Добро утро, Тунис!

Добро утро, Тунис!

— част 1

Време за първо кафе, затова и ще започна с кафето. Миналото лято именно същественцето, което сега се погрижи за самолетния ми билет и хотела, беше в Тунис. Познавайки твърде добре и споделяйки афинитета ми към еспресото, още тогава ми бе изплакал, че „тия нямат еспресо- само филтър и турско“. Естествено, не пропусна да ми припомни този факт сега преди да тръгна (злодейски неколкократно). И притворно ме "жива оплака„- „Как ще издържиш толкова дни без еспресо, че и да работиш, не те виждам“ (дали си даваше сметка, че доволно потрива ръце, докато говори, нямам представа (толкова изразително и злорадо нахилени ръце не бях виждала в живота си… и само смей да цензурираш този текст точно в тази му част).

Та, тръгнах оттук, смирена като вси светици на света и предварително приела факта как ще сънувам еспресо машинки и вкус и мирис на еспресо. Нощта преди полета бяхме на късна вечеря с приятелки и преводачката ми от Словакия, после с нея докъм 3 в бара на хотела, оттам направо в стаята да събирам багажа, от рецепция позвъниха, че таксито чака, та се наложи да сляза с багажа и отворен лаптоп, та да дозапиша диска за преводачката и да й го оставя на рецепция. Дотук последно еспресо- онова по време на вечеря. Полетът от София за Милано бе този злодейски ранния, с класическото a la Al Italia last-minute-check-in&jump-on-board, така че и на летище София- никакво еспресо….

Продължение на Добро утро Тунис(1) >>>

Добро утро, Тунис!

— част 2

Докато траеше този разговор, минахме през няколко населени места и вече се утвърди впечатлението ми за нещо типично за магазините за месо тук- от двете страни на входа са окачени отрязани животински глави, включително конски; често под тях е вързан жив добитък (крави например). Видях жени да влизат в тези магазини, със спокойна рутина. Това ме усмихна- предполага се жените да са твърде деликатни, за да допуснат мъжка „лоша дума“ да докосне слуха им, и достатъчно лишени от чувствителност, за да минават редовно през (поне) една-две пресни мъртви отрязани глави на животни. (поздрав с „People are strange“)

… Обичам документалността на снимките, но месарски магазин така и не снимах- малцина са дори сред най-душоподобните ми, които биха преглътнали тези снимки.

Любимият ми психиатър пък би загубил часове в търсене на израз, по-силен от досегашния му най-силен: „Натурализмът ти е ужасяващ, контраста му с другото у теб- още повече“

Продължение: Добро утро, Тунис!(2)>>>

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.