окт. 12 2009

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

Така се случва, че в последните седмици пращате разкази предимно за Гърция и морето там. Пак ще се повторя, но се надявам, че деятелите на българския туризъм ползват интернет и хвърлят по едно око насам, за да разберат защо всички сме се запътили да почиваме при южните ни съседи. А на вас пожелавам приятно четене на разказа на Бай Кольо — вижте по какво полицията в Гърция прилича на полицаите от Сен Тропе:-)

Приятно четене:

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

На море в Ситония, Халкидики — релакс до дупка

Края на юни е и решаваме да отидем на море за седмица в Гърция. Вече сме били на Тасос, Ней Пори(крайбрежието близо до паралия Катерини), Неа Перамос(на 16 км. Югозападно от Кавала), Неа Мудания (на полуостров Касандра от Халкидики).
До тук опитът ни с Гърция категорично казва да не се занимаваме с резервации предварително. Винаги се намира на място, е не сме били на 1 ви август, което не ви препоръчвам, температурите са само за много топлолюбиви хора. Повечето средна ръка хотелчета нямат сайтове, тези които имат са 50% само на гръцки така че идете спокойно. Разгледайте мястото, изберете, пазарете се добре. Цените там като на всякъде са сезонни така че топ сезон = топ цени. До сега не сме посещавали средният ръкав Ситония. Изглежда ми най-див и ненаселен, а това са само плюсове за нас и изборът е направен

Ние проведохме дискусия с нашите гръцки приятели за мястото и те го потвърдиха. Солунчани ходят там като на село. Нашият зор беше да намерим нудистки плаж, което си е трудна работа Гърция. Не си падат комшиите по голотиите. Както и да е раздадоха съвети и напътствия и отпрашихме. Тук маже да видите и картата която ни изпратиха приятели

Морето, ах морето. Това си е цял докторат. Едно най-хубавите му качества е това че има кеф за всякакви вкусове. Например имах колеги, младежи, които отиваха за 10 дни на Дюни, връщаха се след седмица поради остра финансова криза, а отиваха с цяла заплата(хич не беше малка). Та на въпроса ми, как беше морето ме поглеждаха някак странно и отговаряха: ми то не остана време да го видим. Като се будиш в 5 следобед за кога море? А! Други приятели например най-харесват да идат към 10ч. на плажа Атлиман (Китен който го знае), който е много хубав плаж, затворен като лагуна но малък за не повече от 100 човека (а обикновено са над 1000) и там да поседнат, щото за лягане място няма. Там некой трябва да дръпне кърпата да постелеш своята. Имам и едни дето ги дразни пясъкът та ходят само по скали и камъни. Та хора разни. Защо ви го разказвам това, защото е добре като кажеш тук е много хубаво останалите да разберат на какво точно викаш хубаво. Та на мен/нас ми допадат населени места дето са малко забравени от Бога. От София сме и многото оживление ни е дошло до гуша(да не казвам колко). Ако може най-близката дискотека да е поне на 50 км. и на плажа особено във водата да не се чувстваш като в таратор. Ако може да няма 5 звездни билдинги прекалено забавни атракции, тип джет, мотопед под наем за пияни русначета и пр.

Много важно е да се вижда морето от терасата. Те това е лесно постижимо в Гърция където имат култ към балконите и спокойното съзерцание с узо или фрапе в ръката си е част от културата.

Визията

Ето защо

Ситония става

Полуостровът е голям и естествено има и доста по — младежки — забавни курорти, но общо взето ако си падате по денонощната фиеста няма какво да търсите там. Семейно или не съвсем, с деца или без бива.

Ние нямаме точна представа къде отиваме. Ще спираме на препоръчаните места и ще решаваме на място. Пътувахме през граничния пункт Илинден — Екзохи. Естествено, лесно се минава границата вече. Само нашият участък още си седи нарязан между Добринище и Гоце Делчев. После преди Драма решаваме да се отклоним по преки пътища и малко оплескваме маршрута. Все пак попадаме на курорта Олимпиада — в началото на третия ръкав Атон (казва се Атос на гръцки).

Олимпиада

Сарти

Оттам преваляме няколко възвишения и се отзоваваме на плажа и селцето Лерисос също изглеждащ кротко и спокойно място. После на запад покрай дълбокия залив където нищо особено не ни впечатлява и спираме за първо проучване на Ормос Панагияс. Нищо забележително. Напред и все напред. Следваща спирка правим на Ворвору. Интересно място но малко по оживено за нашият вкус. Доста интересна брегова ивица островчета и пр. Но ние продължаваме на юг. Стигаме селцето Сикия. Паралия на гръцки е плаж, бряг.

Мария доматия е нашето място

Подходящо име за курорт като се има предвид аналогията. Та почти всеки град/че си има своя паралия със същото име. Та попадаме в това застинало в миналия век селце и почти веднага харесваме къща на плажа. Достатъчно самотен и широк. Спазаряваме се на цена 40 евро за апартаментчето. По пътя минахме две симпатични места които могат да ви заинтересуват. Плажът и къмпингът Арменистис — младежко място известно с веселбите си. И Сарти което си е типичният Гръцки град курорт

— дълга ивица, улица и кръчми.

Нашето Сикия е близо до Криаритци което е нашият таен плаж. Там има два къмпинга които са забити в доста странно място. Първото впечатление беше много любопитно.

