юни 06 2008

На концерт в … Гренландия!

Днес един български рокаджия ще ни разкаже за концертите си в Гренландия:

Гренландия — Зелена земя или Земя на гренландци!

Да, така я наричат европейците — Green land а ескимосите — Kalatglit nunat (калалит нунаат) или Земя на гренландци. Още от тук започва конфликта с датчаните, които уж са дали относителна самостоятелност на най-големия остров в света (2 175.6 хил. кв. км.) с население 50000 жители.(когато аз бях там) Страната е скована в лед и само южната и югоизточната брегови зони, от страната на Гълфстрийм са разледени. Ще кажете: „Ами от къде, името му?“


През 875 г. островът е открит от исландеца Гунбьорн точно откъм зелените брегове и всички след изморителното пътешествие възкликнали: „Зелена земя!“ Та тъй е дошло и името му.
Аз не искам да ви разказвам това, което можете да го намерите във всеки справочник из НЕТ-та, а за това, което няма да прочетете никъде.
През далечната 1988 г. след дълги опити да излезнем на работа в чужбина като рок група и да свирим къде да е, само да не сме тук в България и при наличните вече няколко договора от западни импресарии, МВР ни пуснаха с голям зор след близо 5 години откази, тъй като имахме много „провинения“ в соц. България.
Датският импресарио ни предупреди, че мястото, където ни праща е много „strange“ и много групи са се върнали след като не могли да изкарат и три дни! След тези думи на изпроводяк, ние тръгнахме леко угрижени за Гренландия, за която знаехме само, че е най-големият остров в света и че има много ескимоси.
От летището „Каструп“ в Копенхаген полетяхме с огромен DC и някъде над Ставангер (Норвегия) от дясното крило започна да излиза пушек. От пилотската кабина изскочи прибледняла стюардеса и съобщи, че всичко е ОК, но ще се върнем в Копенхаген да оправим малка повреда.
Самолетът направи голям кръг над океана и започна да се връща към Дания, а ние си поръчахме веднага по две-три малки патрончета с уиски за кураж.
Кацнахме успешно в Копенхаген, повредата се оказа теч в резервоарите за гориво. Прехвърлиха ни на голям Боинг и ни казаха, че за компенсация SAS дава на всички пътници права като за бизнес класа, т. е. можехме да ядем и пием на корем. Това и направихме!
Кацнахме в огромна американска база — Сандре Стрьонфиорд и там с вътрешни линии ни закараха

до Готхоб — столицата на Гренландия.

Излетяхме от Копенхаген в 18.00 и в толкова пристигнахме в Гренландия поради разликата в часовите пояси!

Гренландия - диплома

Това е диплом, който получих, че успешно съм прекосил Северния полярен кръг. При това развитие на събитията наистина беше успешно за малко

Гренландия

Това е островът, съпоставен с континента Америка. Наистина е голям!

Заведоха ни да видим къде ще „музицираме“ и като огледахме мястото, направо тръпки ни побиха. Това беше голямо помещение, което до 22.00 работеше като ресторант и трябваше да свирим лека музика и джаз, а след това нахлуваха всички дрогирани тинейджъри и зажаднели за нещо ново ескимоси, тъй като в столицата с население от 10000 души, нямаше друго какво да се случи по-важно от идването на нова група. Казаха ни, че точно преди ние да идем е имало клетка, в която музикантите свирели за да не ги заколят, но предишния месец за наш „късмет„са я махнали. Мениджърът на комплекса ни предупреди, че ако не свирим Пърпъл е най-добре да си тръгваме веднага, за да не ни се случи нещо. Малко се поуспокоихме, тъй като това поне можехме, а певецът пееше направо като Гилън.

„Гилън“ в Гренландия

Бяхме затрупани по онова време със страхотна апаратура, лампови усилватели, които вадеха страхотен тон. Тук позирам с двете си китари по време на репетиция, а сцената е отрупана с екуипмънти, като големите стени колони са отпред и тук не се виждат. Като ударехме първия акорд и много от пияните ескимоси почваха да повръщат от ниските честоти, но това беше и целта, после да си поръчат пак.
Да ви кажа, никакви проблеми нямахме. Която песен ни кажеха, я свирехме яко и нахъсено и за три дни събрахме целия Готхоб, та нямаше място монета къде да падне, ако хвърлиш.
Пак след третия ден мениджърът ни повика и ни попита дали искаме да останем още два месеца екстра при двоен договор. Т. е. той ставаше 2500$ на човек за месец, а това бяха много пари на времето. Съгласихме се, така изкарахме до Нова година и си живеехме като царе, а за местните бяхме идоли и освен, че ни уважаваха ни канеха и по партита почти всяка вечер. Много пъти ножът е бил опрян на врата ми на някое „весело“ парти с много stuff, но за щастие всичко е приключвало без продължението — теглене на ножа.

