май 28 2008

Барселона, Испания

Отдавна не се беше появявал пътепис за една от перлите на Средиземно море – Барселона. С днешния пътепис Даниела ще ни разкаже за едно скорошно пътуване до

Барселона

Барселона е град, който представлява странна смесица от премереността на Северна Европа, пъстротата и кипежа на Южна Европа и мръсотията на Ориента.

Погледната отгоре изглежда като медна пита с ясно изразени кутийки, а след приземяването на самолета попадаш в истински кошер от безкрайно множество хора, забързани в своята посока.

Още от летището те грабва потокът от хора и притеснението, че с английския може и да не се оправиш – навсякъде те преследват табели на испански и каталунски. Добре, че съдбата се е смилила и тук там те посреща приятелски някоя табела и на познатия език, който ти се струва почти толкова мил, колкото и родния ти такъв.

Лутането на това прекрасно летище започва още с търсене на мястото, откъдето може би ще си получиш багажа. Следвайки потока от хора, трябва да си наостриш очите и ушите като в приказката за червената шапчица, за да разбереш откъде да си вземеш вещите и, след като го направиш, следваш табелките за изход с надеждата, че ще се докопаш до някое такси, автобус или с каквото там си решил да се придвижиш до града, който е на около 20 км.

Повечето шофьори не говорят английски, поради което е добре да си получил описание на испански с маршрута до мястото, което ще е твое убежище в този кошер. Слава Богу, ние имахме такова и благополучно стигнахме до апартамента, който бяхме наели в самото сърце на Барселона. Той се намираше в

BARRI GOTICO – стария готически град

– такъв, какъвто е бил и през 16 век например.

Атмосферата е впечатляваща – така наречените улици са широки колкото да мине една кола, но за това пък почти след всеки ъгъл те посреща по някой площад – може би в тази част на града площадите са почти колкото улиците. Сградите са каменни, сиви, високи и имаш усещането, че си попаднал в машината на времето. Единственото, което те изважда от това настроение, е някой и друг светофар или подобно модерно пътно съоръжение, което се чудиш какво прави на тези толкова тесни улици. Апартаментите в тази част на града са малки и носят атмосферата на миналото, а до тях се стига по много тесни и тъмни стълби като в Sagrada Familia, но за нея после. Катеренето по тях си е истински фитнес, а с куфарите се превръща направо в почти невъзможна мисия.

Но какво толкова – в крайна сметка в апартамента само спиш, а и свалянето на някое и друго килце никога не е излишно.

След като се настанихме веднага решихме да разгледаме околностите, за да не губим от скъпоценното си време – слязохме по тъмните стълби, доволни, че не мъкнем багаж, и се озовахме на нашата прекрасна малка уличка, която се оказа на 20 м от един прекрасен площад, който за наша приятна изненада се оказа един от централните такива – Saint Jaume,

тъй като на него се намираше убежището на Барселонския Бойко Борисов, или с други думи – кметството на Барселона. Свихме по една от по – широките улици и след пет минути попаднахме на лелеяната La Rambla – почти митологизираната централна туристическа улица на Барселона, в средата на която има голяма пешеходна зона, а на нея – всякакви чудеса. Аз имах усещането, че съм попаднала някъде назад във времето на площад, на който току що е пристигнал пътуващ театър с всичките му там жонгльори, артисти, танцьори, художници и т.н.

Това е тя – испанската Шанз Елизе – пълна с кафенета, в които можеш да изпиеш по една “солена” бира за 4.5 евро или пък чаша сангрия за около същата цена и да се наслаждаваш на каквото си избереш изкуство. Най – завладяващи обаче са танцьорите на танго или фламенко, а най – голяма канкуренция им правят акробатите. Не по – малко грабващи вниманието са хората статуи, които сигурно са дзен възпитаници, защото не помръдват. Но ако случайно решиш да ги снимаш без да си дал лептата си за това са много стеснителни и бързо се прикриват с каквото могат.

Изобщо забавно място е тази La Rambla

дълга около 1.5 км, започваща от площад Каталуния и завършваща във водите на средиземно море, над които гордо се извисява статуята на Христофор Колумб, чийто mirrador /гледка/ за 2 евро е завладяващ. Единственото, което те спира да не изпаднеш в екстаз пред гледката от тази величествена статуя, е чистотата на прозорците, през които снимаш, но да не издребняваме. Разхождайки се по стъргалото на Барселона минахме и през един от най – известните пазари – Mercat de Buceria, който е нещо подобно на нашия Женски пазар, но в него се е изсипал рога на изобилието от всички краища на света, а продавачите са имали неблагоразумието да си изгубят времето и да подредят всичко като в аптека. Цените на входа му са стряскащи, но тези, които навлезнат по – навътре в дебрите му, са възнаградени – цените са по – ниски от тези в България, но за сметка на това можеш да опиташ всякакви екзотични плодове – включително и жълта диня.

Сега да разкажа за забележителностите: най – добре ако не сте на организирана екскурзия да се снабдите с т.нар. CITY CARD – продават ги още на летището и ти осигуряват достъп до цялата обществена градска мрежа и имат намаление за множество входни такси, магазини и т.н. Цената им варира според дните – ние си взехме за 5 дни и платихме 33 евро, но пък обикаляхме къде ли не с нея – тя се продава с книжка, в която са описани всички отстъпки, безплатни удоволствия – изобщо помислили са за туристите.

Първи ден – по стъпките на творчеството на Гауди

– това е геният на съвременната архитектура – преобръща представите ви за пространство – за него ъгли не съществуват – всичко е овали. Шантава работа!!!

