окт. 22 2009

Едно изпрано Палермо

Днес, мили мои, Димитър ще ни разведе из Палермо. И то ще ни покаже както винаги (извинете за клишето) именно човешкия поглед върху главния град на Сицилия. Приятно четене:

Едно изпрано Палермо

Голям, занемарен и оживен — това е съвременен Палермо.

Като всеки друг огромен град, улиците му често са блокирани от шумни задръствания, никой не щади клаксоните, а хилядите мотопеди, провиращи се между колите по най-рискован начин, могат да изправят на нокти всеки несвикнал с подобен трафик. Не съм бил в друг град, където по толкова пленителен начин да се съчетават западналост и някогашно бароково величие.
С цялата си атмосфера Палермо е изключително жизнен град. Дори бедността, която намирам за доста по-осезаема от всички места в Южна Европа, на които съм бил, не е тягостна или отблъскваща, а е някак приветлива. Може да звучи странно, но е точно така — характерното за Палермо е, че не трябва да я търсиш, отивайки в крайни квартали или гета. Достатъчно е човек да свие в някоя от тесните странични улици и ще попадне сред разпадащи се сгради с олющени фасади.

Без изключение по всички блакони са нависнати почти безкрайни простори с пране, което показва, че колкото и занемарени да изглеждат околните сгради, всички те са населени.

Най-впечатляващи обаче ми се сториха приземните пространства на тези къщи, които също са обитавани от многолюдни сицилиански семейства. Болшинството от входовете за техните домове гледат директно към улицата, досущ като гаражите по морето, преустроените от предприемчиви хазяи в квартири.

Честа гледка е обитателите да подреждат кухненските си маси, заедно със столовете направо на тротоарите, стига да ги има, а ако не — направо на улицата. А тя, улицата, в общия случай, е толкова тясна, че на нея има място да мине само една кола. Все пак може би най-впечатляващото по улиците на Палермо са сгъваемите сушилки за пране, подредени край входовете на жилищата от приземното ниво. Представям си каква теснотия е вътре, щом на обитателите им се налага да си изнасят изпраните дрехи навън. Вярно, на минувачите им се налага да ги заобикалят, но пък по цялата улица се носи свежият аромат на току-що простряно пране. Странно, но едва сега си давам сметка, че по всички улици прането ухаеше по един и същ начин. Очевидно една марка прах за пране беше успяла по-добре от всички останали да намери начин да стигне до сърцата на сицилианските домакини.

Толкова за прането на Палермо.

До момента на пристигането ми в Палермо, преките ми впечатления от Италия бяха свързани единствено с Милано и околностите му. И тъй като знаех, че италианският юг е много по-беден от севера,

предварителните ми очаквания за Палермо

не бяха кой знае колко високи. Ето защо излязох от летище „Фалконе-Борсалино“, кръстено на двама италиански съдии, посветили се на борба с мафията и заплатили за това с живота си, с доста занижени очаквания. Снимките с изгледи от града, които предварително разгледах в интернет, го показваха като невъобразима кочина. Това стопи до крайна степен ентусиазмът ми от предстоящия престой. Само че противно на висички тези опасения, Палермо се оказа невероятен град. Въобще Сицилия като цяло се оказа друг свят. Освен че е остров, откъснат от останалата част на Италия с Тиренско море, тя има и съвършено различна история и културни традиции. Разположена между Европа и Африка, Сицилия е истински кръстопът. Именно това я превръща в примамлива цел за кого ли не — първоначално е покорена от гърците, два века е владяна от арабите, изместени след това от норманите. В промеждутъците през острова минават римляни, картагенци, вандали, византийци, испанци, французи, а по някое време дори и англичани. Благодарение на всички тези нашественици Сицилия има изключително богато наследство. Множеството редували се култури са наложили отпечатък върху всички страни от живота на острова — като се започне от архитектурата и изкуството, и се стигне до езика и кухнята. А Палремо — столицата на Сицилия — обединява цялата тази еклектика по един крайно ефектен и забележителен начин.
Макар и отвъд Сицилия да е само Африка, много бързо още едно предубеждение, основано единствено на формалната близост с черния континент, беше разбито: никъде в Палермо не видяхме араби от Северна Африка. Нямаше и негри. Така и не съм сигурен защо. От начало си мислех, че това е така, защото може би местните не ги приемат. По-вероятната причина обаче ми се вижда друга — Сицилия е доста по-бедна от останалите части на Италия, така че всеки емигрант от Африка, дори да мине през острова, със сигурност би предпочел да продължи на Север, където възможностите са много повече.
Всички знаят историята на катедралата „Света София“, която след превземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. В Палермо се случва точно обратното. По време на арабското владичество в града има над 200 джамии. С идването на норманите всички те са превърнати църкви. Интересното е, че и християнски храмове от норманско време също носят характерните белези на ислямската архитектура. Такава е църквата „Св. Йоан на отшелниците“, построена през 1132—1148, т. е. цели 76 години след прогонването на арабите. Смята се, че за издигането на храма норманите са наели архитекти-араби. Ако е истина, това означава, че във време, когато в християнска Европа толерантността към другите религии е меко казано непозната, сицилианците са имали доста либерално и напредничаво отношение към света.

Накрая ми се иска да кажа, че по мое мнение Палермо крайно незаслужено стои встрани от туристическите маршрути на Италия. Прекарах в този забележителен град само три дни, което е крайно недостатъчно за опознаването от близо на огромното му историческо наследство. Но макар и кратко, времето, прекарано там, беше едно истинско приключение от първия до последния миг. Палермо заслужава повече. Ето защо ще бъда безкрайно щастлив, ако този текст успее да накара поне няколко души при възможност да се отбият в страни от утъпканите пътеки на организирания туризъм в Италия и да посетят Сицилия.
Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Едно изпрано Палермо”

  1. Daniela Ilieva каза:

    Сицилиански диалект се превежда за първи път на български език от Даниела М.Илиева с романа „Пансион Ева“ на големия италиански писател Андреа Камилери написан на сицилиански – истинско предизвикателство за работата на преводача. Преводът се представя пред публика на официалното откриване на новото седалище на Каза Сицилия в София на 12 ноември 2009.

    Андреа Камилери на български език: виж: http://camilleriinbulgaro.com/ Андреа Камилери (Andrea Camilleri) (роден на 6 септември 1925 г. в Порто Емпедокле)

Leave a Reply