Ное. 11 2009

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор

Published by at 9:00 under Валерия,Сингапур

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — този път ще ни разведе из Югоизточна Азия. В началото е Сингапур, после ще отскочим до остров Бали и Куала Лумпур. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част първа

След пътуването до Божи гроб, следващата ни цел беше Сингапур. Повод — международният конгрес на FDI — световната дентална асоциация. Подготовката започна още в началото на годината, маршрутът: Сингапур, остров Бали, Куала Лумпур.

Сингапур през погледа на един зъбодоктор

С осъществяването на желанията ни по програмата, съставена от нас, отново натоварихме г-жа Радост Кралева, управителка на Алфатур в Пловдив. Която за N — ти път се представи отлично, но за това — по — нататък.

Всички полети ни бяха със Сингапурските авиолинии, които наистина заслужават първо място по обслужване и глезене на пътниците си. и по чистота.

До Истанбул отидохме с автобус,

имахме една нощувка в хотел WOW, в района на летището, за да можем отпочинали да пътуваме на дългия полет до Сингапур. Хотелът е приятен, закуската — добра и разнообразна, нощувката преди полета се оказа много добро решение. Самият полет — дълъг, но приятен, никакви забележки към храната, напитките или обслужването. До сега на такива дълги полети съм летяла с Air France, Дубайските и Катарските авиолинии. Ако трябва да направя собствена класация, на първо място ще сложа Дубайските и Сингапурските, после — Катарските, а най накрая — Френските.

Летището на Сингапур

е просто една приказна гледка, такава чистота, такава подреденост, навсякъде — компютри за безплатен Интернет, навсякъде мокет, никъде дори една прашинка или хартийка, никъде не се пуши. Освен на определено място, всички спазват правилата. Едни цветя, едни красиви градини с палми и орхидеи, отвсякъде — усмихнати лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата.

Сингапур

Пристигането ни беше рано сутринта, решихме, вместо да чакаме да ни настанят в хотела, да направим обиколка на града, за да решим после кой какво ще предпочете да разгледа подробно. Сингапур ни посрещна с проливен тропически дъжд, който изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е — чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли, нито една локва / независимо от дъжда, който се ля къде 3 часа/.

По повод на колите.

Там например, за да си купиш кола ти трябва лиценз. Защото територията е малка и ценна, колата е лукс. Един лиценз е 25 хиляди и това само за да имаш право да я купиш, нова. Ако стане на 10 години мигом я разкарваш, стари коли НЕ! Замърсяват.

Не, че там ти трябва кола, всичките видове транспорт са в перфектно състояние. Купува се за престиж и на всеки 3 години се явяваш на изпит за правоуправление.

Извъртяхме се на най — голямото Виенско колело, носещо името „Сингапурски летец“. То е високо 165 метра, с 30 метра по-високо от 135-метровото „Лондонско око“. „Сингапурският летец“ струва 240 млн. сингапурски долара (170 млн. щатски долара), има 28 кабини, прикрепени към 150-метрова диаметрална структура, като всяка от кабините побира до 28 души. Цената на един билет е 30 сингапурски долара, а завъртането трае 30 минути. Може да се поръча официална вечеря, като в една кабинка се сервира за 10 души, за един час и цената е 1200 сингапурски долара. За справка — един сингапурски долар е колкото един български лев. Гледката от най — високата точка на колелото е невероятна.
Автобусната ни обиколка набеляза най — важните обекти за туристите, на които ще се спра поотделно по — нататък.

Настаняване в хотела — Peninsula Exelsior 4*,

бяхме го избрали заради локацията — на пешеходно разстояние от конгресния център и по — важните забележителности.
Хотелът се оказа хубав, а гледката, която се разкриваше от прозореца на стаята ни, би компенсирала всички неудобства / ако имаше такива/.

По-горе е

катедралата Св. Андрюс,

а това, което прилича на летяща чиния е новата сграда на Върховния съд…

Вижда се и виенското колело в далечината. Качихме се на по едно кафе и на най — високата сграда / вижда се в ляво/, панорамният изглед от 70-я етаж е прекрасен — вижда се целият град.

Много красива е и сградата на операта, която наподобява дуриан — много вкусен и невероятно смрадлив плод, който на външен вид ми прилича на конски кестен, ама по — голям. Сградата е прекрасна и от вън, и от вътре. И като визия, и като конструкция, с една огромна панорамна тераса, отново с изглед, който впечатлява.

Преди да продължа с впечатленията си от красивия Сингапур,

малко обща информация.

