юни 21 2017

Местата на Агата Кристи: Гринуей и Торки (Англия)



Днес с Йорданка ще обиколим местата на Агата Кристи – Торки и Гринуей в Англия.Приятно четене:

Гринуей и Торки (Англия)

Местата на Агата Кристи

Десет житейски щриха за портрет на един литературен експрес – Агата Кристи

Местата на Агата Кристи: Гринуей и Торки (Англия)

Агата Кристи

Десет малки негърчета похапнаха добре.

Задави се едното, сега са девет те.

Агата никога не е ходила на училище.

Дете на Викторианската епоха, свикнала с прислужници и стабилна валута, Агата расте в обичливо семейство.

Бащата Фредерик е „джентълмен“

според данните за заниманието му от тогавашно преброяване (1901г.), сиреч доста заможен човек, на когото се налага да попълва времето, а не доходите си. Той е красавец от Ню Йорк, за когото се говори, че е имал флирт с лейди Рандолф Чърчил (също американка, успешно задомена за британски лорд и родила по-късно един всеизвестен Уинстън). Майката на Агата Клариса е типична за времето и нравите англичанка от средните пластове на висшето общество, дъщеря на капитан от армията. Тя не разрешавала на гледачките да учат Агата да чете до осем годишна възраст, което накарало малката хитруша да се научи сама години по-рано. Не била особено красива, но била космополитна личност и това ѝ личало от малка.

Агата е най-малкото от три деца,

като кака ѝ Маргарет (Мадж) е с единадесет години по-голяма, а батко ѝ Люис (Монти) с десет. Първото ѝ куче се казва Джорд Вашингтон.

Детството на Агата е щастливо,

тя знае сорта на всяко дърво и е наименовала всеки камък в семейната градината от 2 акра (малко над осем декара). Каката и баткото намират начин за собствено забавление да плашат малката Агата при всяка възможност. Тя изгражда защитна бариера и мозъкът ѝ свиква да намира бързо обходни пътища за всяка ситуация. Фредерик попълва сутрините си с игра на карти в Кралския Яхтен клуб на Торбей, след което се връщал да обядва в къщата си, а през уикендите играел крикет. Агата ходела често с него и оформила възгледите си за света от приятелите на баща си, игрите с по-големите деца на семейството, свободната си фантазия и маниерите на майка си.

Местата на Агата Кристи: Гринуей и Торки (Англия)

В закътания залив Торбей на Южен Девън

са подредени като огърлица няколко градчета, които образуват така наречената Английска Ривиера (за това място разказвам още в пътеписа ми за Айзък Сингер, а недалеч се намира и прекрасното Бъкфаст Аби).

Домът на Агата бил Ашфийлд –

пример за чудесната традиция на англичаните да наименоват къщите си. Малкото имение било последното на границата на Торки и полетата наоколо. За съжаление къщата не е запазена и на нейно място са построени спретнати, безлични жилищни блокчета, когато това място е станало средата на

Торки

Това се е случило въпреки молбите и неистовите усилия на самата Агата да спаси мястото. Фактът на разрушението е символ на общинското бездушие и късогледство, срещу които все още имунизация няма, а когато я открият ще установят, че чиновниците са резистентни по начало. Днес това се отчита като фатална грешка, вземайки под внимание парите, които името на Агата носи на района, но стореното е непоправимо. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 коментара

юни 20 2017

Сигишоара – родният град на Дракула



Днес с Цветан ще ходим до родното място на Дракула – Сигишоара в Трансилвания, Румъния. Приятно четене:

Сигишоара

родният град на воеводата Влад Цепеш (Дракула)

Сигишоара е може би най-колоритния и прекрасен град в Трансилвания – паметник на културата на ЮНЕСКО в Румъния. Основан е от римляните след победата им над даките и траките под името Castrum Sex. Но това означава „шеста крепост“:)

Сигишоара, Румъния

По късно в 12 век унгарският крал Бела преселил саксонските германци да изградят крепости по границата на Седмоградско срещу нашествието на турците. В унгарските документи е Шегешвар, а в немските – Шесбург.Тук в Трансилвания или в „страната зад планините (Kaрпатите) обрасли с гори“ се ражда и прекарва първите си години влашкият принц Влад Цепеш (Тепеш), син на Влад II Дракула, който дава ново име на града Сигишоара. Баща му Влад II Дракул участва в антитурската коалиция на ордена на Дракона и след пораженията при Варна 1444 е принуден да остави синовете си Владо и Раду като заложници в Турция за изплащането на годишният си данък като васал на султана. Влад III Дракул е освободен от турците през 1447 г. след убийството на баща му от болярите, но той успява да заеме бащиния трон чак в 1456 г. с помоща на молдавския си приятел воеводата Щефан Чел маре (Св. Стефан Велики)

Сигишоара, Румъния

Крепостта (цитаделата) Сигишоара

имала 14 кули, като 9 от тях са запазени изцяло непокътнати от средните векове.Тя е уникална с това, че днес в крепостта (четатя) продължават да живеят хора. Това е Горният град, като около него по късно е възникнал долния Нов град. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

юни 19 2017

Лазурният бряг с деца (5 ден): Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг



Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а за последно бяхме в в Кан, Антиб и Ез. Днес сме към Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг.

Приятно четене:

Ден 5,

Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг

02.07.2015 г.

част пета на

Лазурният бряг с деца

Ден 5, Сен Тропе,Каси и Каланка 02.07.2015 г.

