окт. 12 2009

Асуан, Египет

Днес отново ще идем някъде на топло — Египет (изобщо като завали есенния дъжд ме избива на разкази за топли, да не казвам горещи, страни. Наш водаш ще бъде Искра. Приятно четене:

Асуан, Египет

На около 890 км южно от египетската столица Кайро, на десния бряг на река Нил е разположен един от най-интересните и колоритни египетски градове — Асуан. Пътят със самолет до там е около час и половина.

В миналото, в продължение на дълги години,

Асуан е бил важен търговски център

с голямо икономическо значение. Древните египтяни го наричали Суан. В околностите му се добивал известният розов гранит- сиенит-който широко е бил употребяван в египетската религиозна архитектура, в построяването на храмове и извайването на обелиски. Градът е бил също важен център в контрола на речния трафик и на пустинните кервани.
Днес този красив египетски град (с около300 000 жители) е първокласен зимен курорт. Климатът тук е мек, температурата през зимните месеци е 28—30„С и именно тогава градът истински оживява.

По река Нил, между Луксор и Асуан,

плават няколкостотин круизни кораба и това е най-предпочитаната туристическа дестинация в региона, която се е превърнала в истинска атракция. Красивите бели кораби са с по няколко палуби, с басеини и джакузита, на тях има луксозни ресторанти, дискотеки, барове. Круизите продължават между 3 и 14—15 дни. Египтяните са добри аниматори, умеят да организират тематични вечери,а туристите умират да се забвляват с танците на дервишите, с красивите бели-денс танцьорки. Европейци и американци пеят и танцуват заедно с изпълнителите на фолклорни танци. В развлекателните програми на круизите задължително присъства „галабия парти“ — това е и най-очакваната вечер от продавачите в магазина на кораба -туристите изкупуват всички дрехи, чехли, шалове, кърпи, за да се облекат подобаващо за вечерта.

Асуан е слънчев град, с подчертано африканска атмосфера.

Тук и хората са по-различни от тези в Кайро например — по-високи са и с доста по-тъмен цвят на кожата. Определено са по-усмихнати и любезни, не нахалстват в стремежа си да ти продадат стоката си — дискретно и ненатрапчиво ти предлагат да купиш, но ако не проявиш интерес, се отдръпват с усмивка.
За мен беше изключително интересно и приятно да се разхождам с часове из улиците на този прекрасен град. Получи се някаква магия между нас — аз го харесах, а и той ми отвърна със същото — симпатията беше взаимна. Няма да е пресилено, ако кажа, че не съм се чувствала по този начин в никой от останалите египетски градове, които посетих. Асуан ми хареса с колоритната си централна търговска улица, с новия и стария сук (пазар), с миризмите на обичаните от мен арабски подправки, с безбройните цветни кошове, пълни с екзотични треви, листа, сухи плодове, каркаде, къна, шафран, къри, мента, с висящите на гроздове гердани от шарени мъниста, разноцветни камъни и блестящ седеф. Стотиците фигурки, изящно изработени от абанос, слонова кост, слама и камък могат да изкушат всекиго.

Пазарът в Асуан

с неговата атмосфера и чар отстъпва може би единствено на този в Кайро. Вървя по огряната от слънцето и учудващо чиста улица с магазини от двете страни и не мога да престана да снимам — всичко ми е много интересно — и облечените отгоре до долу в черно възрастни жени, закрепили огромни кошници върху главите си, и усмихнатите млади мъже, чиито очи закачливо ми намигат и чиито погледи усещам да ме следват в гръб, и малкото момиченце, което е клекнало зад кошничка с каркаде, която се надява да продаде до довечера.
Долавям приятния аромат на току що изпечен хляб — две момчета тикат огромна количка с топли питки, спират насред улицата и започват да ги подреждат направо на тротоара. Веднага се явяват купувачи и алъш-веришът започва. Устата ми се напълва с желание да захапя тънката ароматна питка, но здравият разум надделява — нямам имунитет към точно този начин на предлагане на стока…

Интересни са ми тинейджърите

— ходят на групи от минимум 4—5 души, сами момче и момиче не могат да се видят. Облечени са модерно, ако може така да се нарекат дънките и памучните блузки със задължителния дълъг ръкав за момичетата, които на главите си имат и кърпи, непозволяващи да се види дори един кичур коса. Млади жени е изключено да срещна сами — или са в група, или са с мъжете си.
След старателно обхождане на цялата търговска улица няколко пъти, след поне 500 кадъра в апарата си и две торби с покупки в ръце, излизам на дългия няколко километра крайбрежен булевард. Тук е съвсем различно — величествени сгради, луксозни хотели, много свежа тропическа зеленина, красиви палми, почти няма магазини, завладяваща гледка към брега на Нил, където са акостирали множество круизни кораби, десетки ресторантчета и кафенета над самата вода. Отново вадя фотоапарата и запечатвам ценни мигове — широката усмивка на колоритен египтянин, които ме кани да наема лодка за разходка до отсрещния бряг — учудва ме факта, че тук няма нито един мост над река Нил. Малко момче иска да се снима с мен — съгласявам се, но се оказва, че той няма фотоапарат — просто иска да имаме обща снимка. Друг красавец ме омайва и не усещам как си купувам блуза от прочутия висококачествен египетски памук. След малко се разминавам с висок мъж, които ми отправя изгарящ поглед, а между нас остава пърхащият звук на снежно-бялата му дълга одежда и омайващият мирис на мускус от парфюма му.
Толкова съм въодушевена, настроението ми е приповдигнато, получила съм комплименти и мъжки погледи за месеци напред. Е как да не ти се прииска едно хубаво питие! Да, обаче, тук алкохол не се сервира, но мога да си купя от ехееей онзи магазин през две преки, ме „светва“ поредният чаровник. Магазинът се оказва нещо като склад, в който достъп имат само чужденци. Купувам си малка бутилка уиски, след което ми поискват паспорта и записват нещо. Оказва се, че чуждият гражданин може да си купи ограничено количество твърд алкохол през годината — примерно 3 литра и воденето на сметка в паспорта е начин да се следи броят на бутилките. Не, не съм за тук…
Въоръжена с ценното уиски, бързам към кораба, за да го споделя заедно с емоциите си с моите приятели.

