Archive for февруари 8th, 2013

февр. 08 2013

Изненадата в Единбург

 Днес ще се „възползваме“ от любовта на автора – Иван ще ни води до Единбург. Той – по гаджета, а ние – на пътешествие 🙂

Приятно четене:

Изненадата в Единбург

Здравейте,

Още в самото начало бих желал да отбележа, че по принцип съм малко по-обстоятелствен и ако не ви се четат подробни творби ( ако мога да го нарека така ) по-добре да не почвате 🙂

 

Тук попаднах и на един друг много приятен текст на Петър Събев, който всъщност прочетох преди да замина и ми беше МНОГО полезен. Но да се върна на темата. За разлика от него и неговите близки “ аз не разлях чаша върху клавиатурата „, а по-скоро си загубих акъла по една млада дама 🙂 която е студентка там.

 

Не бях чувал много за Единбург преди да почна да общувам с нея. Тя, както повечето българи, на които се налага да живеят в чужбина, не харесва  особено държавата, в която живее, но когато аз отворих и разгледах в интернет на мен много ми хареса.

 

И  тогава реших, че мога да я изненадам и без тя да знае да се появя в тях 🙂 Речено сторено … Дойде деня на заминаването ми, беше много рано сутринта, а аз седях и чаках да дойде времето да се кача в самолета на летище София. Не съм на 18години, но в интерес на истината се чувствах точно по този начин. Не малко съм пътувал и със самолет и кола, в общи линии проблема ми произхождаше от факта, че английският ми не е много добър и даже приятелите ми се шегуваха,  че ще ми закачат снимачен екип и после ще пратят записа в предаването на Дискавъри „Идиот в чужбина“. По принцип настина не е много нормално да не знаеш език и да пътуваш сам, но аз го бях решил и честно казано малко ми беше притеснено, но в София валеше лек  дъжд и реших че ще ми върви по вода. В самолета беше  както в самолет, нищо особено.

 

Кацнах на летище Лутън (Лондон)

За мой късмет престоят ми беше кратък и докато се огледам дойде време да се качвам на самолета за Единбург.  Само да отбележа, че аз през това време си пиша с приятелката ми и тя ми казва колко било гадно времето при тях и че валяло и т.н., което по принцип не ми звучеше добре, но бях тръгнал така или иначе. Доста си валеше по принцип и бях решил, че и ще продължи така, но явно някой друг имаше друг план 🙂

В момента, в който самолета тръгна да се снишава и слезе под облаците, грейна слънце. Вече беше около 14ч. Кацнахме,  излязох от самото летище и точно срещу мен една будка за билети за

директната автобусна линия в Единбург – AirLink

(тук се възползвах от съвета на Петър Събев) веднага си взех билет, качих се в автобуса, който имаше WiFi,  отделни места за големи куфари и като цяло беше много практично направен.

Последната спирка на автобуса е на

централната гара на Единбург (Waverly Station)

Предварително бях проверил маршрута, по който да стигна до адреса на приятелката ми в google maps (горещо го препоръчвам, ако пътувате чужбина, за България  няма да ви свърши работа ). Понеже умният google ми беше изчислил на база трафика колко горе долу ще пътувам, беше ми преброил спирките и отделно можех да видя къде трябва да сляза не само на картата, а и виртуално, та ми  беше много лесно да се ориентирам.  Слязох на въпросната спирка и се ориентирах до точният блок отново с помощта на google и разбира се с съдействието на две прекрасни момичета, за които ще стане дума след малко.

 

Понеже моята приятелка живее с още две момичета, които разбира се участваха дейно в схемата, та едната я беше извела до магазина, а другата стоеше и ме чакаше. Посрещна ме момичето, всичко както трябва и аз се скрих.  Пет минути по-късно приятелката ми се прибра и аз изскочих. Както се сещате беше много вълнуващ и за двама ни момент. Малко по-късно, когато вече се успокоихме, почнахме да правим план къде по-точно ще ходим на другия ден. Аз казах, че искам да отида тук, тук и тук 😀

 

Приятелката ми беше доста потресена от факта, че аз знам за тези места, а аз знам от пътеписа, който споменах малко по-горе и от няколко други сайта. Това, което бях чувал и чел за Англия е, че е доста дъждовно и честно казано бях се подготвил за такова време, НО УВИ.

 

На следващият ден не събуди слънцето

Решихме че може да опитаме да слезем до центърът пеша, а ако сме много изморени да се върнем с автобус. Това, което ми направи впечатление е, че всъщност шотландците не пазят по-чисто от нас, но при тях хората, които отговарят за това си вършат работата. Вървяхме покрай старите и изпълнени с история къщи, по улици, които

Edinburgh str., Шотландия

Edinburgh str.

те пренасят в едно отдавна отминало време и тук там някое нови БМВ минава покрай теб и те връща в реалността 🙂 Споменавам го защото съм изключителен фен на марката, а там ги карат настина много 🙂

 

 

Това са част от снимките, които направих по пътя към центъра.

Единбург, Шотландия

Така и не разбрах защо църквите са с червени врати ?! :)

Единбург, Шотландия

много симпатична къща :)

 

Единбург, Шотландия

Най-хубавата снимка която направих :)

 

На Princess Street,

първо ми направи впечатление, че в Единбург хората пресичат постоянно на червено, но се съобразяват с автомобилите. После видях National Gallery, която определено изглежда доста внушително.

Единбург, Шотландия

National Galeri of Scotland

Ако трябва да съм честен, не влязох вътре просто защото не ме влече изкуството, а прецених,  че няма смисъл да се правя на разбирач. Всички се сещате за онези хора, които седят пред картините, потриват брадата си и цъкат доволно. Е, не  пожелах да влизам в тяхната роля и за това пропуснах да посетя галерията.

Единбург, Шотландия

“ гайдарчето „

Точно на гърба на галерията обаче видях „емблемата” на Шотландия. Аз го наричах „гайдарчето“ и то не с идеята да обидя човека, а просто защото не знаех как се наричат 😀       Продължихме и стигнахме до въпросната улица Royal mile (царската миля) . Това е улицата, която свързва двата двореца в Единбург – единият е Единбургският замък (Edinburgh Castle), а другото е нещо като резиденция, казва се Holyrood, която и в наши дни се ползва от английското кралско семейство за седмица – две, а през останалото време е отворена за посетители.

Единбург, Шотландия

Royal Mile

 

Малко под двореца се намира катедралата

Сейнт Джайлс (st. Giles Cathedral)

Единбург, Шотландия

st. Giles Cathedra

Единбург, Шотландия

сърцето от легендата

 

 

Сейнт Джайлс, High Street, Edinburgh, Мидлоудиън EH1 1RE, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Точно на площада пред катедралата се намира

„сърцето“

На въпросното сърце трябва да плюеш, ако искаш пак да се върнеш в Единбург 🙂 Една от много интересни градски легенди. Явно е вярна, защото април месец тази година ще ходя отново.

 

С това се изчерпи разходката ми в този ден и то не защото нямаше какво да видим, а просто стана доста студено.

Решихме да се прибираме, отидохме на спирката и това, което ми направи впечатление е,  че градският им транспорт е изключително точен. Всяка спирка си има карта на маршрута на автобусите и за всяка линия има QR code – сканираш го с телефона и на телефона получаваш разписание за автобусната линия, която те интересува, в колко часа ще дойде следващите три автобуса. Много удобно за туристите, които искат да си организират предвижването и вероятно не само за тях.

Слязохме на нашата спирка и решихме да влезем в супермаркета до апартамента,  в който живее приятелката ми. Супермаркета се казваше Morrison. Искам само да отбележа, че за пореден път се убеждавам, че храната в България е доста скъпа. Когато съм във Варна по принцип си знам определени марки продукти и рядко пазаря различни  и честно казано избягвам брандовете на веригите магазини с оглед на това, че не смятам, че те са особено качествени, но понеже там повечето марки ми бяха непознати и след съвета на приятелката ми реших да купувам продукти от марката на супермаркета, които разбира се бяха на по-ниска цена от другите. Странното поне за мен в това беше,  че храната им освен, че е евтина е и вкусна.

Когато излязохме от магазина видях нещо, което не бях виждал преди. Имаше една светла черта в небето. За мен поне беше много странно, а после приятелката ми обясни, че там, на където гледам се намира град Абърдийн, а там има бели нощи. На това явление снимка не мога да ви покажа понеже апарата ми не е професионален и снимките, който се опитах да направя не бяха хубави, но настина е уникално.

 

На следващият ден отново по същият маршрут слязохме до центъра и тогава вече успях да снимам „гайдарчето“. Много симпатичен човек.Отново се запътихме към

Royal Mile,

но този път я пресякохме и слязохме надолу към National Museum of Scotland.

Единбург, Шотландия

National Museums Scotland

Въпросният музей има доста странна сграда на мен лично ми напомня на National Museum of the American Indian (Вашингтон) и от опита си в американската столица знам, че в музеите в чужбина дори и да не знаеш перфектен английски е много интересно. Този напълно затвърди мнението ми.

Единбург, Шотландия

Сър Джеки Стюарт

Единбург, Шотландия

много готин робот, задаваш му какво искаш да пише, а той намира буквите и ти го изписва :D

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В непосредствена близост до музеят се намираше статуята на „Боби“.

