май 30 2008

Бургас – Клагенфурт – Бургас (1): През Сепарева баня за София

Момчета и момичета, подгответе се за поредното авантюристично пътуване на Симеон Тодоров (Бургас)! Вържете коланите и газ до ламарините! Знам, че не забравяте, но да ви припомня — Симеон е доайенът в нашия сайт и притежател на Форд Мондео, с което обикаля насам-натам из Балканите, Европа и света за срам на младежта, дето се е вкиснала и се чуди какво да прави.

По-важното е обаче, че има внук, който, както ще видите по-нататък прави следния коментар за дядо си „Дядо пак заби една келнерка„:-)

Приятно четене:

Бургас — Klagenfurt — Бургас

(През Байна Башта, Сребреница, Тара, Мокра Гора, Пале, Горажде, Сараево, Мостар, Плитвице…)

част първа:

Пътят до София или какво правят шопите в Билата

1. Много, много отдавна прочетох на картата името на този град — Клаген — клинген -гекланген — като звук от камбана! Че отгоре на всичко и Фурт! За Фурт нямах никакво предположение. Но загадката е винаги привлекателна.

Като класическата музика и абстрактната живопис. Фантазирай си го както искаш.

Ходи ми се в Клагенфурт. Пие ми се там Кафе компле.

От ГДР и Магдебург имам страхотни спомени за това кафе. Три канички:

-собствено кафе,

-мляко

-сметана

-няколко вида захар, върху колосана ленена салфетка, блестяща от лъскане сребърна лъжичка…

Ще ида в Клаген, който е Фурт, ще седна в най-скъпото кафене и „Entschuldigung, bitte, ich moechte gern ein Кaffee-komplet trinken.!“

………………………

2. За Клагенфурт се минава през Югославия. Тая држава ми е много любопитна и близка.

-Пак мно-о-го отдавна прочетох „Новата класа“ на Милован Джилас. Сигурно е бил първият дисидент в Социалистическия лагер, в който пък Югославия е била най-веселата барака.

Изчетох всичко достъпно за Тито, Милошевич, Джинджич.

После — потресаващия роман на Вук Драшкович „Нож“.

(Кратко съдържание: 1941 година. Немците окупират Югославия. Но на хървати, бошняци, сърби, съответно: католиции, мюсюлмани, православни, не им е до тях. Първо да си оправят личните „сметки“.

Бъдни вечер в семейството на православен поп. Събрала се е всичката челяд, около двайсе души. Кади се тамян. В това време се блъска по вратата. Влизат няколко бошняци во главе с кръстника на попа.

-Ваш’та мамка влашка!(На православните сърби така им казват бошняците). Веселите се, а? Гяури мръсни! Айде, момите — горе полите! След това — мушкарци, защо са ви уши?

Режат на мъжете ушите и ги хвърлят на печката. На жените — гърдите. И тях на печката.

-А сад, ручайте, мамица ви неверна…

После пускат в ход ножовете, накрая контролно, стрелят с пушките и си тръгват доволни… Един бошняк, бездетен, вижда вързоп с пеленаче — като по чудо оцеляло в снега и тайно го прибира. Очува го като мюсюлманин, праща го студент в Сараево. Там студентът, залюбил се с млада бошнячка, разбира случайно произхода си и…се размотава обратно кълбото…)

Нашата тъпа неориентирана на личности омраза към турчина е нищо в сравнение с личните сметки, които един народ с три вери се трепе като само се размъти нещо в света…

………………………………

-Накрая — книгата на Марин Троянов „Балканска елегия“. Този нашенец, избягал във ФРГ през 1972, работил в разни мисии на ООН по света, е изпратен пак на мисия в 1992 в Югославия, където се води жестока вътрешна война, е бил там до 2006.

Живият свидетел на събитията от първо лице много безпристрастно и точно описва какво, къде, кога е бивало.

А на мен Jer (баш) това ми трябваше.

Реших да съчетая моя Клагенфурт с местата, за които пише в „Елегията“.

3. На Слънчев Бряг завършвам едно хотелче. Питам:

-Киро, ти накрая ще платиш ли? Имаш ли пари?

-Бат Симьоне, това виждаш ли го? — вади от чантата си една броеница. Преди осем години, като ми направи дограмата на хотела в Равда, само половин час, след като си отидоха твоите работници, ти се разплатих 100%. А ти ми връчи тази броеница. Приготви си още една.

