Archive for август 22nd, 2013

авг. 22 2013

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

 Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията „vivre ensemble“ – живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както бях споменал, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs – „големи бели“), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.

 

В центъра, от Държавната градина (Jardin de l’Etat),

тропическа ботаническа градина и парк,  тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация – Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.

Тук ще намерите и много музеи:

В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова.

Сен Дени, остров Реюнион

Държавната градина (Jardin de l’Etat)

Сен Дени, остров Реюнион

Музеят на естесвената история в Държавната градина

Сен Дени, остров Реюнион

Сградата на Регионалния Административен Съд в Сен Дени

 

Сен Дени, остров Реюнион

Кметството с Сен Дени

Сен Дени, остров Реюнион

Музей Леон Диеркс, ул. Париж, Сен Дени

Сен Дени, остров Реюнион

Къща-Музей Карер, ул. Париж, Сен Дени

 

По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.

Стигате до кметството,

където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.

 

Сен Дени, остров Реюнион

Къща-музей Кишнен, Сен Дени, център

Сен Дени, остров Реюнион

Шато Моранж, Сен Дени, център

 

Сен Дени, остров Реюнион

Вила на Генерала, Сен Дени, център

Сен Дени, остров Реюнион

Артотека, Сен Дени, център

 

Във височината се намира

богаташкия квартал Планината (La Montagne),

разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел покрайбрежието и Сюд във вътрешността.

 

Сен Дени, остров Реюнион

La Montagne, център

 

Сен Дени, остров Реюнион

Индуски храм в Сен Дени, След аболирането на робството през 1848г, собствениците на плантациите се принувдават да назначат „ангажирани“ работници от Индия и Китай, за да продължат работата по плантациите. От тогава до днес индийските и китайските общности са неделима част от културното многообразие на острова.

 

Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до

Посесион, град за спане,

както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до

Порт, пристанищния град,

който се слави с доста лоша репутация – социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.

Сен Пол,

голям град по-надолу е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център.

Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г.

Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите „съкровището ми, за който успее да разбере“. От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес.

Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова.

Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.

 

Сен Пол, остров Реюнион

Сен Пол, изглед

 

Още 10 минути с кола и стигате до

Букан Канот – първото курортно селище, годно за плаж

Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите – в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия – изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено.  Течението често е много силно.

 

Букан Канот, остров Реюнион

Плажът на Букан Канот

 

Букан Канот, остров Реюнион

Внимание, акули! Къпането забранено! Букан Канот

 

След Букан следва

Сен Жил, гъзарският курорт на острова

Тук до преди няколко десетки години е било забранено за цветнокожи, и от тогава креолците го наричат „Зорейленд“ (Зорей местните наричат белите французи от континентална Франция).

Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.)

Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който все още не съм имал честта да посетя.

Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от „острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.

 

Сен Жил, остров Реюнион

Плаж Ермитаж, Сен Жил

Сен Жил, остров Реюнион

Плаж Бризан, Сен Жил

Сен Жил, остров Реюнион

Залез, Ермитаж, Сен Жил

 

Сен Жил преминава в

Салин-ле-бен,

малко курортно градче по продължението на ивицата. По-надолу е

нудисткия плаж „La Souris Chaude“,

в превод Гореща мишка.

 

Салин, остров Реюнион

Аз на плажа на Салин

Салин, остров Реюнион

Ализе плаж, Салин

 

Следва

Сен Лю,

малко жилищно градче, с приятен плаж и същата типична креолска архитектура, еднофамилни къщи, ниски кооперации. Кметът на Сен Лю, Тиери Робер, депутат от Френския парламент (за който се интересува от политиката на Франция), направи скандал с изявлението си, покрай аферата Каюзак, в която всеки депутат трябваше публично да обяви имотното си състояние, че печели 9 000 000 евро годишно заради наследства и фирми, в които е акционер, но поради огромната данъчна тежест заплаши да напусне Реюнион и да се премести в Мавриций, на 40 минути полет.

От тук се скача с парашути

(парапант), не знам как е на български… Излита се от 800 м височина, парашутът се издига с газ в небето преди да се приземи на плажа. Усещането е уникално а гледката е неописуема. В Сен Лю има лаборатория и музей на морските костенурки, застрашени от бракониерство и изчезване.

