Там, където…

… се ражда животът би казал поетът. Е, да видим къде е това място. И, без да имате задни мисли, наш водач в това пътуване ще бъде Даниела. Приятно четене:

Там, където…

се ражда Животът.

В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот!

Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие!

Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен — труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало…

Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място.

За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието.

За да бъдете част от Сътворението и да станете свидетели на проникването, трябва да бъдете там към 10.00 ч. сутринта.

Не се шегувам…

Мястото се намира на 30—35 км северозападно от Кърджали (в посока с. Зелениково).

Тези 30—35 км могат да се изминат с автомобил. Докато пътувате, скалите, които ви гледат отгоре, ще ви карат да потрепвате. Всяка скала има форма и напомня на нещо одушевено — ще минете покрай лъвове-пазители, сови-мислители, скални храмове и каквото още фантазията ви разпознае.

Докато се възхищавате на скалите и гледката към язовира, не пропускайте да поглеждате с едно око и към табелите по пътя, защото табелата към пещерата е невзрачна.

Тя отбелязва началото на „Пътя на изпитанието“ — 2 км пътечка, която старателно отговаря на името си. Там, в началото, трябва да оставите колите. Пътят нагоре е стръмен и неравен, скалист и със сипеи. Подготовка, която се изисква: поне маратонки и 1½ л. вода на човек. По пътя има беседки за почивка, но няма нито една чешма. Пътят е обозначен и няма опасност да се объркате…

Това е всичко, което възнамерявам да ви кажа. За такова място думите са излишни. Но пък ще ви подхвърля няколко снимки, които да събудят жаждата ви за приключения!

Приятно откривателство, приключенецо!

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

9 Отговори

  1. Stela каза:

    Яйлата?

  2. Таня каза:

    Пещерата утроба край село Ненково

  3. Stela каза:

    Благодаря… Имах предвид Вулвата (и явно това е мястото), не знам защо омешах с (чак) северна България.

  4. Стойчо каза:

    Стела, не забелязваш ли, че слагам маркерче върху картата? 🙂

  5. Даниела каза:

    Всъщност, по табелите пише “Утроба”, не знам защо много хора я наричат Вулвата…. на галено, предполагам…

  6. Даниела каза:

    Стела, аз съм написала, че е в Родопите, ама пък Стойчо е подменил единственото място, където се споменава името на пещерата – заглавието (и изречението след него) ;), та е нормално да се объркаш 🙂

  7. Стойчо каза:

    „Това е разказ за божествено място в Родопите“

  8. Stela каза:

    Забелязах, обаче в главата ми името не върви автоматично с мястото. Реагирах прекомерно бързо- много ми е говорено за това място и като го видях и тук, ми скочи адреналина… уви, в едно с клавишите 🙂 Мдам, поредно напомняне за поддържане на по-ниска скорост (след онзиденшното блокиране на селф-бординг машинката на редакционната любимка ЛТХ).

    Много благодаря на Даниела, най-вече за начина на поднасяне. Струва ми се, че за това място именно този е единствено правилният.
    Позволявам си да допълня нейната информация с този линк http://fenix.my.contact.bg/patuvane_vreme.html , тъй като написаното там включва и други места в същия район.
    Може би възможността да посетят повече места в едно пътуване би стимулирало допълнително онези, на които отиване до този край коства повече време от посещаването на самото място.

    Малко пишем за своята страна- нали “тревата все е по-зелена другаде”. Пак благодарности към Даниела за оставеното наше “по-зелено”.

  9. Stela каза:

    Сега виждам другите коментари. Налага се да благодаря на Даниела и за снизходителността към своенравието на мойте мисловно-клавишни връзки.
    Налага ли се да пояснявам, че оставянето на линк с нечие друго описание на същото място няма никакъв конкурентен нюанс?- всеки има свое виждане и преживяване на местата.

    А за името… мисля, че и двете имена са резонни. Вулвата е мястото на докосването и съединяването, в Утробата расте животът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.