Аз броеници имам три-четири. Нося му броеница на 14 май. Отчита ми се до стотинка. Че повечето пари в…евро!

Трябва да тръгвам, докато не съм ги потрошил за глупости…

Прегледи, застраховки, винетки, хладилна чанта (излишна!) с два литра Поморийска мускатова (добре дошла!), суджук, туй-онуй и съм готов.

4. Изрових Е-нета и Гугъла и откривам по набелязания маршрут в сръбската планина Тара в една просторна Юндола градчето Мокра Гора с Дрвен Град на големия Кустурица. (За живи не се казва „велик“)

Та плановият маршрут се очертава тъй:

Бургас, София (по околовръстното!!!), Ниш, Ужице (преди Титово Ужице), Байна Башта

(по сръбски го пиша с ШТ, а не с Щ — по-върви, някак). До тук е все Сърбия. Навлизам 30—40 километтра в Босна и Херцеговина (те казват за крткост БеХа) и там е Сребреница.

После пак в Сърбия покрай

страхотната река Дрина, нагоре в резервата Тара, Мокра Гора, и пак в БеХа — Пале — щабът на сръбската войска, Горажде, Сараjево, Мостар. После в Хърватска (ХР) — на Плитвицките Йезера и след туй — живот и здраве — през Любляна в… Клагг-ген- фуррт.

За кафе компле.

5. Парите си разделям точно наполовина в два плика. Вторият плик — под седалката. Като свършат парете в първия, значи — трябва да се връщам. Щото моята карта е дебитна, не кредитна…

6. На таблото на Мондеото — верният ми кон, спасил ме, жертвайки картера си в баирите на Албания — монтирам стативче за ДВД камерата. Имам и за монтаж върху лявото огледало, но се лепят комари и прочая гнус по Тессар-Вариото, а не бива. Нося и Сони ДСЦ 7,1 12х плюс микроскопична Коника за „тайни“ снимки. Купих три свещи. Викам си, като ида на някое масово гроблjе, паля свещ и са кръстя някак си, а в това време тайно снимам…

На задното ляво стъкло слагам карта с маршрута и списък на градовете, които има да посетя.

Добавям по настояване на един приятел и Залцбург. Там в музея на Моцарт по това време били показвали както посмъртния, също и детския му череп… Дали не ме будалкат? То, човек да не остарее веднъж!

7. Изчетох доста книги и главата ми е пълна с чужди умни мисли и сентенции. Приел съм ги като мои и, ако нейде прочетете ачик чужда мисъл — не ми връзвайте кусур.

…………………..

8. Жена ми:

-Симеоне, да не си тръгнал сам! Ще те убият там!

-Че по-добре човек от куршум да погине, отколкото от диария…(шегувам се аз)

Лъготя за успокоение, че ще дойде един приятел от София с мен — не бери кахър. Слабо ми вярва…

А аз твърдо съм решил — САМ!

Твърде много лично има в това пътуване че да съм с някого.

9. Та:

„Човек трябва да умре млад. Но е най-добре това да се случи колкото е възможно по-късно“ — китайска мъдрост.

“ Опората на един мост, потопена в реката, вижда години наред много вода, плаващи ледове, риби. Това е кръгът на нейното познание„ — Андрей Кончаловски.

Не ща да съм вечен, но неподвижен като опора.

Утре, 16 май, петък в 6.00 паля.

Ръцете здраво на волана на „два без десет“.

Десният крак на педала!

Газ!

Бургас — Боровец — Сепарева баня — София

Петък е лош ден за ходене в Югославия. А разполагам с време колкото си искам.
Във форума завъдих доста приятели. С някои не съм се и виждал. С други 2—3 ракии и 3—4 бири са свършили повече работа от една торба сол.

1. Чувам се по телефона с един от тях преди тръгване.

-Може ли да да дойда на Паничище при теб и езерата?
-Може — казва — тук който си носи — яде. Който си води…(не разбрах. Бръмчи нещо в телефона). Ама аз ще бъда доле в Сапарева Баня. Строя там хотел.

Тая Сапарева Баня колко пъти съм я заобикалял. А такваз гореща вода няма, комай, никъде по Европа.

На пътя ми, през Ихтиман, е Боровец.

