окт. 07 2009

За кратко в Любляна и Горенска област (1)

Това не е първият пътепис, който разказва за Словения, но съм сигурен, че е първият, който изцяло е посветен на тази почти балканска бивша югославска република. Росица ще бъде наш водач. Започваме със столицата Любляна. Приятно четене:

За кратко в Любляна и Горенска област

част първа

Любляна

Пристигаме с колежката Мери в късна майска вечер в Любляна. Толкова сме уморени от пътуването, че заспиваме веднага. На сутринта отиваме в люблянския културен център „Цанкарьев дом“, където са професионалните събития, заради които сме тук. Потъваме в подземията на сградата в търсене на голямата зала „Полхарт“. Не споменавам имената на Цанкар и Полхарт от снобизъм, нито пък за тормоз на читателите. Както е казано в теорията на класическата драматургия, ако в първо действие на пиесата видите окачена пушка, то в последно действие тя ще гръмне. В този смисъл двамата герои не са случайно окачени на първа страница, ще ги открием по-късно… (подсказвам — в Горенска област). Точно в 17:00 се изстрелваме навън, за да разгледаме града.

Сами сме и не сме си подготвили урока за Любляна. Обикаляме и ето на какво приличат коментарите ни: Аха, това е реката… Коя река? Абе, ще я проверим после… Хубави мостчета! А-а-а, това май е този троен мост, дето го имаме на програмите… Я, паметник! Кой е този? Пре… Прешнер. Някакъв известен словенец. Ще го проверим. Ами този кръг какъв е тука? Какво са си нарисували словенците? О-о-о, влакче! Ще се повозим! Возим се до замъка. Високо горе сме, надникваме. Ето го дракончето, Мери! Ето го! Символът на Любляна. А защо е символ? Казва ли ти някой… Връщаме се от разходката с влакчето… Мери, „истинските дракони“ са тука! На този мост… Това е третата изографисана котка, която виждам, да не е и котката символ, допуска Мери… и т. н. и т. н.

Понасъбрали хаотични образи в главите си, сядаме за кафе в крайречно заведение и обощаваме, че драконът и котката са символите на Любляна.

Драконът в замъка и драконът на моста

ред кет и стара мачка

Малко след това към нас се присъединява А. от couchsurfing.org, който е добровелен гид. Той ще ни разходи и ще разкаже подробностите. Първо през останките на Емона (името на Любляна от първи до пети век) от римско време. После спираме при Университета — някогашна административна австрийска сграда, разглеждаме Филхарманията и говорим за австрийското присъствие.

Открива ни света на

архитекта Плечник — люблянският Гауди

Посещаваме някои от обектите му — библиотеката с прозорци, проектирани като отворени книги; Трново, Коблер и Тройният мост; закритият пазар… Плечник буквално прекроил коритото на реката, създал промнади и други красоти около нея. Преди войната започнал закрит мост над Любляница (така се казва реката), който трябвало да прилича на голяма къща с магазини за месо. Войната попречила и мостът така и не бил довършен, нещо повече — от него днес няма и помен.

Река Любляница

Тройният мост води към стария град

Закритият пазар

Закритият пазар

Спираме пред паметника на Прешнер. „Това е нашият най-известен поет“, осведомяват ни. Бил бохем и развратник, но словенците си го обичат. Негов стих е написан на монетата от 2 евро. Даже и химнът на Словения е негово произведение — нещо в стил Омар Хайям. А сега се обърнете назад, инструктира ни А. Виждате ли онази къща с барелеф на принцеса Юлия? Това е любимата на Прешнер. Дори и в смъртта си те са заедно — тя гледа него, а той — нея. А-а-а, това е интересно! Как ли щяхме да го забележим? Щрак и пак щрак!

Принцеса Юлия и поетът Прешнер

Прешнер и дъждовният кръг на площада

Къщата на принцесата

Изрисуваният кръг на Плечниковия площад е новост, която по-възрастните не харесват. През лятото се провеждал някакъв празник с дъжд — изсипвали го именно тук. Този площад е централен, тук е Лутеранската катедрала, тройният мост, много красиви сгради в стил Ар Нуво. Италиански проект. Започвам да се съмнявам, че Рига води първенството по брой на сгради в този стил!

Любляна, Словения

Продължаваме към

другите мостове над Любляница

А. така грижливо е подготвил беседата си, че точно в момента, в който преминаваме по моста към Стария град, изстрелва легендата за създаването на Любляна. Язон и аргонавтите преминали през Черно море, Дунав и Сава, за да доплуват и до Любляница. Тук Язон победил чудовищито-дракон. Образът на дракона се прояснява!

Тръгваме по основната улица на стария град. Свързвала Мюнхен със София.

Към стария град

Старият град

Сградите са барокови, запазени са и някои истински средновековни шедьоври, въпреки че две големи земетресения са разлюлявали града много сериозно. А. ни повежда през една съвсем тесничка улица, по която двете с Мери преминахме сами преди два часа. Вместо да излезем на крайречната, водачът ни прави кръгом и влиза в

заведението „Скелета

Следваме го, но защо ли го последвахме? В това заведение има истински човешки скелети — повечето в стъклени „къщички“ — от входа до изхода. Става ми гадничко и тръгвам да излизам, барманът ми се подиграва и скача върху масивното стъкло, поставено върху легналия скелет на входа. А. внезапно ни задава въпроса дали сме чували за Тито. Чували сме, разбира се. Това тук е кракът му — сочи той поредните кокали. Понеже Тито живеел на широка нога, му ампутирали крака през 1984. Някаква метална табелка твърди същото. Първа среща със словенския хумор! Май кракът на Тито наистина е ампутиран, но никой не потвърди със сигурност, че това е неговият крак.

Кракът на Тито — шега ли е или е истина???

Продължаваме към закрития пазар на Плечник. Откриваме друго доказателство за чувството за хумор на словенците, което странно защо ни се струва доста балканско!

Словенски хумор

Намирам си 50 цента на тротоара и си давам сметка, че май не сме в бедна страна. Достигаме до края на закрития пазар, където величествено се пъчат четирите дракона. Изписано е името на императора Франц Йосиф и годината 1901. Смрачава се и се отправяме обратно към Прешнеровия площад, следвайки улицата с великолепната сграда на някогашната кооперативна банка.

Следва среща с хора от couchsurfing.org. Чуваме и се убеждаваме колко са горди словенците с родината си, как сериозно планират да организират дискавъринг на Словения за чужденци… Постигаме някакъв по-сърдечен контакт с две дами от групата. Питаме дали котката е сред символите на Любляна. Котката ли? Неее. Не е… Полезната информация е, че такситата струват по-евтино, ако си ги поръчаш по телефона. Правят ни тази услуга и пристигаме в хотела за няма и две евро.

На следващия ден искаме да ползваме обедната почивка за кратичка разходка в центъра, но денят се оказва неподходящ за разходки. Абитуриенти от града и околните градчета празнуват с песни, танци и специално облекло завършването на училището.

Очаквайте продължението

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Любляна – на картата:

Любляна


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version