окт. 14 2018

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (2): Резюме (продължение)



Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Сега продължаваме с информация за икономиката и историята (включително войната между България и САЩ). Ще се запознаем с впечатленията на двамата от американското общество.

А сега, за тези които се интересуват от горепосоченото: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

втора част

Резюме (продължение)

Икономика на САЩ

Да, като икономист по професия не мога да пропусна тази тема. Съединените щати произвеждат една шеста от световния брутен вътрешен продукт, оценен по паритет на покупателната способност. Това е реалното количество стоки и услуги, които могат да се придобият, поради което именно преизчисления БВП е база за сравнение, а не неговата номинална стойност в долари. По показателя преизчислен БВП на база реална покупателна сила САЩ останаха на второ място в света, след като Китай ги изпревари преди няколко години. В продължение на близо столетие и половина Съединените щати бяха първа индустриална сила в света. През 70-те години на 19-ти век те надминават Великобритания. Дотогава колониалната Британска империя е световен лидер в областта на икономиката.

Бруклинският мост е завършен през 1883 г. и е уникално за времето си техническо съоръжение

Бруклинският мост е завършен през 1883 г. и е уникално за времето си техническо съоръжение

База за бързото индустриално развитие на Съединените щати е изобилието на природни ресурси. Щатите са сред водещите производители на природен газ, нефт и въглища (страната е износител на земен газ). Залежите от руди на черни, цветни и ценни метали, както и минерални суровини са в основата на индустриалното развитие. Основните предприятия на машиностроенето, автомобилостроенето (1/5 от автомобилите в света) и тежката индустрия са съсредоточени в североизточната част на страната. В южните щати (Калифорния, Тексас, Луизиана) съществуват и се разрастват предприятия свързани с високите технологии и компютърната промишленост. Там е развита нефтохимическата индустрия, производството на самолети, и на космически кораби. Например, над 2/3 от самолетите в света са произведени в Съединените щати.

Космодрума в Кейп Канаверал, където синът ми се разхожда сред експонати на космически ракети

Космодрума в Кейп Канаверал, където синът ми се разхожда сред експонати на космически ракети

Характерна особеност на САЩ е

тясното обвързване на науката и икономиката

Иновациите (нововъведенията) в индустрията са резултат от съвместната й работа с научните и изследователски институти. Това превръща страната във водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Моето скромно мнение на икономист е, че най-голямото богатство на Съединените щати е техният интелектуален потенциал. Това са стотици хиляди първокласни учени, IT-специалисти, инженери, изследователи, лекари и много други специалисти, разработващи нововъведения във всички сфери. И ако по обем на индустриалното производство Щатите останаха на второ място, то в областта на науката и технологиите те ще бъдат водещи в света още десетилетия напред.

Водещото място на Съединените американски щати в областта на науката и технологиите, както и тяхната индустриална мощ, им позволяват да имат

най-модерната и най-силна армия в света

По количество съвременни високотехнологични оръжейни системи американската армия превъзхожда китайската и руската. Благодарение на военната сила страната доминира над голяма част от нашата планета, налагайки своето политическо господство. Над една трета от световните разходи за въоръжаване се падат на САЩ. Те са на първо място в света по износ на военна техника, превъзхождайки значително останалите държави износителки на оръжие.

На палубата на самолетоносача Мидуей в град Сан Диего

На палубата на самолетоносача Мидуей в град Сан Диего

Селското стопанство

на Съединените щати е окрупнено, силно механизирано и автоматизирано. Средната площ на земеделските ферми е около 2000 декара. Близо половината от територията на страната се използва за селскостопански цели. Производството на растителна и животинска продукция е силно специализирано. Количеството зърнени и технически култури, месо, мляко и други фермерски продукти значително надминава потребностите на страната. Поради тази причина немалка част от селскостопанската продукция се изнася. Продължи..

7 коментара

сеп. 16 2018

Моето различно Мароко



Мишо днес ще ни представи чувството Мароко. Приятно четене:

Моето различно Мароко

Имало едно време трима мъже и всеки от тях искал плод, въпреки, че никой дори не бил виждал плодове…

„За да усетиш едно място,

то трябва да успееш да видиш отвъд това,

което сетивата ти възприемат“

Тахир Шах.

Днес няма да разказвам история, нито пътеписи от пътувания. Днес ще Ви разкажа приказката за хората от онази земя – Магреб Ал Акса, базирайки се на книгата на Тахир Шах – „В хиляда и една нощ“, от където и черпя голяма част от информацията, като се опитам да се поставя на мястото на неговия герой, който е той всъщност. Казвам се Мишо Иванов и работя като екскурзовод в Мароко и Андалусия от години. Тези земи са люлки на две паралелно развиващи се култури и традиции, богати на история с различна днес и обща в миналото религия, сходни като двама братя, неволно разделени от съдбата, живеещи в далечни краища на света, изгубили контакт един от друг, правейки всичко възможно, за да се намерят и прегърнат. Такава е и същността на тези два народа, която ги обединява и за това обожавам факта, че работата ми е свързана с тях.

Бих искал да Ви разкажа за едно различно Мароко, за хората, за моята история по тези земи. Тя не е свързана със случка, а със сетивата. Запитвам се дали е възможно да притежавам собствената си история в тази страна, различна от това да водя само групи от един град в друг?

Туарег – Сахара, Мароко

„Берберите (местното съществуващо от векове население по тези земи, до идването на арабите), смятат, че всеки един от тях, когато се роди, носи в сърцето си собствената си история, която е заключена, а негово задължение е да я намери. Как ще стане това? Задачата му в живота е да я открие и да я намира във всичко това, което прави и вижда. Никой не може да ти помогне. Трябва да я намериш сам и това ще те промени.“ Така казва Тахир Шах в книгата си „В хиляда и една нощи“. Аз също я търся, обикаляйки земите на този забравен свят, наречен Мароко, изпълнен с фантазия и много красота. Дали я намерих?

Африка

е като онази история, която всеки би искал да чуе, но не всеки може да разбере. Тя е като оазиса в горещата пустиня, изпълнен с финикови палми и натежали вкусни форми, тиха и безмълвна вода, засищаща жадните камили и кози. Оазиса, който изгрява пред теб, като топло слънце след мрачна и студена нощ. Когато го откриеш, осъзнаваш колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Африка е като онази отрова, която бих искал да погълна, за да ми даде живот – вода за жадния и хляб за гладния.

Лагер в пустинята –Оурзазат – Из Мароко с велосипед

Спомням си когато

започвах първите си стъпки по пътищата на Магреб,

когато всичко, от малкото, което познавах бяха имена и исторически събития свързани с тази страна, географско положение и дежурните разкази по монументи. Нищо повече.

За мен Африка беше просто книга

Усещах обаче, че нещо ми липсва. Усещах се гол пред тълпа от зяпащи хора. Трябваше да намеря начин, за да успея да прогледна в този свят.

Пясъчни дюни – Мерзуга – Сахара, Мароко

Заглеждах се по кафенетата

и виждах мъже, облечени в чилаба, седнали на масички обърнати с лице към улицата, говорейки по между си на чаша кафе ноир или ментов чай, влезли в ролята на публика от турнир на Уимбълдън, гледайки на ляво и на дясно, ляво и дясно… и така без край, следейки пътя на хвърчащата зелена топка. Всъщност те наблюдаваха минувачите или минаващите жени, които всячески се опитваха да прикрият своето лице, а мъжете въртяха главите си в синхрон на ляво и дясно, като програмиран робот, при всяка преминаваща пред тях зуина (красавица), засуквайки мустак. От време на време пушеха по цигара, държейки я в пожълтели от никотина пръсти, вдишвайки дълбоко вредния тютюнев дим, показвайки гордо удоволствието, което изпитваха от това, докато отпиваха заедно с нея глъдка от силното кафе.

Маракеш, Мароко

До тук нищо особено, ще каже някой. Истината е че и аз така си мислех докато не затворих очи. Трябваше да разбера тези моменти, да вникна в тях, да ги усетя, за да не заприличат на онзи изтъркан от времето крайпътен знак, който си стои на същото място от години, място от където минавам всеки ден без да му обръщам внимание, тъй като не разбирам какво изобразява или какво е написано на него. Само го гледаш и нищо повече. Знак. И ето че започнах да търся моята история, за да мога да усетя същноста на този свят. Разбрах, че като говоря с местните хора и се науча да ги слушам попивам от техния опит и знания, позволявайки ми това да си взема част и от насъбраната с годините им мъдрост.

Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

Този момент в кафето за мароканеца е традиция.

Там се разказват всякакви случки… Там те комуникират. Ще каже някой „…и какво, при нас също е така?“ И този предполагаем въпрос има своя отговор. „Ние европейците сме свиканали да четем, да се учим от книги, учебници, да записваме бележки, фрази… Нашето образование зависи от тях.

В Мароко хората разказват приказки и случки

от които се учат на живота. Това една хилядолетна традиция още от времето на преисляма. Голяма част от населението на Магреб е необразовано, не знаят да четат и пишат, не са ходили на училище, но те използват всяка възможност, за да научат нещо от странника или приятел, обръщат внимание на всеки детайл, за да могат да го разберат и да го запазят в съзнанието си и някой ден да предадат тази история на поколенията.“ Кой знае! Това събитие се случва навсякъде по кафетата. Мъжете не само пият кафе или гледат жени, те се учат на живота. „Не пожелавай жената на ближния“ казват, но те се наслаждават на красота, колкото и просто да звучи, та макар и в Корана да пише, че трябва да наведат очи пред чуждата жена. Това е техния свят. Неразбираем за нас. Казват, че „жената е като прелестно цвете, което не трябва да цъфти самó.“ Много е важно е обаче по какъв начин „гледаш“ на това цвете, защото по света има всякакви хора.

Молитва – Рабат, Мароко

В централната част на източния марокански град Ужда, Мароко

Най-важното и обитавано място са площадите

(освен джамиите, разбира се), където се събират например разказвачите на приказките – истинските и автентични разказвачи, обиколили обширни далечни земи, срещнали всякакви хора, видяли небивали чудеса, радост и мъки, чули всякакви истории. Тяхната задача е да предадат всичко това на останалите, защото такава е традицията. Това е техния начин на живот. Отделно си изкарват и по някой дирхам. Тахир Шах казва в своята книга, че именно те са пазителите на древната мъдрост. А останалите? Те слушат. Слушат със сърцето си, защото разказвача успява да ги пренесе в отвъдното. Една стара поговорка гласи „Ако искаш да чуеш, наведи ухо и отвори сърцето си за да разбереш“. Това са те. Хора, които обръщат внимание на всички детайли, които могат да се наслаждават на нищо означаващ за другите откъс от разказа или дори някакъв безсмислен за нас предмет, защото според тях той също има своята история.

Дом в пустинята – Сахара, Мароко

Обичайното право при берберите

например е традицията и законите предавани устно от поколение на поколение. Продължи..

7 коментара

Older Entries »