Ескимосите

са интересен народ, който както всеки друг обича свободата и протестира по свой начин срещу датчаните, като се напива до умопомрачаване с помощта и на тревата. Там всеки си пушеше трева на корем. Можеш да видиш гренландец при минус 45 градуса, опънат вън, почти затрупан от пряспа сняг, но стиска два Туборга в двете ръце и се „весели“ с цигара в уста.
Легендите, които се носят за жените на ескимосите и „смеенето“ вече не са точно така! Е, жените им не отказват никога, но мъжете вече се отнасят с ревност към това тяхно поведение, особено ако другият „смеещ се“ е чужденец.
Това обаче не пречи ескимоската да „мърда“ понякога по 8 дни от седмицата насам-натам, тъй като няма какво страшно да и се случи след като съпругът разбере, освен да ѝ счупи някой крак или ръка и, току виж, по някое време се пръкнало сред многото деца и някое русокосичко, ама пред свършен факт, никой на никого не се сърди и семейството продължава да си съществува в хармония и пиянски веселби. Именно по този начин след време гренландцитее ще бъдат асимилирани от датчаните!
Сутрин към 4.00, когато се прибирахме с бумтящи от невъоразимия саунд глави в къщата, в която живеехме, обикновено минавахме през мазето, тъй като пред вратата винаги чакаха поне 4—5 пияни фенки и виеха, но с тайното намерение да се „посмеят“ с нас!
Гренландките са общо взето грознички, но имаше и много хубави, като японки. Имаше и такива от смесени връзки с чуждеци, които пък бяха страхотни — европеидно лице с леко загатване на монголоидна раса, направо върхът. Та такива си избирахме най-вече за веселби ние. А и трябваше, тъй като след месец бачкане, мениджърът пак ни извика и ни похвали, че много сме били добри, защото освен че сме свирили яко сме и чукали яко, а група, която не чука направо се излага и не я уважават!
Заплатата ни вече беше 3000$, а аз си накупих цялата джаз колекция на GRP студио и се върнах по-късно в България със система Ямаха, един куфар CD-та и 200$ в джоба.

Какво още интересно за Гренландия…?

Повечето от населението се занимава с риболов. Мъжете с месеци са в океана и трупат пари, а през това време жената си убива „някак“ времето. След връщането на съпруга обаче настава голям купон. Отива се до близкия музикален магазин, купува се най-мощната апаратура с 10 диска на Пърпъл, минава се край супермаркета, зареждат се 10 каси с Туборг и малко концентрат (ескимосите много бързо се напиват от концентрат) и… парти. Volume-то на МАХ, докато изгори крайното стъпало на уредбата и цигара след цигара, бира след бира. Това поведение, разбира се, не трае дълго, тъй като парите свършват. После уредбата и всичко, което може да се продаде на битака се продава, за да се изпие и така до новия курс с траулера. А бе, живот си живеят!
Постоянно ходихме за риба и на лов предимно с датчани от хайлайфа на Готхоб. Беше ми омръзнало да ям еленско и сьомга. Като седнехме в кръчмата на обяд (хранеха ни безплатно) и казвахме на готвача: „Само да не е днес пак елен, сьомга или чер хайвер, че ни писна!“ Бях се затъжил много за най-обикновена лютеница.
Тогава не се интересувах много от ендуро, но като гледах безбрежните камънаци и поля си виках, що нямам сега тук едно ЧЗ с рошави гуми, че да видиш какво каране ще падне! Между другото най-дългият маршрут в Готхоб по асфалт е от пристанището до летището — 5 км. От там нататък нито пътища, нито дори черни пътища, пълен off road!!!
Но няма и дървета! А бе, няма нито едно дърво! Така бях свиканал с това, че направо се съмнявах като се върнем в Европа дали ще има?!
Друго интересно е, че Гренландия изнася лед. В тази страна има ледници с дебелина до 3500м, а ледът се е трупал там от хиляди години и толкова е уплътнен от налягането, че след като сложиш от него в чаша с уиски, докато се разтопи, а това става мнооого бавно поради голямата плътност, се чува през цялото време един характерен шум от разпадането на самият лед. За специални доставки на такъв лед милионерите в САЩ, Япония и Европа дават луди пари.
Много може да се каже за тази на пръв поглед скучна страна, но ако поживееш там, като мен и се ровиш от най-низшите до най-висшите прослойки на обществото, можеш да научиш много интересни неща! Е, рискуваш някой дрогиран ескимос да допусне лека грешка и докато разбере, че си му идол да те заколи, но иначе няма как да разбереш всичко за тази страна.
Това за мен може би ще остане най-големият и най-интересен експеримент от живота ми.
Ето и още малко снимки от зелената земя, но не успях да намеря голямата си кутия с най-хубавите кадри. Убих се да търся навсякъде, но…

Айсберги в Гренландия

Прословутите айсберги. Те започват да се движат като се постопли и понякога са оцветени невероятно в неонови отенъци на жълто, синьо, зелено.

