Archive for декември, 2012

Дек. 21 2012

След 10 години (България, София и Перник през очите на емигранта)

С днешния пътепис ще завършим пътеписната 2012 година. Това ще бъде пътепис за самите нас – как ни вижда емигрантът, завърнал се десет години по-късно милата ни родина.

С което искам да ви пожелая честито Рождество Христово и една щастлива Нова 2013 година. Ще се видим през януари!

междувременно можете да продължавате да изпращате пътеписи 🙂

 

След 10 години

България, София и Перник през очите на емигранта

През 10-те години, които прекарах извън България, много пъти съм си представяла този момент – когато се връщам – като впечатления, чувства. Аз съм емигрантка, в пълния смисъл на думата. Не съм на дълга екскурзия, на гурбет, или в изгнание. Емиграцията е мой избор, вероятно и затова нямам проблем с нея, за разлика от много други хора, живеейки далеч от родината си. Преместих се в Щатите преди почти 10 години – смених професията си, себе си, начина си на живот. Не мога да кажа,  че съм страдала от носталгия в тези години – липсваха ми определени хора, но нищо повече. Мнозина биха нарекли това национално предателство, за мен е право на личен избор – за мен домът ти е, където се чувстваш добре, а не където си роден. Има едно усещане – много особено – което човек изпитва, като се озове някъде – че всичко му е познато, удобно. Единственото място, в което аз съм се чувствала така, е Щатите.

Александър Невски, София

 Ректората на Университета, София

Има други държави, които намирам впечатляващи, но не се виждам да живея там. Изписвам всичките тези редове, за да е ясно на читателя през какви очи

ще види София и Перник,

ако продължи да чете по-надолу.

Всъщност аз не знам много за живота в България в последните 10 години – откъслечните ми впечатления се дължат на разговори с приятели и роднини, и повече – на статусите във Фейсбук на приятели, повечето – бивши колеги – журналисти. По тази причина не ми е много ясно къде отивам. Затруднявам се дори да се ориентирам в парите, не помня имената на важни улици в София, да не говорим за градския транспорт. Мога да изброя имената на двама-трима министри, президент и премиер… и кметовете на София и Перник. Това може да даде обяснение защо смятам, че на такива като мен, не бива да им се дава право да гласуват. Крайно мнение, но… не е лишено от смисъл.

Фасада, София

 

На кацане София ми изглежда интересна –

на пръв поглед, интригуваща комбинация между ново и старо. Какво обаче се е случило с панелните блокове? Изглеждат  като построени с различни цветове блокчета Лего. От самолета това изглежда забавно, но по-късно отблизо – никак даже. Панелното многоцветие е само един от многото индикатори за начина на мислене и живот в България. Схващам, че всеки носи отговорност за собствената си кутийка, обаче има един момент на избор на цвета отвън, в който повечето решават на различен цвят с ясната мисъл, че с това ще допринесат към облика на сградата.

Фасада, София

 

 

Графити – влакът София - Перник

 

 

Изглежда всеки съзнателно или не, се стреми да бъде различен, и тази потребност е толкова силна, че намира израз в този безумен за мен начин. Тази потребност за експресивност намирам по-късно и в графитите. Те са навсякъде. Отново, за моите очи, това е краен опит да изразиш себе си. Колко нечут трябва да се чувстваш, за да оставиш „посланието“ си на сграда… или мотрисата Перник-София?!

Различните цветове също са отражение на друга тенденция – загубата на „ние“ за сметка на „аз“ – какво значение има как изглежда цялата сграда, важното е, че моят дом изглежда добре. В тази връзка вероятно са и примерите на алуминиева дограма на сгради с ронеща се мазилка отвън.

Фасада, София

 

Много се радвам, когато

разбирам, че Панаирът на книгата тече в НДК!

Имам чудни спомени от тези изложения и нямам търпение да напълня една торба с книги. Какво е изумлението ми, когато „торба“ не се дава с покупки и трябвало да съм си я донесла! Но… ми предлагат нелюбезно да си купя малка торбичка за 50 стотинки. Честно казано, обидно ми е, че при цени на книгите от 15-20 лева, трябва да си купувам торбичка, която вероятно струва няколко стотинки. Интересното е, че някои издателства любезно ми опаковат книгите, а други се пазарят като горния пример. Някакво си издателство „Вакон“ са особено неучтиви. Всъщност аз НЕ трябва да купя тези книги на всяка цена. Мога да живея и без тях. Учудвам се, че не осъзнават това.

