Ное. 30 2009

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност

Published by at 9:00 under Валерия,Индонезия

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — продължаваме с нейната обиколка на Югоизточна Азия. Вече бяхме в Сингапур, днес на ред е остров Бали в Индонезия. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част втора

Остров Бали — екзотика и бедност

Всичко, което пиша тук, в блога за моите пътувания го правя, за да могат приятелите ми, които искат да им разкажа, да си прочетат на спокойствие, да разгледат снимки. Ако съм полезна с нещо и на останалите посетители на блога, ще бъда доволна.

Оставайки с чудесни впечатления / ама и малко ошашавени / от подредения, усмихнат, чист и приветлив Сингапур и неговите люде, се натоварихме в следващия авион в посока остров Бали.

Кацане на летището в Денпасар

Самото летище -също просторно, чисто, подредено, посрещнаха ни местни момичета, закичени с магнолии и на всеки от нас надянаха гердан от истински цвят на магнолия. Мило посрещане, туристът тук е добре дошъл, защото се оказа, туризмът е основното препитание на островните хора. Посрещащата ни агенция биде представена от Рака — местният ексурзовод, наивничък добродушко, който поназнайваше и руски, и английски, та се разбирахме чудесно.

Хотела, който си бяхме избрали, се намира в най — хубавата част —

залива Нуса Дуа и носи същото име — Нуса Дуа Бийч

(има и Нуса Дуа Ризорт, но този първият е по — хубав) За, който е бил в Тайланд, няма голяма разлика в архитектурата на хотелите, с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. По — скоро разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца, алпинеуми прочие всякакви красоти.

Навред из езерцата плуват огромни шарени риби, сред лотоси в най — разни цветове и оттенъци. Всичко е зелено, презелено и цъфнало. По дърветата търчат едни катерички — любопитковци, дето, кат заръфаш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие.

На терасата на стаята, с прекрасен изглед към градината и океана, оставихме един пакет солети, отворен, за да си похапват. Интересното беше, че никога не се събираха, за да хрупат заедно. Едната яде, другите чакат на страна. Така — една по една, културно си седяха на опашка, направо невероятно.
Бяха ни предупредили, когато ни няма, да не оставяме отворени вратите към градината, защото катеричките влизали и си отмъквали каквото им хареса.

Така че, в района хотела — лукс, красота, спокойствие, екзотика, хубави ресторанти, храната — за всеки вкус има. Но, като излезеш от района — беднотия и цигания.

Другото интересно беше, че на плажа имаше търговци. Само че, можеха да припарват само по пясъчната ивица, без да навлизат по моравите и бяха организирани някак си, защото на гърба имаха номера и се движеха в определена област, а не — по цялата дължина на плажа. Е, накупихме се с перли в най — разни цветове, шалове от памук и коприна и шноли за косата с магнолиев цвят за хубост.

То, кат’ седи човек на плажа или яде и пие, или се пазари, че иначе му е скучно. Щото, лютият пазарлък е част от екзотиката. И, щото Рака ни предупреди да се пазарим, докато свалим цената поне 6 пъти. Та горе — долу, спазвахме този съвет. И тогава самият пазарлък се превръщаше в едно шоу — търговецът почва да се кълне, че ще банкрутира / таз дума са я научили и само я повтарят/, а ние пък — че няма да купуваме при това положение. Докато накрая се стигне до консенсус, удобен и за двете страни.

Извън хотела, има едно място, което се нарича

Бали Колекшън

и до където има шатълче от хотела през час. Това е мястото, където туристите могат да пазаруват нормално, без да им се досажда и където има качествени стоки от разни марки. Това е огромна територия, с детектори за метал на входовете, където са всички ресторанти и магазини. Няма кой знае какво за купуване, цените на марковите стоки са горе — долу като при нас, цените на бижутата — също, дрехи и обувки не ме впечатлиха. Но ме впечатлиха ресторантите с изобилието на разни видове прясна риба, просто си харесваш някоя, претеглят ти я, казват ти цената и те питат как да ти я приготвят — пържена или печена. През цялото ми стоене там не хапнах нищо друго, освен — риби, раци, огромни скариди и пр. морски вкуснотии.

Така че,

Бали е наистина едно чудно красиво място,

с дружелюбни и добронамерени хора, които живеят близо до природата, сякаш нямат някакви особено големи изисквания или просто — възможностите са такива. Лично за мен е тъжен фактът, че луксът в хотелите и туристическите места много рязко контрастира с бедността в другите части на острова.

Интересно ми беше и в балийския дом — не е общоприетата къща с много стаи или на няколко етажа. Всяка стая е в отделно къщЕ, кухня, гостна, детски стай — всичко е самостоятелно. Не попитах защо, но за себе си давам обяснението, че е свързано със земетресенията или другите природни бедствия.

Групата, която остана на Бали, докато ние бяхме в Малайзия и била и на острова на костенурките.
А мъжете един ден рипнаха рано, по тъмно, та отидоха за риба. Ма, освен, дето се бяха поразклатили бая и поизгорили от слънцето, друга полза нямаше.

