За кратко в Любляна и Горенска област (2)

Продължаваме с пътеписа на Росица за Словения. Вече посетихме столицата Любляна, а днес ще продължим към Горенска област и Блед. Приятно четене:

За кратко в Любляна и Горенска област

част втора

Горенска област

Към 19 часа взимаме влак от Любляна до Лесце (Lesce). Там ще ни чака К., при която ще нощуваме.

Ако пътувате в Словения без собствен транспорт и искате да посетите

езерото Блед, то трябва да слезете именно на гара Лесце.

От това село има автобуси до Блед на всеки 20 минути. К. ни чака. В предварителната кореспонденция ни посъветва да посетим Блед след 20 часа, защото входът за замъка след този час е безплатен. Иначе е 10 евро. За нас така или иначе е невъзможно да пристигнем в по-ранен час, така че тържествено стъпваме на перона няколко минути преди 20 часа. Сами сме и се разхождаме спокойно на всички нива на 1000 годишния бледски замък, от който се открива все по-хубава и все по-хубава гледка към езерото.

Езерото Блед

По време на бледските нощи през лятото цялото езеро греело заради свещите в яйчени черупки, които хората пускали във водата. На островчето в средата на езерото има черква. Ако удариш камбанката, мечтите ти ще се сбъднат! След замъка отиваме на онзи край на езерото, където са плитните — красивите дървени лодки, които побират до 18 човека. Да се возиш именно на тези лодки е скъпо, защото те са специални. Собственост са на няколко рода. Някога Мария Тереза предложила земя на селяните тук. Земята не стигнала за всички и тя подарила част от езерото. Онези, на които се паднала вода, построили плитните. Обикаляме още един път езерото, питаме К. коя е резиденцията на Тито, но тя се колебае, не знае със сигурност. Колко е млада! Пътуваме още половин час и пристигаме в нейното село. Живее във ферма. Майка й е приготвила вечеря, баща й ни чака с домашна ракийка. Хапваме мъничко, пийваме още по-мъничко, щото пукницата е яка. Налята е в бутилка, поставена в метален обков — много красиво нещо! Утре ще отидем в селото Кропа, известно с ковашките си произведения, казва К. Баща й е щастлив, че някак си се разбираме. Словенският език е мекичък като детска възглавничка! Показват ни един голям календар с много нарциси. Наблизо имало ендемичен за нарцисите район. Бащата работи в шоколадова фабрика, затова получаваме по един голям шоколад. Говорим си за соц. миналото. Това е Горенска област (кой у нас си няма печка или някакво друго Gorenje?)! Тази техника се произвежда именно в този район. Работата сега била по-малко, но не жалят за едното време. Споглеждаме се с Мери — нищо, че са фермери, дето отглеждат животни, хич нямат вид на очукани селяни. Хубаво си изглеждат, домът им — подреден и с всички удобства.

На сутринта ставаме рано. Очаква ни качамак от хранителната елда. В едно кокетно котле се мъдрят врящи пръжки — хубаво е да си добавиш към качамака. Бащата е станал рано, защото днес ще помага на човека в планината, който ще пасе животните им през сезона. Майката е на черква, днес имало молитва за плодородие! Малко преди да довършим закуската идва новината — кравата родила теле! Братът спешно е призован и командирован в планината. Полу-сляпата баба също идва да помага за нещо, не разбрахме за какво. К. твърдо е с нас. Има програма. Малко преди да тръгнем идва другата новина — кравата родила още едно теле. Братът да ходи да помага по-бързо!

Първото село, в което спираме, е 

Кропа — ковашкото гнездо на Словения.

Прекрасно място! Скътано в две гънки на планината. Даже и кофите за боклук са красиво обковани с желязо!

Кропа

Кропа

Кропа

Рекичка тече през самото село. Рекичка, рекичка, но преди няколко години станало такова наводнениеее! Трупи от гората препречили пътя на водата, дъждове като на екватора без спиране дълго време. Музей на ковашкото дело. Тук се правят най-хубавите пирони. Има и фабрика.

Продължаваме към Ямник

(Jamnik)

и спираме пред една черква, самотно застанала на високото. Зеленина, свежест, прелест, хора с колела, отиващи на пикник. Планинската верига Караванке в близката далечина.

