окт. 20 2009

Израел – мистика и реалност (1)

Днес ще заминем за Божи гроб — т. е.към Палестина и Израел. Наш водач ще бъде Валерия, която става хаджия и ни разказва за това пътуване до Йерусалим, Витлеем, Тел Авив и всякакви други спорни и безспорни арабо-израелски градове. Още веднъж приятно четене и… ако имате да казвате нещо, най-добре напишете ваш пътепис 🙂

Израел — мистика и реалност

първа част

И ето, аз се понаместих „във времето и пространството“ тялом, ама духом ще ми трябва още време, за да си наместя понятията, след това пътуване.
Не зная дали сте ходили в Израел, но наистина, това е нещо различно от всичко, което съм видяла до сега.

Като започнеш първо с параноичните проверки по летищата от техните Security, в резултат на което си пристигнахме без никакъв багаж. Ама, аз нали си гледам ведро на нещата — викам — Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите. След всички проверки, се оказа, че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че имам едни красиви табелки с адресите, ама… арабски, от авиолинйте на ОАЕ. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се повръща. Куфарите ни ги донесоха вчера и въпросните табелки така зверски бяха потрошени и усукани, по причина, че са от доста здрав материал.

Иначе, всичко останало беше много чудесно, много добре организирано, ама доста неща ми се видяха странни.

Тел Авив, Ерусалим, Хайфа

са едни прекрасни градове. Толкова е чисто, толкова е подредено, толкова няма никакъв прах, че просто удивлява. В Израел на 22000 кв. км. живеят 7 000 000 души — колкото у нас, но на 5 пъти по-малко площ.

Хайфа

И от тия 22 000, една трета, да не е и повече, е пустиня. Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат, всичко е качествено, а за храната — просто нямам думи. Останахме буквално опулени, кат разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи за качеството на храната. Даааа, това му е работата — да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята — много вкусна, близо до нашата и много разнообразна. Почти навсякъде, освен на англииски, мож се разбра и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на тоз език. Аз мразя да ме бъркат с рускиня и не говоря на руски по такива места. А и навсякъде по света братята са си създали такова реноме, че да го е срам човек да седи покрай тях. А за рускините пък, да не говорим.

Иконата на Божи гроб

Най — много ме разтресе /буквално / иконата над Божия гроб. Това е огромна, сребърна икона на Св. Богородица с Младенеца — това е любимата ми икона / може би, защото съм родена на 15 август /. Та, таз беше толкова красива, толкова истинска, че ме разтърси, дорева ми се, изпитах едно такова страхопочитание, абе — трудно ми е да го опиша, но наистина беше странно преживяване.

Бяхме и в Палестина — във Витлеем,

разликата между двете държави е огромна — такава цигания, беднотия и мизерия, че просто стряска.

Отнася се се и за мястото, където е роден Исус — олюпено, неподдържано и неприятно.

Стената на плача

Също едно странно и особено място. Седят си там или стоят и плачат. Оказа се, че първоидеята за стената на плача е, че хората плачат, защото им е разрушен храмът. Вероятно, така е било преди много години, сега вече си мисля, че всеки плаче за своето си нещастие и въпросният храм отдавна е забравен.

Стената на плача

Мъжете. 30% са религиозни — не работят, а по цял ден четат Тора и учат. Е, те тука наистина се опулих За тях абортът е грях, имат по една сюрия деца, жената работи, ако може и живеят мизерно. От синагогата вземат храна, държата им дава помощи и те това е- цял живот учи Тората. Взех да си мисля, че или са много тъпи, та не могат я изучи таз книжка, която хич не е голяма, или са много занесени, че да правят само туй.

Жените. Служат 2 години в армията, ако не са се оженили преди 18 години и не са народили деца. И си е служба, не е шега. И през цялото време си ходят с автомати, заредени с бойни партони. Това го видяхме лично и на много места.