Казват, че било интересно и при маймуните, които били невероятно любопитни и крадливи, ма до там не стигнахме. Далеч съм от мисълта, че сме видeли всичко, що може да се види интересно из острова. Само че, нека има още нещо, за да отидем пак.

Понеже цял живот се боря с килограмите, направо ми беше супер интересно и /завижд,завижд…;-) /, как всичките обитатели на Бали са едни такива изфинени, тънки, елегантни. Дебели хора, просто няма. Няма бе. Че повечето нямаха зъби — то — друг въпрос / и професионална деформация, разбира се/. Но независимо от това, ухилени, спокойни, добронамерени към големите бели глупави хора. Защото, на моменти имах чувството, че точно така си мислят за нас, прадлагайки ни нещо, което струва 5 долара за 55. Забелязах пред къщите и магазините едни неща, които ме впечатлиха — като малко подносче, оказа се мънинка плетена кошничка, в която имаше цветенца, дребни сладки, бонбони, цигара, ароматна димяща пръчица. Нещо като дар за всичките богове, като вид благодарност, като пожелание за здраве, за късмет и вървеж на бизнеса.

Всичко там е близо до природата — къщата ти не трябва да е по — висока от височината на една палма. На целия остров сградите са най — много до 3 етажа. Има, разбира се, едно изключение — една 14 етажна сграда, хотел. Всички останали са разтегнати на голяма дължина, отворени, за да става течение, което спасява от голямата влажност. На мен влажността на Бали ми се видя далеч по — малка от тази в Сингапур, а може да не е така. Погледнат откъм морето, островът наистина изглежда див поради ниското застрояване и заради огромните градини, в които се
намират всички хотели на брега.

Интересно ни беше как изглежда и останалата част от Бали, за това помолихме Рака да ни организира една

екскурзия из острова. Бали

е тропически остров от Индонезийския архипелаг, разположен на 8 градуса на юг от Екватора, в средата на архипелага. Индонезия е съставена е от 17 508 острова. Повечето острови са планински. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. Основна култура, отглеждана тук, е оризът. Площта ѝ е 2 197 139 км², от които 2 090 578 км² суша и 106 561 км² водна площ. Нашият ексурзовод Рака ни каза, че само 700 от всичките острови са населени.

Столицата е Денпасар. А старата столица е Кута.

Там е мястото, рай за сърфистите, където идва “ голямата вълна „, иначе е шумно и мръсно, но е сърце на нощния островен живот с много и разнонационални барове и ресторанти, които работят до сутринта. Нашият хотел се намираше в южната част на острова, където е и най — луксозният район за туристите — Нуса Дуа. Какво видяхме на острова.

Селището Батубулан

е известно със своите каменорезбарски произведения. Най-известните майстори от сребърната и златарска гилдия се намират в селището Целук. Видяхме фабрика за сребро там, с хубав магазин, където могат да се купят сребърни накити с естествени камъни и перли. Само че, нито качеството беше кой знае какво, нито цената беше приемлива. Ценното бяха естествените камъни.

Почитателите на дърворезбарството определено трябва да се запознаят по-отблизо с артистичната работа на жителите от

Мас,

където в магазина на фабриката имаше много красиви скулптури и картини с дърворезба. Естествено, на първо място — огромната скулптура от дърво на дракон. Убуд пък е известен със своите картинни галерии, представящи шедьоври в традиционен и модернистичен стил.

Много приятно преживяване е посещението във фабриката за рисувана коприна. Невероятни картини, шалове, красиви платове, пана, всичко рисувано ръчно. На всеки, който желае, направиха рисунка върху дрехата му. Там има добър избор на картини за всякакъв интериор. Снимала съм и поставям тук.

Посещението в будистки храм

не може да се пропусне. Видяхме как обитателите на храма сами си приготвят храната и се грижат за всичко, това се оказа един от най-важните храмове на острова и светите извори, за които се смята, че имат магически сили и че водата им е от индийската река Ганг.

Едно от правилата в храма е да не си показваш краката — по този повод ни облякоха в едни дълги разноцветни копринени поли, на влизане. Интересното е, че на фона на ислямска Индонезия, от 3 — милионното население на Бали само 7% са мюсюлмани, а 93% са хинди, със съответните храмове, които казват, че са повече от 1000. „Островът на 1000 — та храма“, така наричат Бали.

Стигнахме и до Кинтамани, където се намира вулканът Батур.

До вулкана има езеро с форма на полумесец, цялото обградено от високите стени на кратера. Опитахме местната кухня — състояща се предимно от морски деликатеси и се налюбувахме на страхотната гледка към вулкана. Другото впечатляващо нещо бяха коледните звезди, нацъфтяли навсякъде.

Още нещо, което не бива да се пропуска — прекрасния залез на брега на рибарското селище Джимбаран. На плажа има ресторанти, където на чаша хубаво вино изпратихме Слънцето и се насладихме на наистина екзотични и непознати за нас риби.

