Ставало е дума, че на Нова година мястото ѝ е в Южното полукълбо. По ред причини, най-вече от температурно естество. Следват моите практични съвети как да прекарате 72 новогодишни часа в туристическата икона Кейптаун.

На 2 януари пиете кафе в кварталното „старовремско“ кафене (Olde Coffee Shoppe, англ.), осведомявате се от местния вестник за дежурните дрязги по субсидирането на карнавала, придружени със заплахи за отменянето му, и излизате да се поразходите по стръмните уличките, като не пропускате да се полюбувате на късно-викторианските къщички, паркираните пред тях ранно-елизабетиански фолксвагени-костенурки (бръмбари, нем.) и новостроящия се за световното по футбол стадион и слизате пак на Кампс бей, където прекарвате в плажен мързел остатъка от деня. От стълпотворението на маршрутките няма да има и помен.

Наместо това плажът ще се радва на дежурната си лятна публика от хора от всякакви различни раси, сред които туристите са предимно бледолики, дошли хем да си поиграят с вълните, хем да огледат добре изглеждащите си себеподобни, хем да демонстрират своя добре подготвян за лятната отпуска външен вид. Сядате в някое от крайбрежните кафенета да опитате някоя модна за сезона гозба от рода на недосварени лингуини с лютив доматен сос и късове от омари, които макар и тройно по-скъпи от навсякъде другаде в републиката ви излизат много по-евтино от хамбургер край плажа в Кан в дните на тамошния фестивал.

Вечерта по избор оставате или в същите заведения, които постепенно минават в коктейлно-клубен режим, и очакват значително по-изискан външен вид от допустимите на обед бански костюми, или се прехвърляте обратно към града или пристанището.

Целия ден 3 януари посвещавате на второновогоришния карнавал на цветнокожите менестрели (Kaapse Klopse Coon Carnival. афр.-англ.). Второновогодишен, защото по друга стародавна традиция на калърите им се е полагал 2 януари за празнуване. Задължително сте проверили за датата на провеждане, защото в наши дни тя се донатъкмява така, че да не се падне в петък.

Много от участниците ужким били мюсюлмани и в петък ужким ходели на проповед. Ужким, защото на карнавала ще им се даде специална пауза за обедна молитва, която никой няма да използва за нещо друго освен прозяване и почесване. Което ще ви даде повод за размишление, какви биха били коментарите на евентуално специално поканена талибанска делегация от маковите полета за почвата и мястото на карнавалите в мюсюлманството. За такива размишления имате много време, защото преди въпросната пауза сте се заредили с огромно търпение, а също — вода и добра защита от палещото слънце — тъй като на никого не е ясно кога точно шествието ще започне. Местните жители, патили и препатили такива карнавали, благоразумно са си подредили цели биваци с тенти, чадъри, шалтета, одеала и хладилни чанти по тротоарите. Ако не сте се сетили за това, може да се скриете на сянка в кейптаунския форт, носещ гордото име Замък.

Ако карнавалът започне само с два часа закъснение, си заслужава да заподскачате от радост. Но колкото по-дълго чакате, на толкова по-дълги политически речи и популистки фотоизяви ще се порадвате от страна на кметицата на града и премиерката на провинцията, които по забележително за еднопартийна държава като Южна Африка са от различни партии, като кметицата, освен че е от опозицията, е и бяла. Но една лястовица, било тя и бяла, политическа пролет не прави (народна мъдрост от северното полукълбо, където пролетта е изместена с цели 6 месеца).

Радвате се на безкрайното шествие на пъстрите трупи на цветнокожите от града и околията, които са повече от 60, и ако имате фотоапарат под ръка или друго устройство за записване на подвижни или неподвижни образи и картини, сега е моментът да ги използвате. И тъй като моментът ще се проточи чак до залез слънце, се препоръчва по чаено време да се оттеглите в чайната на най-британскоколониалния по дух хотел Маунт Нелсън отвъд градската градина и да се насладите на (бездънна) чаша от най-ароматичния чай Дарджийлинг (втори разлистване) в акомпанимент на видимо неограничен избор от сладкарски изкушения и благини. Подкрепени се отправяте обратно през градината до квартала на капските малайци Бо Каап, където е финалът на шествието и където имате шанс за най-непосредствен контакт с очакваните да са грохнали от изтощение музиканти и танцьори, които за ваша голяма изненада ще пращят от енергия и ще заподскачат в диксилендския ритъм в момента, в който насочите към тях фотоапарат, доказвайки простата истина, че вие сте далеч по-уморени и не са ви останали сили за вечерно забавления.

А от 4 януари нататък, ако не сте посещавали града по-рано и имате време, можете да се заемете разглеждане на туристическите забележителности.