А поводът да отидем там, е, че на 8-ми март любимият ми мъж стори 60 години. Една от мечтите му, беше да стане дядо Хаджи 😀  Аз, от своя страна, измислих маршрута, събрах приятелите и организирах групата, а за същинската организация хотели, трансфери и ексурзоводи си имаме баш специалист по тез въпроси — шефката на Алфатур в Пловдив. Така че, пътуването беше изненада за него и подарък от мен и децата ни. Е, аз като задължителна притурка към подаръка, разбира се . Че на къде без мен. Каквато съм с командаджийка, нали тая група някой трябва да я управлява 😉

Та така, речено — сторено, както пише в приказките.

Ааа, само във

Витлеем

не е като в приказка — все едно, че си попаднал у сред Аджисана, те са на ята, като гаргите — даже, още по вресливи, шумни, нахални и мърляви, бетер наш’те мангали.

Витлеем

Там екскурзоводката ни беше българка, омъжена за палестинец. Според мен, трябва нЯщо да ти хлопа, че да идеш там да живееш, ама — хора всякакви. Там, просто не ми се мисли, ако бяла и руса жена излезе сама, какво ще и се случи. То, само криминални физиономии гледаш около себе си, навират ти нещо в ръцете или в очите, ако не го купиш, почват да крещят, абе — по — зле от Египет и Тунис.

И освен това, между евреите и палестинците има един дървен дувар — там е границата. И кат минеш от другата страна, имаш чувството, че си попаднал в циганската махала.
Тогава ни стана ясно, що ги мачкат евреите и че са прави.

Така, следващото място е

реката Йордан

С ритуалното къпане и кръщаване. Туй се прави с едни специални бели ризи, и на едно определено място. Дето, който не го е страх, се топи целият, а който не ще — гази до кокалчетата:P

Е, познай кой пръв се окъпа И в крайна сметка, истински окъпани и кръстени сме само аз, Иванча и Тошко — на снимките ризите ни са мокри, ако се загледаш, а другите са сухи и са само кат за фотото 😀 😀 Другите се назлъндисаха, че валеше дъжд и беше хладно. Ама аз, кат съм рекла, ще всичко ще правим, що сме решили, какво значи някакъв си дъжд, нали?

На

Мъртво море

са изнаправени хотели, някои — доста лЮксозни / така викаше екскурзоводката Амалия /, за нея отделно ще пиша.

Та, хотелите със СПА центрове и целогодишно си работят и си имат хора.
Естествено, има и фабрика и голям магазин, където се продават разни мазила за убост, с кал и минерали от морето. Двете най — известни фирми са Premier и Ahava, разбира се, пак израелски. Има квото се сетиш — маски, кремове за ръце, лице, крака и пр. С минерали, с кал, със сол — с всичко, що го извличат от тази вода. Боже, колко народ имаше там с кожни заболявания, просто, картинката е ужасна. Псориазиси, екземи обриви всякакви, явно добре се повлияват от слънцето и всичките гадости в таз вода. Докато в предишните места, на които бяхме нямаше руснаци — тука — бол. В магазините се говореше на руски, а и продавачките, кат ги гледах си ми мязаха на рускини. А и на самия плаж се чуваше навред руска реч. Явно, тоз’ курорт е популярен в Русията.
Или просто, туризмът не ги интересува толкоз, колкото почивката.

Плацикахме се там половин ден и отидохме в Ейлат. Ако погледнеш на картата, ето, тук:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/80/Eilat_Israel_Map.png

ще видиш, че от Мъртво море,

минаваме през пустинята Негев,

пресичаме я почти цялата, за да стигнем до Ейлат. Това бил най — хубавият им курорт. Дали е тъй, не мога рече, щото не съм видяла друг освен него /Натания, например /, но той е на Средиземното море, недалеч от Тел Авив, а този е на Червено море, на залива Акаба.

