окт. 28 2009

Около Преспа – част 2

Продължаваме с пътеписа на Комитата за обиколката на тайния туристически клуб на Преспанското езеро. Групата вече беше от южната страна на езерото (в Гърция), а сега продължаваме към албанското крайбрежие. Приятно четене и си водете записки, защото това място все още не е развратено от индустриалния туризъм:

Експедиция „Преспа 2009“

част втора

Ден 3
Напуснахме хотела с добри чувства, прескачахме въдиците по моста и потеглихме към Албания.

В заключение: регионът е нетипичен за Гърция — яде се сладководна риба, не се сервира вода в кръчмата, освен ако специално не си поръчаш и всички разбират български.

Смърдеш (Кристалопиги)

Последното гръцко село преди границата е Кристалопиги (Смърдеш). Кристалопиги е голямо село, сравнително късно напуснато от местното население. Пътувайки към Албания, вляво от пътя се вижда внушителната стара църква, към която завихме, за да я разгледаме и да потърсим следи от миналото. Минахме точно пред полицейския участък и полицейска кола тръгна след нас, а като наближихме църквата пусна сирената и буркана. Нормално, при положение, че от тук минават каналите за трафик на хора от Албания към Гърция. Обяснихме на наежените ченгета, че искаме да видим църквата, те поомекнаха и се появи човек, който ни я показа. Наоколо могат да се видят остатъците стените на къщите от старото село.

Църквата в Смърдеш
Църквата в Смърдеш. Отзад се виждат руините от старите къщи.

В Смърдеш е роден големият революционер Васил Чекаларов, а селото е участвало в Илинденско-Преображенското въстание. Старото село е било нависоко, а новото е в ниското, точно на транзитния път към Албания.

В Албания

Гръцко-албанската граница се минава лесно, но бавно. Особено се тутка албанският граничар, който няма устройство за четене на паспорти и въвежда на ръка данните на всички пътуващи и на всички коли. Така 5 коли, пътуващи заедно могат да образуват сериозна опашка на границата. И ето ни в Албания. Още от самата граница се усеща сериозен контраст. Единствено пътят остава луксозен по гръцки — добър, широк и с аварийни ленти. Но вече е поалбанчен на места, където има импровизирани крайпътни заведения, които заемат аварийната лента. В първото село след границата спряхме за обмяна на валута, а можеше и да не сменяме, лично на мен така и не ми се наложи да ползвам местната валута. Някъде след границата е отбивката за с. Връбник — „българското село“, както е известно на албанците, но понеже селото е малко и пътят е лош, табелка няма и не можахме да се ориентираме за посоката.

Крайпътно заведение в Албания след границата
Крайпътно заведение в Албания след границата

Завихме към Преспа (гледате отбивката за Преспа или за Ликенас). Отбивката се намира точно след някаква зелена бензиностанция. Въпреки, че е международен, пътят е толкова лош, че дори локалният път между Лозенец и Царево изглежда по-добър от него. Асфалтът е до каменната кариера Звездъ, а после настилката изчезва. Маркировка няма никаква. Поне е добре трамбован, и очевидно се подготвя за асфалтиране. Пътували миналата година казаха, че тогава едвам се е преодолявал с мощни джипове, но сега с по-внимателно каране можа да го преодолее и спортната кола в компанията.

Пътят към Преспа
Пътят към Преспа

Гледките, споменах ли ви, са зашеметителни, както навсякъде в този район на Балканите 😉

И ето ни, след нагънат и друсащ път с пушилка, в Преспа. Нашата цел е село Пустец (Ликенас на албански). Не издържаме на изкушението и спираме на една тераса над селото, където правим снимки.

Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки
Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки

После постепенно се спускаме към селото, което се оказва с тесни прашни улички и спираме колите на най-широкото място в селото, оказва се селското сметище 😉

Пустец. Графити
Пустец. Графити

Село Пустец

Селото само по себе си е много интересно, то е изцяло със славянско население (както и всички други албански села покрай Преспанското езеро) и е запазено в сравнително автентичен вид, с многобройно за района население с много младежи и деца. Албанската част на Преспа (Мала Преспа) изпитва силно културно влияние откъм Р Македония и това личи по всичко — по графитите по стените, по говора на местните и по това, което научаваме за местната власт. На власт в Преспа е партията „Македонска алианса“, ръководена от кмета на Пустец Едмонд Темелко. Символ на общността е 16-лъчевата звезда от Вергина.

