Добро утро, Тунис!

— част 1

Време за първо кафе, затова и ще започна с кафето. Миналото лято именно същественцето, което сега се погрижи за самолетния ми билет и хотела, беше в Тунис. Познавайки твърде добре и споделяйки афинитета ми към еспресото, още тогава ми бе изплакал, че „тия нямат еспресо- само филтър и турско“. Естествено, не пропусна да ми припомни този факт сега преди да тръгна (злодейски неколкократно). И притворно ме "жива оплака„- „Как ще издържиш толкова дни без еспресо, че и да работиш, не те виждам“ (дали си даваше сметка, че доволно потрива ръце, докато говори, нямам представа (толкова изразително и злорадо нахилени ръце не бях виждала в живота си… и само смей да цензурираш този текст точно в тази му част).

Та, тръгнах оттук, смирена като вси светици на света и предварително приела факта как ще сънувам еспресо машинки и вкус и мирис на еспресо. Нощта преди полета бяхме на късна вечеря с приятелки и преводачката ми от Словакия, после с нея докъм 3 в бара на хотела, оттам направо в стаята да събирам багажа, от рецепция позвъниха, че таксито чака, та се наложи да сляза с багажа и отворен лаптоп, та да дозапиша диска за преводачката и да й го оставя на рецепция. Дотук последно еспресо- онова по време на вечеря. Полетът от София за Милано бе този злодейски ранния, с класическото a la Al Italia last-minute-check-in&jump-on-board, така че и на летище София- никакво еспресо….

Продължение на Добро утро Тунис(1) >>>

Добро утро, Тунис!

— част 2

Докато траеше този разговор, минахме през няколко населени места и вече се утвърди впечатлението ми за нещо типично за магазините за месо тук- от двете страни на входа са окачени отрязани животински глави, включително конски; често под тях е вързан жив добитък (крави например). Видях жени да влизат в тези магазини, със спокойна рутина. Това ме усмихна- предполага се жените да са твърде деликатни, за да допуснат мъжка „лоша дума“ да докосне слуха им, и достатъчно лишени от чувствителност, за да минават редовно през (поне) една-две пресни мъртви отрязани глави на животни. (поздрав с „People are strange“)

… Обичам документалността на снимките, но месарски магазин така и не снимах- малцина са дори сред най-душоподобните ми, които биха преглътнали тези снимки.

Любимият ми психиатър пък би загубил часове в търсене на израз, по-силен от досегашния му най-силен: „Натурализмът ти е ужасяващ, контраста му с другото у теб- още повече“

Продължение: Добро утро, Тунис!(2)>>>

Please follow and like us:

Related posts:

Добро утро, Тунис! – част 1 Еднo гражданче в пустинята(4): Нощ в Сахара Тунис(4): Екскурзия из Сахара Еднo гражданче в пустинята(5): Из пустинята към „Татуин“ Нова година в Тунис Еднo гражданче в пустинята(3): Сахара и нейните оазиси (Тунис) Мароко през зимата (2): Пустинята и океана Мароко – една сбъдната мечта Един пустинен залез или спомени от почивката в Египет (част 2) Добро утро, Тунис! – част 2 Тунис – от тук започва Сахара (1) Из Мароко с велосипед (9): През Скура към Уарзазат

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: пустиня, пътешествие, Сахара, Северна Африка, Тунис