окт. 19 2009

На море в Торони (Халкидики, Ситония)

Крайно време е и аз да разкажа за тазгодишното ни море в Гърция. Приятно четене и не критикувайте много автора, че е чувствителен … и, да, знам, че трябва да си купя нов фотоапарат 😉

Море на Халкидики

Торони, Ситония

Защо оставихте морето

самотното море...

Тази мелодийка ми се въртеше в главата, докато обмислях в началото на лятото къде да заведа домочадието на лятна почивка на море. Естествено имаше сериозна дискусия вкъщи – малката държеше да ходим на Албена, докато ние с любимата искахме нещо друго (не че на Албена е лошо, просто миналата година вече бяхме там.

Иначе доводите на детето ЗА Албена бяха: наличието на басейн в хотела и … бънджитата на крайбрежната алея).

Доводите ми За Гърция: свободен достъп до плажа, малкото хора по плажовете и нелошата кухня и много доброто съотношение цена/качество на почивката там. Доводите ми Против Гърция са високите температури през лятото. Е, последното отпадна автоматично, когато постепенно стана ясно, че август ще имам ангажименти и няма да мога да изляза отпуска тогава и тя остана за началото на септември. Точно когато на Албена би било хладно или дъждовно 😉

Дискусията беше решена в полза на Гърция, след като се оказа, че от училището организират лагер на Златни пясъци в началото на ваканцията и така необходимостта от курорт отпадна (защото на Златните е имало и басейн, и бънджи, както се досещате 🙂

И така, всичко се реши и седнах да се поразтърся из Интернет за предложения за началото на септември в Гърция и така през booking.com попаднах на Villa Maria в Торони – в най-далечната част на втория ръкав на Халкидики – Ситония. Направих си резервацията и зачаках дългото лято да поприключи, за да заминем и ние на моренцеее…

Малко отклонение: по принцип се старая да не взимам отпуска през август – точно тогава всички шефове и клиенти са в отпуска, София се изпразва и изобщо стресът и в службата и в града намалява драстично – как да го изпусна този момент? За да се забия точно тогава на морето, където се е събрала цялата „свлеч“ и ми взима въздуха??? Затова обикновено си взимам отпуските юни, юли или септември – и така си удължавам по-лежерния и рехав период

Та дойде 5-и септември и

отпрашихме към Халкидики

Границата с Гърция минахме почти без да спираме колата – българските граничари само огледаха дали детето в паспорта е детето в колата, а на гърците само им показах корицата на паспортите (той стоеше край колоната коли и само махаше да минаваме: „давай, давай“ – абе, който е измислил Европейския съюз е гений 🙂 Всъщност и самите участници в ЕС трябва да полагат усилия за това – първите десетина километра от гръцка страна вече си е пълноправна магистрала, за разлика от първите 100 в обратната (към София) посока.

А малко по-късно, преди Сер(ес) се минава по стария път, но се вижда, че магистралата и в този участък е почти готова (със сигурност другото лято от границата до Сер  магистралата ще е готова напълно – или поне така изглежда). На Сер има едно кръстовище със светофар, на което се завива надясно към Солун, като пътят в първите 20-25 километра все още е стария път, а след това си е чистак–бърсак нова магистрала чак до самия Солун. Практически между границата и Солун магистрала няма само около Сер, но и там си личи, че следващото лято между София и Бяло море ще се пътува по шосе само между Долна Диканя и Кулата – надолу всичко ще е магистрала.

Непосредствено преди Солун софийската магистрала се включва към магистралата от Кавала, а като се мине големия баир вече се виждат Бяло море и Солун в далечината. За да се отправим към Халкидики не е нужно да се влиза в града – преди самия град има две отклонения надясно: първото е към Атина, а второто е към Халкидики/летище Македониа (с „а“ го пиша – по начина, по който го пишат гърците – мързи ме да споря с когото и да било. Всъщност в обратната посока има табели към България, Турция, Югославия и … Скопиа (да, именно) 😉

Та следвайки табелата Халкидики / летище Македониа се отклонявате вдясно, минавате под основното трасе наляво и се оказвате на един от най-гадните пътища, на които някога съм карал – околовръстното на Солун: Трилентов (във всяка посока) претоварен път, водещ към полуострова на нашите морски щения.

