Archive for юни, 2013

юни 28 2013

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто

< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на  Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част втора

Лисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао

Ден 9

Лисабон!

В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва.

 

Трамвай – Лисабон, Португалия

 

Мост – Лисабон, Португалия

 

Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме.

Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист.

 

Крепост Свети Георги – Лисабон, Португалия

Река Тежу – Лисабон, Португалия

Котка – Лисабон, Португалия

Лендровър – Лисабон, Португалия

Лисабон, Португалия

Ситроен – Лисабон, Португалия

Улица – Лисабон, Португалия

Площад – Лисабон, Португалия

 

Плаща се вход, но пък гледката към ниските части на града и река Тежу си струва. Има и много пауни, които бродят из двора на крепостта и огласят с шумните си крясъци. След известно време прекарано тук слязохме в крайбрежната част и се отправихме към

Паметника на първооткривателите и после към кулата Белем

 

Кулата Белем – Лисабон, Португалия

 

Паметник на първооткривателите – Лисабон, Португалия

 

Оказа се, че мащабът на картата, която имахме ни изигра шега и походихме около 2-3 часа до там, но пък разходката по крайбрежната алея е приятна, а за колело е супер, за който има. Опитахме и местен рибен специалитет, който не беше лош. Имаше и рок концерт, който смущаваше иначе спокойната част на града.

Залезът започна да наближава и обагри делтата на Тежу в червеникави краски. Явлението щеше да е още по-красиво от някой от хълмовете, така че ако някой идва насам може да си планира така времето.

На връщане към центъра хванахме влакче, за което не успяхме да си купим билет и минахме гратис. Оказа се обаче, че за да излезеш от гарата ти трябва билета и се наложи да правим циркове, за да излезем. След залез слънце отидохме до най-близката тераса да изпием по една бира, да направим нощни снимки на града и да се полюбуваме на осветения град.

 

Нощен Лисабон, Португалия

 

Ден 10
Тръгнахме към

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Намира се на 30-40 км от Лисабон и е сборище на пътешественици от близо и далеч.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Мястото представлява висока скала с фар и каменна плоча, която удостоверява къде се намираш. Растителността в района е много интересна и различна, а гледката към океана – мащабна и величествена, не ти позволява да отлепиш поглед. Слизането от тук до водата е свързано с известни усилия, време и умения на планинска коза, но пък накрая усилията се възнаграждават като стъпиш на каменистия плаж. Поседяхме известно време там да послушаме плисъка на вълните и да хапнем някакви налични по раниците храни.

Не ми се тръгваше от това място. Самото име е притегателно – западния край на Европа, но няма как. После ти остава щастието, че си бил тук, че си се докоснал макар и за малко до това красиво кътче.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Cabo da Roca, Estrada do Cabo da Roca s/n, 2705-001 Colares, Португалия

Върнахме се в Лисабон,

за да се качим на градския лифт, който минава по една част от плажната ивица. Намира се в новата част на града близо до лисабонския аквариум. Та повозихме се на лифта и в късния следобед отворихме платната в посока старата столица – Порто, която отстои на около 330 км от Лисабон (по спомен май бяха толкова). Пътят до там е пуста магистрала с непрекъснато изкачване или спускане. Почти нямаше равно трасе. Разбира се и заваля. Време беше. Дъждът ни следваше неизменно почти през цялото пътуване, но за щастие предимно докато пътувахме. Привечер в

Порто

времето беше кофти и не ставаше за вечерна разходка. Оставихме я за следващия ден.
Ден 11
За късмет времето беше подходящо за опознаване на града. Облачно, но без валежи. Отправихме се като начало към старата жп гара, която беше уникална по рода си със своите стени, облицовани с изрисувани плочки.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Цялата гара беше произведение на изкуството

и туристическа атракция. Който отиде там да не я пропуска. После пътя сам си води към старата част до реката с известните разноцветни къщички, които са символ на града заедно с прочутото вино „Porto“. Имаше какви ли не плавателни съдове с реклами на вино.

 

Порто, Португалия

 

Голяма гордост е за местните. Много е приятно да седнеш до реката и просто да гледаш как се движат тихите води на фона на стария град на отсрещния хълм. Времето минава неусетно.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Разходихме се още из стария град, накупихме няколко килограма плодове на учудващо ниски цени и след консумацията на голяма част от тях потеглихме на север към Испания

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Португалия – на картата:
За подробности кликайте на заглавието

9 коментара

юни 27 2013

Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени

 

В днешния девети ден ще тръгнем към Западните фиорди.

Приятно четене:

 

Исландия

ден 9 – начало

Страната на фиордите

 

От пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава. На бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас. Когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland”

Джип, Исландия

 

 

Привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад. В съзнанието ми този ден ще остане като

Дългото пътуване по западните фиорди…

Няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари. Речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките. Копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева. Слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия.

Пътят към тях

Западни фиорди, ИсландияЗападни фиорди, Исландия

Облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега. Там започват водопадите на края на диска…

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 

Най-сетне достигаме

Drangsnes

– началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите. В градчето има летен фестивал

Дранснес, Исландия

 

Нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут. Общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета.

Пътят, по който предстои да минем,  за първи път е бил асфалтиран през 2009 г., а по североизточния ръкав пътища няма изобщо, никакви…

Път, Исландия

Западните Фиорди на Исландия са сред топ дестинациите на Lonely Planet за 2011 – the most famous unknown place in Iceland

Покрай атлантическите води, преди да пресечем шийката на недостъпния ръкав

 Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Чайка, Исландия

Случаен водопад

Водопад, ИсландияОвце, Исландия

 

Някъде по пътя спираме в малка ферма с музей, посветен на овцевъдството. Жената, която ни посреща и приготвя обяда, ме пита дали искам да нахраня двете осиротели агънца, за които се грижи – и аз грейввам. Излизаме от сградата, тя извиква нещо и две малки кафеви топчици моментално изникват иззад ъгъла

Няма такова щастие, честно

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Водопад – Западни фиорди, Исландия

Тук сме готови да разпънем палатката, когато заръмява дъждец

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

 

 

 

Исландия

9 коментара

юни 25 2013

Пътепис Индия (1): През Бомбай до Кочи

Published by under Бале,Индия

Започваме един пътепис за Индия. Наш водач ще бъде Бале, а всеки от вас чете на собствен страх, риск и отговорност 😉 

Не смея да проверявам колко големи са описаните, напълно неизвестни в България, селища 😉

 

Приятно четене:

 

Пътепис Индия

част първа

През Бомбай до Кочи

Заминаване

Индийското приключение започна в един студен и сив януарски ден, от спирката на ес-бана в нашия квартал.

S-бан в Берлин

Сив и безнадежден берлински ден

 

Взехме ес-бана и след няколко прекачвания, дотъркаляхме куфарите до едно заведение за хамбургери на Варшауер щрасе. Изтумбихме по един дебел хамбургер, а аз си купих и бира. На излизане си взех още една от хладилника – за из път.

Улица в Берлин

Втората биричка ми се услади дори повече и от първата

Втората биричка ми се услади дори повече и от първата След хамбургерите се насочихме към аерогарата. Там имаше хора с куфари, които пътуваха в различни посоки. Тъй като и ние пътувахме в различни посоки – сбогувахме се и всеки пое сам към своя си гейт.

На моя гейт беше паркирал

самолетът за Истанбул,

в който аз се настаних удобно. До мен се намърдаха майка германка от турски произход и бебето .. За огромна радост бебето започна да реве. Аз се опитах да туширам рева на бебето, поръчвайки си “Ефес” след “Ефес”. Бебето не спря да надува гайдата през целия път, а на финала повърна обилно по посока към мене. За щастие не можа да прати, а само оплеска седалките.

В Истанбул имах 50 минути за прекачване,

но самолетът ни закъсня и беше на косъм да не изпусна следващия. Тичах като луд през летището и успях да се метна вътре в последния момент, секунди преди да затвори вратите. Този самолет беше широк и прохладен, и аз бих се почувствал отлично, ако не беше тъпият ми стомах, който ми даде

еднозначен сигнал за наближаващо разстройство

На всичкото отгоре ме сложиха и до прозореца!

До мен седна благовъзпитан и изискано облечен индийски бизнесмен, който разполагаше с всички възможни чудеса на безжичните и компютърни технологии. Бизнесменът се обърна към мен с думите: “За разлика от вас, европейците, ние индийците много лесно влизаме в контакт с непознати.” и веднага влезе в контакт с мене. Заразправя ми надълго и нашироко за работата си, за пътуванията си, за семейството си и т.н., и т.н. Не стигна това, ами започна и да ми пуска клипчета на смартфона! Аз само кимах вежливо и всячески се опитвах да не се насера.

Когато болките станаха нетърпими, а по слепоочията ми рукнаха вадички от студена пот, казах на индиеца: “Пардон!”, взех си мократа тоалетна хартия и тръгнах. В самолета имаше толкова много пътници, че пред всички тоалетни се бяха извили опашки. Прекосих целия салон и преминах в следващия, където ситуацията с тоалетните беше дори по-трагична. Прекосих и него, отметнах една копринена завеса и попаднах в притихналия лукс на богаташите от бизнес-класата. За щастие богаташите кротко спяха и цели две бизнестоалетни
ме очакваха!

Когато се върнах, общителният индиец спеше, така че смело си поръчах бира “Ефес”, пуснах си музика и отворих капандурката на прозореца.

http://www.youtube.com/watch?v=sBIUlc2iJd4

Поради комбинирания ефект от бирата и музиката, започнах да изпитвам силен копнеж по космоса, а студената светлина на звездите ме привличаше неудържимо. Наблюдавах и огромното крило на самолета, което се поклащаше монотонно в нощта, мислейки си, че по него направо може да се тича. По това време съм заспал.