Днес напускахме квартирата в Ница и се отправяхме към следващата в Мартиг. Отново ранно ставане, нищо ново под слънцето, ще се спи някой друг живот. Подготовка на пресни сандвичи за през деня, дооправяне на багажа, бързо почистване на квартирата и товарене на багажа в колата. Ключа го оставихме на барплота в квартирата и дръпнахме вратата.

Качихме се в колата и всичко изглежда наред, дано не сме забравили нещо. Настройка адреса на паркинг в Сен Тропе. Качихме се на магистралата и сравнително бързо без големи задръствания се добрахме до

Сен Тропе

Паркирахме лесно срещу съответната сума разбира се :), и подхванахме малките и тесни улички.

Сен Тропе, ФранцияСен Тропе, Франция

Това насреща също е уличка не се чудете.

Сен Тропе, Франция

Ретро порше в перфектно състояние.

Порше, ретро – Сен Тропе, Франция

Минахме първо покрай

пристанището – имаше толкова много луксозни яхти,

имам чувството, че бяха повече и по-луксозни от колкото в Monaco. С някакви дървени ламперии и дървен под, по който се ходи. Пред всяка яхта хората си събуваха обувките и се качваха боси, за да не повредят интериора. Пред някои имаше мини шкафчета за обувки, където си държаха и меки чехли за вътре, въобще гъзария – снобария, ние не сме по тази част, но е интересно да се види. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

юни 16 2017

Румели Фенер – долният десен ъгъл на Европа (Истанбул, Турция)



Днес вече ми се пада ред на мене да разказвам – как ходих до долния десен ъгъл на картата на Европа 🙂 Не е трудно – има градски транспорт до там 🙂
Приятно четене:

Румели Фенер

(кв.Саръйер, Истанбул)

В долния десен ъгъл на Европа

Ще живея аз в Истанбул и няма да се разходя до долния десен ъгъл на Европа ли? Не сте познали! 🙂 Още повече, че открих градски автобус, който обслужва тази част на конгломерата Истанбул.

Та, издебнах аз една леко облачна събота (който ме познава, знае че мразя жега, а тук си я имам предоволно), качих се на рейса за Таксим, оттам се прекачих на метрото за Хаджиосман, а там вече хванах автобуса за Румели Фенер.

Целта беше да видя входа на Босфора откъм Черно море 🙂

Фарът на Румели Фенер – входът на Босфора, Истанбул

Фарът на Румели Фенер

Румели Фенер

(или по-точно Rumeli Feneri, иначе е Евопейски или Балкански фар 😉 ) е името на селото, разположено на европейския черноморския вход на Босфора. Естествено, името идва от фара (ако се чудите на какво ви прилича думата „фенер“ 😉 , построен от французите през Кримската война, за да знаят корабите къде е изхода: нали знаете, в самолетите край аварийните изходи има светещи табелки EXIT 😉

Естествено, фар на това място е имало от незапомнени времена – човек не бива да остава с впечатлението, че корабоплаването в Черно море е измислено от французите през XIX век след Христа 😉 – просто сегашният фар е строен от французите 🙂

Всъщност точно това е и мястото на

Симплегадите

– двойката скали, блъскащи се една в друга, което препятствие по пътя към Колхида аргонавтите преодоляват с помощта на гълъб и богинята Атина Палада (и тя ударила едно рамо, почти буквално 😉 (за подробности: Симплегади)

Така че със сигурност мястото е известно от незапомнени времена. Някъде през XVI век се споманава фар на същото място (отбелязан е на карта) и… като се замисли човек, защо точно Константинопол става голям и велик град, а не Румели Фенер? Константинопол е на другия край на Босфора, откъм Мраморно море, на аналогичния ъгъл? Но явно има и други фактори, а не само пролива…

Фарът е споменат и от колегата Евлия Челеби през XVII век. Но преди това, генуезците построяват крепост близо до фара, която всъщност беше и целта на съботната ми разходка.

По пътя към Румели Фенер

Пътят от Хаджиосман в посока север минава по брега на Босфора, през квартал Саръйер, а после и през крайните части на Белградската гора (за нея – друг път). Балканският (европейският) бряг на Босфора е доста висок и на моменти пътят прилича на Искърското дефиле – там „долу в реката“ е Босфора. Или пък морето при крайморския път за Златни пясъци и Албена. Много е живописно!

Личи си, че и районът е богаташки – това, което в другите част на града биха били жилищни комплекси с по 25-30 етжни блокове, тук всичко е къщи или заменено от затворени комплекси от по 2 до 3 етажа, да не говоря какви коли са пракирани наблизо. А освен това половината път от едната страна е лонгозна гора, а от другата – Босфорът.

Новият мост на Босфора при Гарибче, Истанбул

Пътят пресича новата магистрала, в непосредствена близост до третия, най-новия, мост на Босфора. Мостът е красив и… празен. Особено в сравнение със старите два моста – особено красив и особено празен: четири ленти в посока и … две коли и един камион на целия мост! В същото време двата по-стари моста в Истанбул представляват един подвижен паркинг. Потрес! (Обяснението е, че на новия мост са му сложили нечовешки скъпа такса за преминаване, а аз продължавам да се чудя дали не е по-добре нечовешката такса да се сложи да задръстените мостове, а на празния мост да се сложи ниска такса? Но аз и други въпроси имам, понякога 😉 ).

Малко преди Румели фенер, автобусът спира и в селцето

Гарибче (Garipçe)

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version