Следват прекрасни гледки към морето, симпатични морски селца и градовце и … безумен трафик. Безумен поне в почивните дни – събота и неделя солунчани също душа носят и понеже си имат читаво море, масово го посещават. Но наистина, докато не стигнете Неа Мудания в началото на Касандра, пътят ще бъде много натоварен.

Торони, гледан от останките на крепостта

Ние обаче продължаваме към

втория ръкав на Халкидики – Ситония

Пътят нататък вече не е магистрала, а нормално и вече не толкова натоварено шосе. Минаваме през ниски горички – повечето са маслинови, но има и кипариси доста. Растителността обаче е съществено по-бедна в сравнение с района на Кавала и Тасос (да не го сравняваме изобщо с България – но ние никога не сме ценили това, което имаме). Често се забелязват и стада от … кози. Всъщност единственото стадо овце (а не кози), което видях в Гърция беше на връщане и то в непосредствена близост до границата – иначе само кози и то доста. Селата и градчетата са от едно-двуетажни доста често еднотипни къщи – всичките измазани предимно в бяло, като се срещат и други светли тонове, но като цяло са бели. Околната зеленина също е сравнително бледа – изобщо зеленото на маслините е по-скоро светло сиво-зелено, отколкото наистина зелено. Но пък небето е наистина синьо 🙂

Улична палма в Торони

За Торони на Ситония

е нужно при Никити да завиете вдясно. Торони се намира почти на самия „връх“ на Ситония и имаме възможност да огледаме и целия среден ръкав на Халкидики – много хубави асфалтови шосета с доста завои – любимият ми вид път. Само не си мислете, че след като карате покрай морето няма да ви свършат работа планинските умения за шофиране – пътят се изкачва от брега до около 260 м н.в. и това в рамките на минути. Готино каране.

Да кажем и нещо за

гръцките шофьори – по-лоши са от софийските

Обръгнал съм от каране в София, но Гърция ми идва понякога малко нанагорно. С една дума – внимавайте като карате в Гърция – туземци дебнат отвсякъде. Катаджии също се срещат нерядко – мерят с радарите и глобяват наред. Изобщо – внимавайте!

Τορώνη, Гърция

Стигаме

Торони – селце в далечния западен край на Ситония

Минавайки по крайбрежната улица оглеждаме дългия пясъчен плаж и след малко намираме Villa Maria. Запознахме се с хазайката – Деспина (все си мислех, че ще се казва Мария 😉 – млада енергична симпатична жена с добър английски и много приятни маниери. (специално го споменавам, защото по принцип имам известни страхове от хазаи по морето, но Деспина си беше много готина). Заведе ни в стаята, обясни ми къде-какво-как, след което се настанихме и отидохме на плаж.

Няколко думи за Villa Maria.

Вече споменах, че я намерих  през booking.com, като търсех нощувки без изхранване. Другото, което търсех беше да има читав плаж наблизо. Описанието на вилата в сайта беше, че се намира на 70 метра от плажа и близо до ресторанти и магазин. Цените за началото на септември бяха напълно приемливи – за стая с три легла плюс кухня и тераса платихме 327 евро за една седмица. Къщата притежава собствен паркинг за поне петнайсетина или двайсетина коли – изглежда в Гърция това е абсолютно задължително, защото в Торони не само къщите, но и заведенията притежаваха собствен паркинг за съответните клиенти.

Гледката от терасата на нашата стая във вила Мария

Освен красивия залез, забележете и качеството на покривите – всичките бяха като току-що построени

На паркинга на една от съседните къщи пишеше Паркинг хорос идиотикос 😉 , но на нашия пишеше само „Паркинг Вила Мария“ – явно вече официално ме признават, че не съм от хората-идиоти 😉

Иначе описанието „70 метра до плажа“ от сайта си беше истинско престараване в … скромността – едва ли имаше повече 30-40 метра до плажа, на 70 метра вече беше прибоят, а иначе – през три къщи по улицата и си на плаж! Яко!

