окт. 07 2009

Йонийските острови (2)

Продължаваме с разходката из Йонийските острови на Гърция. Бяхме за малко в Корфу вече, а днес — към Парга. Приятно четене:

Йонийските острови

Част 2
Към 7:30 се събуждам наспана. Навън вече е просветляло, но слънцето все още не се е показало. Явно от тази страна на Гърция изгрява по-късно. И миналата година на Корфу пак беше така. Моткам се десетина минутки и посрещам изгрева на терасата. Искам всички изгреви да са такива оранжево-розови…

Суетя се по женски из банята и след още половин час отивам на закуска. В съответната ресторантска част с панорамна тераса към морето, всички летуващи гърци вече са тук и дружно закусват. Заетите маси са с по точно 4 човека, отрупани са с пълни чинии и чаши с кафе и сок. Всички говорят на висок глас, смеят се и се провикват помежду си, сякаш всички са роднини или поне първи приятели. Маалеее… усещането ми е сякаш присъствам на голяма гръцка сватба. И независимо, че ме виждат за пръв път, повечето ме поздравяват с усмивка и „калимера“. Всъщност всеки, идващ отвън и насочващ се към бюфета, бива посрещан по същия начин. Слагам си това-онова в чинията, пия кафе една, две, три чаши, но то е като от 3 дена „умряло“ и дори и кана да изпия, не вярвам да ме оживи повече. Изобщо, всички кафета на закуските във всички хотели в Гърция бяха все от този калибър, т. е. пълна нула. Но само те са ми забележката, манджите им бяха просто супер. Та, алтернативата беше или да прескачам после до близко заведение да глътна едно свястно дълго еспресо или сама да си забъркам с бързоварчето една моя си чаша /разбирай чаена/ от онова, дето ми е за зор-заман из багатериите. И двата варианта ги разигравах в следващите дни, без определен сценарий.
После се възползвам на макс от прекрасното време. Системата включва: опване с книжка в ръка връз шезлонг на плажа, Secret Garden и Clayderman на ухо, безцелно съзерцание, плацикане…
По едно време мобилчето ми се пробва да ме изкара от рая. Роднинско тяло от София се интересува къде съм, какво правя. „Ми на плаж съм, разпускам“. Пауза и подозрителна питанка „На плаж ли? Не вали ли във Варна дъжд, ей сега казаха по телевизията, че валяло.“ Аз обаче съм сърдита на това „тяло“ за нещо си, затова не давам повече обяснения — я, как ли не!

Медитацията ми продължава.
По едно време доплува една бяла гемия и заби нос в камъчките на петдесетина метра вляво. Изцамбуркаха няколко човека по дребни дрешки, курортисти трябва да са, разпиляха се под чадърите. След още малко идва някакъв византиец в къси гащи до мен и ми разправя нещо. Споменава „евро“. Реших, че си търси хора за разходка с лодката, питам го „Разходка с лодката ли?“ Оня „Yes.“ „O’K — викам, — ами колко време трае воаяжа, колко струва, до къде ще ходим?“. Значи — той на гръцки с 1—2 английски думици, аз на английски с 1—2 гръцки. Разбрах за някакви 6 евро и за „all day“. Е, ако беше за 1ч.- да, ама цял ден — сорри, тц.
Toй клечи до мен с един тефтер, гледа вакло и повтаря „six euro only“, аз му викам „чао“. И така десетина минути. По едно време замина. След още малко идва с един друг. А, разгеле, той знае повече думи. И ми иска 6 евро за шезлонга и чадъра. К’во? Обяснявам, че съм от хотела. Ама не било така — тия атрибути били на заведението до плажа… е, можело да не плащам, ако ида да си поръчам нещо. Айде бе, май не ми звучи убедително, но се спазарихме — донесе ми един сладолед за 2 евро и ме остави на мира. Но пък англичаните малко по-натам му дадоха 6 евро. Чудна работа. Така и не питах на рецепцията къде е истината, щото на следващия ден ме чакаше Левкада…
Стана към 15:30ч. и беше крайно време да видя най-после Парга. Още повече, че знаех от рецепцията за едно шарено влакче от две вагончета на гумени колела, което само в 17ч. прави един трип за час и половина до венецианската крепост на хълма над Парга. Бърз душ, бързо кафе с една „трепач“ и айде, момиче, нема време!
Е, в 17ч. без 5 влакчето /8 евро/ вече беше пълно с любопитни чужденци като мен и пуф-паф, дзън-дрън, закрета сред обраслите в цветя разноцветни къщи и хотелчета из маслинените дървета към хълма. „Кириес и кирии, лейдис и джентълменс, добре дошли на нашата обиколка“… и т. н. и т. н.
Такаа… И дойде време за няколко думи относно това сладко градче. Понеже като се върнахме, имаше достатъчно време да го разгледам.

