Archive for април 12th, 2013

апр. 12 2013

Гибралтар… и отвъд (3): Марбея, Испания

Продължаваме с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, а днес ще отидем до испанската Марбея, която е наблизо.

Приятно четене:

 

Марбея

Част 3 на разказа:

Гибралтар… и отвъд

Един ден реших да изпълня обещанието дадено към себе си при пристигането ми в  Гибралтар и да си направя разходка до Марбея. Посещението на курорта имаше един вид символично значение за мен, тъй като на предишната ми работа Марбея се беше превърнало в нарицателно име за уникално място. Това стана, след като веднъж колега обясняваше колко е хубаво там, но беше прекъснат от друг със станалия след това култов лаф: „К`ва Марбея, бе, чуйек? Аз съм бил във Вегас!“. Не се мъчете да намерите някакъв смисъл в това. То си е наша, малка закачка и тук е момента да вметна едно: „Евала, Митак, голям си!“.

Марбея, Испания

Благодарение на мекия си климат, Марбея развива целогодишен туризъм

И така, в една от малкото сутрини, в които станах рано, отидох до Ла Линея, където

хванах автобуса за Марбея

(знам, че е по-правилно да се каже Марбейя, но нека не си кълчим езика прекалено). Пътят вече ми беше познат отпреди, но това не ми попречи да се радвам отново на хубавите гледки към морето. Малко преди обед (пътят е около час и половина) вече бях в една от перлите на Коста дел Сол. Единственото, което знаех за Марбея беше, че през 90-те години името на града стоеше на фланелките на любимия ми испански футболен отбор – Атлетико Мадрид, а президентът на клуба – Хесус Хил, тогава беше кмет на курортното градче.

Още при пристигането, от автобуса, видях едно от 40-те голф игрища, с които Марбея е особено популярен. В миналото, редовен техен посетител е Шон Конъри.

Яхти – Марбея, Испания

Яхтите в морето са нормална гледка за района

 

Къщи тук имат още холивудските актьори

Долф Лундгрен и Антонио Бандерас, който е роден в недалечния Малага.

Автобусът ме остави на автогарата, която се намира в самия край на града, в непосредствена близост до квартал с множество бели къщи. Напомнят на домовете, които могат да се видят по гръцките острови. Нищо чудно да са издигнати по времето на Хесус Хил, за когато се твърди, че в Марбея са построени незаконно над 30 000 къщи.

Плаж – Марбея, Испания

Един от 24-те плажа на Марбея

    Градът е втори по население (140 000 души) в провинция Малага

и осми по численост в Андалусия. Благодарение на мекия си климат, поддържа целогодишен туризъм. Популярна дестинация е сред туристите от Скандинавия, Великобритания, Ирландия, Германия, както и от Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ. Марбея е забележителен с присъствието на много аристократи, знаменитости и богати хора, които предпочитат да отмарят там. Освен това, градът е важна спирка на много круизи, а в марината са закотвени коя от коя по-луксозни яхти. Разполага с 24 плажа, разположени върху дълга 27 км крайбрежна ивица. Много точки от града пък предоставят прекрасна гледка, както към морето, така и към близко разположените планини на север.

Marbella, Малага, Испания

   Марбея може да се счита за древен град,

тъй като е основан от финикийците още през седми век преди Христа. По-късно е бил населяван от римляни, вестготи и нормани, преди маврите да се настанят тук през десети век от новата ера. Те дават на града името Марбил-ла, след като преди това се е казвал Салдуба (Град на солта). Арбаският период продължава пет века, след което градът преминава в ръцете на Кралство Кастилия. Следват години на възход, свързани с култивирането на захарната тръстика, а по-късно – добив на желязна руда и въглища от близките планини. Индустрията обаче запада и населението е принудено да се върне към фермерството и риболова като начини за изкарване на прехраната. Кризата в селското стопанство и болестта филоксера, която ударя лозята, нанасят нов удар на местната икономика, допринасяйки за увеличаване на бедността и глада в района през 19-ти век.

Плаж – Марбея, Испания

Стъпки в пясъка

   В първите десетилетия на 20-ти век Марбея е малко село,

в което населението е разделено на малка група олигарси и няколкостотин работници, а средна класа практически няма. Нещата се променят след Втората Световна война, когато принц Алфонсо фон Хоенлох-Лангенбург (пробвайте да му кажете името след три големи уискита!) купува земя, върху която строи

„Марбея Клуб“ – хотел, в който започват да отсядат филмови звезди, бизнесмени и благородници

от добре познати фамилии като Бисмарк, Ротшилд, Метерних, Тисен-Борнемиса и др. Това придава нов облик на града, който става предпочитан за почивка сред социалния елит на Европа.

Плаж – Марбея, Испания

На море през октомври

През 70-те години в Марбея пристига за пръв път кралят на Саудитска Арабия Фахд, който, оттогава до смъртта си през 2005 година, е редовен посетител на курорта. Антуражът му пръска понякога милиони петродолари на ден, а част от него е и, тогава все още неизвестният, Осама бин Ладен.