Плажът на Торони

Един допълнителен поглед върху google maps (в google maps са публикувани и координатите на вилата 😉 беше показал, че съвсем наблизо се намира нормален плаж. Под „нормален плаж“ разбирам пясък, не по-тесен от 5-10 метра и да е поне половин километър дълъг. На спътниковите снимки се виждаше нещо във всеки случай по-широко и по-дълго. Въпреки това в Гърция подхождам с известна предпазливост към плажовете – наистина след Албена и Слънчев бряг трудно може да се намери по-хубав пясъчен плаж (естествено говоря за природната даденост, а не за нечовешкото въздействие върху нея)

Плажът на Торони

отсреща се вижда Касандра, а вляво е Синият флаг на плажа

Та, отиваме първия ден на плажа и признавам, че си глътнах граматика – мислех, че ще е приемливо, но излезе от добре, по-добре: 2-3 километров пясъчен плаж с практически никакви камъни. Е, както каза щерка ми след известно търсене – защо няма мидички на този плаж? Наложи се да си събираме камъчета вместо мидички 🙂 Иначе – пясък, малко по-едър от обичайното за България, суперски залив с останки от византийска крепост в близкия край и някакъв къмпинг в далечния и великолепна гледка към Касандра. Всъщност не знам защо нямаше мидички – прозрачна вода, в която плуват рибки (и те пощипват по дупето 😉 Е, няма да се повтарям, но водата е мноооого по-солена от обичайното за България. Не е нужно да се солиш при печенето 😉

Плажът на Торони

Край тротоара вдясно има места за кемпери

Почивката

Първите дни бяха сериозна жега, която не позволява да се ходи на плаж след обед и ние си спазвахме това правило. После се развали единия ден – даже май пръскаше леко, този ден решихме да идем до Атон на екскурзия (малко по-късно ще ви разкажа за нея).

Иначе дните ни минаваха по следния начин Сутрин: закуска на терасата (казах ли ви, че терасата гледаше към морето?) После –плаж, в зависимост от жегата се прибирахме на обяд в стаята и удрях (поне аз) една здрава дрямка или пък, когато беше по-хладно, оставахме без прекъсване на плаж до към 4 след обед (хапвахме на самия плаж – магазинът се намираше на цееели 50 метра от нашата кърпа). После се прибирахме, за да можем привечер на хапнем октоподи, мастика, гръцка салата, винце, шишчета, спагети, калмари, риба, тиквички и т.н. в различни комбинации.

Всъщност на плажа имаше и една детска площадка, а точно на крайбрежната улица до нея си харесахме едно ресторантче – е, доводът в полза на това кръчме ви е ясен, нали 🙂 Наблизо имаше и други кръчмета, на това, което си харесахме имаше този неотразим довод в своя полза – докато някои поръчват и чакат хапването, други – скачат по площадката. И наистина беше пълно с деца на плажа и родители в кръчмата, като половината някъде бяха българи. Изобщо българите бяха представени доста добре в курорта. Имаше и румънци, по–малко сърби и македонци (предатели! почиват в Гърция! при расовия враг! при най-големия душманин на идентитета???). Разбира се имаше и немци (с много малки деца – при тях учебната година започва в първата половина на август и по морето остават само най-малките), и немалко холандци (тези последните бяха повечето с каравани), а един ден видях даже и албанци. Всъщност – прилични хора бяха всички. Изобщо най-елегантния начин да усмириш дадено поколение е да го накараш да си отглежда децата 🙂

Останки от византийска крепост край Торони

Ходенето на плаж беше допълвано с вечерни разходки до крепостта и философски разговори (гледката и въздуха явно си казват своето) от типа: Тате, откъде се е появил първия камък? (следват обяснения за магмата и образуването на планетата) А водата в морето? (кометите от Космоса) И нали се сещате, че отговорите на тези въпроси постепенно водят до „А преди да се образува Слънцето, какво е било?“, последвано „А преди първата звезда?“ След което, на мен ми просветна: абе хора, на Големия Взрив, не му ли викаха в една Книга „Да бъде светлина!“ (после си мислех и други работи – първата среда за първите живи организми на Земята е била калта!!! – наскоро имаше филм по National Geographic по въпроса. Строго погледнато и Адам също…). И като се замисля още повече – то не мога да открия огромни разлики между библейската и естествената история. Просто библейската се занимава само със събития, пряко свързани с човека и развитието му, докато естествената – и с други области.

