Бургас – Клагенфурт – Бургас (3): Република Сръбска в Босна и Херцеговина

Продължаваме с пътуването на Симеон с кола из Сърбия, Босна към Австрия и Германия. Началото беше това: Бургас — Клагенфурт — Бургас (през София, Сърбия и Залцбург),

а предната част — това: Бургас — Клагенфурт — Бургас (2): Сърбия, Босна и Сребреница

Ние продължаваме с разказа за

Република Сръбска в Босна и Херцеговина

Като мълък съвсем малко съм ходил на кино. До гимназията два-три пъти в Бургас ме заведоха, мисля, на „Тарзан“. И ме интересуваше не толкова действието, а какво става там зад бялото платно. Затова сядах на първия ред.

Като ученик в поморийската гимназия изглеждах на дневните сеанси всичките съветски шлагери: Кубански казаци, Партиен билет, Подвигът на разузнавача… После и първия наш филм Калин орела.

Дрвен град, Босна и Херцеговина

В Съюза, вече студент, където в кина с по две-три зали трудно се влизаше, се ползвахме с привилегията на червената каса. За депутати от Върховния Съвет, Герои на СССР…чужденци. Понякога купувах билети ей така за филм, който бях гледал и ги давах на отчаяни хора от дългата опашка за простолюдието.

„А люди все роптали и роптали.

А люди справедливости хотят:

-Как же так? Мы в очереди первыми стояли,

А те кто сзади был уже едят?!..“

И там — сивотата и еднообразието на соцреализма. Разкъсано от „Летят жерави“, „Москва на сълзи не вярва“…

И изведнъж нещо необиновенно! Над широкия булевард опънати големи реклами „БРОДЯГА“. Аршин Малалан. „Инчепедана, инчепедана…“

Сега и на червената каса имаше опашки. Невиждана работа. Аншлаг!

После отново у нас се гледаха всички филми. „Търси се!“ беше обичайна фраза пред киното.

Чувахме за филми на Холивуд. Ама къде да ги видим? Показваха някои добри английски, френски, много от неореализма на Италия.


И идват Иван Славков и Людмила, та правят „Седмица на американското(световното?) кино“. Десетина отбрани, наистина стойностни, картини. Изглеждаш ги всичките и си нъпълно в течение с шедьоврите на годината.

Сега шедьоврите не са по-малко, сигурно. Но как да ги изровиш сред грамадната помия на еднодневките? Затова рядко гледам филми. Обявят американски „супер филм“ с пет-шест звезди. И от първите реплики и картинки се сещам кой, кого и за какво наследство ще убие и кой адвокат ще прибара младата вдовица-милионерка…

Но си имам незаменими за мен шедьоври, които мога да гледам отново и отново:. „Бялото слънце на пустинята“, „Калина алена“, „Преброяване на дивите зайци“, “Вилна зона”…”Ъндерграунд„...

Потресът от този филм бе голям. Само две сцени, показващи невероятната фантазийност на Емир Кустурица.

 

В подземието малкият (вече остарял) моли да донесат банани за маймуната му. Той загризва банана с кората и се мръщи. Поглежда към маймуната дали и на нея й харесва и се шашва (ние — също!!) — тя бананите предварително ги…обелва…

 

Финалът на филма. Голяма сватба между бошняк и сръбкиня, доколкото си спомням. Дълги маси наредени на поляна край Дунав или Сава. В разгара на веселието се отделя парчето сватбена земя и заплува по реката. Цепи се на съставни републики и сватбарите учудени се оглеждат. Няма я повече СФРЮ!

Дрвен град

 

Като узнах за Мокра Гора и Дрвен Град, нищо не можеше да ме спре!

1. Емир Кустурица е роден в Сараево

в семейство на мюсюлмани. Преди няколко години приема християнството.

 

 

 

Дървеният Град е построен в красива планинска местност на Тара планина като декор на филма „Бяла котка — черен котарак“. Там с Горан Брегович — друга луда глава (кой талант не е откачен??) правят филма, грабнал еди какви си Палми и Лъвове.

2. Обяснявам си местоположението на Дрвен Град

 

— не се е отдалечил много на изток Емир, хем да му е под ръка родното Сараево, хем по-близо до Кан и Венеция, където често го викат ту да връчва, ту — да му връчват…

3. Паркирах снощи пред входа, недалеч от личния грамаден „Нисан“ на домакина и отивам на рецепцията.

Има места. Малко ме учудва, като гледам стълпотворението от хора по улиците на Града.

-Каква стая предпочитате?