През 90-те години и първата декада на новия век всички кметове, които са заставали начело на града, са съдени за финансови злоупотреби. В това число и Хесус Хил за това, че е отклонявал незаконно обществени средства към бюджета на Атлетико Мадрид. Явно кражбите са били огромни, тъй като през 2006-та година курортът е близо до немислимото – фалит! Стига се и до разпускане на градския съвет от испанското правителство – мярка, която се предприема за пръв път в съвременната история на страната. Днес нещата вече са стабилизирани, а скорошно проучване сочи Марбея като градът с най-добри условия за живот в цяла Андалусия.

Марбея, Испания

Днес Марбея е с най-добри условия за живот в Андалусия

Бях си предвидил около шест часа за

разглеждане на Марбея

и от автогарата поех надолу, към брега на морето. Пътьом минах през тесните улички на Стария град, който си оставих за по-обстойно разглеждане за по-късно. Първо ми се ходеше на плаж.

   На крайбрежната алея беше пъстро

Имаше хора от всякакви националности. Беше октомври, но времето беше прекрасно и всички бяха по къс ръкав. Пекох се повече от два часа. За това време, релаксът ми беше нарушен само веднъж от тайландка, която искаше да ми прави масаж директно на плажа. След въпросителното „Маса-a-a-a-ж?“, зададено с писклив глас и повдигнати вежди, отговорът ми: „Не, благодаря“ явно не бе приет, тъй като напористата тайландка клекна и започна да ми мачка врата, опитвайки се да ми внуши, че съм напрегнат и все пак имам нужда от масаж. Разбирайки, че при мен няма да я огрее, се нацупи и отиде да си търси друга жертва. Малко по-късно, мъжът от възрастната двойка, които ми бяха съседи по хавлия, я викна и чух тарифата – 30 евро на час. Възрастният мъж пожела масаж само за половин час, а тайландката сияеше от щастие и се смееше на всичко, което й каже. И аз обичам масажи, но не и навън, и от човек, за когото дори не знаеш дали някога е учил за това.

Квакери – Марбея, Испания

Квакерите

След като си починах хубаво на плажа, се върнах на крайбрежната алея. Вниманието ми беше привлечено от голяма група възрастни хора, които танцуваха под звуците на духов оркестър. Оказа се, че

в Марбея има събор на квакери

от цяла Европа. Видях групи от Холандия и Швеция, като повечето хора бяха в пенсионна възраст. Беше ми едновременно весело и тъжно да ги наблюдавам как се забавляват. Сетих се за нашите пенсионери, които на преклонна възраст не могат да си позволят като западните си „колеги“ да се радват на живота, а са принудени да водят борба за оцеляване.

 

Реших, че е време

да си разведря настроението с малко тапас

Едно от заведенията покрай крайбрежната улица предлагаше промоция – тапас за едно евро. Взех няколко различни вида и си похапнах с чаша бяло вино върху една бъчва. Точно това представляваха масите на заведението – изправени бъчви. Колорит!

Старият град на Марбея, Испания

Уличките на Стария град

Накрая ми остана да обиколя

Стария град

Той включва някогашните стени на града и два от старите квартали – Баро Алто – разпрострян на север, и Баро Нуебо – на изток. Много е живописно по тесните улички, а и цветно, тъй като от стените и покривите на къщите висят увивни растения и цветя. След кратка разходка стигнах до

своеобразния център  – Plaza de los Naranjos (Площадът на Портокалите)

Името му идва от портокаловите дръвчета, които растат на него. От момента на създаването си, Пласа де лос Наранхос се превръща в център на градския живот, а около него са построени най-забележителните обществени сгради и множество от типичните за Марбея бели къщи. Днес площадчето е чудесно място за почивка и за чаша (а защо не и кана) сангрия под портокаловите дръвчета.

Площадът на Портокалите - Plaza de los Naranjos – Марбея, Испания

Площадът на Портокалите – Plaza de los Naranjos

Площадът на Портокалите - Plaza de los Naranjos – Марбея, Испания

Пласа де лос Наранхос се превръща в своеобразен център на Марбея със създаването си през 15-ти век

Марбея, Испания

Можете да поседите на сянка под портокаловите дръвчета

Марбея, Испания

Портокалите бяха още зелени

В непосредствена близост до Площада на Портокалите се намира

статуята на Сан Бернабе (Свети Варнава) –

един от Седемдесетте Апостоли, който е почитан като закрилник на Марбея. Приживе, Свети Варнава проповядва заедно с Апостол Павел в Рим. Животът му приключва в родния Кипър, където бил пребит с камъни от противници на християнството, поради което е провъзгласен за мъченик. В Стария град има няколко католически църкви. Успях обаче да видя само Санта Мария де ла Енкарнасион отвън. Маврите също са оставили своя отпечатък тук. Има замък от арабския период, оттогава са и отбранителните стени.

Свети Варнава – Марбея, Испания

Сан Бернабе (Свети Варнава) е закрилникът на Марбея

Неусетно дойде време да кажа „Чао“ на Марбея, тъй като трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. Не ми остана време да се разходя по Златния път – дълъг над 6 км участък между Марбея и Пуерто Банус. На него се намират най-хубавите вили и къщи в района, в това число и резиденцията на крал Фахд. Ако Вие имате време, когато сте там, разходете се и кажете как е. В Пуерто Банус пък може да видите много лускозни яхти, автомобили, а кой знае – може и някоя знаменитост.

В последната част ще прекосим Средиземно море с ферибот, за да стъпим на африканския бряг. До скоро!

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

Switch to mobile version