Името на града идва от съчетанието на двете санскритски думи — Синга — лъв и Пура — град. В началото т е бил малко рибарско селище, през 1819 година Сър Томас Стамфорд Рафълс подписва договор със султан Хюсеин Шах за сметка на британската компания Източна Индия за развитие на южната част на Сингапур като британски търговски пост и селище. До август 1824 година Сингапур е все още територия, контролирана от малайски владетел. Сингапур само официално става британска колония през август 1824 година, когато британските войски установяват контрол върху целия остров, а става самоуправляваща се държава в рамките на Британската империя през 1959 г с Yusof Ishak — първия си президент и Yang-Pertuan Negara — първи министър-председател.

Сингапурската икономика е

пример за свободна пазарна икономика, която се развива с изключително бързи
темпове. Доходът на глава от населението в страната е много висок,благодарение
на некорумпираното общество, образованата и мотивирана работна ръка и утвърдената
правна и финансова политика. Сингапурската икономика е силно зависима от
експорта. Основните стоки, изнасяни от страната са високо-технологични продукти
като полупроводници и потребителска електроника.

Туризъм, петрол и транспорт

на стоки по вода — това са основните източници на доходи за държавата. Там се
намират най — големите резервоари за петрол в света.
Сингапур е космополитно общество, където хората живеят хармонично. Има китайци, индуси, малайци, малко европейци.

Четирите официални езика в Сингапур

са мандарин, малайски, тамилски и английски език. Английският е най-често използваният език и език,
който обединява различните етнически групи. На децата са преподава на английски език в училище, но също така учат родния си език, за да не губят контакт с техните традиции. В Сингапур английският обикновено е смесен с други езици, особено малайски и Hokkien. Хората,които говорят Singlish не са запознати с точния произход на този език. Това е смесица от малайски и английски. Бих казала,
че, колкото и оскъдни познания да има човек по английски, няма никакъв проблем с комуникацията с местните хора.
В това космополитно общество

религиозната толерантност

е много важна и я има. Има даоисти, шинтуисти, хиндуисти, будисти, мюсюлмани, християни и съответните храмове — католически катедрали, православни храмове, джамии, синагоги. Заедно с будизъм, ислям и хиндуизъм, християнството се счита за една от четирите основни религии днес.
Средната месечна заплата е около 2000 синг. долара / 1 синг. долар- 1 лев/. Стандартът е много висок и самите сингапурци казват, че това е скъпо място за живеене. Скъпо и невероятно красиво.

По този повод искам да разкажа

за хората — колко са мили, любезни и усмихнати.

Искахме да отидем в ботаническата градина / която се оказа градската градина, дето сингапурци си разхождат децата и в събота — неделя си правят пикник на зелените моравки/. Решихме да отидем с такси — такситата са много евтини, часът е около 16.30. такси може да се вземе само от стоянката на
такситата, на ръкомахане на други места, просто не спират, защото пречат на движението. Има си правила и те си се спазват. Много е просто, всички са дисциплинирани, ние също се научихме и клекнахме пред хотела, на стоянката да чакаме.
Преди нас чакаха двама индийци — явно — дядо и внук. Разговорихме се с тях и те рекоха, че баш в това време е трудно да се вземе такси, защото след 17 часа тарифата става по- висока. Опасявахме се, да не затворят градината, за това попитахме с кой автобус да се иде до там. Човекът не само ни обясни, ми ни хвана за ръчичка и ни заведе на съответната спирка, която въобще не беше в неговата посока, защото щеше да пътува с метрото, а и не беше твърде близо.
По време на обясненията на кой номер да се качим, как да си купим билети и къде да слезем, ни чу една жена, която също чакаше на тази спирка. Тя пък, ни рече да не притесняваме, ще ни покаже къде да слезем. И не само ни показа, ами слезе и ни преведе по надлеза над шосето, за да не се объркаме. Аз понечих да и дам 5 долара за благодарност, тя отказа, помоли за една монета от 50 цента, просто, за да си продължи пътуването. Аз казвам — „ама, вземете и 5-тте долара, и монетата“. Отказа ми.
Това са само два случая, но масово хората искат да помогнат, ведри са, дружелюбни и отворени.
Земята в Сингапур е солена, по тази причина се внасят дървета — до сега около 6 милиона и почва за тях. А понеже територията е малко, непрекъснато насипват и отвоюват части от морето. Върху които строят. Там земя не се продава — дава се под наем за 99 години. Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж.
Точни и сурови закони — по тази причина няма престъпност, няма наркотици и наркомани. Ако те заловят с дрога — 5 години затвор, няма ама това, ама онова, за лична употреба и пр. Хем те отказавт да
разпространяваш, хем за 5 години ти утрепват и желанието да се дрогираш.
И вода за пиене няма. Правят си я от морската вода и на вкус си е супер.
На всеки 2 седмици във всички канали, шахти и водоеми се впръсква автоматично
биозащита от комари и пр. вредни твари. Като не вреди на пчели и пеперуди, а и
на останалите хвъркати.
С една дума — Сингапур е добро място за бизнес, но скъпо за живеене. Самите сингапурци се забавляват или на Бали / викат, че било село, което в сравнение със Сентоса е вярно /или в Малайзия, където е значително по — евтино.