Аз го наричам Баровец. Много ми е неловко като ида там зимъс и се набутам сред луксозните джипове с всевъзможни скиорски принадлежности и разкошни мацки. Само като слушам какви разговори се водят по тэлэфона:

-Гоше, запази ли ми оня апартамент? Да, с Мимето съм! А Мимето си върти горната изпъкнала част на марковите дънки. „Гоше, тука сме!“

После гардеробите, ски влековете — повече фукня, отколкото удоволствие. Тя фукнята им е и удоволствието, де.

(Аз ските ги намразих преди 55 години. СССР 1953. В института на катедра физкултура ще има зачот по ски бягяне. Раздават ни по едни ски-дълги налъми, по две пръчки (стикове) и — хайде — пет обиколко на парка пред института. Не по-малко от 5—6 километра.

Още на старта започнаха да ми подвикват. Писта! Дай дорогу! Кво се мотаеш?

Гледам колегите чехи, поляци, руснаци летят кято луди пред всички. А ние, българите, застигнати с една обиколка, посрамени от дребните иначе момичета…

После, ще е било към 1962 година, направих втори, още по-нещастен опит, да стана скиор. За почивка в Свети Константин, над Пещера, си прекроих един панталон на клин. Купих си анорак — жив Попангелов!

Отивам на най-леката писта и тръгвам под одобрителните възгласи на жена ми и друга публика. След десетина метра залитнах и кръстосах ските. Паднах, клинът ми се сцепи отзад и срамотно ми бялнаха ватените „наполеонки“.

НИКОГА повече ски!

За „никога повече“ имам най-категоричен пример от 1975 година: В Нефтозавода, моя чертожничка, Ленчето, се връща от последното трето поред майчинство и влитайки в канцеларията ми (тогава офиси нямаше!) изкрещя:

-Другарю Тодоров! Бебета — никога повече!!!

Завалията, след третото бебе за три години беше подала заявление за развод…

Никога повече!

Виж, кънките успях да овладея прилично. До неотдавна в мазето се търкаляха изгризани от мишките (всичко от истинска кожа!) чифт хокейни кънки. При кънките е важно да си сгънат в кръста и наклонен напред. Падаш по колене. Инак — прав ли си, падаш назад, удряш си кратуната и… прощавай, инженерство!)

Отплеснах се.

В Боровец пролетес чакат лятото. На есен чакат зимата. Сядам под един чадър и си поръчвам картофки от нивите на Косьо Самоковеца и бутилка „Каменица“. Носят ми я с чаша, на която пише „Бекс“.
— Абе, момиче, така се разваля вкусът на бирата, бе?

-Наистина ли? Никой не ми е казвал…(На теб колко неща още не са ти казвали-и-и.и)

В такива случаи внукът ми Симеон — The junior — казва:
Дядо пак заби една келнерка.

(Мони, като те шамаросам!)

2. Карам бавно за Сапарева баня.

Моят човек, щом строи, там ще е. Къде другаде. Обикалям поред един след друг кулокранове и бетон-помпи. Тук Чинел, там Чинел — нема!
Го-о-олям е светът! Как да го намеря?

Набирам му мобила:
-Голем проблем, брат! Свърши ми изолационната дренажна лента. У София съм. Никъде нема. Ай да се видим утре сутрин, или когато кажеш…
Той ми трябва повече за информация къде в Австрия има голям Офроуд панаир, че да се видим там. Уговаряме се да общуваме с СМС-си

3. Потеглям към града на братя Галеви, дето (по нас и въобще в България казваме „които“, но нали сме в софийско…) изядоха главата на вътрешния министър Румен Петков.
Транзит!

Копитото, 1616, България

В София се влиза по полигона за изпитание на танкове.

Бившия „9-ти Септември“. Че нахално му казват булевард!!! Сегашното му име не знам. („Цар Борис III“ –- бел.ред.) Ако живея в тук и ми дадат 20 000 лева заплата да работя и пътувам до Перник, пътувайте си вие? Без мен!
В София си имама „конак“ в ж. к.“Лагера„. Мой състудент Христо, с жена Таня от Свердловск.

Отбивам се в „Билла“ до хотел „Славия“ да не товаря пенсионерския им бюджет. (BILLA -знаете — BILliger LAden — евтин магазин, по австрийски).
Пъхам в цепката 5 ст. На мястото на 20. Знам си защо.

Отбивам се до WC-то, като оставям количката до щанда на Глобул. Излизам след малко и — защо винаги познавам? — количката е си е сменила собственика! Халал да са ти петте стотинки, шопе!