Абе, изобщо – самият въздух в Гърция явно предразполага към философстване 😉

Вътре в крепостта на край Торони

А и крепостта в южния край на залива също предразполагаше към размисли – неголямо византийско укрепление, което явно е защитавало залива на Торони от врагове – да де „Ама кои са били враговете?“ Я сега вие отговорете – кои са били враговете на Византия? Май – ние, българите, а? (арабите са все още неизвестно в къщи понятие, а пиратите са неубедителни като врагове)

„Ама как така сме искали да разрушим такава красота*?“ Е, сега я овапцах – наложи се да обясня, че по-рано всички са били врагове, защото всеки е искал да се засели по разни хубави места, а сега сме приятели – нали си спомняш, как ни пуснаха на границата, как карахме колата по техните пътища, как си купувахме разни неща в магазина, как си играем на тяхната детска площадка, как ни носят ядене в ресторанта? Значи сме приятели вече и си ходим един на друг на гости 🙂

Аз нали ви споменах вече, че гений е човекът, измислил Европейския съюз?

Кръчмето

Октоподите за вечеря виждате ли ги? А менюто?

Пък на вечеря ходехме в

нашето ресторантче

да хапваме октоподчета, и калмарчета, и шишчета… Между другото – цените бяха доста разумни. Сметка за трима – т.е. наяждане, включващо и половин литър вино или по-малко, но пък тогава и с мастика – излизаше между 28 и 36 евро (с бакшишите – между 30 и 40 евро). Да, и като си поръчвате пиене имайте предвид, че узото е по 200 гр. – няма по-малко, като цената му беше 4 евро (8лв за 200 грама е като 2 лв за малка ракия от 50гр. – може да се преживее 😉 Винцето от избата (домашното) също беше нелошо, като половин литър беше 8 евро. Порцията октопод беше и тя 7 или 8 евро. А гръцката салата надминаваше 500 грама. Салатите ги сервираха подправени, която практика винаги съм одобрявал – е, знам, че вие не сте свикнали, но на мен ми харесва. В Белград също така правеха, но там салатите бяха със смешни размери.

Храната се усещаше, че е качествена

– доматите имаха вкус на домати, сиренето приличаше на сирене, хлябът имаше вкус на хляб. Друг път такова усещане за качествена храна съм имал само в Швейцария (е, това беше във френско-говорящата част на страната).

Е, общо взето 30-40 евро за вечеря с изглед към залеза и морето и доста добра храна ми се струва нелоша сделка.

Сервитьорите също не създаваха стрес у моя милост (в България винаги изпитвам лек стрес от сервитьорите и таксиметровите шофьори). Е, знаете, че сервитьорите винаги трябва да бъдат проверявани – хлябът се носи по подразбиране, но не можах да разбера кога и дали го включват в сметката. Подозирам, че често сме им били симпатични, но е възможно и не всеки ден да е било така – просто хлябът не всеки ден присъстваше в сметката, въпреки, че всеки ден беше на масата.

Общуване

Оправяхме се доста добре на някакъв (гръцко-български) английски общо взето през цялото време и навсякъде – въпреки, че гръцкият английски и българският английски се различават доста.

Трябва да признаем, че и поне един от българските национални идеали е изпълнен в днешна Егейска Македония – продават се български вестници по будките, а на много места има и менюта на български. Е, не винаги това е точно български, защото повече прилича на обикновен фонетичен превод (вместо гръцки букви се пише на кирилица).

С резултатите от този „превод“ човек много често може да се справи – например: мусака, хтаподи, каламари, узо, тиквитски, сарделес

Но с други понятия и си е жива авантюра: сувлаки, папутсаки , пастицио или дзадзики…, които на незапознатия нищо не му говорят. С питане и гледане обаче може да се разбере:

С риск да сгреша, но пастицио е някакъв вид макарони, а на папутсакито подозирам, че му викат рататуи в някои по-романтични страни – иначе си е имам-баялдъ. А сувлакито е шишчета. Споко – снежанката се казва тсатсики или дзадзики според съответния (и двата варианта съм виждал) местен правопис на българския 🙂 Всъщност е симпатично, защото все пак се опитват да го правят на кирилица и да си обслужат клиентите.

Ами фундаменталното: кефтедес ? 😉

Е, че турското кафе е кафе елинико, мисля, че няма нужда да обяснявам 🙂 , но пък думата кафе се пише КАФЕ 🙂

Южният край на Ситония.