Улици за никъде

Питахме козите

Отбиваш от основния път през прашен черен трошляк в планината. Оттам попадаш на асфалт с тротоари и улични шахти и множество улици без всякаква видима причина. Целият баир няма една сграда или нещо което да напомня населено място, а изградена пътна структура. Улици се пресичат без всякаква логика и причина. Почват от никъде стигат до стълби които водят до никъде има кръстовища ей Богу стоиш и не вярваш на очите си. Първоначлно мислехме че е нещо военно. Остатък от НАТО ама няма логика няма сгради. После решихме че е декор за филм, ама как декор като всичко е истинско и няма нищо бутафорно. Бре загадка. Залутахме се здраво и попаднахме на козар. Ядец само гръцки говори. В къмпинга и тайният плаж всички вдигат рамене. Ама мен ме яде любопитството и ровя ли ровя. Оказва се че някакъв мастит частник е решил да строи мега курорт и нали умните хора започват от инфраструктурата направил канали и улици. Да ма еколозите го порязали и нещата са приключени. Сега само да го види Спилбърг веднага ще спретне ужасяващ трилър на мястото.

Плажът

Бийч арт

Да се върнем на плажа. Този плаж е неохраняем. Което би трябвало да значи мръсен. Да, ама не. Сума ти хора видях да си изнасят чувалите. Един фас нямаше на пясъка. А страстни фенове на изкуството са изрисували скалите. Аферим.

По плажа в дъното стоят палатки. Оставят си ги хората там със шезлонгите, дюшеците масите и пр. та като идват уикенда да си носят само бирите. А кажете ми това сега нормално ли е, да си оставиш вещите така цяло лято? Сви ми се душичката от мъка.

Та за тези палатки един ден дойде хайка полицаи. Бре цамбуркаме се ние и изведнъж по плажа 7—8 полицаи и още толкова с качулки. Брях рекох си що за бандити гонят. Сигурно из палатките се навърта нелегален партизанин. А те да съберат глобите от нелегалното къмпиране. Ама и нудизма разтуриха.

Все едно гледам Луи Де Финес как дебне в Сен Тропе.

И тука така. Нот илигал. Майтап голям — летовниците (гадните нудисти с палатките) разпънали чадъри, маси, шатри.

Излегнали се удобно на сянка с биричката в ръка слушат с насмешка лекцията. А полицията въоръжена до зъби с униформи а па другите и с качулки прави на плясъка — 39 градуса беше на сянка. Егати възпитанието. Ония записаха данните, щели да ги глобят 150 евро до 200 за рецидивистите. Веднъж годишно се изявявали да съберат лептата.

А от нашето място пó на юг е само Каламици — друг известен къмпинг.

Арменисци

Каламици

Етник бийч бар

Добре уреден и с приличен плаж. После преминава планинка и си на западното крайбрежие на Ситония. Там има красив залив на Порто Куфо, следващото е Торони — доста добре изглеждащо и дори избива на лукс. Много добра плажна ивица ен брой километра. Един от най-битническите плажове е Тристиника с невероятен бийч бар Етник. По — на север от западния бряг не сме шетали. Но и до тук е достатъчно. На север като си затръгвахме преминахме през доста оживени и населени курорти като Неа Мармарас, Калгория и паралия Никтис. Пътят е завойчест, но боров и много живописен.

Отиваме на круиз на отсрещния

полуостров Атон.

Ще разглеждаме манастирите с кораб. Гледките се заслужават, пътуването също. В Уранопули, входната врата на Атон/Атос има много българи и български кръчми. Най ефектен от водата изглажда руският манастир.

Атонските манастири

В нашето странно селце има общо 4 кръчми

като последователно изследваме всички едната наречена „пет стъпки до пясъка“ е спечелила явно доверието на местните. Там гледаме финала на европейското. Германия — Испания. По масите са насядали разни хорица, няколко девойки са намацали бузи с германски флаг. Гледат ме със страхопочитание когато крещя Оле, оле на младока Торес, който дрема през цялото първенство ама на финала се развихри, както си може. Развинти дойчовците та се накефих на киселите моми фенки. Наздраве.

Пет стъпки до пясъка

Наша любима кръчма става обаче една на центъра в селото който е съвсем празна. На една маса едър и дългобрад юнак играе шах. Австралиец — Ник. Влюбен в съдържателката, дошъл на ваканция преди има няма две години и останал. Има идея да направи австралийски ресторанти с кенгурски пържоли. Баща му е роден на Кефалония. Тъкмо бях прочел „Мандолината на капитан Корели“ един много достоверен разказ за нещата от живота на острова. Завързваме приятен лаф на тази тема и наистина баща му е преживял всичко това докато не му писнало и духнал в Австралия. Ние поръчваме сувлаки, какво друго, обаче не щеш ли нямало пилешки. Ама това не е проблем Ник се мята на един Опел с един фар и след 5 минути доставя. Когато на третия ден ни видя да идваме направо скочи в колата ама ние точно тогава искахме свински.

Джулайя

Така там всичко изглежда спокойно, някак забравено в друго време, както например изглеждаше Приморско през 60 те години, ако някой още помни, как изглеждаше сегашният център на чалгата. Целият полуостров е идеален за кемпер или каравана, залив след залив, плаж след плаж и така докато го напуснеш по посока дома.

Е пак ще дойдем някога.

Тук е целия снимков материал

Автор: Бай Кольо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка”

  1. Зока каза:

    Bravo señor Кольо !
    Поздрави

  2. Генко Велев каза:

    Не разбрах онези на палатките и те ли са били нудисти? Че ако са били нудисти трябва да е било голям майтап:-)

  3. bay_kolio каза:

    Благодаря за коментарите
    Да Генко, всички бяха нудисти, до плажа се стига през едни скали, малко като кози скачаме. За това си оставят оборудването, че колите са далеч. Смешното беше, че като атакуваха аз бях във водата, гърците скочиха в панталонките само аз се явих по гол задник.

  4. Пацо каза:

    Всичко е в оригинал.Кемперувах на Пицони.Невероятно преживяване.Старата част на Сики изглежда ,като панорама на Палермо.

Leave a Reply


Switch to mobile version