Впечатленията на Елисавета от Егейска Македония. Приятно четене:

Егейска Македония — светлини и сенки

страници от моя дневник

Зеленината по склоновете на Паяк планина бледнее, забулена в мъгливи пари. Край пътя се изнизват спретнати селца с ослепително бели къщи, а белотата се откроява още по-ярко под червените керемиди на покривите. Малките дворчета отпред пъстреят от едрите цветове на молохи и петунии.. Няма вятър. И в това безветрие и в това безвремие трепти от непоносима жега само въздуха.

И сред тези багри под палещото слънце усещам тъгата. Толкова е пронизваща, сякаш се е сляла завинаги с тази земя, сякаш се излъчва от прегорялата трева, уханието на босилек и светлосиньото небе.

На табелата пред мен е изписано Аксиуполи. Едно от многото имена, които са заменили българските.

Боймица… Аксиуполи…

Хора почти не се мяркат в тези часове на деня. Първото, което се изпречва пред мен е куполът на новата църква, чиято помпозна фасада нелепо се издига до мизерното площадче с неизменно присъстващия паметник на македономахте и до кафенето — единствена разтуха за старците, сънливо чаткащи зърната на броениците си. И макар това да е родното място на Апостол Петков, знам, че е безсмислено да ги питам за него. Светлината от пожара на Ениджевардарското слънце отдавна е угаснала в душите, сърцата и спомените на хората по тези места, а герои са само онези, чиито имена са изписани на паметника…

Боймица, Гърция

Погледът ми се спира на стълбите, които се вият зад църквата и водят към най — високото място в селото, където се издига стара камбанария и друга една църква. Прясната боя, новите камъни и нескопосано изрисуваната икона на свети Димитър над страничния вход не ме подвеждат. Тя е същата, като старите църкви в толкова много села наоколо. И може би едничкото нещо, което не може да прикрие неприязънта към тези постройки от миналото, въпреки прясната боя, новите камъни и нескопосната рисунка над входа е това, че те са винаги затворени, а имената, с които някога са осветени липсват напълно или са променени.

А може би старите, поизгнили и обковани с гвоздеи врати и гъстите решетки по прозорците са така плътно затворени дори и днес, сякаш бледото пламъче на една запалена свещица би

могло да пръсне светлина между тези дебели стени към спомена за българското песнопение, който не трябва да се прокрадва навън…

Автор: Елисавета Занешева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция