окт. 05 2009

Йонийските острови (1)

„А когато сняг забръска/що ще чиниши ти зимъска?“ — имам предложението да четем за топли места, за лято и за море и за пътешествия. Днес Вили ще ни разходи из Йонийските острови. Приятно четене и гледане на снимки:

Йонийските острови

част първа
Taзи година половината ми отпуск отлетя през първата половина на юни в ремонт на балкона — майстори, материали и т. н. Казаха, че ще приключат за 2 до 3 седмици, но нали сте чували клетвата „Да ти влезе, дано, майстор в къщи.“ Естествено, проточи се до почти края на юли. И, естествено, излязох от предварително планирания бюджет, което снижи шанса ми за отпрашване надалеч в следващата половина на отпуската ми, през септември. Но колкото повече пътувам, толкова по- ми се пътува. Който ходи насам-натам знае — като наркотик е. Пък и грехота е да си профукваш отпуска в дейности, които могат да се вършат и през другото време.

Та, къде-къде… До любимият ми Истанбул отскокнах през пролетта, така че сега… дали, Неапол, дали пък Соренто… Хем не е много далеч, хем има за гледане, може и на джоба да ми пасне. Почти по същото време и най-добрият ми тревъл-партнър, Румянка, а-ха да ме изкуши да източа кредитната си карта с една оферта за Барселона. Но беше само за там, освен това само със скоростна отсечка по френската Ривиера, ама това вече съм го правила, а и не ме кефи така. Още повече, че тоя път, не че ще пропускам забележителности, доколкото ги има, но май съм настроена по-лежерно. Нова, бърза сметка на дивидентите съвсем ме отказа… Замислих се за някой гръцки остров, на който все още не съм била, и като че ли оооп — везните се наклониха в полза на Йонийските. Тутакси се мушнах в Скайпа. Нелката, братовчедка ми, „светеше“ зелено, ама само въздъхна „Ох, ходи ми се, ама не мога сега.“ Вярно, тя е детска учителка, а ваканцията току-що свърши. После една приятелка, Дида, приканих да отпрашим, но пък майка й се оказа със сериозен здравословен проблем и някак не вървеше, разбираемо е, да хукне да се диви на красотите елински. Румчо вече „бришеше“ в Барселона… Че и навити гаджета няма, да му се не види, мързи ги да гледат чак… Макар че да тръгнеш с мъж на пътешествие, си е нож с две остриета. За капак, два дена преди да изляза в отпуск, ме перна един гаден летен грип и — увяхнах окончателно. Официално обявих, че тая отпуска май няма да ходя никъде. Май.
След още 24 часа, ей така изведнъж, се събудих пак без грип и без да се бавя, обрах всичката възможна информация за островите. Направо за десетина минутки ми потвърдиха резервацията и си засъбирах партакешите. Ами, тръгвам сама, пък каквото ще да става. След има-няма още 24 часа, „отлепих“ на запад.
Прескачам разстоянието Варна-София, че не е интересно.
Да уточня нещо важно: аз обичам да пътешествувам на четири колела, защото смятам, че така виждам повече, отколкото, ако летя.
И така, първи етап:

Парга

Защото вече съм била на Корфу, който е вторият по големина от Йонийските острови. Но понеже доста е изписано за него, аз няма да го разказвам. Ама искам да повторя израза на Росица Ангелова, който много ми хареса, че столицата му, Керкира, ѝ приличала на изкукала, любима стара леля, която черпи с мухлясали бисквити и сладко. Ее, браво! И аз имах подобно усещане, чудесно е сравнението! Наистина, много от някога красивите сгради във венециански стил, сякаш всеки миг ще се разпаднат пред очите ти. Уличките тесни-тесни; шумотевица човешка из по-централните; пърпоретки ти пропищяват ушите из по-страничните; мирише на море и манджа; прострени гащи и чаршафи над главата ти… и гръцки знамена задължително; котки, нереагиращи на пис-пис-пис… Цветя… Маслинени гори; бухнали палми и кипариси, щръкнали в небето. Кристално чисто море, жарко слънце. Живописни пейзажи, най-вече около Палеокастрица… А, всъщност на мен ми допадна ликьорчето от кумкуат, а също и локумът с кумкуатчета. А от двореца на Сиси най ми харесаха статуите на музите в задния двор, прекрасната панорама от терасата и обилната растителност. Та така де, това е за Корфу. Става.
Е, уж нямаше да пиша нищо за него, ама я да пусна и някоя снимка, все пак той също е от Йонийските острови.