Снимката е правена от специална площадка край пътя. На много места по шосетата има отклонения на места с хубава гледка, както е в случая

Предполагам споменах, че решихме заради мръчкавото един ден време

да идем до Атон (Света гора)

с идеята евентуално да се повозим на корабната обиколка покрай манастирите. Естествено ползвахме възможността да минем през източната част на Ситония, въпреки, че пътят се удължаваше с двайсетина километра.

От Торони до Уранополи

по прекия път (през Порто Карас и Никити по западния бряг на Ситония) е малко под 100 км (май 96) – ние обаче минахме през Сарти (от към източния бряг), което беше към 120 км или малко повече. Но пък гледките бяха… 🙂 – а и кой бърза и за къде? И без това бяхме решили само да се разходим до Уранополи без специални намерения да се качваме на кораб – бяхме тръгнали сравнително късно, а и нямах идея за разписанието им, така че не разчитах че обезателно ще се качим.

Планината Атон – гледката от източния бряг на Ситония

Източният бряг на Ситония е още по-див и красив от западния.

Плажове се редят между височини до към 300 м.н.в и дълбоки, и не толкова, заливи. Доста къмпинги край пътя и прекрасна гледка към забуления в мъгли връх на планината Атон отсреща – майтап ви се чини, но върхът е 2020 м висок

Стигнахме Уранополи,

където много кофти се прецаках и изпуснах едно добро място за паркиране – после си намерих пак нелошо, но за това, първото, още ме е яд. Питахме някакви българи на улицата от къде се взимат билети за корабчетата, и… оказа се, че сме дошли точно половин час преди тръгването в 14:00 часа. Което си беше много добро попадение, защото строго погледнато не знаех предварително кога има корабчета и нямаше да се учудя, ако не успеехме. Но явно дядо Боже е мислил за нас 🙂

Уранополи

Билетите са по 17 евро/възрастен. Децата са без пари. Точно преди качването реших да вземем няколко дюнера за изпът и… пред мен някаква патица си поръча 25 дюнера! (Щеше ми се да я удавя в мазнината от гироса, както му викат местните на дюнера). Успях все пак да взема припаси и се качих буквално в последния момента на кораба.

Малко отклонение: По-късно, вече в България и след като научих за потъването на кораба „Илинден“ в Охрид, си дадох сметка, че имаше две съществени разлики с това, което се беше случило в Охрид: в Уранополи на билетите или на брошурите пишеше и годината на пускането на вода на кораба – 2007 г, освен това при купуването на билетите ме накараха да напиша имената ни в списъка на пасажерите, което май не е било факт в Охрид

Иначе корабът си беше специализиран за разходки – с две открити и една закрита палуба (последното обстоятелство беше студо–спасително, когато към края започна да духа такъв вятър в морето, че ми беше чудно как не премести кораба встрани)

Характерна кула изпраща корабчетата в Уранополи

Атон (Света гора) е третият, най-източен, „ръкав“ на Халкидики.

В южната му част се издига едноименната планина Атон, чийто връх така и не видях заради облаците. Височината на връх Св.Павел е 2020 м. н.в.! (името и височината са ми по спомен от сказката на кораба) Не забравяйте, че това е планина в морето – самият ръкав е толкова тесен, колкото и другите ръкави на Халкидики – и планината буквално извира вертикално от морето, за да се забие в небето.

Плаваме към Света гора – Атон,

а идваме от Уранополи

Освен заради географските си особености ръкавът е трудно достъпен и заради пропускателния режим за поклонници – монашеската република на Атон допуска ограничен брой от тях да посетят полуострова и да се поклонят в манастирите му. Като монашеско поселение Атон се ползва още от 5-6 век след Христа, като първоначално е бил обитаван от отшелници и самостоятелно живеещи монаси. По-късно (12-13 век) са организирани в манастири, като броят манастири надминава 300 преди османското нашествие. Оттогава още Атон е на специален режим – за упадъка по турско време се обвиняват не толкова османлиите, колкото пиратите и пожарите. И дума не се споменава да са строени джамии или пък манастирите да са преустройвани в такива.