Моите хора, обаче, не са си вкъщи. Ще чакам в кафето на партера, разположено ТОЧНО под техните прозорци! Звъня от време навреме. Питат ме кого чакам. Да не е Христо с Таня? Кимвам съгласително, а ония се разсмиват.

А работата там, че кафето е на ДСБ (Есть такая партия!), преди това — на СДС (Была такая партия…) Точно под прозорците на върл комунист („Симо, все пак Сталин е направил много за хората…“) и жена рускиня да си подвикват и шумят до късна доба хора на Костов!? Ситуацията е като в Босна преди петнайстина години!…

Правим хубава вечеря, забравяйки диети и гладуване.

4. Сутринта с Христо отиваме на кафе със състуденти, завършили като нас в Днепропетровск, традиционно кафе в сряда и събота в 9,30 – в подлеза срещу БСФС:

Седят 5—6 „пенсии“ — колеги. А на другата маса — други, по-достолепни пенсионери, бивши спортни знаменитости. Завалиите, и те роптаят, че кафенцето е станало „колко билэтчето“. Изчислявайте какъв им е халът.
Да, на път за спирката на „петицата“ (Трамвай No 5 – най-старият трамваен маршрут в София – бел.ред.) виждам в градинката лъскаво АТВ. Идва един младок с каска и го яхва. Питам знае ли какво е Offroad, не ходи ли на състезания, не чете ли Форума?

-Как да не чета? Аз съм Коко!

Колко малък е светът.

След малко става още по-малък, когато край нас прелита по бръмчащите павета луксозният пикап на Чинела-та с три ролки от дефицитната материя…

Въпреки че съм за пръв път на срещата, предупреждавам, че няма да слушам приказки за болежки, илачи и прочее панкреаси… Само един с 12 години по-възрастен от мен, като видя да си ровичкам зъбите с клечка, ми каза: „Каква радост е да си с изкуствено чене – никакви клечки!“
Никога повече!

5. След обяд се срещаме с Ники. Той безпогрешно ме открива с GPS-а.

Тръгваме с неговата Фероза за Копитото.

И там пътят е за танкове, които предстои да бъдат харизани на Бивша Югославска Република Македония — нек’ се трошат!
Събота е и София се е кротнала в краката ни. На капучини и малка „Банкя“ бистрим, изпреварвайки се и прекъсвайки един друг, световните проблэми.

Не знам защо й изглеждаме подозрителни на келнерката, но и ска да платим веднага. Свършвала й май, смяната. След половин час а дърпам за пеша:

– Ало, нали щеше да си одиш?

Ники ме укротява. И на обратния, (извинете!) път нищо сериозно не се случи на джипката.

Обаче с Мондео на Копитото, на Морените — Никой път! Никога повече!

Аз утре тръгвам ONroad!

Продължението

Бургас – Клагенфурт – Бургас (2): Сърбия, Босна и Сребреница>>>

Автор: Симеон Тодоров

Други разкази свързани с София – на картата:

София


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Бургас – Клагенфурт – Бургас (1): През Сепарева баня за София”

  1. Марин каза:

    Отново много забавно, чакам с нетърпение продъжението.
    И аз имам някакви планове за семейно пътешествие с кола през бивша Югославия до Хърватско, ама малко си ме е страх. Всякаква информацият ще ми е добре дошла.

  2. Simeon каза:

    Марине, всякакви страхове са абсолютно безпочвени! У нас има по-голяма и възможност и вероятност да ти случат лошотии!
    Важното е да си поставиш ясен маршрут с интересни места за виждане.
    Багаж – възможно най-скромен. Провизии – само ракия и няколко стека бира. За бакшиш, за стопяване на атмосферата…
    Як фотоапарат. Зарядни, прочее.
    Гарант: Симеон Тодоров, Бургас, Първи коридор:-))

  3. […] Босна към Австрия и Германия. Началото беше товаБургас – Клагенфурт – Бургас (през София, Сърбия и Зал

  4. […] Бургас – Клагенфурт – Бургас (1): през София, Сърбия и З

  5. […] началото на разказа е тук: Бургас – Клагенфурт: през София, Сърбия и Залцбург, […]

  6. […] измъкне от Сърбия, Босна. Започнахме пътуването така Бургас – Клагенфурт: през София, Сърбия и Залцбург, а предишната част беше в Пале, Горажде и […]

  7. […] кафе в Клагенфурт. Пътешествите му започна в Бургас (Бургас – Клагенфурт – Бургас (1): през София, Сърбия и З

  8. […] заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version