окт. 14 2009

На къмпинг в Испания (Каталония)

Ама е студ вчера и днес,а? Вчера излязох от къщи по къс ръкав и докато стигна до работа трябваше да обличам палтото. И понеже се очерташа в скоро време да пуснат и парното предлагам отново да идем към топлите страни. Този път Пипилота ще ни разкаже за едно къмпингово лято в Испания. Приятно четене:

На къмпинг в Испания (Каталония)

Каквато ме е обхванала една такава лятна летаргия, си мисля как не съм писала отдавна. Освен че не пиша, и на море няма да ходя. И както не съм писала и ходила по море се сетих, че не ви разказах как пък бях миналата година на море! А то беше хубаво и би било полезно за любителите на къмпингите, културното обслужване и приятното изкарване. Тия трите не се съвместяват у нашенско, за това с Емил обикаляме по чужди къмпинги.

Сега ще кажете, че миналата година бяхме в Барселона и дори не си завърших разказа от там. Така е, така е. Но освен това за 5 дена отседнахме и на каталонски къмпинг, че само гръцките са ни познати.

В Барселона бяхме при един колега от университета и изобщо не бяхме чертали план на кой точно къмпинг искаме да ходим. Марк, нашият любезен домакин, каза

— Ами кажете какво искате. Защото по нашата Коста Брава има ненамсиколкоси къмпинга. Цени или качество, пясък или камъни на плажа, голям град или малко селце наблизо? — Емил нали е момченце викна:
— Дай някое по-малко местенце, където да има крепост!!!
Като каза крепост и отсече. Марк веднага намери сред многото, къмпинг на три километра от едно градче, което аз лично никога не съм чувала — Тоса де Мар.


Речено сторено! Отива се на автогарата на Барселона и се поръчват два билета. И каква беше изненадата ни, когато ни съобщиха, че еднопосочния билет за път от 100 и кусор километра струваше по-малко от 10 евро на човек!!! Да не повярваш колко евтини билети!

Tossa de Mar

Се намира на около 100 километра от Барселона в северна посока и е част от т. нар. Коста Брава. Там е града с крепостната стена. Пристигнахме благополучно, но оставихме разглеждането му за после, защото ни остана да изчакаме автобус, който да ни спре на къмпинг: Cala Llevado

Общ план на къмпинга — нашата палатка е на носа над синята будка

Сега, това може да ви се стори като 100 процентова реклама на испанското крайбрежие, на точно този къмпинг…еми нека да е такава, пък дано някой и тук разбере как се прави!
Къмпингът е насред борова гора. На входа на къмпинга ни чакаше рецепция, ама рецепция като в хотел 3-4-5 звезди! Чак после разбрахме, че къмпингът наистина има звезди и те са 4. Мъжът насреща ни — любезен до болка. Записа ни данните и каза, че поради това, че вече не е сезона и не е фраш ни настанява на най-хубавия парцел — брей! Извади бланка с картата на къмпинга и продължи да обяснява как да стигнем до там, но оставих Емил да слуша, а аз се заоглеждах. На плота имаше купичка с шоколадови бонбонки, щамповани с герба на къмпинга, насреща ни вее хлад и човек ще забрави, че всъщност си в жегата навън, а рецепцията е просто един по-стабилен навес. Забелязах, че освен къмпинг, има някаква сграда с апартаментчета, бунгала, брей.

Емил явно се наговори с любезния домакин, защото каза, че може да тръгваме. И тръгнахме по картата. Карта, ама плоска, а къмпинга разположен между два хълма и се върви надолу. Бре парцел, няма го! Понеже Емил влачеше голямата раница ме проводи по едни стръмни стълбички, зад едни храсталаци да видя не сме ли там. Тръгнах аз и изведнъж пътя се раздели на две. Ще поема надясно помислих си аз. И както си вървях изведнъж храстите свършиха и пред мен блесна едно плажче с камъчета и….и едни мъже по дибидюс, блеснали на слънцето. Хлъцнах. Търча обратно:

– Емиле не сме тук! Тук има няк’ви голи по пищови!
– Абе как няма да сме тук! — остави багажа и слезе надолу.

За разлика от мен, хвана наляво и след малко викна изотдолу:

— Тук сме!

Дойде за багажа и заслизахме заедно, аз — мърмореща къде са ни запратили при тия нудисти и така е, като видят България и те пращат при тия, дето нямат пари за бански! И както си мърморех се озовахме на една тераса — скала-тераса-отвесна скала море. Някъде на ръба на терасата имаше нос с борчета, надвесили се право над морето!

— Егати рая!!!

Оказа се, че сме на първи ред, с гледка към морето и два плажа от двете страни на тераската ни — отляво малко плажче с пясък, отдясно друго — с камъчета и нудистко. Брейййй, тоя къмпинг помислил и за алтернативните клиенти! Пък и на камъчетата ги сложили, за да не им пречи пясъка, хихихих.

Екстрите в къмпинга

Та целия къмпинг разполага с три плажа — третия голям и с пясък, 2—3 капанчета и сърф и подводничарско училище. След като разпънахме палатката решихме да се поогледаме.

Басейнът — малък, но от сърце

Оказа се, че освен плажове, имаше и басейн, със спасител. Имаше ресторантен стол и бар, супермаркет (лошото при него беше, че сиестата си е в действие и следобяд, ако се окажете без вода мрете в кофите). Неприятното беше, че хладилниците бяха с ключове и така и не си направихме труда да попитаме заплащат ли се или само трябва да си поискаме ключ.

