май 26 2008

Лептокария – Солун. Малко напътствия и съвети

Здравейте, скоро пътувахме по този маршрут и сме колкото доволни толкова и разочаровани. Затова реших да пусна тема и един вид да ви предупредя какво ви очаква и дам някои съвети.
Първо:по какво да познаете екскурзията? Ами по това че струва 200 лв за 3 дни.
И така пътуването хич не е малко,особено ако се натъкнете на идиотска катастрофа в Кресненското дефиле, която образува километрична опашка. Обаче ако пътувате с колеги като моите можете веднага да си спретнете купон на пътя, както направихме ние.
Преминаването на границата е лесно и без всякакви бюрокрации. Показвате лична карта и голяма усмивка и готово.

Пристигате в Лептокария привечер.

Хотелчето е малко и не лошо, намира се срещу морето и плажа. Пише, че е 3 звезди, и може би ги има по някои други стандарти. Щото не разполага с лоби бар, няма си и ресторант, да не говорим че не видяхме и персонал. Но стаичките не са лоши, имат дълги тераси, баните са относително добре, с подвижни душове и смесители, които смесители правят каквото си искат с водата. Тук да уточня, че стая 22 е с баня намираща се в коридора, а климатика на стая 23 работи безшумно и топли идеално самата стая, обаче пък стая 22 се тресе от шума му.
Отивате на вечеря. Около 500 метра преход до нещото средно между стол и бърза закуска. Приятно е иначе. Хапвате зелева салата, неовкусена, печено пуешко с пържени картофи, чаша вино и ябълка. И след това пешеходна разходка из градчето, което прилича на нашия Черноморец. След разходката всеки прави това, което иска, ние лично запивахме и купонясвахме на терасата на една от стаите.
На следващия ден в 8.00 е време за закуска. Шведска маса, съдържаща, маргаринчета, сладко, кашкавал, шунка, парени кренвирши, краставици, домати, хляб. Кафето е…тъмнокафява топла вода по нищо не се различава от чая. Нооо… в автобуса има кафе, споко. Качвате се в автобуса и тръгвате на посещения.
Първи обект:

Изворът на Афродита.

Много хубаво спокойно и зелено място. За водата в извора казват, че който пие от нея се подмладява със 7 години. И някаква малка пещера има там, от нея тръгва извора, та хубаво е от там да се вземе водата. Не е подходящо за по-едрички да се напъват да влизат. Има много сувенири. Тук е мястото да кажа, че на това място сувенирите са най-евтини от всички места за посещение!!! Та купувайте от там. Аз съжалявам, че реших да не купя всичко от тези сергийки. Но по -нататък видях същите неща на съвсем не същите цени.
От там тръгвате за

Метеора. Невероятно място.

Страхотни скали и манастири върху тях. Обаче преди това спирате в иконописния център, където ви обясняват точно за 5 минути как се правят иконите им и ви пускат зашеметени из магазина им за икони и сувенири, като преди това ви обясняват че точно в момента/а този момент е вечен/ има отстъпка на икони, сувенири и т. н.
Иконите там, а и сувенирите са на „прекрасни“ цени. Само за снимка. И като си купите нещо, изведнъж се оказва, че всъщност отстъпка няма.

Качвате се на Метеора.

Вълшебство. Прекрасно място. Точно на входа на най-големия манастир, който посещавате има 4 павилиона сувенири, като на единия бабката е страшно нахална. Не пазарувайте от там. Няма смисъл. Манастирът е много хубав, на жените се раздават поли, с които да се разхождат вътре.
Връщате се обратно. Опа, забравих. Входът е 2 евро за манастира.

Та, връщате се. Сякаш по програма имате и заложено посещение на магазин Лидъл. Цените не са лоши, особено на сладките неща, и бирата в кутийки. Обаче гледайте после касовата бележка подробно. Много лъжат. Нали сме българчета…тоалетна там не се ползва защото такава няма.
Пътувайки обратно за Лептокария се изготвя списък, кой иска да посети таверна вечерта и кой не. Таверната-20 евро. Вечерята/за тези, които не идат на таверна/ си ви влиза в първоначалната цена, която сте заплатили.

Плащате за таверна, щото какво е Гърция без таверна.

И отивате в един…хоремаг, защото таверната която по принцип трябва да посетите е в ремонт до 1.05. Обаче това научавате, след като вече сте пред другата таверна. Която е просто ужасна. То не е таверна, а някакво капанче с двама дядовци музиканти вътре. Меню:салата от домати, краставици, лук в купичка за супа, ама отпреди 1989г. Узо, вода. Мешана скара, някакъв странен десерт-нишесте с горена захар отгоре, голямо колкото кубче мая. Тръгвате си разочаровани и псувайки.
На другата сутрин-познатата закуска. Кафето не е станало по-добро. Събирате багажа и минават да огледат стаите. Добре са. Не сме си правили труда да поправим смесителите за следващите гости. И тогава сякаш като небесно прозрение забелязвате, че собственика на хотела, закусвалнята и таверната са един и същ човек…от ромски произход. Вече е свършило.

Солун. Красив град.

Водят ви на някакъв обект първо, който вече не помня какъв е, но пък май не работеше. Целта на посещение:снимки и тоалетна.

От там-църкавата „Свети Димитър Солунски“. Хубаво място.

Може да се снимате вътре дори, разрешават. Или по-скоро няма кой да ви забрани. Светена вода от една чешмичка – носете си шишенца и не давайте път на нахалните баби, които пътуват с вас. Пишете си желание на листченце и го пускате в една кутия, барем се сбъдне.

След което — 2 часа свободно време из Солун. По стечение на обстоятелствата аз се разхождах сама. То не е сложно никак. Събирате се на площадчето пред Бялата кула. Стигайки до там, може да се разходите по крайбрежната улица и да забележите и сами, че тяхното море е много по-мръсно от нашето и, че понякога безмислено изпадаме в подобни субективизми-че при нас е шумно, мръсно и т. н. Не е вярно.

На площадчето цари романтика. Поне двама циганина са ви дръпнали да ви предлагат италиански парфюми или златни синджири набутани в найлонови кисийки. Карети с коне. Ароматът не само, че не възбужда, но може да ви приспи форевър. Влакче. Същото като онова което пътува между Равда и Несебър. „Машинистът“ и „Кондукторката“ почти насилствено ви вкарват във влакчето. Отбранявайте се!
Последно посещение на тоалетната и тръгваме към милата България.
Преди границата, 20 км преди нея спирате в маслинопродавница. Демек хранителен магазин. Маслините са на добра цена. Узото също. И много хубави сувенирчета има по 1 евро. Пушите пред рейса. Отварят багажника, за да оставите маслините и узото, измежду всичките прахове и омекотители, закупени предния ден от Лидъл. И пак тръгвате. Минавайки гръцката граница, задължително посещение на Фрий шоп, който хич не е Фрий. Ако са ви останали монети евро, просто си купете нещо дребничко, за да ги отикате, но гледайте да не е кафе с папагал на опаковката, щото е отвратително.

Моя страна, моя България!

Влизайки, се убеждавате че от Българийка и българите по-убаво нема!
Пътувате с „Виа-Орбита“ и получавате страхотно отношение и пътуване. Автобусът предлага кафенце, чай, водица и кола, дори и спасителна биричка. А ако шофьори са ви Ванката и Данчо, заклевам се с двете си ръце, че сте на абсолютно сигурно място и освен, че безаварийно ще стигнете заветната цел, така и ще се върнете. Освен това, са широко скроени хора и страхотни купонджии, не на последно място са страхотни професионалисти.


От мен: Приятно пътуване!!!

Автор: Снежната


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 responses so far

3 Responses to “Лептокария – Солун. Малко напътствия и съвети”

  1. Много интересно и забавно. Никак не е зле човек по- честичко да си прави такива екскурзии.

  2. жена казва:

    Ах, каква трагедия с това кафе! Да беше прежалил 2 евро!

  3. snejjina казва:

    Това изложение по- горе е под всякаква критика.
    Хората са прекрасни, добре посрещат, местата които посетихме са уникални.То си зависи и с каква компания пътуваш.Но си струваизживяването.

Leave a Reply


Switch to mobile version