Не знам колко са му жителите, но със сигурност са малко и както разбрах, през зимния период почти замира. Поминъкът им е основно от туризма и вероятно от маслиновите гори в района, много от които са насадени още от времето на венецианците. Парга е много, ама много живописно градче, сгушено амфитеатрално сред зелените хълмове, които силно нарязват брега и създават малки, усамотени заливчета с кристална вода и вместо пясък — мнооого ситни камъчки, с големина на бобчета и едра леща. Може и да се превърнат в пясък след някое и друго хилядолетие. Само плажът „Валтрос“, който е от западната страна на града, е по-голям и ми приличаше на пясъчен. Но го гледах от далеч, може и да съм в грешка. Всъщност, в наши дни най-характерно за градчето са красивите му околности. То на тях дължи и бизнеса си. Мисля, че е идеално място за семейна почивка или за хора, които търсят спокойствие и релакс. В това отношение аз му давам оценка „6“.

Но, колкото и да е мънинко, това градче си има своята история. Според археологическите находки е съществувало още през неолита, но датира като реално селище от времето на Византия. Мястото, където се намира, съвсем логично после съблазнило венецианците и в един момент то става тяхна територия. След което юрват населението да сади гори от маслини, а самите те запретват ръкави, та си изграждат една хубава венецианска крепост на най-близкия до морето висок хълм, откъдето да наблюдават района и вдъхновяват душите си /сигурно/ от тая чудна гледка. По-късно крепостта е разрушена от пирати, после известно време била владение на руснаци. И на британци, естествено. Накрая, през 19-ти век, е продадена на Али Паша, известен като „Лъвът на Йоанина“, управител на западната част на Отоманската империя. Славата за жестокостите на пашата изплашила жителите на Парга и те избягали на Корфу, за да се спасят, но след освобождението на Гърция през 1819 г. пак се завърнали. А днес от крепостта има само руини и едно-две почти заровени в земята дула на оръдия.

Но възхитителната гледка, която се разкрива оттам, ме изпълни с такъв възторг, че докато слизах от хълма, като в мантра си повтарях, че трябва пак да дойда някой ден.
Заради живописното си разположение градчето, а и околните селища, явно са се отдали на туризма и се стараят да създават удобства за гостите си. Проблем с нощувките едва ли има, особено в края на сезона, защото има доста хотели и хотелченца, къмпинг; чух и за частни квартири. Крайбрежната улица е и главна, и е заета само от ресторанти, таверни, кафенета и магазини. Общо взето обслужващият персонал говори английски, така че няма проблем в общуването. Е малките изключения /смея се — като с онзи на плажа/, са добре дошли, овкусяват емоцията, както подправките храната. Нали?
Ето и малко снимки:

Продължението:

Йонийските острови (3): Лефкада>>>


Автор: Вили

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Йонийските острови (2)”

  1. Роси А. каза:

    Страхотен пътепис, много пъстър както от към езика така и в описанията:)) Чак се запалих отново да тръгна към дестинацията.

  2. […] острови на Гърция. Бяхме за малко в Корфу вече, после видяхме Парга, а днес — тръгваме към Лефкада. Приятно […]

  3. pet clothing каза:

    Its like you read my thoughts! You seem to know so much approximately this, like you
    wrote the book in it or something. I think that you simply can do with a few
    p.c. to power the message home a bit, but other than that, this is excellent blog.
    An excellent read. I will definitely be back.

  4. Howdy, i read your blog occasionally and i own a similar one
    and i was just curious if you get a lot of spam feedback?
    If so how do you reduce it, any plugin or anything you can recommend?
    I get so much lately it’s driving me mad so any support is very much appreciated.

Leave a Reply