окт. 08 2009

Метеора – Атина – Волос (1)

Днес отново ще тръгнем към Гърция — този път към Метеора и Атина. Антон ще ни качи на мотора си, за да ни разходи из южната ни съседка. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част първа

Към Метеора и Атина

Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София — Метеора — Атина — Волос — София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Н. и И. ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота.

Метеора, Καλαμπάκα 42200, Гърция

Ден 1

Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево, където беше сборният пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение — все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция.

Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма, но се движеше бързо най-странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите, но на нас ни ги провериха — освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря — не можах да видя добре.

От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата, но пак не е довършена. В сравнение с миналата година има напредък и то сериозен.

Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се наджипиесихме за пореден път: Гледам показва ми да завия на ляво, обаче на картата на дисплея пътят е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун, но след 4 — 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път.

От там, идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор — след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове.

Стигнахме до Гревена и GPS-ът казваше, че след 5 — 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани, където имаше автобус с българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни. В един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя, викам спирам да го питам, казвам аз „Метеора“ и той мисли малко, вика „Каламбака“, казвам „да, това е най-близкия по-голям град до Метеора“ и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме.

След около 2 — 3 км гледам табела надясно Каламбака и GPS-a твърди същото: обаче някакъв черен път, не много тежък, но черен. Тръгнахме по него 1 км — гледаме не свършва. Обаче нá! GPS-ът казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път.

Решихме да се пробваме и потеглихме лека полека. По него имаше тук-таме големи локви, малко кални, но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори:). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на Метеора.

За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу — не карайте, както ви упътва GPS-а, за да не утъпквате и вие тези 6 км:)

След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса.

Къмпинг Vrachos в Кастраки

Името на къмпинга означавало скала в последствие научихме от genov в Атина:). Времето не беше обещаващо големи дъждовни облаци къмпинга беше мокър и изглеждаше все едно всеки момент ще завали порой което нямаше да ни е сефте за този ден но бързо разпънахме палатките преди да завали.

Някак си така го въртеше, че не завалява въпреки ясно изразените дъждовни облаци явно бяхме с късмет.

След като се разпънахме хапнахме на бързо и се поразходихме из Кастраки.

Качихме се на хълмчето от което се вижда цялото селце.

И тримата мотористи на фона на облаците.

Панорамна снимка на Кастраки:

http://www.zetle.net/tony/pictures/Meteora_20_09_2009/P1060655.JPG

Върнахме се на къмпинга и се поразходихме открих, че има колеги мотористи и единия беше с бъдещия ми мотор. Също имаше и един автобус със немски туристи които спяха в ей това ремарке.

Легнахме си рано сравнително и по едно време запраска яко дъжд но палатката не пропусна, умишлено я бях разпънал под едно дърво.

Ден 2

На другата сутрин станахме и не валеше за това решихме да закусим и да съберем на бързо катуна тъй като бяха се събрали пак буреносни облаци.

Платихме си къмпинга 30 Евро за тримата което е прилична цена, и отпрашихме към манастирите величествена гледка заслужава си да се види. Качихме се до най- високия манастир Гранд Метеора мисля, че се казваше но е най- големия от всичките и се открива страшна гледка от него към останалите.

Това е въпросния манастир:

Достъпът до този манастир беше освен по стълби и с тази количка.

Игуменката сигурно:)

Входа за манастира беше 2 Евро което беше добре през сезона е по скъпо.

Малко снимки от вътрешността на манастира.

В този манастир е въпросната стая с черепите и костите.

Има и стай обособени като музей със доста исторически книги, униформи, оръжия и т. н. но там ни прибираха фотоапаратите и нямаше как да снимаме.

Манастирска кухня:

Изглеждаше като да завали всеки момент но не ми се мъкнеше каска по стълбите за това я заключих с веригата за мотора и я увих с дъждобрана ако завали да не се намокри:), а и бяхме спрели на място където пишеше да не се спира но нямаше къде другаде.

Още снимки от манастира:

След като разгледахме манастира облякохме дъждобраните и поехме посока Каламбака — планината Олимп — Атина. Валя ни пак на места супер силно но за не повече от 10 — 15 км и така на няколко пъти. Спряхме преди да навлезем в прохода на планината за да починем и похапнем.

Ядохме нещо приличащо на ориз обаче от тесто по скоро наподобяващо на кус кус но със някакъв сос и беше много вкусно. Хората бяха малко поизморени.

Похапнахме и подкарахме през прохода остри завой доста обратни на единия имаше обърнат камион но беше сухо и се караше бързичко по завоите включихме се на магистралата на около 220 км преди Атина което ни струваше 1,90 Евро много досадна тази магистрала скука но пък бързо се предвижваш. Съответно спряхме за почивка на около 140 км преди Атина.

В Атина

имахме уговорка с genov да се видим пред пицарията където работи към 18:00 ч. и за това умишлено се мотахме за може да пристигнем около този час. На GPS-а бях задал адреса на пицарията и ни закара точно там много бързо и лесно.

Точно спираме отпред и пристига едно папаки (така казват на малките градски моторчета) и един човек ни заговаря на български и казва „Н. е на адрес каза да го изчакате“:) Всичко е подредено и хората са инструктирани да ни посрещнат:)

След което се видяхме с Н. и отидохме до тях да оставим моторите и да разтоварим багажа. Точно под тях има паркинг подземен охраняем и бензиностанция. Обслужващият персонал беше от българи и момчетата веднага извадиха една кола, за да сложим там моторите — страхотни са. Качихме се в квартирата на сем. Генови — много приятна малка и спретната. На покрива е и има супер гледка към Акропола и най- високата точка на Атина.

Ето я и тераската на Н.:

Доста антени има на покривите:)

Н.трябваше да се връща на работа и ни остави да се оправим и да си починем. Беше се подготвил с всичко, риба ципура прясна, бейби октоподчета, от Българския магазин кебапчета и кюфтета сокове коли всичко страхотни домакини нямам думи просто наистина много благодарим за всичко. Подпалихме скарата и почнахме да печем.

Аз се изявявах като главен огняр а Stuman като главен духач с един капак от компютър.

Хапнахме стабилно и през това време Н. свърши работа и решихме

да се поразходим из нощна Атина

само, че с кола. Проблемът с паркирането е много голям и затова Н. взе едно папаки от нощния пазач на паркинга и аз взех неговото папаки. От там — със Стумана се бяхме подготвили и, щом Н. изкара колата, веднага наместихме двете папакита едно срещу друго, за да запазим мястото и ги заключихме с вериги едно за друго:). Качихме се с колата на най- високото място в Атина, от където се вижда целия град.

Олимпийският стадион

Това храмче е на върха

Стана доста късно и И. (жената на Н.) тъкмо свърши работа към 1:00 ч. минахме да я вземем и се прибрахме в тях от там лафче на тераската и от приказка на приказка стана 3:30 ч. и беше време да си лягаме.

Лека нощ:)

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Метеора – Атина – Волос (1)”

  1. […] с мото-пътеписа на Антон за пътуването му из Гърция. Остaвихме го в Атина, а днес ще тръгнем през Волос към къщи. Приятно […]

Leave a Reply