Мивките и кабинките за „приватност“

Това беше компенсирано от

тоалетните и банята

Била съм на къмпинг в Гърция и винаги съм се удивявала колко са чисти и европейски. Ееее, в сравнение с тия направо бяха мизерни! Озовах се в мраморно помещение с огледала отвсякъде. Едно че имаше редици от мивки, но имаше и отделни кабинки със заключваща се врата с мивка, огледало и контакти. За хлапетата беше помислено с 1—2 детски мивки и място за повиване на бебетата — каквото имаше и в мъжката тоалетна. Тоалетни блестящи от чистота и винаги заредени с хартия (нашето руло си го върнахме в Барселона, хахах), тоалетни за инвалиди, ниски мивки, ако искате да си измиете само вонящите крака, сешоар…

Тоалетната Банята, колкото може да се види

А баните, ах баните! Мрамор, закачалки, обособено със стена местенце да си оставиш дрехите да не се мокрят…абе накратко: Почувствах се като туземец в момента, в който се усетих как детски се радвам на тия екстри!

Помещение за миене на съдовете също имаше. А накрая посетих и пералното помещение където викнах и Емил да види, защото щях да си умра от смях. Ето и вие погледнете. Това е инструкцията за използване на пералнята:

Указания за ползване на пералня

Нещо да ви прави впечатление??? Каталонците просто не щат да са в Испания и си го показват при всеки възможен случай, дори и когато идва до инструкции за пералня — цакат слагайки еййй толкова малко испанско флагче под тяхното си каталонско.

За финал: Цените

Повече от приемливи — извън сезона платихме по 5,65 евро на човек и пак по толкова на палатка. В сезона е по-скъпо — 9,65, но пък тогава морето е по-топло (ние бяхме през септември и не беше много гот във водата).

Сега ще седна да ви дам още една причина да отидете до това място — Тоса де Мар и крепостта му там:-)

След като хубаво огледахме къмпинга, време е да ви покажа и околностите на това

кътче от Коста Брава, а именно градчето Тоса де Мар:

За да стигнете до там трябва да изминете три километра пеша през една средно дива гора. С колата става за минути, но ако нямате такава гората остава единствената възможност.

През гората към Тоса де Мар

Лесът е доста хубав и много странен. Има много дървета, които са досущ като нашите. На следващия завой, обаче, се оказвате насред тропическа джунгла с палми и лиани — луда работа. Няколко дървета ми направиха страхотно впечатление — с много набраздена кора, а там където я нямаше се виждаше — ами пак кора, но гладка. Загледах се хубаво в горната, която беше страшно позната и в един миг ми просветна! Това пред мен беше истинско, живо корково дърво! Много се изкефих на откритието си.

Тоса де Мар от горе

Та, в зависимост от разкрача и подскоците от дръвче на друго, се стига за максимум 40 минути до един разклон от който пред вас се разкрива градчето. Ако тръгнете по пътя на ляво ще минете през ниското на Тоса и преди да стигнете до историческата част ще се порадвате на многобройните магазинчета с картички и джунджурии (пътя на дясно води първо до малкия плаж на града и от там право към крепостта).

Главната порта към Стария град на Тоса де Мар

И така, вървейки си, стигнахме до централната порта на „стария град“. Стената е била вдигната някъде през 12 в. и височината й откъм брега си е внушителна. Най-добрия вариант е от централния вход да се качите на стената и така да обиколите цялата цитадела (дали това е правилната дума?). Вървейки имате идеална гледка както към стария, така и към новия град, а накрая стигате до най-високата част — откъм морето, където някога е стоял замъка на града, по-късно заменен от фар, който работи и до ден днешен.

Гледката към къмпинга — някъде зад завоя

Гледката горе е наистина чудесна. Слизането обратно към града също е много хубаво преживяване. Всяка уличка и кьоше крият страхотно очарование и са точно това, което се очаква от едно испанско населено място, независимо от големината му.

А когато се смрачи и вече не става за снимки ви чакат редици от ресторантчета, които предлагат много вкусни яденета и най-вече морски деликатеси, на доста прилични цени. После можете да си намерите и места за танци, макар че за тази цел май е по-добре да се разходите до граада в другата посока — Лорет де Мар, който според мен е олицетворението на чудовищното презастрояване на испанския бряг (прилича на огромен нов Созопол пълен с инфантилни и пияни англичани, бррр).

Старият град на Тоса де Мар

Сега и лошата новина. Тя е лоша само в случай, че ви е страх от тъмното. Нали ви споменах на идване, че гората е полудива? Такава е, защото няма осветление по пътя. Така, че носете си фенери. Но и да си носите мрака насред гора си е кофти нещо и всеки шум встрани от осветеното кръгче ви се струва като на прииждащо стадо мечки. Ама нищо. И това е част от преживяването ;)

И накрая — пийте бира– приличат на нашенските бири и ги продават и в големи бутилки! Само пепелниците ме учудваха до края — някакви гърненца, сигурно, за да не отвява пепелта.

Надявам се разходката да ви е харесала дотолкова, че и вие да се разходите натам!

П. П. снимките са кофти, защото бях пипнала ISO-то без да знам какво пипам, ама и така се вижда.

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply