Archive for февруари 25th, 2013

февр. 25 2013

Неромантично за романтичния Капри (3): Съвети за пътуване

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, после ни показа забележителностите на острова, а днес ще ни даде съвети къде-какво-как на остров Капри.

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част трета

Съвети за пътуване

 

Много хора смятат, че Капри е скъпо място и затова не е за всеки. Нее… Аз мисля, че там е толкова скъпо, колкото и из центъра на Рим или Флоренция, примерно. И, че може би Венеция е  най-скъпото място в Италия.
Колкото до Капри – да, той наистина излиза скъпичък, но на хората, които го посещават само за едно „здрасти“ – за два-три,  четири часа.
Защото:

  • Пътуването с кораб, а то няма друг начин, от Наполи или Соренто е съответно 17/15 евро в едната посока. За двупосочен билет няма отстъпка. Значи отиване/връщане = 34/30 евро.
  • После, от пристанището до Пиаца Умберто в Капри отива фуникуляр или минибус. Пак от там до Анакапри отива минибус, както и между двата града циркулира минибус. Това е градският им транспорт. Цената на билетите е 1,80 евро за навсякъде. Няма еднодневни карти. Иначе, за местните жители си има карти, седмични или за по-дълъг период, и то на дооста по-ниски цени. За местните, обаче. А те безпогрешно си се разпознават помежду си.
  • Цената за такси от пристанището до Анакапри е твърда – 20 евро. Обаче за тези 20 евро се пътува не повече от 7-8 до 10-12-15 минути, зависи от натовареността на пътя в момента и дали ще поискате, евентуално, шофьорът да ви спре за минутка-две при някоя тераса да снимате гледката.
  • Освен това, почти е абсурд таксито да ви закара точно на адреса. На пръсти се броят хотелите, до които може да стигне нормална кола. Обикновено, спирайки до някое кьоше, шофьорът хвърля един полупоглед към човека до себе си (или задната седалка) и съвсем естествено и небрежно заявява „куи, синьоре/синьора“ (до тук). И най-много да ти посочи посоката, в която да продължиш сам да се оправяш из уличките /снимки – в предните публикации/.
  • Хапване и пийване – цените, както навсякъде в Италия, зависят от категорията на заведението и дали е в центъра или не, дали ти сервират или не. Но на Капри зависи и от това дали си седнал на терасата на стратегическо кафе/бар/рИсторанте, откъдето душата ти се пълни и от великолепната панорама. Т.е. тук се плаща и за гледка 🙂

С други думи, на Капри можеш да пиеш кафе, сервирано ти на маса, на цена от 2 до 8 евро; да хапнеш парче торта от 4 до 12 евро; малка пица „Маргарита“ от 3,50 до 7 евро; останалите видове пици се въртят около 7-12 евро; салата „Капрезе“ (точно Капри й е родното място) – от 7-22 евро; сладолед от 2 евро и нагоре; фреш – 3-4-5 евро; бира – 3-4-5 евро; вино – 17 евро и нагоре; минерална вода 0,5л – 2 евро…

  • Цената на разходка с корабче около острова е 16 евро, но може да варира, зависи от това дали се тръгва от Марина Гранде или Марина Пикола, и дали включва и Синята пещера или не.

И излиза, че /поне аз си го представям така, ако не съм права, поправете ме, моля/ при едно посещение на Капри с група, за около 3-4 часа, което време включва и по около 20-30 минутно висене /организационно/ на пристанището след пристигането и преди заминаването, съвсем кратка разходка из центъра на градчето Капри /а то няма какво да му се гледа толкова/ и Градините на Август /примерно, за други места няма да има време/ и малко зяпане по витрините на бутиците или присядване на по кафе за 30-40 минутки, но извън „very center“ и все пак не много далеч от него, да обобщим:
път 30 евро (примерно от Соренто); 2х1,80 евро за вътрешен транспорт; едно кафе (4 евро); парче торта (5 евро); един фреш (3 евро); една вода (2 евро) + едно евро за „джардините“ = 48,60 евро. Плюс едно магнитче за спомен – 3 евро. Ето, прескочи 50-те евро. Т.е. за около пет часа (с пътуването по море) се изхарчват над 50 евро, което си е около 100 български лева – никак евтино за средностатистическия български джоб, мисля. И какво успя да види въпросният турист за престоя си?!?
Аз мисля, че пътуването има смисъл и си заслужава харченето на пари, ако не е просто едно таралянкане по пътищата с „кратка пешеходна разходка“ (на тъгъдък) по централните улици и площади, и поглеждане „отвън“ на дворци и катедрали, а спокойно ходене и доволно дълго разглеждане на нещата, които ни интересуват или впечатляват, с чуване, вкусване и усещане на мястото. Т.е. да се докоснем истински до мястото. И тогава може да се каже, че сме били еди-къде си и сме видели еди-какво си. Тогава човек няма да казва „бил съм там“, мъчейки се да фокусира нещо в спомените си, а веднага ясно ще му изплува конкретен образ…

Но, ставаше дума за Капри.

Струва си човек да остане поне за една нощувка на Капри. Островът не е голям и за два дена и една нощ, без да лежи край басейна на хотела, при средно темпо, може да го обходи почти подробно. Още повече, когато привечер и последните еднодневни туристи си заминат, тогава се усеща и най-истинската атмосфера на острова. Или по-ранко сутринта, преди да започнат да идват корабите с новата серия еднодневни посетители.

Може би изглежда, че си противореча като казвам това, след цитирането на цените по-горе? Не. И не ви е нужен италиански спонсор. Защото, примерно… ало, пушачите! Колко ви струва една кутия цигари?  Аз не пуша, но знам, че е около 5 лв. И, ако приемем, че един пушач изпушва по една кутия дневно, това са 150 лв. на месец – на вятъра! Шест месеца по 150лв. = 900 лв. = 459 евро. Тези евренца могат да обезпечат дори един три-дневен /три!/ престой с две  нощувки. Не луксозен, нормален престой на двама души на острова. На двама, не на един!

  • Хотели на Капри има и да, вярно е, някои наистина са суупер луксозни и съкрушително скъпи. Но има и на приемливи цени при високия стандарт на Капри. От рода на стотина евро/ВВ за двама.

Най-високи са цените в разгара на лятото – през юли и август, а най-ниски са в „мъртвия“ сезон – ноември-февруари /без Коледните празници/.
Аз бих препоръчала като най-добро време за посещение на острова /а и с евентуално преспиване, понеже тогава цените са все още умерени/ месеците от средата на април-май-началото на юни, и след това септември-октомври-до средата на ноември. А най-най-препоръчвам целия месец май и края на септември+октомври. Защото тогава е топло, но не твърде горещо. И защото през май цъфтят розите /колко рози има на Капри! :)/, а през втората му половина полудява и жасмина. И уханието, което се носи, те кара да се чувстваш в рая!
През септември и октомври пък разноцветните бугенвилии все още цъфтят достатъчно обилно и на каскади се леят по стени и огради – гледката, направо е размазваща сетивата! В добрия смисъл 🙂
Цените, които цитирах дотук, са от миналата година (2012 – бел.Ст.). Но, както разбрах, от месец януари тази година за корабите до Капри вече има нови цени.

Разписание и цени

  • от Неапол, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule
Пояснявам, че корабите Traghetto/Ferry возят хора + коли, микробуси, моторетки, стоки, и тръгват от пристанището, което е в близост до централна гара. Оттам тръгват и корабите тип Nave veloce/Fast ferry. А Aliscafo-Jet/Hydrofoil са на подводни криле /комети/ и тръгват от пристанището Molo Beverello пред Кастел Нуово.

  • От Соренто, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule?path_id=14
Пояснявам за Соренто – всички кораби тръгват от Марина Пикола.

Но, внимание! Непременно още като си купувате билета, питайте точно от кой кей тръгва вашият кораб и уточнете в коя посока на пристанището е този кей. Защото може да има по едно и също време два-три кораба, които се канят да тръгнат нанякъде. Да не стане така, хм, отивате на кей №1 и там е – да, кораба е за Иския, тръгва след пет минути и – Да, синьора/синьор, спира и на Капри. – Да, ама не – О, но! Но, но, синьора! Вашият билет е за онзи кораб отсреща на кей №7, който е само до Капри. Не, не може, синьора, с този кораб. – А на билета ти пише, че корабът тръгва в… т.е. след пет минути. И? И ще трябва не да бягате, а да летите, защото между двата кея разстоянието е към 500-600м! Проверено лично! И освен това, при хубаво време винаги е пълно с народ; дечурлига, които точно в този миг се спъват и падат в краката ти; групи влачещи се туристи, и изобщоо… Повярвайте, казвам го от личен опит в гонене на италиански кораби! Даже, признавам си, веднъж го изпуснах точно за две секунди – под носа ми вдигнаха мостика.
Същият съвет важи и за Марина Гранде на Капри. Информацията и касите там се намират веднага вляво до вълнолома /заставайки с лице към морето/.
През лятото корабите до/от Капри са по-начесто. Тогава има и корабчета, които тръгват от/за Амалфи и Позитано, а също и от/до Салерно.

Капри, Италия

 

И за финал:

Харесва ли ви името „Капри“?

Наистина ли е романтично или просто хората са го натоварили с романтика? Според вас какво означава? 🙂
Е, и на мен ми зададоха същите въпроси, докато гледахме  как Капри се смалява в златото на залеза, а Наполи ставаше все по-сияещ и по-осезаем в разстилащото се лилаво-синьо зад гърба ни. Отговора… ама нямам причина да не вярвам на моя човек, разбир’ш ли  🙂
Е, историята твърди, че острова са го владели древните гърци, а на гръцки „карпос“ означавало „дива свиня“. Пък сега нЕма кьораво диво животно, изключвам волните „фъркати“. Археолозите, все пак, бива си ги, изкопали по някое време фосили на глигани…
След древните гърците на сцената дошли древните римляни, но те му викали „Острова на козите“, щот’ явно бъдещите византийци покрай хубавото южняшко вино са видели сметката и на свинчетата, та останали само… ммее-меее… 😉
И последно – и това е исторически доказано – на острова са живели и етруски. А те са се подвизавали из Апенините въобще, ехее, още преди братята гърци. Та, в етруския език думата за „бели скали“ била /май/ „каперез“. А скалите на острова са  бели!… Та, на мен тé тая версия най-ми харесва, звучи ми най-романтично, ако въобще има някаква романтика в едни стръмни бели скали, устремени към морското дъно…

Заключение: Няма да си кривя душата –

колкото и скептично или материалистично да гледа човек, около/в/на Капри витае едно специално настроение, едно особено усещане, на което най-пасва определението „романтика“. Хм, дори в бара на хотела нон-стоп се лееха побъркващи мелодии. За любов, естествено. Ето тази се намести в главата ми точно там, насладете се 😉
http://www.youtube.com/watch?v=Izw-HeyMU20

остров Капри, Италия

Гледка от Пиаца Умберто. Пристанището е Марина Гранде.

остров Капри, Италия

Поглед към Монте Соларо

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто  – катедралата Санто Стефано

остров Капри, Италия

Пътят между Капри и Анакапри, т.е. „магистралата“ им :D

остров Капри, Италия

Няма как да се залуташ на Капри – начесто се срещат подобни указателни табели.

остров Капри, Италия

Via Camerelle – улицата на модните бутици в Капри

остров Капри, Италия

И съвсем обикновена уличка в Анакапри. Забележете обаче стълбите на къщата вляво – сигурно всяка къща на острова има украси от майолика из дворовете, стълбите, колоните край вратите…

остров Капри, Италия

Много често по пиаците и парковете освен обикновени, има и пейки, облицовани с майолика.

остров Капри, Италия

Може да е невъзпитано, но ми е тръпка да надничам с фотоапарата из чуждите дворове. Особено, когато са ей таквиз семпли ;)

остров Капри, Италия

А в рИсторанте от този тип спокойно може да се наядеш за 20 евро. На човек, с бирата… ъъ, с по една бира! :)

остров Капри, Италия

А тази улица пресича почти целия остров и излиза на голямата площадка пред фаральоните. А представяте ли си тази стена, когато бугенвилиите цъфнат изцяло? Красота!  :)

остров Капри, Италия

Поради релефа на острова някои улици се движат едва ли не край покривите на хотели и вили. И при нашия хотел тоже ;)

остров Капри, Италия

А това се виждаше от хотелската стая. Bello ѐ? ;)

остров Капри, Италия

А такива са скъпите таксита, за които споменах. Сите Кабрио 🙂  Което е много добре, предвид, че в жегата приятно се охлаждаш докато пътуваш. А ако много силно пече, шофьора просто дръпва сенника отгоре. Гъзария, но е кеф, определено :)

остров Капри, Италия

Обикаляме острова с корабче. Скалите са „каперес“, т.е. бели, нали?

остров Капри, Италия

Гледка към острова откъм морето. Вляво до розовия хотел, е голямата наблюдателна площадка към Фаральоните. А те ми се падат вдясно и зад гърба ми /няма ги на снимката/

остров Капри, Италия

Отново поглед откъм Марина Гранде

остров Капри, Италия

Един от най-любимите ми/ни пейзажи от Капри – в дъното, под скалите е Марина Пикола.

остров Капри, Италияv

И този е от любимите – Фаральоните в естествена цветна рамка, гледани от Монте Соларо.

остров Капри, Италия

За протокола – снимка без зум – поглед към морето долу от върха на Монте Соларо.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – в парка край наблюдателната площадка.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – короната на пинията по-отблизо. Интересно дърво…

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – гледка, предизвикваща възторг – Неаполският залив и Везувий, Монте Фаито, п-в Амалфи – Маса Лубренсе и Соренто отпред, самият Капри под мен и острови Ли Гали /или Ле Сиренузе/ на 5-6 км югозападно от Позитано. За съжаление снимката не може да предаде усещането там горе.

остров Капри, Италия

Залез на романтичния Капри. Нямам думи……….. Ciao amici! A presto! ;)

Текст и снимки Вили
/със съдействието на Анджело/

 

 

Автор: Вили

Снимки: авторът и Анжело

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

Средиземно море

 

8 коментара

Switch to mobile version