Но това беше миналата година. А сега, както казах, отивам направо в Парга. От тази страна на Гърция, от Корфу надолу, никога не съм ходила. А Парга е градче на материка, което, както се оказа малко по-късно, ми „вкара“ един особен вкус, загатване за нещо… някаква еуфория, която после се разви с пълна сила на островите. Впрочем „еуфория“ е гръцка дума. И означава… е, докато изчетете онова, което искам да напиша, ще се сетите.

Все още се чудя защо на границата все още има КПП, вместо само една табела, която да ти съобщи, че вече си еди-къде си, така, както е в Европата. Нали сме в Съюза? Макар че минаването на Кулата става за секунди: Калимера /добър ден/. Калимера да е. Усмивка. Евхаристо /благодаря/. Ясу /довиждане/. Айде, чао.
До Солун нищо особено, освен, че правеха нещо на магистралата и движението ставаше по стария път. Но това са само около 15—16 км. Чудесно, пресичането на Гърция вече става за доста по-малко време, отколкото преди. Магистралата през планината Пинда е почти завършена, с изключение 2 или 3 малки участъка. И много напомня магистралата Италия-Франция. Точно както и там, често едни след други се редуват километрични тунели и дълги мостове. Хубавото е, че се минава бързо и вече без почти задължителното щръкване на косите покрай невероятните врътки над пропастите при изкачването и слизането по билата. Лошото е, че вече се движиш така бързо, че трудно успяваш да видиш пейзажа. А ония гледките си струваха, да знаете. Ама идеални неща няма. Момент, не се оплаквам, моля ви!

След Йоанина пътят напред продължава за Игуменица,

а наляво за Превеза и Парга. Кратка спирка на една бензиностанция, кафенце, още десетина минутки любуване на току-що прекосената планина и отново на път.

Не остана много. След около 50 км трябва да съм там. Още по-малко от час пътят върви вече сред по-ниски и заоблени хълмове. И скоро пред очите ми засиява Йонийско море. Още не бях го виждала с „бели зайчета“. Насладете му се и вие

Първата ми нощувка е на 3 км преди Парга в един много приятен хотелски комплекс www.greekhotel.com/property/402/Parga_Preveza/Preveza/Parga/Lichnos_Beach_Hotel
Само ще кажа, че всичко, което е описано в сайта, излезе вярно, гарантирам. Освен това има опция полупансион, което си е идеален вариант. Всичко е чисто и подредено, заобиколено от много зеленина, портокалови и мандаринови дървета, кипариси, маслини, лянове и бугенвилии, някакви непознати за мен храсти и специфични борове с „пънкарска“ прическа

Плажът е от ситни и обли като бобчета и леща камиченца, но не са неприятни, а и има лежанки и чадъри колкото искаш. А водата е просто разкош — тук е съвсем без вълни, а толкова топла и чиста във Варна никога не е била, и не би могла да бъде. Може би защото заливчето е сравнително малко и закътано, а наоколо изглежда почти диво. Не знам. А най-вероятно просто защото тук е Гърция. В комплекса, както забелязвам, няма много хора. Като че ли най-вече са англоговорящите. Но има и малко летуващи гърци и сякаш дочух полска реч. Все пак втората половина на септември е и сезонът е вече отминал. Защо ли имам чувство, че тук за пръв път стъпва български крак? Е, не питам, няма никакво значение — отношението им е като към всички.
Четири часа след обед, а е жега, както при нас през август. На плажа се чувствам почти сама — може би чак на 50 м от мен има няколко души, които дори не чувам

Само леки вълнички гальовно припляскват. Ето, това исках. /Последните 2 снимки са с увеличение./
Докато разпускам, се сещам, че всъщност аз още не съм стигнала Парга. Ама за днес стига. Най-живописното и с богата история градче на областта Епир, според описанието на един английски пътеводител, се намира оттатък хълма вдясно, който огражда заливчето. Но точно в този момент не ми се мърда наникъде. Оттук нататък мога да стигна само до ресторанта, а чашата бяло вино с вечерята ми се отразява като приспивателно и веднага си лягам, заспивайки безметежно като… като отпускарка.
Следващият ден ми носи пълен релакс и онова неуловимо нещенце, което отключи еуфорията. Търпение, де.

Очаквайте продължението


Автор: Вили

Снимки: Авторът

Още няколко снимчици:

Продължението:

Йонийските острови (2)>>>

Автор: Вили

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Йонийските острови (1)”

  1. Браво Вили, много ми хареса написаното от теб!
    Обичам да обикалям където и да е, обичам да ходя до Гърция, може би защото вкъщи слушаме много музиката им и разбирам добре езика им! Чакам с нетърпение продължението! Ясу !

  2. […] с разходката из Йонийските острови на Гърция. Бяхме за малко в Корфу вече, а днес — към Парга. Приятно […]

Leave a Reply