окт. 27 2009

Израел – мистика и реалност (2)

Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:

Израел — мистика и реалност

втора част

Йерусалим

На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.

Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден — тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения божествен огън — едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим,

основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.

Йерусалим

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е

Гетсиманската градина

— по времето на Иисус е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера има градината на тукашния руски манастир „Св. Мария Магдалина“. Под него е „Църквата на всички нации“ — католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.
В Гетсимания е и друга светиня — гробът на Света Богородица.

Гетсиманската градина

Голямо стълбище ни отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата „Св. Богородица Йерусалимска“ — същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.
Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония — до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец — спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва

„Виа долороса“ — Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста.

Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири — две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите — различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота — съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус…

По стъпките на Исус

„Пътят на Страданието“ свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най-напред се спират на „Плочата на помазанието“, която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота — възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук е 11 и 12 спирка от „Виа долороса“. Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота — т. е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно — тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.
Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота — евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам — Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род — изкупен
След Голгота друга стълба ни връща на „Плочата на помазанието“ — тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата — вляво от входа — и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин.

Божи гроб!

Евангелието разказва, че Иисус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръста и гроба на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания — православни, католици, арменци, копти. Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението е неописуемо.
Основната част от храма има кръгла форма — символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен — олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос — т. е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.
Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест —
„Христос Възкръсна! Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!“

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните — православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т. н. От преддверието се влиза в също толкова малко помещение — тук през пролетта на 33-та г. от н. е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела — духът побеждава материята, вечността тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб. Ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог — гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда.
Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса — там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи. Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но Амалия ни разказа, че някога е бил… български.
През ХVI в. един руски дипломат го нарича „голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила“. Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота. И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки „Христос Возкресе“ са запалвали с 15-те златни кандила в „българската църква“ при Божи гроб… Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: „Недко от Копривщица, 1854 лето“ — някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.

Така наречените „поклоннически“ или „хаджийски“ свидетелства са два вида.

Първите — за „поклонник на Светия град“ — се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за „Поклонник на Божи гроб“ се издават само от Йерусалимската патриаршия — и не е сигурно, че до края на пътуването си можете да ги получите.
Е, ние имаме и двата вида, защото си бяхме направили заявка доста преди да отидем за срещата в Патриаршията. Туристическите фирми спекулират и събират предварително пари от туристите за това свидетелство. А редът е такъв — издава се безплатно, като все пак, трябва да се направи дарение за църквата в размер на 5 — 15 долара. Кой колкото си реши. Но трябва предварително да се изпрати списък и оттам определят ден и час на посещението.

Последните дни прекарахме в

Ейлат, хубав курорт на Червено море.

Може би, най — хубавият. Чисто, спокойно море, хубави хотели — независимо от глъчката и многото народ — едно спокойно място за почивка. Самото градче е почти на залива Акаба и се явява безмитна зона, осеяна с хубави магазини и заведения. Направи ми впечатление, че освен чужденците — туристи, имаше много израелци, които си почиваха, предимно млади семейства с дечица.

Ейлат, Израел

Другото много приятно нещо беше, че няколко пъти ни се радваха и ни заговаряха евреи, живяли в България, отдавна не идвали тук. Искаха да им разкажем, питаха ни за разни неща, на два пъти се наложи екскурзоводката да им напомни, че си имаме програма. Явно, не са много българските туристи по онези места. На Галилейското езеро се случи същото — възрастно семейство евреи, които не били идвали не знам си колко години в България, като чуха българска реч, се втурнаха да ни прегръщат и да ни се радват.

Петра

И понеже йорданската граница е близо, си бяхме предвидили и ходене

до античния град Петра,

едно от 7 — те чудеса на света. Пътьом разгледахме и Акаба — градът на същия залив откъм йорданската ктрана. Също много красиво и зелено място.
Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично — пустиня, скали и камънак. И цигания, като във всичкия арабски свят.
Ноооооо,

Петра е нещо, което трябва да се види.

Петра

Ама, непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така. Това е нещо, което е наистина уникално. Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване — и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно — нищо не виждаш напред. Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека / а може би — на свръх човека /, създал град в скалите.
Петра, каньонът

Хайфа е един невероятно красив, бял, чист и подреден град.

Както, всичко в тази държава. Която така ни завладя, възхити и очарова, че задължително ще се върнем отново. И вече съм нясно, че самочувствието на евреите си е точно на мястото, точно толкова голямо, колкото трябва да бъде, защото всичко в тяхната държава е доказателство, че не е безпочвено.
Само че, на всички, които биха искали да идат там, един съвет — не го правете по Великден. Направете го по друго време, когато е сравнително спокойно, когато може да се разгледа всичко без да има галимации, блъсканици и километрични опашки.

Много ми стана тъжно, когато отидох на черква на Цветница. След всичките идеално стопанисани и поддържани храмове, черкви и синагоги, които видях, „Св. Марина“ ми се стори толкова бедна, олюпена и нещастна…

Край

Автор: Валерия

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Израел – мистика и реалност (2)”

  1. Аля Атанасова каза:

    Страхотен разказ – жив и интересен. Не разбирам злобните коментари по-горе. Господин Тодоров, Вие какво написахте, че да прочетем как неселяни пътуват посвета?

  2. brum каза:

    Много качествен пътепис. Ако авторката не работи като екскурзовод,значи си е сбъркала професията.Разказът е с много и качествена информация и приятно чувство за хумор.Благодаря.

Leave a Reply


Switch to mobile version