С., който е бил тук и преди, издирва свои познати, за да осигури транспорт до остров Мали Град. Откриваме когото трябва и продължаваме до края на крайбрежната улица, където ще пристигне лодката.

Пустец
Пустец

Ако ви се ходи до острова трябва първо да откриете лодкаря Дамо в селото! Местните имат собствена теория за произхода на името Преспа — те твърдят, че там била преспала някога жената на Самуил, и затова Преспа 😉

Остров Мали Град, зад планината отсреща се намира остров Св. Ахил.
Остров Мали Град, зад планината отсреща се намира остров Св. Ахил.

Остров Мали Град

Това е местната историческа забележителност. Историците предполагат, че руините на върха на острова са остатъци от лятната резиденция на Самуил (очевидно е харесвал местността, защото навсякъде има материални следи от него), и отделно на острова има запазена много красива средновековна църква, което е рядкост за Албания, където по времето на Енвер Ходжа църквите са били затворени и преоборудвани в други помещения — складове, гимнастически зали и др. Пресметнахме, че се намираме само на няколко километра от остров св. Ахил, където спахме предишната вечер, но поради липса на добри комуникации пътят отнема половин ден. Да живее ЕС! Да живее Шенген!

Стенопис в църквата
Стенопис в църквата на острова

Дамо сподели, че местното население се препитава с риболов и земеделие, доста народ ходят и по гурбет, но всички колективно разчитат на туризма, за да живне региона. Плановете засега са да се асфалтира крайбрежната улица (казвала се бул. „Гоце Делчев“!) и да се построят заведения до самата вода. Другари, времето да се посети Преспа е сега, преди да бъде презастроена! Албанците презастрояват по-зле дори и от нас, а знаете, че това е сериозно постижение!

Строителството на пътя тече денем и нощем. Цистерната черпи вода за строителни цели.
Строителството на пътя тече денем и нощем. Цистерната черпи вода за строителни цели.

Объркване в организацията съкрати нашия престой на острова (на нашата половинка от групата, лодката събира макс около 10 души), но затова пък го обиколихме по вода.

Глобочане
Глобочане

Глобочане

Потеглихме отново, сега към с. Глобочане и после към с. Горица. В Глобочане пийнахме по нещо освежително в хотел-ресторанта — единствената модерно изглеждаща къща в селото, отличаваща се с хубава ограда и с добре подстригана морава. Там ни настигна една от другите коли. После продължихме към Горица.

Горица

Горица
Горица. Това което се вижда не е река, която се влива в езерото, а отток, в който езерото прелива, а някъде под нас водата потъва в земята, за да пълни Охридското езеро

На Горица ѝ казват Палермо (май заради мястото, където повечето жители ходят на гурбет), изключително живописно и автентично място, разположено върху полуостров. Нашата кола обърка пътя към хотела, така че направихме едно кръгче из селото преди да намерим хотела, където щяхме да ядем. Спряхме един местен човек:

„Извинявай, можеш ли да ни кажеш къде е хотелът?“
„Ами ей тука продължавате направо, излизате на главния път и продължавате надясно. Ей там е, при големите дървета“
„Благодарим!“
„А вие откъде сте?“
„От София!“
„А откъде сте научили толкова добре македонски?“
„…“

Решихме, че ще загубим твърде много време да му обясняваме, че всъщност говорим на български и продължихме.

Тук е мястото да отворя една скоба. Т., която пътуваше в моята кола, се занимава с етнография или май беше антропология и пише изследвания за местното население. Навсякъде, където видеше местно население тя установяваше контакт и откриваше хора, разбиращи български на най-невероятни места, като например в центъра на Воден (по печените чушки), и в центъра на Костур(в най-обикновена къща с асма), при паметника на Аграс (чичо с магаренце) и къде ли не още. А сега в Преспа, беше направо в стихията си.

Оставихме я да провежда изследванията си, а ние, по-меркантилната и по-гладна част от компанията в нашата кола, се завтекохме да похапнем в местния хотел, който се намира на главния път за Македония и по принципх не може да бъде объркан 😉

Там заварихме друга част от групата, които вече обядваше и ентусиазирано се присъединихме, за да забием зъби във вкусния езерен шаран.

Възхитен бях от нетуристическия чар на мястото. В късния следобед хората се прибираха от работа по лозята с пълни кошове с грозде, окачени на магаретата.

Реколтата се прибира в селото.
Реколтата се прибира в селото. Т. блуждае по пътя, изследвайки.

