май 27 2008

С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора

Продължаваме с мотоциклетното пътуване до тазгодишната Формула 1 в Истанбул. Тук е

С мотор на Формула 1 в Истанбул — част първа, а ние продължаваме с

С мотор на Формула 1 в Истанбул — част втора

Неделя, 11.05.2008 г.

Станахме рано 6:30 ч. за да може да си пакетираме багажа а пистата беше на 70 км от къмпинга и при тези задръствания сметнахме, че ще ни трябва доста време, а и през моста трябваше да минем. Зададохме маршрута през горния мост тъй като ни казаха, че там можело да се плаща на ръка а през долния само с карти било.

След кратко лутане се озовахме пред моста да ама не и там само с карти няма гише за плащане. Има два вида пропусквателни пунктове единия OGS с нещо като винетки, само намаляваш и минаваш и друг KGS, който е с карти — допираш картата до устройството, отчита нещо и заминаваш. И какво да правим, слизам от мотора и отивам до гишето, да ги питам онзи как да платим. Маха нещо, дудне там, соча му 4 мотора, че сме ония, вади една карта и ми вика 20 лири за всички и ми показва с едната карта 4 пъти да мина на апарата. Тръгнах да минавам, ама не гледам, че на картата пише KGS и минавам през клетката на OGS и некви сирени се разпищяха след мене, ама вече съм минал — не знам ко става, ходи разбери на Турски ко ти дудне оня.

После слезнах пеша и допирам картата и другите да минават, ама пак свирят сирени, камери снимат, викам, аре, караме, имаме бележка, че сме платили, ко да правим сега.

Минахме по моста, който е невероятен и се вижда Босфора и се насочихме към пистата. Тъй като беше рано нямаше голямо задръстване, а и магистралата я бяха отворили да не се плаща, за да не се бави колоната. С моторите ни пуснаха доста навътре, до самия вход на пистата и ги оставихме на един охраняем паркинг, където ни обясниха, че не се плаща.

Истанбул, Турция

Българското знаме задължително

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Набутахме се да си купуваме билети оказа се, че само за неделята е 90 лири билета; за 3-те дни е 100 лири, а ако си го бяхме купили от тук, щеше да ни е 123 лири. Наредихме се и някакъв вика имам тука два билета за по 100 лири ви ги давам. Викам луд ли си тука са по 90 лири той вика, че водил туристи и тези му останали и ги продава реших да ги взема на 90 лири. Разбира се, не ми дойде на акъла да се пазаря на 80 лири:) но ги взех бяха за 3 дни, но това нямаше значение за нас в крайна сметка:-)

Проверки за оръжие билети и т. н. стриктно всичко голяма организация вътре голяма лудница и много скъпо една фланелка между 50 — 80 лири струва един дюнер 10 лири викам си няма да се яде тука. За щастие си носехме вода с нас не се наложи да си купуваме, че и тя не беше евтина.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Насъдихме се на тревната площ която гледа към първия завой след старт — финалната права и изхода на бокса.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Оказа се, че има две състезания преди Формула 1.

Първото състезание беше GP2 със някакви формули малко по малки от нормалните и малко по слаби. Няма кой знае какво да описвам относно състезанията тръпката е невероятна шума е непоносим носете си тапи за уши ще ви трябват.

Второто състезание беше Porsche CUP там беше голямо блъскане много лудо караха и се блъскаха редовно направо като блъскащи се колички и никой не отстъпва бутат се един в друг и каквото стане.

Формула 1 в Истанбул започна

в 15:00 ч. Oпределено имаше голяма разлика с предните две състезания. Шумът се увеличи чувствително. Стана голяма катастрофа веднага след старта на нашия завой и успях да я заснема на клипче:). На пистата след като замине колата зад хълма и леко се приглуши свистящия звук от ауспусите се долавя буботещия звук на V8 двигателя на формулата което определено по телевизията не можеш да чуеш.

Нямахме монитор пред нас, но имаше един пред съседната трибуна, който се виждаше слабо и горе-долу получавахме някаква информация, но слабо. По телевизията определено можеш да следиш по-точно развитието на състезанието, но пък тръпката на пистата е невероятна, заслужава си да се усети. Редовно си махахме на хеликоптера, но не е ясно какво точно се е виждало — вероятно нищо.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Времето беше много променливо на пистата и аха да завали след това напече слънце и на тези тревни площи ни почерняха лицата.

На Формула 1 в Истанбул, ТурцияНа Формула 1 в Истанбул, Турция

Пистата е с два вида огради: първата пази маршалите от катастрофите, а втората — тип затворническа с наклонена бодлива тел пази публиката да не изкача на пистата. Въпреки това, след края на състезанието най- маститите фенове и фенки прескачаха през бодливата тел.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Даже стана блъсканица и по 3- ма минаваха и някой с главата надолу:)

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Ние си заобиколихме от външната страна и слезнахме на пистата по нормалния начин вече бяха свършили награждаванията и събираха боксовете та не можахме да видим булидите от близо но поне стъпихме на пистата.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Някои седнаха даже:)

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Разходихме се към старт — финала и нямаше как да не заснема това:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Тук сме под светофарите:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Направи ми впечатление, че всичко както беше определено по програмата се случваше точно в определения час без минутка закъснение.

Беше станало вече към 17:30 ч. и трябваше да се ориентираме за измъкване от града, тъй като бяхме планували да спим някъде към Чанаккале, но не знаехме точно къде затова се насочихме към паркинга. Определено имаше голяма навалица на изходите.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Връщане от Истанбул през Кавала, Гърция

Натоварихме се на моторите и се насочихме към изхода.

Страхотен трафик много голямо натоварване качихме се с голям зор на магистралата и там трафика ужасен 3 ленти в едната посока кола до кола и пъплят. Аварийната лента празна никой не кара там само полиция и линейки през 2 — 3 км седят полицай там за да следят някой да не кара там. Забелязахме, че моторите карат също там и се пуснахме и ние което ни спести около 2 часа ако бяхме с кола. Аз карах последен да събирам групата другите караха напред. По едно време ги изгубих някъде и карах сам и както си карам някъде 100 — 120 км/ч в аварийната лента а колите пъплят с 30 км/ч и някакъв мотор ме изпреварва и гледам полицай и ми маха с ръка да се махам от аварийната лента точно намалих и се дръпнах и минаха покрай мене 3 — 4 полицейски коли и сигурно 20 полицейски мотора с над 140 км/ч след което си продължих в аварийната лента и като наближа полицай се мърдам за кратко в нормалната лента да ги заобиколя и пак обратно в аварийната много време си спестихме. Настигнах групата в някаква тапа преди моста на Босфора. Този път минахме за разнообразие по долния мост от там пак с голяма клизма се придвижвахме, а времето напредваше и слънцето беше в процес на залязване ние не знаехме къде ще спим точно.

Вече в европейската част на едно място магистралата се разделяше на Y-образно кръстовище, което не беше отбелязано като завой на iGO-то и Шидера, който водеше не се усети въобще, и отцепи на ляво, вместо на дясно, защото на там си водеше главния път. Та се наложи да обиколим от долната страна в европейската част, с леко отклонение от основната магистрала, което ни забави допълнително, но пък разгледахме още една част от големия Мегаполис.

Почти се беше смръчкало и вече бяхме извън Истанбул давахме малко повече газ 140 — 160 км/ч по магистралата. Стигнахме отбивката за Чанаккале и слезнахме от магистралата оказа се, че за този участък само 2,25 лири трябваше да платим, което не беше никак зле. Минахме още 20 км, уж търсейки някакъв къмпинг, ама нъц.

Спряхме в едно село да напазаруваме нещо за хапване. Извън Мегаполис-а се оказа доста по-евтино: 3 хляба, малко по-малки от нашите, за 1,50 лири което е доста по-евтино от при нас.

Опитах се да питам хората за къмпинг на Турско — Български обаче не можахме да се разберем. Решихме да пробваме да се доверим на GPS-a и цъкнах POI (Point Of Interest), като му зададох за ключова дума да ми търси Camp. Изкара два къмпинга на 29 км от местоположението ни, а вече се беше стъмнило. Както и да е насочихме се към UNAL Camping. Това беше на пътя за Гърция, по който бяхме тръгнали. Не беше магистрала, ами път с две ленти и разделението между платната беше канафка, което вършеше работа, но беше в определено по-лошо състояние от магистралата им.

Стигнахме до къмпинга, който не изглеждаше да работи — явно беше в ремонт. Видяхме, че има някакви хора в една колиба и решихме да ги питаме, дали може да преспим“ Хората, като ни видяха как сме замръкнали на пътя и чак се притесниха — веднага извадиха лампи да осветят поляната, където ще разпъваме палатките.

На Турско-Английски-Български се разбрахме, че става дума за Four Chadur (Четири палатки) и, че струват bir five на chadur (петнадесет лири на палатка):-):-):-):-). Та за 60 лири общо спахме на този къмпинг. Имаше само тоалетна и студена вода, но пък за една вечер не ни трябваше повече.

Бяхме поизмръзнали вече — определено си беше студено особено, като се скрие слънцето/ Хората бяха много любезни и гостоприемни и веднага ни донесоха чайчета в едни много сладки чашки:)

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Разпънахме се в тъмницата на една лампа която изкараха и на челници.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Питахме ги, дали може да влезем на светло при тях да хапнем и хората ни отстъпиха тяхната маса. Бяха набримчили печката на дърва и страшна жега вътре, което беше добре за нашите поизмръзнали тела. Пак някаква безsмислица ми се стори — вместо да слагат по малко дърва, нашите отворили вратата, щото много жега — никаква мисъл в тези хора:). Колкото и строшен и избушен да беше къмпинга си имаше WiFi:). Насъдихме се да хапнем:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Имаше много интересни чайници на печката:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Това са нашите домакини:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Без Шидер-а и Калоян де:-)

Легнахме си бяхме доста изморени.

Понеделник, 12.05.2008 г.

Станах рано рано към 6:00 ч. не знам от емоцията ли но всеки ден се будих рано преди всички и се моткам 2 часа докато се събудят. Имах си компания едно игриво кученце.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Реших вече на светло да се поогледам къде сме попаднали нощеска. Оказа се наистина много избушен къмпинг в ремонт определено.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Плажът беше също в отвратително състояние:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Поогледах се — на пътя цяла нощ бръмчат коли, не може да се спи. И как няма — той къмпинга на самото шосе.

На Формула 1 в Истанбул, ТурцияНа Формула 1 в Истанбул, Турция

Чудейки се какво да правя събрах багажа преди да се събудят другите.

Мотора беше натоварен палатка чувал всичко събрано.

На Формула 1 в Истанбул, Турция

Останах с много добри впечатления от Турците — приютиха ни и се държаха много дружелюбно с нас, въпреки условията и пристигането ни през нощта. Ако бяхме в същата ситуация в Гърция, нямаше да се развият така нещата, определено.

Разбуди се компанията аз отидох до близкия супермаркет да напазарувам нещо за хапване. Тук беше мястото на което Жоро и Рени се разделяха с нашата група и поемаха за Варна тъй като Рени беше на работа на другия ден. Ние продължихме посока Гърция. Кратко спиране за зареждане:

На Формула 1 в Истанбул, Турция

След което спряхме, чак на границата. По пътя застигнахме група немски мототуристи с Голдуингове и BMW-та туристически.

На границата Турция-Гърция

нямаше голяма опашка но се наложи да почакаме митничаря който някъде беше заминал това от Турската страна без никакви проблеми преминахме.

От Гръцката страна не беше толкова добре. И друг път съм минавал тази граница без проблеми. Този път обаче не разбрах защо, Гръцкия митничар реши сигурно, че съм контрабандист и ме накара да отварям куфарите и ми ровеше из мръсното бельо — сигурно не му е станало много приятно:)

На последния къмпинг в Турция установихме, че на Калоян Паневропата има луфт в предния лагер на колелото и то не много малък. Затова карахме 100 — 110 км/ч за по-безопасно — да не стане някоя беля. Безкрайната магистрала в Гърция ми се стори цяла вечност въпреки, че 110 не е малка скорост, все пак.

Бяхме се насочили към един къмпинг малко преди Кавала казваше се Александрос. Намерихме го лесно сравнително и се оказа, че е на 12 км от Кавала. Настанихме се и Шидера реши, че трябва да обтяга веригата, та се наложи да вадим инструментите.

Кавала, Гърция

Къмпингът беше в ремонт все още и спахме на много ниски цени: 7 Eur на мотор. Значи Калоян и Милена им се падна по 3,50 Eur, което е перфектна цена.

Имаше достатъчно налягане на душовете и топла вода, което беше много добре — въобще много по-добър от Турските мизерни къмпинзи. Проблемът беше, че хората си гледаха Пауни и постоянно надуваха някакви свирки подобни на тези от мачовете:).

Посъвзехме се и решихме да се разходим до

Кавала

Имаше стачка заради скъпата нафта и много камиони паркирани на магистралата явно и хората не работеха, тъй като Кавала беше необичайно спокоен. Оставихме моторите на улицата съвсем спокойно.

Кавала, Гърция

Беше невероятно спокойно и след лудницата в Истанбул ни дойде доста добре.

Кавала, Гърция

След разходката в центъра решихме да се качим на крепостта която беше на един хълм тръгнахме по някакви много стръмни улички и тесни. Непосредствено преди входа на крепостта имаше един завой под голям наклон с невероятен вираж който го взехме на някаква магия не знам как не се плъзнахме там но успяхме да паркираме пред входа за крепостта. Входът се оказа 1,50 Eur

Кавала, Гърция

Невероятна гледка се откри от горе.

Кавала, Гърция

Направих и една панорамна снимка но не се получи много добре заради слънцето:

Панорама на Кавала в Гърция

Слизането на долу не беше много лесно, този завой който взехме нагоре на долу нямахме много шансове и за това пуснахме малко на право моторите и с маневра ги обърнахме в другата посока.

Кавала, Гърция

На прибиране към къмпинга спряхме да напазарим. В едно магазинче където купихме хляб човека беше истински търговец понеже се чудихме за козунак и извади един малък козунак отвори го и ни даде да си опитаме след което подари остатъка на Милена:) нямаше как да не купим един голям козунак за 2,80 Eur. Прибрахме се на къмпинга хапнахме пак и легнахме да спим.

Вторник, 13.05.2008 г.

Станах пак рано сутринта и реших да се огледам в какво състояние е плажа не останах очарован.

Кавала, Гърция

Но пък цената си беше добра все пак. Опаковахме багажа и се отправихме към България.

Решихме да минем през

Драма и от там през ГКПП Илинден.

След Драма карайки по селата на изхода от едно село както си караме с около 70 — 80 км/ч виждам полицай с радар. Двама с кола и радар с бели униформи и един с мотор и с черна униформа. Тук беше момента в който разбихме мита, че в Гърция не спират мотористи. Излезе на пътя този с черната униформа и махна да спрем викам си — ей, сега с едни 200 Eur изгоряхме. Спряхме, слизаме човека ни видя явно, че сме туристи и идва и се здрависва и се представя по име — един усмихнат такъв, пита къде сме ходили, от къде идваме, на къде отиваме, поразпита ни за формулата и каза да си ходим. Някакъв късмет извадихме определено.

Внимавайте, хора, нещо са се напушили полицаите там и не е много добре да караш с нарушения дори и с мотор — явно спират и мотори.

Минахме през ГКПП-то без проблеми и там беше моментът, в който се разделях с Варненската и Бургаската моторетки.

Илинден

Те поеха през Доспат — Батак, аз поех през Гоце Делчев.

Всички се прибрахме благополучно, за щастие.

Искам да внеса някои уточнения:

1 лира = 1,08 лв. Бензинът 95 в Турция беше 3,37 лири за литър. Нафтата 3,00 лири за литър. Аз лично със всичко изхарчих 500 лв, включително и ядене в България.

Искам да отбележа също, че пътуването беше много натоварващо и шофирането в Истанбул не е шега работа. Човек трябва да има доста опит и, въпреки това, е много рисковано.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Още снимки от това пътуване:


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора”

  1. […] Продължението: С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора>>> […]

Leave a Reply


Switch to mobile version