Автор: Искра Койнова

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Асуан, Египет”

  1. Генко Велев каза:

    Виждам че авторът работи за туристическа агенция. Това което е написано не е вярно. Е, може и да има нещо вярно като например ъъъ… все ще да има нещо вярно де…
    Всички маршрути на кораби свършват до Асуан тъй като просто няма как корабите да премиант оттаък язовирните стени. А самите кораби са на по 25+ години и изглеждат добре само ако ги гледаш от поне 200-300 метра разстояние. Наистина някои от тях са доста запазени, но ключовата дума е „някои“.
    Самият Асуан е типичен социалистически град – мръсен и беден. На 50 метра встрани от централната улица се намират градските бунища на които „пасат“ стада изпосталели кози.
    Да не говорим за това че авторката дори не е разбрала кой живее в Асуан и пише че хората били „по-тъмни“ отколкото в Каиро.
    Хората не са по-тъмни защото е по-горещо и са загоряли от слънцето, а защото са нубийци, а не араби. Нубийците в Египет са около 10 процента от населението и по-голямата част от тях е съсредоточена в южните области. Самите нубийци са париите в египетското общество и обикновено заемат само ниско платени работи.
    А за така нареченото „трудолюбие“ на египтяните няма какво и да се говори. Ако има световен шампионат по мързел те вероятно ще заемат второ място. Защото ще ги домързи за заемат първото.
    Трябва все пак да уточня че нубийците, бидейки парии, са по-малко мързеливи от арабите-египтяни; обикновено обаче лаврите за труда им (както и парите) се обират от господарите.
    Въобще правилата са три: 1. Не излъжеш ли няма да забогатееш. 2. А ако не успееш да излъжеш започни да просиш 3. А като видиш турист направи така че никога повече да не се върне в Египет.
    (То не че ние не сме на същите принципи но там тези принципи са издигнати в култ и са усвоени до съвършенство).

    О, боже… прочетох и още един бисер „Египтяните били добри аниматори и умеели да забавляват“… По това просто няма какво да коментирам. Предполагам че авторката е видяла „умеещи да забавляват“ египтяни в някои рекламен филм на египетското министерство на турсизма.
    Екскурзоводите… за 8 дена в Египет видях един единствен свестен екскурзовод и това беше една жена, която 20 години беше живяла и учила в Росия…
    Екскурзоводите… 10 минути след началото на беседата започват хвалбите колко много злато били насъбрали и как мечтата им било да се омъжат за бяла жена.
    А любимият им номер е да поведат групата занякъде и изведнъж да се плеснат по челото и да обяснят че сме тръгнали 1 час по рано и ще ни заведат да ни покажат къде са магазините. И като му кажеш „Абе стига с тия магазини! Не сме тука да купуваме боклуците ви!“ почват да примигват недоумяващо и да викат „Ама тия магазини не са мои, аз услуга искам да ви направя“
    Въобще Египет е място където трябва да се отиде един път за да се видят уникалните старини, след което трябва да се забрави за съществуването му.
    Освен ако не си падате по мускулести и мръсни чернокожи „красавци“.

  2. Доротея каза:

    Описанието на Генко за Египет отразява и моето мнение за страната, а четивото на авторката е захаросано. Съгласна съм, че второ ходене до там не е препоръчително, твърде нагли и безцеремонни са и като търговци, и в обслужването. Отношението на мъжете към чужденките е странно- ако не им отговориш на псевдо комплиментите / подвикванията се ядосват, даже някои стават малко по-агресивни. Друго неприятно усещане е тоталното неуважение на личното пространство, едва ли не се залепят за теб и гледат особено като се отдръпваш.
    Едно положително впечатление- парфюмите им са добра покупка, гъсти, маслени, доста трайни. Аз се сдобих с над 800 мл парфюми и етерични масла за 200 долара.
    Няколко пъти в магазини питах за египетски памук- показваха ми само кърпи за глава /за мъже и за жени/, а дрехите навсякъде бяха китайски.

  3. Валерия каза:

    Ако човек отива за пръв път в Египет, може и да му хареса. Зависи от настройката му, зависи от гледната точка. Зависи какво вижда в това, което гледа. На авторката и е харесало, интересно и е било – решила е да го сподели. И мен мизерията там ме депресира, но пък, няколко пъти се връщам , заради музея в Кайро, заради картината – мерцедес и до него магаренце с каручка, паркирани заедно, заради Луксор и всичката история, която е навсякъде.

Leave a Reply