Събудих се когато светнаха лампите, а пилотът се разприказва по уредбата. Обърсах потеклите лиги с опакото на ръката си и попитах индиеца дали кацаме. Той отговори, че тая мътеница долу е неговият роден град Бомбай, че жена му очаква подаръци от Европа, а аз да съм освободял сърцето и съзнанието си от всичко, което съм чул за

Индия

Така пристигнахме в

Бомбай

Летището в Бомбай

Летището в Бомбай

 

 

От Бомбай към Керала

 

 

На летището в Бомбай беше душно и имаше комари. Стигнах до едно помещение с ниски тавани, където се наредих за проверка на паспорта. След проверката хванах едно безплатно автобусче, което ме закара до летището за вътрешни полети.

Летището в Бомбай

В автобусчето

 

На летището за вътрешни полети трябваше да взема самолет до град Кочи,

който се намира на 1000 километра южно от Бомбай. Да, обаче една изключително арогантна и нелюбезна служителка на компанията SpiceJet отказа да ми издаде boarding pass, докато не си платя билета още веднъж. Аз казах: “Госпожо, на идиот ли Ви приличам?!”, но тя ми посочи касата и продължи да обслужва опашката след мене.

Отидох да се разправям с касиерката, но тя беше дори още по-нелюбезна. Когато . се запених, тази ми се смя. Пробвах да се върна при оная на чек-ин-а, но се оказа, че нямам право да вляза обратно докато не изчакам огромна опашка. Пламнах от справедлив гняв и пробвах да се предредя. Тия от опашката ми налетяха на бой и дотича ушев с дрънчащи белезници. Тогава горе-долу пуснах статус във Фейсбук, че съм в Бомбай, но са ми вдигнали кръвното.

 

Както и да е, след около 2 часа разправии, разбрах че ако не платя билета за втори път – ще изпусна самолета и се предадох. Дадох им 4500 рупии (в лева) и получих заветния boarding pass.

Летището в Бомбай, Spicejet

Качваме се в самолета за Кочи

 

 

 

 

В самолета беше мръсно, а храната и напитките се заплащаха допълнително. Точно кипях вътрешно как ми се подиграха и ме направиха на идиот, когато мина една мустаката стюардеса, носеща миризлива индийска манджа със сос. Поради нескопосаност или злоба – мустакатата обърна подносчето и ми изля манджата във врата. Каза ми: “Екскюз ми, сър!”.

 

Около 10 сутринта

пристигнахме в Кочи

Там беше слънчево и се полюшваха палмички, та ми стана по-леко на душата.

 Кочи, Индия

 Кочи, Индия

 Кочи, Индия

Кочи, Индия

От Кочи трябваше да мина още около стотина километра на юг, до селцето Алепей, което беше крайната точка на пътуването.

Най-лесният вариант беше с такси за около 20-30 евро,но аз предпочетох да импровизирам с локалния транспорт, за да се потопя малко в индийската атмосфера.

Кочи, Керала, Индия

Все пак първата ми работа беше да вляза в контакт с Ицо и Мария Баева, които по моите сметки, би трябвало да се намират в Бомбай. Изходящите разговори по джиесема струваха по 7 лева на минута, така че намерих някакво работещо гише и попитах за Интернет-кафе. Чичката ми каза: “Влизай тука!” и ми направи място на бюрото до него, където имаше компютър. Беше доста абсурдно. Дори колежката му си събра някакви партакеши от “моята” клавиатура, а после рови в едни шкафчета под краката ми. Накрая им платих малко рупии и излязох пред летището.

Там ми наскачаха таксиджиите, но аз им дадох “свободно” и се отправих към един самотен автобус 604, който чакаше под палещите слънчеви лъчи.

Автобус – Кочи, Индия

Автобус 604

 

 

 

Почаках около половин час и шофьорът дойде. Пусна климатика, надъни индийска музичка и потегли с мръзна газ.

Автобус – Кочи, Индия

Климатизираният 604 отвътре

 

 

 

 

Учуди ме фактът, че шофьорът спираше автобуса покрай всеки минувач и му подвикваше дали не иска да се качи. Така, вече в най-отлично настроение, поех по пътя на юг.

 

 Кочи, Индия

 

Една от първите гледки, които видях в Индия

 

Алува, Индия

Разклонът за Алува

На разклона за село Алува (снимката горе) слязох от 604 и тръгнах пеша по посока към центъра на селото.

 

Очаквайте продължението

Автор: Бале


Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Индия] – на картата:

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности

 

 

9 коментара

юни 21 2013

През Грузия с Опел (2): Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси

В това горещо от всякаква гледна точка време, ще завършим прехода на Веселин през Грузия. Минахме вече през Сарпи, Батуми, Кобулети, Поти, Сванети, Кутаиси, Боржоми и Гори, а днес ще минем през бившата – Мцхета  – и настояща – Тбилиси – столици, както и по световно-литературно известният Военно-грузински път. Приятно четене: През Грузия с Опел Погледът […]

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version