярна. Мерцедесите са около 50% от колите по улицата, а не 90% както бях чувал преди това.


Триколките са популярни в Корча

Триколките са популярни в Корча

Имах малък инцидент – бях си забравил колата отключена за около час и половина в центъра на Корча, пълна с багаж. Не беше докосната.

Продължихме пак по добре познатия път

към Македония

– изкатерихме отново планината към Преспа, вече се чувствах в свои води и след 2-3 кратки паузи за снимки и за тоалетна в хотела до Горица, (където ядохме предния ден и където ни подариха сладкото) стигнахме до границата. Не забравихме да върнем жеста на щедрата госпожа с една бутилка мелнишко вино, която Т. носеше за подаръци.


Снимка с бункер. Все пак сме в Албания
Снимка с бункер. Все пак сме в Албания

Строителството в България ми е развило ирационален рефлекс на силно подозрение, щом видя да се строи сграда и горещо одобрение, щом видя да се ремонтира път. В това отношение Албания е идеалната държава в областта около Корча – почти навсякъде ремонтират пътищата. Пътят през Преспа ще стане супер, работи се нонстоп по него. Дори първоначалните ни планове да отседнем в хотела в Горица бяха осуетени, защото работниците от строителната фирма са настанени в него през седмицата (а трябваше да спим там в понеделник), и камионите и багерите не спират работа чак до мрак (което пък задръства пътя чат-пат).

Албанска Преспа е единственото място, където се вее старото Македонско знаме със звездата на Вергина

Албанска Преспа е единственото място, където се вее старото Македонско знаме със звездата на Вергина

На граничния пункт

заварихме три мързеливи кучета, които не помръднаха когато спрях с колата пред тях, а като тръгнах трябваше да се измъквам на заден, защото колата не им правеше никакво впечатление. Мила картинка – митничарите и граничарите бяха настанени във фургон, готвеха си някаква манджа, която миришеше много вкусно и бяха готови да ни опростят таксата от 2 евро за излизащи коли (пазете си хвърчащото листче, което ще ви дадат на влизане в Албания на митницата!), но ние бяхме примерни и събрахме монети, като аз се лиших от последните си 50 леки (първите изхарчих мисля че за кафе).

Излязохме от Албания и влязохме в Македония.

Пътят стана супер, но беше почти пусто.

Пунктът се строи, кучетата мързелуват, граничарите готвят. Идилия.

Пунктът се строи, кучетата мързелуват, граничарите готвят. Идилия.

Подминавахме опустели курорти покрай Преспанското езеро и щом навлязохме във вътрешността на Македония, спряхме да бракониерстваме от знаменитите местни ресенски ябълки. Знаете ли вие световната слава на ресенските ябълки, а?

Следващата ни цел беше село Цапари, битолско.

Цапари

За да се стигне до Цапари, трябва да се слезе от главния път на разклона за Магарево например, да се тръгне по стария павиран път, и след няколко километра има тунелче под главния път, през което се минава и се потегля към планината за селото. Разклон от главния път към Цапари няма!

Спирайки пред местния хоремаг да попитаме за църквата имахме смешна случка — единият мъж започна да ни обяснява доста сложно къде е църквата, а другият каза – „Оставете го него, той е чужденец, австралиец и не познава добре селото. Аз ще ви обясня“ – и ни обясни с две думи как да стигнем.

Там, в двора на местната църква, има няколко гроба на български офицери, а някъде наоколо има и българско войнишко гробище, но не знаехме как да го открием.


Подпоручик Цено Ламбрев почива в мир

Подпоручик Цено Ламбрев почива в мир

Църквата и надписът са добросъвестно възстановени, което ни направи добро впечатление.


Надписът на църквата в Цапари
Надписът на църквата в Цапари

Местните жители, които срещнахме, ни се радваха и с удоволствие обясняваха за селото и забележителностите му.

Прилеп

Последната спирка от пътешествието ни е Прилеп – тук обядваме в „Македонска къща“ – легендарен местен ресторант, в който специално ме води миналата година семейството на Алекс, а те живеят в Битоля. Ресторантът очевидно е доста известен и престижен, защото имаше и грамадна австрийска група, която може би малко ни забави с яденето. Целта в Прилеп бяха новооткритите германски военни гробища, в които има и български гробове. Д. случайно откри негов местен познат, който ни заведе до гробищата, където има и гробове на загинали български войници.

Германските гробища в Прилеп

Германските гробища в Прилеп

Имената на погребаните българи

Имената на погребаните българи, новата плоча. Един от тях е Марко Пулевски - роднина на македонския възрожденец Георги Пулевски.