-Ами, стая да е. С баня, креват.

-Имаме предвид дали дека е спавала Лепа Брена, Сергей Михалков или Новак Джокович…

Тази стая на Брена ми се види нещо заразна. Кой знае, какви буби може да има. Съгласявам се на Джокович. Номерът ми е ясен. Каквото ми дадат — дадат. Но закачката е налице и ставам техен човек.

(Един грузинец, представял в Москва коняци, спечелил медал за коняк пет звезди. А за този с три — нищо. -Кацо, как тъй за по-трудния коняк медал, за лесния нищо?

-Сам не знаю! Из одной бочки наливал…)

Хотелът, на който първият етаж е приемна-билиотека на хазяина, има един етаж с осем стаи и таван с патешка стълба — още четири. Звездите са четири.

Всичко е изработено от широки чамови дъски с интересан фладер. Мебелите изрисувани с непретенциозни цветчета. Банята съвсем миниатюрна. Сякаш е за лилипути и техните жени — лили…петки.

Тапата за ваната я е свил, сигурно, някой турчин. Така в Сърбия обясняват някоя липса по мотели, клозети… (На турците могат да се оправдаят с бугарите…)

 

4. На телевизора нова за мен програма DSF-sex. Дами в късните трийсет и ранните четирийсет скомно облечени се въргалят по някакъв тепих. Имитират борба — събличащ стил… Гръко-римски ще да е. Както в древните терми.

И това — германци! Светът непрекъсното си „събува потурите“!

5. Закусвам (предплатено!) на маса, където по снимките наоколо виждам, са сядали и ручали световни знаменитости. Джинджич, Драшкович, Копола, Иванович, Джокич..

Яйя на око. Кафе. Сладък доручак: три мъ-ъ-нички тенджерчета с масло, мед и сладко от сливи. На жал, тъкмо тези кадри ми излипсваха в дебрите на май докумънтс.

 

5. Хващам камерата и обикалям Градот.

Дрвен град, Босна и Херцеговина

Главната улица е Федерико Фелини. Следва Иво Андрич, Никола Тесла, площад Диего Армандо Марадона, на който е и хотелът, под дрвени навеси няколко „билборда“, напомнящи сцени от светото писание за мъките в ада. Предупреждение за тукашните мутри. Кат’ гледам, или сам Емир ги е рисувал, или е давал идеите.

Дрвен град, Босна и Херцеговина

На главната са паркирани три излъскани автомобила. Черна „Волга“, бяла “Фича„- аналога на немския Трабант (знаете ли че „трабант“ значи спътник?) и най-голямата кола- пипнат от туниговци трабант с дължина пет-шест метра! В пастелно червено и жълто.

Дрвен град, Босна и Херцеговина

В дъното на бул. Фелини има висока, дървена, разбира се, камбанария и зад нея миниатюрна църквичка. Паважът, бордюрите — всичко дървено. От камък е „Градският затвор“. За „хуманизам и ренесанса“. Истинска желязна врата с решетки, а отзад изрисувани двама затворника. Само чистачката има ключове за там.(Склад за градински инвентар, виждам).

Отляво е „Меридиан банк“. Наистина има човек вътре. Има и банкомат. Питам за „Екваториалбанк“.

-Па, он je во Сараjево! — влизат в майтапа банкерите.

6. Пристигнали са първите автобуси ученици. Как пък един не запали цигара! Изтегнали се в мрежестите шезлонги и хамаци и си говарят глупости: биквадратни уравнения, кой че бие утре: Менчестер, или Челсеа?

Решавам да поговоря на тази тема с тях и с учителите също. Всичко се потвърждава. Учениците не пушат!

По улица Ернесто чеГевара се изкачвам до няколкото сергии. Пуловери, плетени на една кука от сирлява вълна, дебели партизански чорапи…кепета!

Тази типично сръбска шапка искам отдавна да си купя. 600 динара и на избор кокарда, показваща от кой Титов отряд си бил. Ами като се появя с такова таке в Сараево? В Осиек? Ще ходя кошоглав, както казват в моето село.(без шапка). После в Бургас жена ми ще констатира че съм много почернял. По-добре с черна глава, отколкото без!

На улица „Сергей Михалков“ закрепвам книгата на Андрей Кончаловски с портрета му на корицата и ги снимам. Ако не е „Брат мой — враг мой“, то със сигурност не пламти силна любов, а завист и съперничество между двамата корифеи…

 

6. На определени места има:

-Игрален автомат. Дървена глава. И дървена и „дървена!!“ Завърташ дръжката и на автомата излиза знак кръст. Още оборот — свастика. Пак въртиш — петолъчка! Всички символи на човешката трагедия.