Искам да обърна специално внимание на основната цел на пътуването ни — откриването на

конгреса на FDI

и съпътващото изложение. Първо — самият Конгресен център е много добре подредена сграда, изключително чисто, няма как да се объркаш по многобройните етажи, ескалатори и асансьори. По простата причина, че всичко е обяснено, надписано и показано. Самото изложение — в една огромна зала, на мен лично ми беше много интересно, можеше всичко да се купи и то, на много по — ниски цени от тези у нас. Говоря за техника, апаратура и консумативи. Е, накупихме се, разбира се.

Церемонията по откриването също беше грандиозна, феерична и вълнуваща. На всички участници ни раздадоха светещи пръчици, които в затъмнената зала придаваха особена красота и феерия. Бяха подредени знамената на 144 държави, старият председател предаде ръководството на новия, много фолклорни танци и фойерверки. Снимахме се за спомен с новия председател д-р Роберто Вианна, който е бразилец и следващият конгрес през 2010 година ще бъде в Сан Салвадор, старата столица на Бразилия. Ето и снимки, които не са с високо качество, но са правени на тъмно, от почти последния ред на огромната зала — за една обща представа за красивата феерия. А и нямам никаква претенция за уникалност, майсторлък и можене в правенето на снимки. Аз съм просто един любител, който щрака, каквото му хареса.
Когато човек отиде на ново място, много е трудно в рамките на няколко дни да ошета по всичките интересности и забележителности, та по таз причина прапуснах зоологическата градина и нощното сафари и не мога да дам мнение.
Казаха ни, че за туристите е интересен

кварталът „Малка Индия“.

Може би, за тези туристи, дет не са виждали цигания. Според мен — нищо, кой знае какво, освен дет мож си направи някаква рисунка по ръцете или краката и да купиш някой сувенир от сергиите, дет на нас са ни до болка познати.
Интересно ми беше в

Китайския квартал.

Може би, това е единственият в света Китайски квартал, където е чисто, независимо от многото сергии, дюкяни и дюкянчета, дет мож купи всичко. И предимно “ маркови“ стоки — кат се почне от Луи Вюитон и се стигне до Патек Филип. Голям смях — даже ти дават каталог за часовниците, да си избереш марка и модел и отзад в сергийката един ти го самоделства тутакси. Виждайки смеха в очите ми по този повод, собственикът съвсем сериозно ми обясни: „Ориджинъл копи, мадам“.
Но, по думите на таксиджията, дет ни стовари там / и който не знаеше дей България, ма знаеше Балъков/, това било и най — сигурният Китайски квартал в света. Не щот’ китайците много съвестни, ами, щото било осеяно с камери и всички го знаели.
Но пък, хората си имат и място, където се продават не оригинални копия, а направо оригинали на много световни марки. Това е

търговската улица — Орчар роуд,

за чието име в нета пишеше, че означавало “ овчарска“, а ексурзоводката рече, че била “ овощна“. Както и да е, няма значение, важното е, че там наистина има и Л. Вюитон, има Шанел, има Диор, има страхотни бижутерски магазини, които си седят отворени без никаква охрана до сред нощ. По простата причина, че никой не краде. А не краде по още по — простата причина, че ще бъде наказан. И цял живот нито крадецът, нито който и да бил член на неговото семейство би получил някаква работа.

Продължението за Бали:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност>>>

Автор: Валерия

Снимк: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор”

  1. радо каза:

    чудно, благодаря, за разказа!

    – първият министър-председател е Lee Kuan Yew (1959-1990 -http://twitter.com/leewatch) и „Yang-Pertuan Negara“ не е човек, а означава „държавен глава“

    – основният източник на вода преди е бил внос от Малайзия, а напоследък – дъждовна. преработената морска вода е само 10% от запасите на Сингапур

    поздрави

  2. irenako каза:

    Много интересно и поучително 🙂
    Интересуваме как стои граничнят въпрос-има ли визи?
    Колко дни са достатъчни за разглеждане…ей такива практически подробности 🙂

  3. Стойчо каза:

    Ето визовият режим за български граждани: http://patepis.com/?page_id=484

    Може да го намерите винаги в горната част на сайта като постоянна страница

  4. […] с нейната обиколка на Югоизточна Азия. Вече бяхме в Сингапур, днес на ред е остров Бали в Индонезия. Приятно […]

  5. радо каза:

    > Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж.

    току-що ми отговориха от строителната администрация, няма такова правило

Leave a Reply


Switch to mobile version