Руски манастир Св.Панталеймон

В днешно време са останали около 36 действащи манастира, като някои от тях са населени от не-гръцки монаси – минахме покрай руския Св.Пантелеймон (естествено – най-грандоманския и с най-нова мазилка) – забележителен е 🙂 Във всеки случай най-голямо впечатление ми направи предпоследния, който видяхме – изграден е отвесно над морето на една скала.

Гръцкият манастир на скалата горе

Българският (Зографският) манастир в Атон не се вижда при обиколка с кораба – намира се навътре в сушата и за да го посетите, трябва поне да сте мъж и да си извадите разрешително от Солун. На Атон не се допускат жени даже и под формата на магарици – даже за тях важи ограничението за жени. Доколкото знам обаче – котките са добре дошли, заради ролята им в изтребването на мишките. И понеже, за да има повече котки, то те трябва да бъдат и мъжки и женски, то за малките животни е направено изключение 🙂

(По-подробно за истинско поклонение в манастирите на Атон можете да прочетете при Благун (На поклонение в Света гора – Атон) и Темплар (Градината на Богородица), ето и начин за изваждане на разрешително и съвети за пътуване до там: Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон)

Още един манастир в подножието на планината

Върхът, който се крие в облаците трябва да 2020 м висок

Е, там някъде в морето видях делфини на живо! Не мога да представя снимкови доказателства, защото за това си трябва камера или скорострелен фотоапарат, но, вярвайте ми: преживяването е велико!

Делфините избягаха от кадъра

След 3 часа обиколка се върнахме обратно в Уранополи, хапнахме отново набързо (че те морските пътешественици са си гладни;-)  и си тръгнахме обратно към Торони

Следваха още няколко дни с 6 часови ходения на плаж, с вечерни мастики, октоподи, шишчета и калмари за вечеря и разходки по плажа или до крепостта.

Когато си тръгвахме за София

отново беше мръчкаво. По пътя на идване бяхме видели един Carrefour на околовръстното на Солун, в който сега решихме да спрем на почивка и пазар. Похарчихме към 70-80 евро за дрехи за детето и мастики за подарък – хапнахме в тамошния Гудис и отново тръгнахме към София. Границата минахме бързо, а в София валеше първия есенен дъжд.

Край

Нещо като заключение или наистина защо оставихме да стене самотното Черно море и избягахме на Бяло?

  1. В момента не знам или не се сещам за плаж в България, до който да стигна по джапанки от квартирата. Изобщо лесният („евтин“ от към усилия и пари) плаж вече не съществува на нашето море. Вероятно е възможно в къмпинг, но баня в стаята все пак е минималното удобство, което очаквам – т.е. къмпингът отпада. А и колко къмпинга останаха на Черно море?

  2. Липсата на място на плажа и по улиците по черноморските градове – нито можеш да си проснеш кърпата и чадъра свободно, нито можеш да паркираш, нито да се разходиш. А на Халкидики – можеш.

  3. Качествата, които приписваме на гърците (мързеливи лицемери) идеално пасват, за да се почива при тях – хем не те натоварват (яваш, яваш), хем го правят с усмивка 🙂

  4. Обслужването – то е проблем не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната. Не че няма добро обслужване, но не можеш да разчиташ, че ще попаднеш на него. Можеш да го намериш обаче на Бялото, но не и на Черното море.

  5. Не на последно място – най-близкото до София море е на малко повече от 330 км и то не е Черно, ами Бяло. А перспективите за задръстванията по непостроените магистрали лятно време могат да откажат всекиго, който вози дете в България.

  6. Всъщност: отношението цена/качество, поне в момента, е еднозначно в полза на Бяло море

*под „красота“ се разбираше целия залив със селцето и плажа, а не само крепостта, сама по себе си – камъняк

Още веднъж: Край

…………………………

Малко снимки от Света гора (Атон)

Манастир в Света гора (Атон)

Манастир Дохияр (мисля) в Света гора (Атон)

Манастир в Света гора (Атон)

Това е корабчето, с което поклонниците пътуват до Атон и който обслужва монасите и манастирите.