Основното му творение, известно по цял свят, с чието довършване испанците ще се борят до към 2035г. е Саграда фамилия – по – впечатляваща е отвън, входната такса е 9 евро заедно с комбиниран билет за музея на Гауди в парка Guell.

Ужасно грамадно и красиво чудовище – еманация на човешката мания за величие – нещо като Вавилонската кула, но все още е цяла.

След тази неповторима катедрала се отправихме към

парка Guell,

в който се намира един от символите на Барселона гущер ли е игуана ли е не е сигурно, но всичко което е свързано с него струва доста парички – има го на всякакви сувенири. Това място е правено от Гауди по поръчка на някакъв местен баровец от време оно, но сега е обществен парк – разкошно кътче в лудницата на Барса.

Паркът Гюел в Барселона, Испания

Паркът Гюел в Барселона, Испания

Не е зле да разгледате и част от жилищните сгради на този странен тип, които се намират в центъра на Барселона – cassa Batio и т.н.

Гюел в Барселона, Испания

Ако сте фенове на изкуството в Барселона има много музеи – вкл. на Пикасо, но тъй като аз си падам по стари камъняци и архитектура ги пропуснах.

Втори ден: Не пропуснахме да се поклоним пред светая светих обаче – Ноу Камп или обратното /вход 11 евро/ – все е вярно – усещането е велико – все едно пред теб оживява една легенда /за феновете като нас разбира се/ След дългата разходка из дебрите на стадиона и музея си тръгнахме с трофеи като топка, фланелка и т.н. може и биберон да си купите с емблемата на Барса – абе идеята е да не си тръгнете без да ви олекнат портфейлите. И разбира се снимка пред витрината на Стоичков – който каквото ще да си говори това име е легенда. Може според някои да е простак, но какъв – легенда!!! Държа да отбележа, че само Стоичков, Марадона и още един футболист имат лични витрини в музея.

Този ден се мотахме до кралския дворец и манастира Педралбес или нещо подобно – хубаво е, но ако не разполагате с много време, можете да ги пропуснете.

Трети ден: е това не е за изпускане!!!! – екскурзия до планината Монсерат и разглеждане на бенедиктинския манастир с черната мадона.

Преди да тръгна за Барселона четох в интернет, че някой велик поет /Гьоте или някой подобен/ е казал, че всеки трябва да намери своя Монсерат – когато отидох на това място разбрах какво е имал предвид – идете ако сте любопитни – ходи се с влакче от Плаца Испания – купете си комбинират билет заедно с въжената линия до манастира и вземете и в двете посоки отиване и връщане около 15 евро, иначе ако проспите това ще ви излезне около 25 евро.

Мястото е потресающо – огромни скали с форма на кулите от пясъчните замъци, които децата правят по морето, невероятна панорама и прекрасен манастир – успяхме да чуем и меси – не си мислете, че съм набожна, напротив, но внушението е невероятно.

Като се прибрахме от манастира към 16 часа ходихме до Побле Еспаньол на хълма Монджуик /плаца Испания е в подножието му/. интересно място, показващо архитектура от цяла Испания и занаятите – нещо като нашия Етър, само че по – голямо.

Второто нещо, което не е за изпускане – шоуто на фонтаните Магика – пак в подножието на този хълм – ние бяхме лятото и те работеха четвъртък, петък и събота от 21. 30 до 23.30 часа, ако не ме лъже паметта. Супер яко нещо!!! – и е безплатно!!!

На същия хълм е един от най – големите музеи на каталунското изкуство и фондацията на Хуан Миро – оказа се, че е световно известен художник и скулптор или нещо такова – простете невежеството ми.

Мога да пиша надълго и нашироко, но да не ви отегчавам – да не пропуснете разходката с корабче, която е безплатна, ако си вземете city card – ние за малко да се минем – видяхме я последния ден вечерта – корабчето тръгва от пристана под статуята на Колумб – забавно и отпускащо е след дългото препускане из каталунските забележителности. Ако имате време разходете се из парка Цитаделата в центъра на Барселона:

Толкова от мен – приятно изкарване в Барселона на всички нейни фенове!!!

Автор: Даниела

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Барселона, Испания”

  1. svetlozar каза:

    Ето важна информация от началото на ноември 2014г:

    Паркът Гюел вече е платен, всички интересни места в него, вкл. къщата на Гауди на входа на парка са оградени и таксувани – 7Е.

    Всички къщи на Гауди по града са в реконструкция и са оградени с предпазни мрежи

    Почти цялата Саграда Фамилия е в процедура за почистване на камъка и е оградена с предпазна мрежа. Строи се нова кула, което допълнително затруднява достъпа. Онлайн покупката на билет е организирана така, че входа и ползването на асансьор за изкачване се букват поотделно, т.е. може да платите билета и да не ползвате асансьор – внимавайте!

    Планината Монсерат и разглеждане на бенедиктинския манастир с черната мадона: уникално място, неповторима комбинация от природна даденост и архитектурно-историческа стойност. Манастира на бенедиктинците – безплатен вход, невпечатляващ отвън, вътре е невероятно богат и красив. Изчакването за входа в криптата е оправдано, защото там е Черната мадона, много други фрески и украси, много злато и сребро, сякаш испанските галеони са акостирали директно там!
    Пътя до Монсерат: Билета с наземното метро /4 зона/ до там е 17Е до пследната спирка, след това по-добрата е идея да се вземе фуникуляра-верижно влакче /7Е/- спиращо дъха десет минутно пътуване с много красиви гледки. Непременно идете!

Leave a Reply


Switch to mobile version