Единбург, Шотландия

„Боби“ от легендата 🙂Боби всъщност е малко кученце живяло в Единбург през 19 век и принадлежало на стопанина си полицай Джон Грей. След смъртта на Грей през 1858 г. Боби прекарва целия си останал живот – приблизително 14 години – до гроба на господаря си в двора на църквата Грейфриарс в Единбург. Боби напуска мястото само за храненията си в близката „Coffee House“. Умира на възраст от 16 години.  

Единбург, Шотландия

birthplace of Harry Potter

Малко по-нагоре по същата улица в посока Royal Mile се намира и толкова известното

кафене Elephant House,  в което Дж. К. Роулинг е започнала да пише Хари Потър

Твърди се, че е започнала да го пише на салфетка. Това е едно доста малко и скромно заведение,  което обаче се радва на изключителна популярност. Само да отбележа,  че не можахме да си намерим място в това заведение през всички останали дни, които прекарах в Единбург. Това, което може би ми направи най-силно впечатление обаче е,  че това беше и най-евтиното заведение в района. Като се има в предвид че това малко заведение е с ранга на туристическа дестинация, този факт ми направи изключително добро впечатление.

 

 

След неуспешният ни опит да седнем да си починем решихме да отидем да се разходим просто така по улиците, докато чакахме приятелките на

Единбург, Шотландия

шарената улица :D

приятелката ми да ни се обадят за да отидем да видим

Edinburgh Castle

Тръгнахме по една много странна улица,  която аз бях виждал в много снимки от Единбург. Явно не само на мен са направили впечатление странните цветове, в които са боядисани къщите по улицата. Исках да сложа и снимка на въпросната улица, но не можах да я открия в снимките си за това си откраднах една.

Единбург, Шотландия

Edinburgh Castle

През това време момичетата се обадиха и тръгнахме към замъка. Докато вървяхме нагоре минахме покрай музеят на Уискито (The Scotch Whisky Experience)  и този на Магията (Camera obscura). За тях ще ви спомена отново, но малко по-късно. Стигнахме замъка ….. тук ще ви приложа снимки защото наистина като го видиш и определено забравяш да говориш. Много красиво място!

Единбург, Шотландия

гледката от паркинга

Единбург, Шотландия

УНИКАЛНО, гледката от замъка към града :)

Единбург, Шотландия

на входа на замъка

 

Решихме вече да се връщаме и понеже денят беше доста напреднал, решихме да пропуснем двата музея защото аз и за двата бях чел, че отнемат много време, а ние не разполагахме с него.

Този път решихме да се прибираме пеша

Вече и аз бях свикнал със студа, а прекрасният ми антураж, беше добре облечен и не представляваше проблем да се приберем пеша. И докато вървяхме към апартамента минахме покрай нещо като парк и решихме да влезем понеже то беше почти до тях, но и дамите не бяха влизали да видят какво има там. Тогава разбрахме че любопитството ни е довело до едно езерце, в което плуваха лебеди и патици, точно като в филма Мисия Лондон, с тази разлика, че поне пред нас никой не открадна патиците :D.

Понеже вече беше доста тъмно решихме, че на другия  ден ще минем от там и ще можем да го разгледаме на светло. Излязохме от парка и продължихме към апартамента, но минахме покрай едно игрище, на което имаше голяма табела, че е безплатно. Самото игрище разполагаше с осветление, на което дори и българските футболни стадиони биха завидели и на всичкото отгоре имаше двама мъже, който ходеха с „прахосмукачки” за листа и чистиха около игрищата. Това отново затвърди мнението ми, че хората там си вършат работата.

 

Единбург, Шотландия

езерцето :)

И така дойде и следващият ден. Решихме да се придържаме към плана и минахме отново покрай парка, за който ви споменах малко по-нагоре. Беше много хубаво, хората си разхождаха домашните любимци, други хранеха лебедите в общи линии изглеждаше като място около, което бих искал да живея.

Единбург, Шотландия

Calton Hill

 

От там

продължихме към Calton Hill

Това беше другото място където отново останах без думи. Това е връх, от който се открива 360 градусова гледка към целият град. Много красиво място.

Единбург, Шотландия

Calton Hill

Единбург, Шотландия

Calton Hill

Единбург, Шотландия

гледката :)

Единбург, Шотландия

who loved Edinburgh (всички пейки в Единбург за наречени на някого, на мен лично много ми хареса това)

 

Когато слязохме от там решихме да влезем в

старото гробище,

което всъщност не е гробище, но е интересно да се види.