Всеки манастир си има собствен пристан, включително и Зографския (българския) манастир

Манастирът на скалата (горе на скалата) и неговият пристан (на брега)

Манастир в Света гора (Атон)

Манастир в Света гора (Атон)

Манастир в Света гора (Атон)

Е, сега вече наистина: Край

(ама пак ще ида, живот и здраве! 🙂

Други разкази свързани със Ситония – на картата:

Ситония


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


14 коментара

14 коментара to “На море в Торони (Халкидики, Ситония)”

  1. Неделчо каза:

    Здравей Стойчо,поздрави за чудесния пътепис.Виждам,че и ти си стигнал до същите изводи като в моя пътепис за Ханиоти от миналата година(http://patepis.com/?p=1819).За съжаление всичко,което пишеш на финала е истина и ние оставихме „да стене самотното море“ и отпрашишхме при комшиите.Това лято имах възможност да посетя Корфу,Ханиоти и Порто Карас-навсякъде срещнах добро отношение и спокойна почивка.
    А магистралата до Игуменица е просто чудо-58 тунела и над 40 километра се кара през тях.А кога ли ще стане и нашата магистрала до морето…?

  2. Lilia Ivanova каза:

    Здравейте!
    Абсолютно, без резерви, се присъединявам към заключителните точки.
    Който веднъж е отишъл и видял гръцките морета, завинаги е оставил черното море да стене. Миналото лято 3 пъти ходихме до Ситония, там нашето любимо местенце е Вурвуру – нещо като вилната зона около Варна преди 20-тина години. Хотелчето е на брега на синята лагуна – тревичката преминава в плаж, кеф ти шезлонг на тревата, кеф ти на пясъка. Гъркинята ни посреща и изпраща с целувки и мусАка, специални цени за нас. Пътували сме с кораб от Ормос Панагиас с целодневен круиз покрай Атон, както и до Амуляни. Цветна и зелена Ситония! Източното крайбрежие е с мнооого къмпинги, как звучи Портокали Бийч, Какао Бийч, Зографос Бийч – направо изпаднах в депресия, като се сетих как изглежда Градина. Ние наблягаме на разходките и на корабчетата. До Неа Мармара прекрасен е Партенонас – нещо като Ковачевица + прекрасна гредка към Келифос айлънд., естествено корабче и до там. Това лято отидохме на Тасос, но на 4-я ден се прехвърлихме пак на Вурвуру. Разгледахме внимателно и Касандра. Ми и там не успяхме да намерим кусури и нещо за нехаресване!
    През септември отскочихме до олимпийската ривиера – Катерини, Литохоро – този път с глезотията на 5*спа. И за пореден път Метеора. Помирисахме мъглите на Олимп, имаме желанието и за катерене на Митикас. Отбелязахме съществената разлика между пътищата и хижите в нашите планини и Олимп. Ясно кое е по-добре уредено.
    И още след преминаването на Промахонас ми се връщаше обратно…

  3. Maya каза:

    Били сме по едно и също време на море в Гърция – само че ние на Тасос – и със сигурност следващото лято ще идем пак поне за няколко дни. На Тасос съм готова да ходя пак и пак, там се чувствам все едно на нашето Черноморие през 70-те години – тихо, спокойно, празно на плажа, няма навалица, няма сергии и досаждащи амбулантни търговци, морето ти е под носа, кръчмите са прекрасни, изобщо пълен релакс. Обаче плажовете не са ми много по вкуса, основно заради камъните във водата, затова Торони ми звучи мноооого примамливо. 🙂

  4. Зока каза:

    Ех Стойчо !
    И ние бяхме миналата година (септември) по Ситония (Вурвуру)…Бяхме и в Торони.
    Скууукааа, огромен плаж, пръв комшия на 50 метра. Як кулинарен туризъм всеки ден, хубаво време, спокойствие…
    Срам ме е да кажа, но последните години на такива места все повече ми харесва ;-))

    Поздрави!

  5. Стойчо каза:

    Така е Зока – мнооого е скучно. Опитваш се да си изтръскаш кърпата и няма на кого да му влезе пясък в очите край тебе 🙂

    Благодаря на всички за добрите отзиви! 🙂

  6. Роси А. каза:

