Дек. 12 2017

През девет планини в десета – на море (Котор – Дубровник – Будва)



Отдавна не бяхме пътувале заедно с Тишо – днес с него ще тръгнем на море през девет планини – в десета. Приятно четене:

През девет планини в десета – на море

Котор – Дубровник – Будва

Котор

Точно както в България почти всеки град е „столица” на нещо, така и

по западното крайбрежие на Балканите почти няма град, който да не е „Перлата на Адриатика”

Котор е една от тези „перли”, наред с Дубровник, Будва, Макарска и т.н. Намира се в дъното на най-южния фиорд на планетата – тесен и дълбок залив, който се проврира като смок навътре в сушата, измежду километри отвесни планински зъбери, навели чела от двете му страни, подобно на сърдити великани, за които е трудно човек да избере подходящо описание с думи. Самата страна се нарича Черна гора. В превод „гора” значи планина, но точно както Черно море не е съвсем черно на цвят, така и тук наименованието на планината има по-скоро символично значение. Страшните зъбери, зловещите пропасти и зашеметяващите отвеси категорично са концентрирани в западната част на Балканския полуостров. За сравнение, старопланинските джендеми и рилската „пустош” изглеждат като разходка до „Алеко” през уикенда. И зад всички тези ужасяващи кошмари на вертиго-гения,

през девет планини в десета, се намира едно хубаво море.

Разстоянието от София до Котор е някакви си 600 километра плюс малко отгоре, но си ги представете по следния начин: завой след завой, след завой, след завой, след завой, и така общо 16 часа клатене по близо 10 000 завоя. Не съм ги броил точно, може и да са много повече… Носете си хапчета за повръщане.

Възможните маршрути са няколко:

  • през две граници (България – Сърбия и Сърбия – Черна гора),
  • през три граници (България – Македония, Македония – Косово и Косово – Черна гора, съответно България – Сърбия, Сърбия – Косово, Косово – Черна Гора) или
  • през четири граници (България – Македония, Македония – Албания, Албания – Косово и Косово – Черна гора).

Недостатъците на всички останали маршрути, освен първия,

са много:

  • червени паспорти,
  • допълнителни застраховки,
  • винетки,
  • пътни такси и прочие.

През Сърбия си пътувате директно с личната карта, дори няма да ви поискат зелена карта за автомобила на границата, винетка няма, а магистралната такса е едно евро и половина. Останалите маршрути са каръшки. Ако разполагате с достатъчно време и сте решили да нощувате във всяка отделна държава си струва, но нашата „база” беше в Котор и се водихме от принципа „Колкото по-малко бариери, толкова по-добре”. За справка, на сръбската граница чакахме 4 часа в задръстване, представете си, ако имаше още три-четири „бариери” по пътя…

Дори преминаването през Сърбия, обаче, не е еднозначно

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

Дек. 11 2017

Грузия: човек с мотоциклет (1): През Турция след преврата



Започваме още едно пътуване към Грузия – този път с мотора на Владимир Чорбаджийски. Първият етап, както винаги е преходът през Турция. А авторът минава оттам броени дни след неуспешния опит за преврат миналата година. Приятно четене:

През Турция след преврата

част първа на

Грузия: човек с мотоциклет

Началото

Джвари, Гудаури, Степансминда, Вардзия, Омало… Странни имена. Далечни и загадъчни от една страна наречена Грузия. Земята на Сакартвело, както самите грузинци я наричат…

Отдавна исках да отида там. Повечето ми приятели пътешественици с мотори бяха ходили, или минавали от там, а аз все още само мечтаех…

Парите в последно време никакви ги нямаше. Реших, че трябва нещо да продам, за да получа пари накуп, с които да пътувам тази година към Грузия някъде юли месец. Спрях се на екипировката ми за парапланеризъм. Не, че вече не ми се хвърчеше, но годините ми не са малко и реших – край с парапланеризма. Още през май месец продадох сбруята, каската, вариометъра, резервният парашут, кокпита и други неща. По този начин събрах към 800 лева. Не стигаха за това, което бях замислил. По мои сметки толкова щеше да ми струва само бензинът за това пътуване…

Остана ми да продам само крилото – парапланера. Тука нещо работата се закучи. Минаха май и юни, а никой не се обажда за параплана, въпреки че бях обявил сравнително ниска цена. Намалих още цената, която стана направо смешна за това крило в това състояние. Минаха две седмици от юли. Започнах да се отчайвам. Реших, че ако още поне една седмица никой не се обади ще прибера крилото и няма да го продавам. Няма да правя подаръци, я…

И тогава се обадиха от Шумен. Там има много силен парапланеристки клуб и Доктора един от големите парапланеристи там каза, че ще го вземат това крило за някакво момче, което още било в Германия, но скоро щял да се прибере. О, кей. Разбрахме се в петък 15 юли да пратя крилото за Шумен с ЕКОНТ. Изпратих крилото, а в понеделник, или вторник щях да си взема парите след доставката от ЕКОНТ-а, и след няколко дни да замина на така дълго мечтаното от мен пътешествие до Грузия през Турция…

На другият ден 16 юли (събота) се разбра, че имало опит за преврат в Турция

и там положението е много „къдраво“.

Мааамка му… Каква е тая каръшка работа при мен!?!?

Почаках няколко дни за да разбера точно, какво е положението в Турция. Естествено, външно министерство веднага обяви българи да не ходят там. Беше създаден даже някакъв комитет, който даде телефони, ако на някой спешно му се налага да ходи в Турция, да им се обади, да се регистрира при тях, а те щели да го следят из Турция и веднага да вземат мерки, ако станело нещо.

А аз си стягах багажа… И на комитета, и на външно министерство им теглих по една майна…

Приятели и познати ме съветваха да не тръгвам, но аз реших, че турците могат да си веят байраците, да се гонят, преследват и арестуват едни други, но туристите едва ли ще закачат, и то точно в разгара на туристическият сезон. И в последствие се оказах абсолютно прав. Даже жандармерията и трафик полицията се отнасяха към мен сега много по-меко и толерантно, в сравнение с отношението им при другите ми посещения в Турция, когато не е имало преврат.

Взех от Илийката Танчев неговият GPS навигатор Гармин Зумо 660. Това е автомобилен навигатор, но той беше купил кабел с букса за БМВ и си го ползваше на мотора. За 30 лева ми качиха на този навигатор карти на Грузия и Армения, а после хванах със свински опашки стойката на Гармина на кормилото ми, промуших кабела до буксата отляво на двигателя под седалката на мотора и готово. За всеки случай от Ники Китанов (един друг голям мото пътешественик), взех и хартиена карта на Грузия и Армения. Карти на Турция имах.

Няколко пъти вече споменавах Армения. Е, имах намерение да посетя и тази страна, ако ми стигнеха парите разбира се. В Грузия щях да реша това окончателно. Визи не ми трябваха нито за Турция, нито за Грузия, нито за Армения.

Щях да пътува сам на това пътешествие. А защо сам? Пътувал съм, с какви ли не агитки и съм влизал, в какви ли не схеми… За мен сега пътуването с мотоциклет сам, е най-добрият вариант за пътуване с мотоциклет! Тогава се чувствам наистина СВОБОДЕН и всичко тогава зависи само, и единствено от мен.

Определих датата на тръгване на 24 – 25 юли през нощта. За първият ден имах повечко километри за минаване, а освен това щях да мина и през Истанбул, та за това смятах да тръгна доста рано. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Дек. 10 2017

Два дни в Солун



След като Влади се прибра от Хърватия, реши, че не му се прибира още окончателно, и вместо да тръгне към дома, хваща автобуса и отпрашва за Солун. Приятно четене:

Два дни в Солун

Епилог на Седмица в Хърватия с Влади

Ден осми – 08. 09. 2017 – купона продължава на друго място, даже в друга държава.

Без да бързам, вървя, разглеждам нощната столица. Стигам до Лъвов мост, похапвам си една пица без да бързам и около 6 ч бях на автогарата. А сега накъде? Не и към дома. Събирам си в пътната чанта нещата, които вече няма да ми трябват, чантата на гардероба на гарата. Имам идея.

Защо да не отида до Солун?

Нося си разговорника, останали са ми пари. Има автобус в 8ч сутринта. Купувам си билет (38 лева – София –Солун, или 19,55 евро с автобус за Атина). Прекрасно. Вземам още малко евро и се качвам на автобуса. Раздават ни по един кроасан и 0,500 мл. минерална вода за из път. С една почивка около Дупница и една около Сандански. В 11:30 ч. излизам през Кулата, а час и половина по-късно – на автогара „Македония“ в

Солун

Запомних къде спира автобуса. Излизам.

Отпред са автобусите от градският транспорт. Трябва ми номер 8 за централната гара – там обръща, вози около 15 минути, след малко и той идва. Купувам си билет (едно евро) и в 13:40 ч бях на центъра на Солун.

Първо искам да се кача до

крепостта Ептапиргио

Знам я къде е, имам записки. Следвам главната улица Егнатия. От двете страни има хотели.

Докато стигна до пресечката, по която трябва да завия за крепостта, се оглеждам за хотел. Повечето нямаха места. Намерих един за 40 евро, но не го вземах. По-нататък нямаше. Та с целият багаж вървя и пухтя нагоре, но стигнах до крепостта и Кулата на върха.

Прекрасна панорама към целият залив. Ако имах и бинокъл сигурно щеше да е интересно. И горе на върха гледам един автобус на Бохемия (с наши туристи) и те тръгнали натам. Там, където те тръгнали с група, аз си ходя сам. На гърба на крепостната стена имаше частни постройки, къщички, части от стаи и други постройки. (Стената на крепостта им служи като стена на постройките) И най-отгоре по улицата има автобусна спирка. Ама не ми се чака автобус надолу, то морето се вижда. Та пеша и надолу. Излязох точно при

църквата Свети Димитър

Я и там да вляза. Ах, те и бохемите били там, от автобуса. Следва обиколка по търговските улици. На едно място поседнах на

търговската улица Цимиски

в едно модеро кафене – заведение. На витрината виждам и апетитни сандвичи. Избирам си един за 2,80 евро и се качвам на втория етаж.

А там е толкова модерно, че даже и персийски килим беше постлан там. Все едно си си у вас и пиеш кафе на огромната си тераса. Похапнах си го и изпих една бира – Амстел за 3,50 евро – заслужена. И ползвах интернет за търсене на хотел. Цени от 170 лева нагоре. Много малко хотели намерих за под 100 лева. И тръгнах. Намерих един на Егнатия 24 за 75 евро със закуска.

Хотел ILISIA

www.hotel-ilisia. gr


Booking.com

(или през booking.com)

Огледах и няколкото хотела около този, но нямаха места. Та нямаше как, ще нощувам за 75 евро. Дават ми стая, оставям си багажа, следва една гореща баня, сладка дрямка и като се стъмни –

разходка из нощен Солун

Вечерта се разхождах по крайбрежния булевард от началото до края на пешеходната алея малко до след Бялата кула. После поседнах на по биричка на една малка, тясна уличка – Agio Mina 3, бар SHELTER. Тук бирата е 5 евро, към нея се сервира и купа чипс и една кана вода.

Но пък каква романтика. Запалени свещи, даже на едно място беше монтиран един голям вентилатор, който подухва на цялата улица.

Следва посещение на една сауна – за пълен и заслужен релакс. И така до към един часа след полунощ. Следва пак храна – в едно много приятно и чисто заведение, което работи денонощно и ми е на път към хотела – питка с кюфте, картовки, кетчуп, лук, зеле, домати. И бира. Прекрасно.

Ден девети – 09. 09. 2017.

Ставам рано, закуската е на същия етаж, на който съм и е от 7:30 до 10:30 ч. Сутринта мина една група от румънци, похапна си набързо и си замина. Аз закусвах с тях. Похапнах си добре. След час минах още веднъж, бях вече сам. Малко повече кафе, сокчета, саламчета и чайчета. Малко похапнах и малко си вземах за из път. И вода даже си напълних от студената. За през деня.

За днес следва плаж. Да, около Солун.

Автобус 3 от гарата до Икеа, около 50 минути, от там автобус 72 до Неа Мишанона (от същото място, където спира бус 3), още около 30 мин. Автобуса пътува малко през вътрешността, после покрай морето няколко спирки и накрая се отдалечава от морето в обратна посока. Там слизам.

Плаж Епаноми - край Солун, Гърция Плаж Епаноми - край Солун, Гърция

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

Дек. 10 2017

Армения и Грузия с Дачия (5): Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев



Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, след манастира Гегард и римското светилище Гарни, днес ще обиколим манстиртите Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

Приятно четене:

Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

И град Горис

Армения

част пета на

Армения и Грузия с Дачия

Започнахме новата седмица (понеделник, 05.05.2014) в 8 часа сутринта. Оставихме поне 30 кг багаж в апартамента на чичо Васко и леля Гита в Ереван, защото след два дена (живи и здрави) ще се върнем отново тук.

Към 9 потегляме на юг, заредени с два броя навигации, за всеки случай. На излизане от столицата бензиностанциите недвусмислено ни показват, че диспропорцията между бензинови и дизелови автомобили тук е сериозна. Излизането от града беше дълго, с леки елементи на задръстване, но в крайна сметка напуснахме столицата:

Започнахме новата седмица

Първата ни цел беше родният град на Вайк (моят арменски приятел) със звучното име Арташат, който е само на 20-ина километра кофти пътот Ереван. Сега …

Арташат

на фона на Ереван трудно може да те впечатли, но площадът пред стадиона беше спретнат. По случайност спрях до един вулканизатор и напомпах гумите на 3 атмосфери – с тия дупки, които ми предстояха, въобще не ми се рискуваше да пукам гуми.

Намерихме се с Пето, предадохме му пликчето с български армагани, той разбира се ни покани да отседнем при него, но ние му отказахме (а така не ми се искаше), защото бяхме планували доста туристически забележителности за деня:

Арташат

Само на 5 км на юг се намира един от най-цитираните в туристическите брошури за Армения манастири –

манастир Хор Вирап (Дълбок кладенец)

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version