Гренландия - къщите на ескимосите

Нашата махала в Готхоб, но градът почти навсякъде е такъв — къщички и камъни, а в панелени блокове, чийто входове са изпъстрени с надписи „Fuck off“,“Fuck you“, Bull shit“ живеят повечето ескимоси…от ония, с траулерите.

Гренландия - фенки, фенки…

На разходка с „Жабата“! Тя беше грозновата, но от хайлайфа и работеше като секретарка на губернатора. Повечето наши фенки ги оприличавахме на животни. Така си имахме: слона, крокодила, жабата, костенурката, хипопотама и др. които вече не помня.

Гренландия - ескимоси

Ето го ескимосът в кануто. Все още някои ходят за риба и на лов така, въпреки модерните лодки.

Рокаджия в ГренландияПазаруване в Гренландия

Вляво: Китаристът ни се е раздрънкал рано сутринта в хола, а аз от вечерта съм заспал там и сега изнервен му „чупя“ китарата в стената. Този модел Paul Red Smith струва 7000 $!

Вдясно: И постоянно пазарях. Мразех да стоя с пари в джоба!
… а там беше 2 пъти по-скъпо от Европа.

Гренландия - яхтено пристанище

Показвам лодката, която ми даде шефът на чистотата на Готхоб.(голям наш фен) Ей, това да си боклукчия било голям бизнес!

ГренландияГренландия

За това ви говорех. Докъдето ви стига погледът — пълен OFF ROAD! Това е то, няма нито едно дърво, а само мъх.

Гренландия - Готхоб

Последните къщи на Готхоб са вече до фиорда.

Гренландия - футболисти

И на гренладците им дай футбол. Ритат, ритат топката и накрая заебават топката, но ритането продължава. Разрешават спора от мача с бой. Бой, ама на убиване. Имайте пред вид, че там 50% от мъжете тренират Тае-куон-до. И съдията участвува и си прави кефа накрая, а той задължително трябва да има черен колан, иначе му е спукана работата. Снимката обаче е преди започването на мача и всички са кротки, но с надеждата да се случи нещо интересно! Има както виждате и мажоретки.

Столицата на ГренландияДатският квартал в столицата на Гренландия

Изглед от столицата. Датският квартал.

Край

Автор: Жоро Хаджиев

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “На концерт в … Гренландия!”

  1. Бай Асен каза:

    Много интересно. Дай още ако има.Сложи и малко снимки

  2. Стойчо каза:

    Качвам ги 🙂

  3. Росен-Явор каза:

    Здравей! Благодаря ти за страхотната статия! Много бих искал да пътувам за Гренландия и търсех информация, а твоята статия ми даде много такава, и то от първа ръка. Аз съм от Варна. Дали би било възможно да вляза във връзка с теб по някакъв начин? Благодаря ти предварително!

  4. Вяра каза:

    Четеики твоята публикация и споделянето ти за проблема сас самолета си благодарих на касмета,дето се му се сардиа.Патувах преди 1месец над Гренландиа на пат за Лос Анджелис и никога ниама да забравиа гледката и хубавото време .Бяла тишина…………..Сега разказвам на приатели че сам била при Дядо Коледа и Рудолф и сам им порачала подараци.А Рудолф го видиах на Гранд Каниона в Аризона пасеше си тревичка до едно село с име Апачи.Харесах ти дипломата и сега мислиа по вапроса как да си я взема и аз имам идея.

  5. kontynyum каза:

    И аз много харесах статията ти. По цял ден „пътувам в „Гугълърт“ в Гренландия по снимките публикувани там. Страхотно е поне по снимките. Аз съм само архитект и надали някога ще мога да работя там. Пък и не знам език пък вече съм и на 60, така че само със снимките ще си остана.

  6. Ема каза:

    Е, отдавна не бях чела толкова готин пътепис. харесвам такива хора, които имат смелостта да отидат и да се задържат известно време „на гъза на географията“,пък и да работят в тази интересна, наситена с емоции и несигурна за живота среда! Видял си уникалното и дори опасното, но си го разказал с чувство за хумор, точно като на най-близки приятели. Още веднаж, искрени поздравления за възхитителния разказ и великолепните снимки!

  7. Джафер Мехмед каза:

    Браво! Много интересно и завладяващо!

Leave a Reply