    И аз съм от тези, отказали се от българското море. Тъжно наистина.
    Много подробен и информативен репортаж. Трудно ми е, обаче, да се съглася с наблюденията върху гръцките шофьори. От 6-7 пътувания до там, и през по-голямата част от пътя съм шофирала аз, не видях толкова некултурни шофьори, нито пък такива „тарикати“ като българските. Всъщност, като изключим околовръстното на Солун, където всички карат твърде динамично, навсякъде другаде са адски културни и винаги дават път, когато си го поискаш. Само последният път видях полицаи в Гърция, които наистина бяха спрели 5-6 български коли. Или все по такова време сме ходили, без полицаи, или друг късмет сме вадили, но не съм имала проблеми с гръцките власти.
    Ситония е прекрасна. И от източната и от западната страна има страхотни плажве, селца и малки вилни зони. Зеленината през пролетта е невероятна, не знам за септември, не съм ходила по това време. Но именно източният път към най-южната точка може да покаже най-различна флора – и маслинови дръвчета и борови такива и храсчета и тревичка, изобщо разнообразно е. Касандра също е красива, но предимно във вътрешността.
    Този пътепис ме накара да се замисля за един собствен такъв, благодаря.

  7. striko licho каза:

    Перфектен пътепис: Поздравления! Авторът ми връща куража, че сегашните БГ-дечица имат и родители, които ги възпитават в дух и култура.
    Всичко описано от 10 години насам не само „трия“ по носовете на познати „управници“ и НЭП-бизнесмени, но и сам (все по-рядко с патриотична горест- търся извинение в общото ЕС-отечество?) не се колебая да почивам на Бяло море.
    Авторът получава скромното ми поощрение: Безплатен week-end „per tutta la familia“ in „Gaida Inn“(since 1807) ШИРОКА ЛЪКА(пушенето – само в таверната-при камината!! Да именно“таверна“, а не „механа“ с чалга и простотия. ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА : от примитивния, но правдив http://www.gaidaland.com
    За Света гора Атон вижте, ако желаете, „Дестинации“-„свят“ – „ПОКЛОННИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ ДО СВЕТА ГОРА“ на http://www.infotourism.net

  8. Стойчо каза:

    Стрико личо, предполагам не ме подкупваш? 😉

  9. Стойчо,

    Благодаря ти за увлекателния и доста полезен пътепис. За мен бе удоволствие да го прочета 🙂

    Поздрави,

    Милен

    П.П. В събота се отправяме към Торони 😉

  10. Стойчо каза:

    Весело изкарване и пийте по едно узо и за нас 🙂

  11. Славър каза:

    Здравей, Стойчо. Много хубав пътепис. И понеже го видях след като съм направил резервацията за Торони, само мога да се радвам. Казаха ми че на Ситония имало морски таралежи по плажовете, но ти не пишеш, нищо за това, което може само да ме радва. И да, аз на българско черноморие(или каквото и да е такова) не съм стъпвал от 1994-та. Не се гордея особено с това, но бидейки, базиран в София с 98% от фамилията живееща на юг, нямам много и желание да бия път до българсия бряг. На Бяло море почивам ежегодно от 2005-та и даже успях да прескоча до о.Крит през 2009-та и то в края на октомври и началото на ноември. Тогава се случиха едни зверски жеги и водата ставаше за къпане все още в закътаните източни плажове. Та Беломорието много се промени за тези 6 години. В началото българите бяха третирани като 2-ра ръка туристи (смея да твърдя че българския акцент съм го скрил зад неподправен Ню Йоркски). Гръцките търговци, объркани от чистия ми английски бяха повече от нагли през 2006-2007-а след като разбираха откъде съм, като преди това, мазно се бяха умилквали на английския ми. Както и да е ние, заедно с румънците имаме какво да харчим сега (все още) и смятам че Беломорието е едно много добро предложение. Освен това не е зле да се навестяват местат, където през вековете, освен елински е тъпкал (редовно) и български крак. За разлика от нас Гърция ревниво пази археологическото си наследство.

  12. Стойчо каза:

    Ами,… нямаше таралежи на Торони. Нормален пясъчен плаж 🙂

    И аз не мисля, че ни третират като втора ръка туристи вече 🙂

  13. dr_paunov каза:

    Прочетах прекрасният Ви пътепис. Решихме, отидохме, видяхме и останахме доволни. Единственият недостатък – солената морска вода във водопровода. Едвам се разпенваше сапуна.

  14. Стойчо каза:

    Гърция определено не е място за пиене на вода от чешмата 😉

    Торони наистина е хубаво място за морска почивка – радвам се, че и на Вас е харесало 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version