И като ти казвам, че минаваме през пустинята, да не си мислиш, че това е наистина безлюдно и безрастениево място. Напротив, напротив — навсякъде има кибуци, около тях — палмови горички, нарочно и специално засадени, всякакви оранжерии, бананови масиви и авокадо или нещо подобно. И до всяко дръвце, до всяко растенийце — маркуч за капково напояване. И нищо не е изсъхнало или залиняло, кат по наште поля родни. Освен това, си гледат кози, овци, кравички и пр. животинки за ядене. Нали свинско не ядат, та от таз порода няма или поне — не видяхме.
Мразят ги евреите арабите /те не са си и за обичане, ама така са се преплели с тях, че по много неща си приличат.

По вечерно време стигаме в

Ейлат

— ама то, едни светлини, едни красоти, една шумотевица — оказва се, че заради хубавото време всичкото еврейско съсловие се е изнесло натам за почивните дни.
Уж почивали само в събота, а работната седмица започвала в понеделник, уж много работели, а от петък още запразняват.

Щях да падна от смях, кат разбрах, че нищо не правели в събота, даже не си натискали копчето на тока, седяли на тъмно, щот и тва било работа Ей тъй, седят на тъмно и редят молитви

И в хотелите, специално за тях, имало един от асансьорите, програмиран да спира на всеки етаж, че да не натискат и там копче, та да не спазят правилото да не работят у събота.
В тази връзка, една вечер влизаме в ресторанта и гледам, един мъж седи на масата до нас със салфетка на главата. Ама така, както си е сгъната на триъгълник. И понеже, през деня беше много горещо, аз си викам — „Ох, тоз горкичкият, сигур е слънчасал“ И подминавам. Да, ама, на другата маса гледам две млади семейства, единият от мъжете с кипа / така се вика онази еврейска шапчица/ на главата, другите — турили и те по една салфетка отгоре, той чете молитви, а те слушат. После пийнаха от една чаша с вино всичките поред и седнаха да ядат.

Оказа се, че е петък — тоест Шабат.

Ето какво копирах за този празник: „Шабат е най-големият за евреите религиозен празник, съпроводен с много ритуали. В събота не се пали огън, не се подхваща и никаква работа. Празникът започва всеки петък, след като изгрее първата звезда, а преди това всички дълго са се къпали и са облекли новите си изгладени дрехи. Този ден е не само символ на религиозната почит на евреите към Бога, но и на привързаността им към семейството. Два дни преди Шабат къщата се лъска до блясък, а жените подготвят празничната кашерна трапеза, която включва 12 ястия и ритуален хляб, наречен хали. Свещената еврейска кухня изключва свинското месо и се приготвя по специален начин. В петък вечер всички сядат край отрупаната маса, след като са измили ритуално ръце. Храненето започва с молитва, прочетена от жената пред две запалени свещи, а след нея мъжът чете молитва за виното, после и за хляба. Халите са загърнати с везана обредна покривка, за да не се обиди хлябът, че молитвата за виното е първа. Празникът завършва с много песни и веселие. Денят има и еротичен привкус. На Шабат съпругът е длъжен да влезе в сексуално отношение със съпругата си. “

Хехе, това последното много ми хареса — дето съпругът е ДЛЪЖЕН Ще, не ще 😉 😉

А Тората съдържа свещените за еврейския народ закони,

завещани му още от времето на пророка Мойсей в планината Синай. Заповедите съдържат правилата, които всеки евреин трябва да следва в своя живот. Четенето от свитъка на Тората замества акта на жертвоприношението. Това не е просто четене, а и изпълнение на законите, затова във всяка синагога има свещен шкаф, където се съхраняват свитъците на Петокнижието. Всяка седмица се чете по една глава от свитъка, който се изчита изцяло в продължение на година. Всяка година евреите повтарят това, което са чели предишни години, и така го завещават на следващото поколение. Казват, че в Тората има 600 000 букви, защото такъв е броят на свидетелите, когато Всевишният я дарил на евреите. А името на Израел идва от абревиатурата на иврит на думите „Има 600 000 думи в Тора“. Освен това, Тората е свита на едно рулце, което се разгъва от единия край и се нагъва от другия. Ама, кат ги гледах, си четяха и от книжки.

Религиозни люде

Много интересно място е синагогата.