Единбург, Шотландия

copy of Washington Monument

Единбург, Шотландия

In memory of Scottish – American Soldiers

Единбург, Шотландия

това също е в гробищата

 

И понеже и двете дестинации, които посетихме бяха по продължението на Princess Str. след като разгледахме решихме да се върнем на нея и да влезем в магазина, от който явно бяха излезли 80% от хората. Всички бяха с торбички на Primark. Аз не го приех много с доверие, но в последствие разбрах манията на тези хора.

Единбург, Шотландия

Princess Garden

И понеже не оставаше много от светлата част на деня решихме по-подробно да разгледаме

Царските градини,

които се намират в подножието на замъка. Не, че не ги бяхме виждали през цялото време, но тогава решихме и да ги снимаме.

Единбург, Шотландия

Princess Garden

Единбург, Шотландия

Princess Garden

Единбург, Шотландия

къщичката в Princess Garden

 

На следващият ден

бяхме решили да отидем до музеите на уискито и този на магията, но точно тогава заваля и си валя ЦЯЛ ДЕН. Доста разочароващо, но нищо обещавам, че когато отида април месец и когато ги посетя ще пиша по-подробно за тях. Прекарахме целият ден в апартамента. Беше доста лежерно 😀

На другият ден ми се обади един приятел от България, който между другото беше дошъл да види неговата приятелка и така се засякохме по едно и също време там. Разбрахме се вечерта да отидем да пийнем по едно уиски, все пак бяхме в държавата на уискито 😀 И понеже аз до този момент все още не го бях опитал поради причината, че във абсолютно всеки магазин, в който влязох не ми даваха да си купя и за това имаше логично обяснение.

В Шотландия имат закон, че ако изглеждаш под 25 години трябва да представиш лична карта, с която да удостовериш че имаш навършени 18 години. И на мен ми беше доста странно, но после когато го схванах открих, че има логика. Проблема не беше в това, че нямах Единбург, Шотландиягодини, а че не си носех паспорта, защото там за хората в магазина българска лична карта или шофьорска книжка не са документ.

И както и да е, това момче беше купил уиски и каза да отидем в апартамента, който е наел. Между другото той  се намираше точно до „яхтата на кралицата“, която също не успях да видя на светло.

И така дойде време да ходим в този приятел и започнахме да се чудим с приятелката ми с какво да ходим. Извадиха едни карти на маршрутите на автобусите и тръгнахме да гледаме от къде, но този автобус, който можеше да ни заведе до там за нас беше доста неудобен, и тогава аз реших че просто мога да отворя google maps и да видя как да стигнем до адреса, отворихме го погледнахме и решихме да тръгнем пеш, а ако се загубим ще си хванем такси и готово.

Това беше едно от най-добрите ни решения  защото във въпросната вечер нямаше грам вятър. Беше изключително спокойна вечер въпреки, че беше събота вечер.

Това което бях чел за вандалите и т.н. аз поне не го видях. Другото, което ми направи изключително впечатление беше, че е изключително подреден град. Успяхме да се справим без да се объркаме и за доста кратко време, вървяхме някъде около 30 минути, аз лично не мога да си представя,  че мога да се оправя в България само с един поглед на картата в google maps. Много подреден град.

Стигнахме въпросният адрес, но от там излезе проблем google НЕ ЗНАЕШЕ на кой звънец да звъннем, а това беше някакъв комплекс с такива апартаменти под наем и нямаше рецепция 😀 Обадихме се на младежа, той ни посрещна и всичко беше както трябва.

Подобаващо се напихме.Той и приятелката му решиха че ще ходят на дискотека въпреки, че часа беше вече 01:00, а там заведенията затварят рано. Аз и моята приятелка решихме да се прибираме отново пеша, но когато излязохме …. НАВЪН ВАЛЕШЕ ПОРОЙ 😀

Опитахме да си викнем такси, но при третият отказ решихме че ще се прибираме пеша, и с оглед на това, че и двамата бяхме достатъчно почерпени и добре облечени не ни представляваше проблем. Разбира се не минахме и без пеенето на българският химн в 01:30 вечерта по улиците на Единбург, но беше МНОГО ЗАБАВНО  и дори и доста почерпени пак не можахме да се загубим.

И така дойде неделя, а аз в понеделник трябваше да си идвам в България, беше доста неприятен ден, но нямаше как „всичко хубаво си има край“. За мен това беше край само на първа част и аз определено ще се върна в този град …

П.С. и преди да сте ми посочили всички места, на които не съм бил, а те са много,  искам да кажа че от сега съм си направил плана за април месец. 🙂

И така това е краят на ПЪРВА част  на една приказка за едни МНОГО влюбени хора и един МНОГО красив град.

 

 

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Шотландия – на картата:

Шотландия

One response so far

Switch to mobile version