По чудо оцелял български надгробен паметник

По чудо оцелял български надгробен паметник

По време на комунизма гробището е било сметище, надгробните камъни са били използвани за строителството на къщите наоколо, но преди няколко месеца е било възстановено от германците и оцелелите надгробни паметници са вградени в мемориала, като информация за мястото и погребаните в гробището е предоставена от българската страна. Съвсем наблизо е къщата на Чкатрови – виден борчески род.

Слязохме към центъра, където се намира църквата св. Преображение. Това е църквата от „Железния светилник“ на Димитър Талев, който е родом от Прилеп. В книгата на Талев се говори за град Преспа, името на този град е измислено. Става дума за Прилеп и за събития случили се преди век и половина в града. Не ми позволиха да снимам вътре в църквата. Наблизо е запазена сградата на Екзархийското училище, а в далечината се виждат портите на църковния имот.


Църквата св. Благовещение
Църквата св. Благовещение
Иконостасът на Рафе Клинче. Всъщност не знам как се е казвал истинският майстор
Иконостасът на Рафе Клинче. Всъщност не знам как се е казвал истинският майстор
Екзархийското училище. Тук някъде на поляната е било и читалище
Иконостасът на Рафе Клинче. Всъщност не знам как се е казвал истинският майстор

И това беше, мили деца.

Започнахме с Преспа и завършихме с „Преспанските камбани“.

Потеглихме към границата – първо по пътя към магистралата, който излиза близо до Велес, а после и по самата магистрала.

Преди да стигнем до магистралата, зеленчуковите туристи в моята кола си накупиха зарзават от знаменитото със зеленчукопроизводството си с. Росоман.

На Гюешево ни чакаше изненада – огромна опашка по случай края на дългия уикенд. Загубихме около 2 часа в чакане, и вместо в 12 вечерта се прибрахме към 2.

Но си струваше усилието.

Вместо заключение: Преспа е изключително красиво място, което на всеки завой предлага невероятни гледки към планините, горите и езерото. В селата около езерото местното население масово разбира български и комуникацията е наистина лесна. Цените са напълно поносими, а в Албания е направо евтино. Гръцката част е най-добре уредена, албанската е най-автентична, а македонската е някъде по средата. Риболовците да си носят въдиците (това не означава, че имам идея как е ситуацията с разрешенията), а фотографите — фотоапаратите с най-хубавите обективи.

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Около Преспа – 3 част”

  1. Златомир каза:

    В Албания 90% от колите бяха мерцедеси, но допреди 5-6 години… Нещата естествено търпят развитие! Не, че има някакаво значеие де, просто се хванах за думата:)))
    Поздравления за увлекателното четиво!
    П.п. ГКПП-то между Албания и Македония „Горица“ ли е, или бъркам?

  2. Златомир каза:

    „Горица“ е, да, сега го прочетох:))) Когато минавах оттам преди години, пътят почти до Корча беше черен, тесен, прашен и с много камъни, а в района никой нищо не строеше! А ГКПП-то беше точно два фургона насред нищото…

  3. Зока каза:

    Интересно беше.
    Поздрави!

  4. Комитата каза:

    Имам и по-добри снимки, но не исках да ги качвам за да затормозявам зареждането на материала. Трябва да измисля нещо по въпроса.

  5. Komit каза:

    Така добре си скрил твоя спътник Д,/ който намерил познат в Прилеп/.

    Браво, но можеше поне Дино да не го осветяваш на фото симулирайки туристически снимки, когато очевидно се интересувате от военните съоръжения на Албания.

  6. Mila каза:

    До момента доста пообиколих из Албания и събрах доста впечатления.
    В Албания 90% от колите са наистина мерцедеси, няма грешка, но в Корча е много различно, не прилича изобщо на останалата част от страната.
    Града е подреден, зелен, сравнително чист, а не потънал в хаос и грозотия както навсякъде другаде.
    На мен също ми направи силно впечатление, че не виждам очукани мерцедеси на всяка крачка, както в Тирана и в другите градове.
    Относно пътя от Корча до Преспа – още няма такъв, отъпкана каруцарска пътечка директно през баирите. Вярно, строи се нещо там, ама като гледам скоро няма да стане. Още не ми е ясно как успяхме да минем невредими оттам. Добре че не валеше.
    Граничния пункт Горица още е в строеж 🙂 за толкова месеци стига и това, че са инсталирали ламаринения покрив, работа за която са достатъчни не повече от 2-3 часа да се свърши 🙂
    Иначе изпитах невероятно вълнение при вида на Преспанското езеро, страхотно място е.

    Поздравления за пътеписа, чудесен е 🙂

  7. Metodi Ivn каза:

    Ние направихме почти същата обиколка на Великден тази година (без Албания), всичко е както го пише. Особено Костур е много красив град, трябва да се организират по-масови екскурзии до там.

  8. росица каза:

    Благодаря много за прекрасния разказ!

Leave a Reply