Там мъжете и жените застават отделно — жените са на балкона. И молитвата не може да почне, ако не са се събрали десет мъже. Жени може да има сто хиляди, ако няма 10 мъжове — няма молитва.

А, сега, сети се, кой е по — важен за юдаизма.
В двора на синагогата има място за къпане, нарича се “ микве „. Там, бъдещите булки се къпят три пъти, за да се очистят от предишния си живот / и грехове ли?/ и да встъпят в брак очистени. На ритуала присъстват само жени, като една определена възрастна жена следи стриктното спазване и после свидетелства, че булката е чиста и непорочна 😉 😉

Хехехе, то, ако ставаше с къпане 😀 😀 😀

А и, за да се сключи религиозен брак според Тората, еврейската свещена книга, и двамата трябва да са евреи по майчина линия.

Евреин е този, на когото майката е еврейка. Ако е само бащата — начи, не е никакъв евреин 😀 😀

И тази шапчица / респективно салфетка на главата / се туря, като преграда между Господ и вярващия. Иван умираше от мерак да се сдобие с кипа, ама кат разбра, че всичко си турят връз главата със същия успех, му мина меракът. Икономисахме 10 долара за бирички, които си ги бива там. И местните, пък си има и от всички известни марки.

А ето и малко обяснение, от къде идва Шабат: Божието Слово изяснява много добре, че съблюдаването на шабат беше специален знак между Бог и Израел ‚И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят‘ (Изход 19:3—5).

‚Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.‘ (Изход 31:16—17).

Във Второзаконие 5, Мойсей повтаря десетте заповеди на следващото поколение евреи. Тук, след заповедта за съблюдаване на шабат в стихове 12—14, Мойсей дава причината шабат да бъде даден на народа Израел: ‚И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.‘ (Второзаконие 5:15).

Забележете думата затова. Божието намерение да даде шабат на Израел не беше, за да помнят създаването, но те трябваше да помнят тяхното египетско робство и избавянето им от Господа. Обърнете внимание на изискванията за пазенето на шабат: човек, който е поставен под закона на шабат не можеше да напусне своя дом в шабат (Изход 16:29), не можеше да пали огън (Изход 35:3), и той не трябваше да кара никой друг да работи (Второзаконие 5:14). Онзи, който нарушеше закона на шабат, трябваше да бъде умъртвен (Изход 31:15; Числа 15:32—35).

По този повод си има и виц:
За оня равин, дето си вървял, и пред него кесия. Въх, ама шабат! Помолил се той и Господ сторил чудо. Отляво шабат, отдясно шабат, а в средата четвъртък. Навел се той и с чиста съвест взел кесията! 😉 🙂 😉

Другото нещо, дет“ ни впечатли На всяка врата на хотелска стая, има на страничната дъска на касата турено нЯщо, което ние и след разширен консулт с всякакви специалисти из нас си, не успяхме да разгадаем. На пожарникарския началник му мязаше на някакъв датчик, на мен ми мязаше на украшение, на друг му се видеше кат тръбичка, кат кутиика и пр.

Оказа се, че туй нЯщо е МЕЗУЗА — Мезузата е традиционен предмет на еврейския култ — цилиндрична декорирана кутийка, изработена от дърво или метал, неизменен атрибут на всяка еврейската къща и синагога. Поставя се върху страничната рамка на входната врата и съдържа една от молитвите на Тората. Вярвало се е, че мезузата предпазва от прегрешения и прогонва злите духове. На предната стена на туй нещо има ръка — там, изображението на ръката си има точно предназначение — до тук, не се доближавай повече — както в действителността поставяме ръка между нас и човека насреща, ако искаме да го задържим.

Накупихме се и с такиви кутийки — идеята ми хареса.

Продължението:

Израел – мистика и реалност -част втора>>>

Автор: Валерия

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Израел – мистика и реалност (1)”

  1. valeria каза:

    Страхотно, чакам продължението.

