Добро утро, Тунис!
Добро утро, Тунис!
част 1
Време за първо кафе, затова и ще започна с кафето. Миналото лято именно същественцето, което сега се погрижи за самолетния ми билет и хотела, беше в Тунис. Познавайки твърде добре и споделяйки афинитета ми към еспресото, още тогава ми бе изплакал, че тия нямат еспресо- само филтър и турско. Естествено, не пропусна да ми припомни този факт сега преди да тръгна (злодейски неколкократно). И притворно ме "жива оплака- Как ще издържиш толкова дни без еспресо, че и да работиш, не те виждам (дали си даваше сметка, че доволно потрива ръце, докато говори, нямам представа (толкова изразително и злорадо нахилени ръце не бях виждала в живота си… и само смей да цензурираш този текст точно в тази му част).
Та, тръгнах оттук, смирена като вси светици на света и предварително приела факта как ще сънувам еспресо машинки и вкус и мирис на еспресо. Нощта преди полета бяхме на късна вечеря с приятелки и преводачката ми от Словакия, после с нея докъм 3 в бара на хотела, оттам направо в стаята да събирам багажа, от рецепция позвъниха, че таксито чака, та се наложи да сляза с багажа и отворен лаптоп, та да дозапиша диска за преводачката и да й го оставя на рецепция. Дотук последно еспресо- онова по време на вечеря. Полетът от София за Милано бе този злодейски ранния, с класическото a la Al Italia last-minute-check-in&jump-on-board, така че и на летище София- никакво еспресо….
Продължение на Добро утро Тунис(1) >>>
Добро утро, Тунис!
част 2
Докато траеше този разговор, минахме през няколко населени места и вече се утвърди впечатлението ми за нещо типично за магазините за месо тук- от двете страни на входа са окачени отрязани животински глави, включително конски; често под тях е вързан жив добитък (крави например). Видях жени да влизат в тези магазини, със спокойна рутина. Това ме усмихна- предполага се жените да са твърде деликатни, за да допуснат мъжка лоша дума да докосне слуха им, и достатъчно лишени от чувствителност, за да минават редовно през (поне) една-две пресни мъртви отрязани глави на животни. (поздрав с People are strange)
… Обичам документалността на снимките, но месарски магазин така и не снимах- малцина са дори сред най-душоподобните ми, които биха преглътнали тези снимки.
Любимият ми психиатър пък би загубил часове в търсене на израз,
Продължение: Добро утро, Тунис!(2)>>>
Последни коментари