Парашут, остров Реюнион

Парапант в Сен Лю

Следва прекрасният

плаж с фин черен вулканичен пясък Етан Сале (солено блато),

обграден отвсякъде с палми. Слънцето прави пясъка изключително горещ, но и много красив с изкрящите магмени частици. И така се стига след около час и половина с кола от Сен Дени до Сен Пиер – двата най-големи града на острова, най-северната и най-южната му точка – 90 километра по ивицата на Западния бряг. От няколко години е построена магистрала, по която се стига за 45 минути, но без цялата тази пъстра красота, каране успоредно с морето, спиране в прекрасните крайбрежни градчета.

Сен Пиер

е следващия град по пътя, туристически и административен център, най-голям град в южната част на острова. Има развит център с много хотели, барове и дискотеки, казино, ресторанти, голяма плажна ивица, малко пристанище.

Тук е и второто (от общо 2) летище на острова, Пиерфон, използвано главно за регионални полети до Мадагаскар, Мавриций, Родригез, Майот. Тук е базирана префектурата и администрацията на Френските Южни и Атлантически територии, включващи десетина необитаеми острова, (Кергелен, Крозе, Амстердам, Разпръснатите острови) и земя Адели на Антактида.

Ако се чудите защо са ѝ на Франция толкова необитаеми острови,

знайте че според международното право 200 морски мили около даден остров са водят ексклузивна икономическа зона, и суверенни води, в които само държавата, чиято територия са островите има право да лови риба, да използва морските ресурси и евентуално нефт и газ. От време на време се водят мисии, министъра на задморските територии пристига на острова (около километър площ пясък, палми и скали, населени с чайки и костенурки), за да потвърди суверенитета, оспорван пред Хага от другите близки държави. На някои от тези острови има научно-изследователски и метеорологични центрове, и повечето са класирани екологични паркове. Наскоро капитанът южнокорейски танкер беше осъден в Реюнион на затвор и 500 000 евро глоба за нарушаване на суверенни води и нелегален риболов.

От Сен Пиер след десет минути с колата се стига до

Малкия остров, крайбрежно градче

точно срещу малък, скалист, необитаем и недостижим остров, наречен със същото име. Във височината има горист хълм, а малко по-надолу се намира един от най-луксозните хотели в Реюнион. Има и малък романтичен плаж. Тук се води „Дивият юг“, откъдето се стига до Лоши нос.

 

Mалкият остров на остров Реюнион

Mалкият остров

 

Дивият юг, остров Реюнион

Дивият юг

От Сен Пиер се стига до Сен Бенуа

в източната част на Реюнион по два начина:

  • през вътрешността на острова, така наречените равнини  (Рlaine des Cafres и Plaine des Palmistes), изсечени в планината на над 1000 м надморска височина, или
  • по крайбрежието.

Вътрешността е изключително красива, пътят е живописен, а градчетата, които пресича – кокетни и симпатични.  Вулканът, за който става дума в предния пътепис е в тази част на острова, и оттук тръгват стотици туристически пътечки към била, склонове, каскади и водопади, тропически гори и стръмни върхове.

остров Реюнион

Вътрешността на острова, Иле Гийом

 

остров Реюнион

 

По крайбрежието се минава

през Сент Ан и Сент Роз,

известни главно с църквите си: Църквата в Сент Роз се нарича Нотр Дам на Лавата, тъй като при всяко изригване на действащия вулкан, веднъж на няколко години, лавата се спира точно пред входа ѝ.

 

Църквата в Сент Ан

 

Така стигате до Сен Бенуа и Сент Адре

в източната част, където основният поминък е отглеждането на захарна тръстика и преработването и в захар, сиропи, ром. Още малко и стигате до

Сент Мари,

богаташко предградие на Сен Дени, където са концентрирани 50 процента от всички 1150 домакинства, които плащат данък лукс на острова (движимо и недвижимо имущество на стойност над 1 000 000 евро), което си личи по палатите, и еднофамилните имения.

И ето ни обратно в Сен Дени,

след като обиколихме Реюнион в кръг и изминахме 209 км от Сен Дени до Сен Дени. Култура, традиции, история, архитектура, пейзажи спиращи дъха и необятния Индийски Океан ви очакват в този креолски рай на земята, пълен с любезни и гостоприемни хора и много усмивки.

 

 Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът и Уикипедия

Други разкази свързани със Индийски океан – на картата:

Индийски океан

2 коментара

Switch to mobile version