  2. Стойчо каза:

    Съвсем скоро 🙂

  3. […] на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като […]

  4. […] пътуването до Божи гроб, следващата ни цел беше Сингапур. Повод — […]

  5. Митко каза:

    Шабатът, като почивен ден, е символа на сътворението на света и на вярата в един Бог създател. Който я празнува, всъщност показва тази вяра.
    Шабатът не е еврейски празник, а учреден още при сътворението на света, преди да е имало каквито и да било народи – Битие 2:2,3 „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше направил, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше направил. И благослови Бог седмия ден, и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което беше сътворил и създал“ Адам и Ева са го празнували. По-късно хората се отрекли от вярата в един Бог, почнали да се покланят на идоли и си назначили собствен почивен ден. Тогава Бог избрал Авраам, и обещал че от него ще произлезе благословение за света. Авраам слушал Бог от сърце „С вяра Авраам послуша, когато бе призован…“ Евреи 11:8
    Шабатът не е отменен от Новият Завет. Христос почивал в събота, апостолите също – „И една събота Той поучаваше в синагогите.“ Лука 13:10; „Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка.“ Евреи 4:9 Но Христос е критикувал евреите, че са спазвали шабатът стриктно с цел да се големеят пред другите, а са забравяли милоста, любовта и правосъдието. Шабатът започва в петък вечерта след залез слънце и свърша в събота вечерта след залез слънце. Това е ден, който трябва да се отдаде на Бога. Това включва да не се работи в него, да не се гледат, слушат и четат неща, отклоняващи ни от Бог, всичко да е приготвено още в петък преди залез. Разбира се ако се наложи спешно, може да се работи /например за спасяване на човешки живот/, но спешно не означава „Да си изкопая лозето днес, че няма закога.“ В събота може да се проявява милост, да се помага на хората, да се проповядва, да се слушат, гледат и четат материали върху Библията.
    Когато Исус Христос се завърне /Второто пришествие/, всички ще го видят на небето. Той няма да слиза на земята и да установявя 1000 г. мир. Ще възкреси всички, които чрез Неговата изкупителна жертва са се спасили, чрез вяра, изповядване на греховете пред Него, поправяне и промяна на живота.
    Повече по темата на този адрес: http://www.bgbible.sdabg.net

  6. Митко каза:

    Подредеността на евреите, нехарактерна попринцип за южните народи, се е оформила по време на пътуването им от Египет към Ханаан /Обетованата земя/. Тогава Бог дава различни наставления за редът, чистота, лекуването на болести. Те са дадени в Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
    Тези черти са важни показатели за добруването на един народ, но на първо място е Бог.

  7. тодоров каза:

    Стига си слагала етикети на хората там.Защото този пътепис спокойно може да се озаглави „Една селянка в израел’!

  8. христина каза:

    Интересна история,ама защо не прочетохте“ някое книжле“ преди да тръгнете ,че са ви сварили неподготвени тия“ израилтяни“.

  9. Аля Атанасова каза:

    Страхотен разказ, жив и интересен. Господин Тодоров, след злобното Ви подмятане, трябваше да дадете линк как неселяни пътуват по света, което може би сте написали някъде…

  10. Стойчо каза:

    Обидите между участниците (автори, коментиращи и редкация) са НЕДОПУСТИМИ! Последно предупреждение към тодоров

  11. Kolumb from Macedonian каза:

    Абе, то освен селяни други пътуват ли! Като погледнеш, тоя депутат бил обиколил 3 пъти и нещо земното кълбо, оня министър най-много изхарчил за пътувания, третия трябвало два пъти седмично да си ходи за да се срещал с избирателите! Абе, дано Дейт не ни блокира преселението, че там, при монархията се оказа и лечение и обучение безплатно пък и социалните им . . . Абе, да се пенсионираш на социални помощи, пък после да . . .

  12. Стойчо каза:

    Колумбе, направо не те разбирам какво търсиш на сайта за пътешествия, щом всички са селяни? 😉

  13. Elias каза:

    Пътеписът е текст, написан от умен и подготвен човек.

    Текстът по-горе е отчайващо слабокултурно описание на първосигнални впечатления.

    Съжалявам, че такива четива получават публичност.

Leave a Reply