Интересно беше и самото пътуване из острова, много велосипедисти, много мотоциклетисти, само че, в покрайнините картината е доста мизерна и тъжна.

Ботаническата градина нищо кой знае какво /след тези в Сингапур и Тайланд трудно нещо ще ме впечатли повече/, нооооо интересното е производството на

уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак.

Или, както казват местните Копи / кафе/ Лувак.

Причина за високата цена на това кафе не е екзотичната локация на култивиране. В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови, който наричат — Paradoxirus — палмова цибетка, което животно на мен лично ми мязаше на котка. А в същност, е вид мангуста. Нощни всеядни животни, обитаващи горите, парковете и градините, цибетките са същинска напаст за хората, тъй като се катерят по кафеените дръвчета и ядат само зрелите и най-червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, че щом тези животни се хранят, очевидно и смилат приетата храна и екскремират. На някой безсрамен или просто мързелив местен му е хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибетката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата на цибетките, прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез т. нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие.

Създаването на Копи Лувак започнало като възможен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата, за да се превърне в последствие в най — скъпото кафе в света.

За сведение — у нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Опитахме това кафе, да, хубаво кафе, с аромат на карамел и плътен особен вкус. Да де, ама нищо, че е най -скъпото кафе в света, / 250 долара за килограм, / някъде чета за цена около 600 долара в Лондон/ при добив на 230 килограма годишно/ като знам отде е минало, малко съм скептично настроена. Но за идеята си струваше да опитаме.

И накрая, да кажа нещо и за пътя, по който стигнахме до Бали.

Искахме да пътуваме със Сингапурските авиолинии, като най — лачени и реномирани. Държа да кажа, че групата ни е пътувала твърде много и с твърде много различни авиокомпании, та да има мнение по тоз въпрос. Така че, отидохме с автобус до Истанбул, една нощувка там и на следващия ден полет:
Истанбул — Сингапур. Полетът — 14 часа, с прекъсване за зареждане в Дубай, няма смисъл да се слиза за 45 минути и да се минава през всичките проверки и детектори. Летището на Дубай е забележително, но няма време за нищо. Следващ полет — Сингапур — Бали, около 2.5 часа. На връщане — Бали — Сингапур, Сингапур — Куала Лумпур — Сингапур. Сингапур — Истанбул. Наложи се един полет повече — не летяхме директно от Бали за Куала Лумпур, защото трябваше да летим с друга авиокомпания и цената на билета ставаше с около 200 евро по — висока. Но пък, имахме удоволствието да ни ухажват прекрасните сингапурски стюардеси повече време. Оказа се, че обслужването наистина си е супер, а и в наша полза беше демографското разпределение в самолета. Накачули се една група азиатци, средна възраст къде 120 години, с маски на устите / зарад свинския грип, май/ дет’нито ядяха, нито пиеха. Та, самолетя си го ползвахме като един голяяяям бар, в който си имаше всичко, според предпочитанията ни. Държа да кажа, че всичко си беше класно — и джиновете, и уискито, и разните винца, храната — тоже. Нямам
забележки. Абе — с едве думи — кой каквото поиска, веднага търчат и носят. Не като на връщане от Тайланд с полет на Ер Франс, набузената стюардеса рече, че няма повече вино. При оложениее, че изобщо не сме препили… Тука си имаха от всичко и по много.

Автор: Валерия
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност”

  1. климатици каза:

    Ех… от снимките и статията страшно се очаровах, сякаш и аз бях там. Не ми се искаше да свършва статията, прочетох я на един дъх. Невероятно! Дано някоя ден успея да посетя и видя Бали със собствените си очи и с радост като голям почитател на кафето бих платил високата цена само за да го опитам.. Много благодаря за това „пренасяне“ до Бали! Успех и очаквам с нетърпение скоро следващия пътепис 🙂

  2. bale каза:

    Аз разгледах само снимките. Текстът не ме увлече.

  3. krasimira каза:

    male 6te otida tam kolkoto i da struv chvek katoima parichki otiva navsqkade

  4. Stela каза:

    Zdravei!Az prochetoh statiqta ti i mnogo se radvam che shte hodq tam.Tazi godina prez uli,shte putuvam za Singapur i ostrov Bali.Nadqvam se i az da razkaja neshto…:)

  5. vesi каза:

    ZDRAVEITE,

    MNOGO MI HARESA STATIATA!POZDRAVLENIA NA AVTORA!!!
    MNOGO UVLEKATELNO,4OVE5KO,ISKRENNO I PULNO!
    PI6ETE PAK KUDE STE HODLILI ,ZA DA PO4ERLIM OPIT ,)

  6. josier каза:

    Страхотен разказ и много красиви снимки.
    Бих искала да попитам вече опитните туристи, били на остров Бали, лесно ли се организират НА МЯСТО допълнителни екскурзии?
    Българските туристическис фирми обаждат доста високи цени, затова бих се радвала на конкретен съвет къде и как се намират местни туристически фирми и по-ниски ли са цените в сравнение с българските туроператори?

Leave a Reply


Switch to mobile version