Една случка, която илюстрира този чар:
И. попита дали заведението предлага някакво домашно сладко за десерт, собственичката се чудеше какво да му отговори и в крайна сметка му подари 1 кг буркан сладко от смокини. Ех, умилителната доброта и красота на неразвалените от туризма места и хора. Платихме си сметката с евро и с най-добри впечатления потеглихме обратно към Корча, където щяхме да спим. В Горица имотите са доста евтини — къща на брега на езерото можело да се купи за около 1000 евро, но май местните нямали нотариални актове. Нещо такова, препредавам чужди думи.

Хотелът в Горица
Хотелът в Горица
Изглед от хотела към езерото. В дъното - остров Голем Град, в Македония
Изглед от хотела към езерото. В дъното — остров Голем Град, в Македония

Подбрахме един от групата в Пустец, който беше решил да хапне в местната кръчма и да се поопознае с местното население, и тъкмо навреме, преди да падне тъмнината, успяхме пресечем планината. Търсейки хотела, в който щяхме да спим, се позагубихме в Корча, не защото объркахме пътя, а защото в цяла Корча и в цяла Албания тече мощно строителство на пътища и улици. Центърът на града е разкопан, за да бъде асфалтиран и малко трудно да се открие достъпен път към хотела.

Хотел „Кристал“ е на върха на хълм, бивша резиденция на Енвер Ходжа, бивш профсъюзен почивен дом, сега е най-луксозният хотел в района. тук е и седалището на Ротари клуб.

Седалището на Ротари клуб
Седалището на Ротари клуб

Още преди да тръгнем от София ни обещаха, че колите ни ще стоят на охраняем паркинг до хотела. Когато повдигнахме въпроса на рецепцията какво беше положението — казаха ни, че можем да преместим колите в задния двор на хотела, който се заключва. Само че никой не заключи портата на хотела, а отзад нямаше абсолютно никакво осветление. По-скоро разчитайки на това, че собственикът на хотела не е случаен човек и едва ли много си позволяват да крадат от двора му, отколкото на самите предохранителни мерки, оставихме колите отзад.

Хапнахме в ресторанта. Почувствахме, че сме в Албания (в Преспа почти не се чувстваше 😉 Яденето не беше особено хубаво, месото в порциите беше съвсем скромно количество, меню нямаше, а келнерът не знаеше цените на манджите. Добре че един младеж, учил в България, дойде да ни посрещне и да помогне с хотела, защото иначе щяхме да се оправим далеч по-трудно. Въпреки че ядох порция бифтек и две шишчета с гарнитура си останах гладен, така че веднага щом се прибрах в стаята се подкрепих и с една рибна консерва.


Малка и гадна порцийка.
Малка и гадна порцийка.
Стаята
Стаята

Не знам дали навсякъде е така, но банята в стаята, както и тоалетната в ресторанта бяха с полупрозрачни врати. А външната тоалетна на ресторанта беше с клекало.

След като се изкъпах заспах като къпан.

Продължението:

Около Преспа – 3 част>>>

Автор: Комитата

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Около Преспа – част 2”

  1. blagun каза:

    „…там била преспала някога жената на Самуил…“
    Не е ясно, с кой (и колко) боляри го е правила 🙂

  2. Komit каза:

    Благодаря Комита,

    Върна ме отново там където не един път съм бродил и аз.
    В Пустец на брегът на езорото преди имаше хотел.
    Интересно какво е станало с него.

  3. […] езеро. Започнахме с гръцката част, продължихме с албанската, а ден ще завършим с македонската част на Преспанското […]

  4. Komit каза:

    –––-Албанската част на Преспа (Мала Преспа) изпитва силно културно влияние откъм Р Македония и това личи по всичко — по графитите по стените, по говора на местните и по това, което научаваме за местната власт. На власт в Преспа е партията „Македонска алианса“, ръководена от кмета на Пустец Едмонд Темелко…………….Навлизането на влиянието на братовчедите в Мала Преспа започна преди 15-ина години с ….даване на Македонски паспорти, посредством които хората от Преспа работеха масово в ФИРОМ.

    Така, че братовчедите отново са ни изпреварили с ноу хауто.ТНие отскоро и срамежливо им даваме Пасоши, но пък ако продължим треба да очекуваме до неколко години Бугарската алианса да ги добие изборите во РМ и да стави за грб….Лавот „нашенски“.

Leave a Reply