юни 13 2018

Индокитай (4): Тайланд: Банкок и Патая



Завършваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, отидохме до залива Халонг, Сайгон и делтата на Меконг, а за последно бяхме в Камбоджа и Анкор. Днес завършаме пътуване из Индокитай с Банкок и Патая в Тайланд.

Приятно четене:

Тайланд: Банкок и Патая

част четвърта на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

След като изпълнихме най-важната част от програмата, преразпределихме отново свръхбагажа, взеха ни пръстов отпечатък и претичахме между самолетите по пистата се отправихме към по-лежерната част от пътуването, а именно

Тайланд

Два дни в

Банкок

и два дни в морския курорт – Патая.

В туристическо отношение Тайланд е най-известен

Тайландците отдавна са осъзнали потенциала на туризма, а и понеже имат късмета да не са преживели война в последните 50 години са много напред по отношение на съседите си.

Тайланд е нещо като икономическият тигър в региона

Въпреки ужасните поражения от цунамито през 2004 година, страната се развива и става все по-популярна туристическа дестинация.

Тъй като съм била вече там имах представа какво да очаквам и бях готова просто да се насладя на преживяването.

Тайланд обаче ме изненада – неприятно.

Не зная дали е последица от моите спомени или резултат от посещението ми първо във Виетнам и Камбоджа, но се разочаровах. Такава

безумна меркантилност и преследване на туристите за всеки долар …

не съм срещала. Абсолютно за всяко нещо, за което могат, ви искат пари. В това число, за да нахраните слоновете! За да ви върне слона фотоапарата, който ви е взел, ви искат пари. Но не един долар, под пет не взема!

Всичко това на тях може да им се струва като забава за туристите, но аз го смятам за дразнещо, излишно меркантилно и прекалено. Откровено се разочаровах от Тайланд.

Въпреки тези разочарования, факт е, че

попаднахме в Тайланд в един изключително интересен момент.

Около месец преди да тръгнем,

кралят на Тайланд – Рама IX, почина

на 89 годишна възраст, потапяйки цял Тайланд в дълбок, искрен и изключително продължителен траур. На практика цялата държава беше окичена с жалейки и портрети на покойния крал. Горе-долу половината население ходеше облечено в черно или поне с траурна лента и дори травеститското шоу Тифани, на което ни заведоха, започна с молитва в памет на краля.

Казвам това, тъй като е наистина събитие, на което може би друг път няма да можем да присъстваме, а освен това причини доста главоболия с посещението ни в Големия дворец в Банкок.

Кралят беше изложен за поклонение в Тронната зала и половината държава се беше стекла да се поклони.

Изобщо не се шегувам. За продължителността на поклонението се очакваха няколко милиона човека.

Всички тези хора, малки и големи, облечени целите в черно /при 32 градуса температура/, повечето носещи портрети на краля, се редяха на километрични опашки пред двореца, където чакаха часове наред, за да могат да минат и да се поклонят на покойния.

За да избегнат масов мор сред поклонниците, властите бяха организирали опъването на шатри, в които да се чака на сянка и се раздаваше вода и храна безплатно. В деня, в който ние бяхме в двореца, ни казаха, че имало около 20 000 човека, чакащи да влязат!

Всичко това доведе до невероятно стълпотворение в и без това доста посещавания дворец, да не говорим, че половината дворец беше затворен, заради поклонниците!

И отново – дълги поли и панталони, и покрити рамене! Аз съм човек, който издържа на жега, но тези дълги поли ми идваха в повече.

Въпреки тези неудобства,

Големият Дворец в Банкок

е място, което задължително трябва да се посети. Построен е след установяването на Банкок като столица през 18 век и всеки крал е добавял нещо от себе си …. предимно от злато!

Злато и скъпоценни камъни навсякъде. Дотолкова, че в един момент това вече не ни правеше впечатление.

Банкок, Тайланд

Траур

Траур по краля – Банкок, Тайланд

В този ден не се предвиждаше да се разхождаме из Банкок и затова след блъсканицата в Големия дворец в следобедната жега, се натоварихме на автобуса и се отправихме към почивката –

Патая

Хайде малко Гугъл. 😉 Патая е морски курорт на около 100 км югоизточно от Банкок, на брега на Залива на Тайланд. По тази причина е основен притегателен център за жителите на Банкок през уикенда, които добавят към безумната лудница от туристи.

Патая е … прехвален и силно незаслужаващ славата си

на тропически, морски курорт. Претъпкано и доста мръсно място. Плажът е … бил тропически, сега вече не отстъпва по нищо на съсипаните плажове по нашето черноморие. За почитателите на Тайланд и тропическите плажове … отбягвайтe Патая. Съсредоточете се върху островите. Продължи..

No responses yet

юни 12 2018

Из Иран (3): От Маранджаб до Чак-Чак в пустинята Дащ е Кявир



Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир. Днес ще продължим през пустинята кък лагера Чак-Чак.

Приятно четене:

От Маранджаб до Чак-Чак в пустинята Дащ е Кявир

част трета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Maranjab Desert Camp – Чак-Чак

800 km

Сряда.

Из Иран – височини, трак

Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, 800 km

Lucy Rose – Bikes

https://www.youtube.com/watch?v=CJe_ofKqC4o

Събудих се малко преди изгрева. Веднага слязох от плочата, взех фотоапарата и тръгнах да си търся ракурси.

Изгрев в пустинята Dasht-e Kavir– Рамсар – Maranjab Desert Camp, Иран

Нищо не грабна вниманието ми отведнъж, но пък и нямаше как да пропусна да уловя първите слънчеви лъчи на това прекрасно утро.

Отново се замислих дали да не продължа по прашния път към лагера, 15 километра по-нататък. Малко след него се намира и соленото езеро, което исках да видя. От друга страна след това би се наложило да мина всичките 40 километра, за да стигна отново до асфалта. В крайна сметка здравият разум надделя и оставих това за някой друг път, когато може би ще бъда с някой друг ADV мотоциклет. Разглеждайки сега снимките си, се замислих дали не сгреших, но все пак нещата, пречупени през текущата ми призма, изглеждат по коренно различен начин.

И така, обратно назад.

Камили в пустинята Dasht-e Kavir– Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, Иран

Нямах търпение и силно се надявах да зърна тези прелестни същества отново

Камили в пустинята Dasht-e Kavir– Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, Иран

Този път те бяха доста повече и се движеха на групички

Камили в пустинята Dasht-e Kavir– Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, Иран

Не бях виждал бяла камила, но ето че и това се случи.

Камили в пустинята Dasht-e Kavir– Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, Иран

На моменти силно се изкушавах да излизам от пътя само за да направя някой кадър на вярната Сянка.

Мотор в пустинята Dasht-e Kavir– Maranjab Desert Camp – Чак-Чак, Иран

А когато стъпвах отново на асфалтовите пътища извън населени места, не ми оставаше нищо друго освен да се наслаждавам пълноценно на усамотението от онзи ужасен трафик в градовете. Продължи..

No responses yet

Older Entries »