Планината Караванке

Изглед от високото

По пътя обратно виждаме отбивка за другото езеро в района — Бохин (Bohinj). Ние идваме тук, а туристите — на Блед, казва К. Спускаме се покрай Йесенице (Jesenice) — вторият по големина град в областта, в който има фабрика за желязо. Работниците били както местни, така и от Хърватия, Босна и Сърбия. Пътувайки между живописни селца, виждаме типичното за Словения съоръжение за събиране на сено — козолец.

козолец

Целта е да достигнем до селце под Приходи, където са нарцисите. Тук с Мери се загубваме от кеф. Снимки, подскачане, възторг!

Спирка в Радовлица (Radovljica). Ето това е родният град на Полхарт — поетът, на чието име е кръстена залата в културния дом, дето се трепахме два дни. И Цанкар — писателят на романи, също е оттук. Именно в Родовлица пушката от първо действие гръмна! Виждаме паметник на Жозефин — жената, борила се за демократизация на образованието! Красиво е! Едно е да гледаш модерни за началото на 20 век сгради в Любляна, друго е да откриеш изящна архитектура в планинско село! Музеят на пчелата е в ремонт. Катедралата — впечатляваща! От мястото за гледки се любуваме на Триглав връх.

Радовлица

Радовлица

Радовлица


Разхождаме се по уличките, после отиваме за кафе в Лесце. Оттук ще вземем влака до Любляна. К. препуска с автомобила като на формула 1. Тя е волен ездач — сладурана и мъжкарана едновременно. Доволна е от живота тук, но мечтае да открие себе си през девет морета в десето. Защото е от „изгубеното поколение“. Но ще се върне в родината си непременно. Влакът идва, наш ред е! Сърдечно се сбогуваме с това великолепно създание и тръгваме към столицата, откъдето в късния следобед ще отпътуваме за родината.

Не видяхме друго от Словения, но в Горенска област бих се върнала! В някое от тези малки селца, в които природата и красотата на архитектурата са във вековна хармония.

Край

Още снимки от Любляна и Горенска област:

http://royak.snimka.bg/travel/lyublyana-sloveniya-mayi—2009.378511

http://royak.snimka.bg/travel/sloveniya-2009-bled-kropa-prihodi-radovlica.391595

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. blagun каза:

    Наистина северозападният ъгъл на Словения е много красив. Lesce май се произнася Лешце, на s-а има чавка.
    Двете езера – Бледското и Бохинското са красиви по различен начин. Бледското е луксозно и гористо, там се събират за всякакви конференции, срещи, симпозиуми и т.н. Селцата и кварталите на Блед все едно са извадени от Лего.
    Бохинското съвсем не се посещава само от местните. Там се провеждат мотосборища, а околните стръмни склонове са рай за парапланеристите. Там е и най-алпийската част на Юлийските Алпи (уф, каква тафтология се получи!) начело с шампиона Триглав – включен в герба на Словения.
    В Блед обаче има гара. Намира се на другия край на езерото и е на жп-линия, строена от кайзера по диагонал в планината – от Йесенице към Горица и Триест за извозване на рудата от Йесенице до морето. Гаричките по линията са много живописни.
    Резиденцията на Тито се намира на брега на езерото, противоположен на замъка.

  2. Росица каза:

    Да, има гара с наименование “Блед”, но ходенето от нея до езерото и замъка е доста. Именно затова се препоръчва комбинацията влак до Lesce и автобус до Блед. Ако посетителите нямат нищо против една дълга разходка – може да слязат направо на спирката “Блед”. Красота!

  3. Росица каза:

    @Благуне, май си се чете Лесце. Не открих диакретични знаци около S, а попаднах и на следното нещо:

    Хотели в Лесце, Словения (Hotels in Lesce, Slovenia)
    http://www.rezerviraihotel.com/bg/slovenia/lesce.html

    Поздрави!

  4. blagun каза:

    Гарата на Блед не е на главната линия Любляна-Йесенице-Караванкен, а на Йесенице-Нова Горица. Тя наистина не е близо до града – от другата страна на езерото.
    Тази жп-линия не е удобна за стигане до Блед, но е много живописна – поляни, гори, езера, върхове. Направи ми впечатление различната подредба на селата и вида на къщите – нагоре са тип алпийски, с цветя, надолу на юг – тип каменни, с капаци на прозорците. Интересно е, че в толкова малка държавица се среща и австрийско, и италианско влияние.

  5. Росица каза:

    Напълно съм съгласна за природните красоти в областта! Много е хубаво и си струва човек да предвиди време за по-дълги пешеходни разходки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.