-Върху друга дървена чутура е монтирана истинска градинска помпа. Изпомпва ти, значи, мъзъка. После отиваш на избори да „гласаш“.

Дрвена глава в Дрвен град, Босна и Херцеговина

-На трета дървена глава отстрани е сложена ръчна роначка за царевица. Ще гадая за този символ. Кустурица не е толкова елементарен, както би решил Бареков, или Слави Трифонов…

При входа в Градот има в цял ръст во бойи (цветен) Кустурица. Добродошли!

Съвсем наблизо — дървен немски вермахтовец с потрошена каска, бъркащ си дълбокомислено в носа…

 

7. Да влезем в библиотеката- приемна. Удобни дивани с ниски масички, роял Стейнуей енд сонс, над камината голяма снимка на ЧЕ. Този е кумирът на Кустурица. От кой друг една откачалка може да взема пример и възхита?! Под снимката старичка портативна кинокамера. От двете страни билиотечни шкафове и книги-книги. Иконка на Свети Сава.

Библиотеката в Дрвен град

 

8. На барплота (защото и тука “дават„- сервират) на малко мониторче се въртят снимки от живота на града. Ето Михалковски пристига с жълт хеликоптер, ето други важни гости. „на жал“ и срамотия далеч не всички познавам. Всичко това е снимано и доста интересни снимки са потънали някъде.

Дрвен град, Босна и Херцеговина

С готовност и удоволствие бих показал филмите си на някое сборище по ваш избор. Pleasure is mine! Удоволствието — ваше!

 

9. Рецепционистката непрекъснато ме подсеща ща има йошт да видим. Ще прожектират в шест часа новият филм на Емир „Завет“.

В Града има кинозала със стотина места. Кой ли не е гледал тук за пръв път нови филми!

Двайсетина души. В тъмното намирам кресло на осми ред. През два реда зад мен шумна компания непрекъснато лющи семки!

Манджа с грозде!

Обръщам се „изразително“. Никой не ме…обръща внимание. После в ресторанта, като вечерях ги питам не се ли наядоха със семки, че нагъват и плескавица.

-Па, ниjе било семки! Чипс!

Олекна ми….

На четвърт от филма не изтраях и излязох. Ще го видя друг път.

Една сцена:

Сръбска мутра (артистът е „Черния“ от „Ъндерграунд“) със свита гардове носи за одобрение проект-макет на кули-близнаци. Досущ като сринатите в Новом Йорку. Сака да ги гради во центара на Ужице. Под мишницата си притиска нежно млада кокошка, облечена в човешки (пардон — женски) дрехи. С боне, рокличка, прашки…

Ярчето току крякне, а Църния я успокоява „Почекай мало!“

После бута настрана кулите, смъква шапката на кокошката излиза в двора, ония — след него. Ще има, значи, сеир.

Падат на земи останалите кокоши дрехи и нашият човек влиза в някакъв остъклен хамбар ли, склад ли.

 

Оттам се данася кудкудякане. Ту радостно, ту жално. Хвърчи перушина… Накрая се чува изстрел. Църният излиза, дръпва нагоре ципа на панталона си, прибира пистолета в кобура…

Ей това е Кустурица!

Кат шей майтап, да ей!

10. Става осем часа и разбирам, че съм…единственият хотелгаст! Всичката многобройнапублика е била тук с коли и автобуси и си е отишла да си пие сливовицата код куче.(вкъщи)

Вечерям сам и обирам всичката любезност на славянското гостоприемство. Хаир (аванта) ми предлагат пълен комплект плескаавица. Предпочетох порция печено агнешко и „Сад или никад!“. Две флаши. Демонстрирам Поморийската Мускатова и срещам одобрение.

Милич от рецепцията ми разказва-разказва за купоните, устройвани тук, за знаменитостите, яли и пила на същата маса. И четвърт не мога да запомня. Имам нейде в багажника диктофон. Де го?

Ще се идва пак

Но първо още един здрав спанак в кревета на Джокович, че утре пак път със завои и реки. Първо отново Дрина, после — Неретва.

 

Ще влизам в Бе Ха.

Продължението:

Пале, Горажде и Сараево

Автор: Симеон Тодоров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. 05.06.2008

    […] Бургас – Клагенфурт – Бургас (3): Република Сръбска в Б

  2. 10.06.2008

    […] Република Сръбска в Босна и Херцеговина>>> […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.