За мен това е неуважение към клиента, дори книгите, които ще трябва да бъдат наблъскани в дамската ми чанта. Това е едва първият ми сблъсък с българската потребителско-търговска култура.  Идат още много!

Национален дворец на културатаБулевард Витоша, София

 

Излизаме от Панаира доволни, между мен и приятелката ми, сме наместили поне 200 лева в книги, но за двете ни това е ценност!

Вървим по „Витоша“,

радвам се, че най-накрая транспортът е изваден от улицата и тя изглежда добре. Но аз не мога да не извадя фотоапарата си при вида на някакви найлонови или стъклени колибки от двете страни на улицата. Какво е това?! Обяснено ми е, че те са част от заведенията, и там се настаняват пушачите. Едва се сдържам да не напиша „хахаха“, българинът пак е измислил как да заобиколи закона, някои неща не се променят. Тук не мога да не вметна моето скромно мнение, като човек, който е бил свидетел на същите промени в Щатите преди години, но без колибките – лесно е да се въведе такъв закон в държава, в която пушачите са малцинство, но в България изглежда е обратното. Дори наличието на колибките е достатъчно, за да стигне човек до това заключение. Ако 60-70 процента от населението пуши (тук спекулирам  с цифри!), законът е обре чен да причини много подобни прояви на творчество, за да бъде заобиколен. Тук опираме до виждането, че там законите имат наказуем характер спрямо обществото. Като да сложиш общество от човекоядци на марули. Не ме разбирайте погрешно, не е редно да се пуши на обществени места, след като това вреди на другите, но такава мярка е прекалена при знанието, че пушенето е повсеместен порок.

навес за пушачи, София

 

Да се върнем на

потребителската култура –

примерно в облекло и обувки – в България определяме размера си по следната схема: най-малкият размер, в който успея да се побера. Това е особено видимо в обувки и сутиени. Еее, знам, че не подозирахте, че щяхте да четете за сутиени в пътепис…, но си струва. Не може да не сте забелязали нечии телеса,  сякаш готови да разкъсат оковите на текстилния артикул. Да уточним, това не е, защото „телесата“ (къде пък намерих тази дума, но, знам, че се сещате за какво говоря) са напращели от желание и внушителна големина…, а просто защото са наблъскани в по-малък размер окови. Не толкова впечатляваща, но еднакво безумна е гледката на обувки, в които нахално са се вместили незаслужено големи стъпала, или пък чехли през лятото, които свършват някъде около средата на петата. Това опира до ценностите – колко е важно как нещата изглеждат на външен вид! В България това е ключова ценност – каква е работната ти титла, колко килограма си, кой номер носиш, какви марки носиш, ядките на масата (подсеща ме моята приятелка). Какво значение как се чувстваш, удовлетворен ли си, щастлив ли си, спокоен ли си. Важното е, че си си платил и надплатил данък „обществено мнение“. Хм, не е лесно да се живее така.

Мол Сердика, София

 

 

Аз също се превъзнасям по опаковките – нещата изглеждат много добре. Магазините са покрити с мрамор и гранит, което… не се оказва много добра идея няколко дни по-късно, когато заваля сняг, но това е друга тема.

Важното е да изглежда добре!

Да не забравя да добавя и метрото – чудно! Но… като е сухо.

Централният площад в Перник

също е мраморен, наистина е красив. Не мисля обаче така, докато се придвижвам като робот на кънки, по хлъзгавата повърхност, която почти няма как да се избегне. Мислено роптая срещу гениалната дизайнерска мисъл, която обрича всяка зима толкова хора на ненужни и предотвратими травми. Предусещам и медийните заглавия от новата част на метрото, след някой ужасен инцидент.

Площадът в Перник

Площадът в Перник

Преди да се отнеса към следващата тема, която ми е близка до сърцето, да не забравя да напомня, че аз идвам от страната на консуматорското общество.

Защо в магазините в България търговците са нелюбезни?!

Както и да го мисля, пак не разбирам защо не оценяват, че потребителят е решил да купи нещо от тях. С приятелка влизаме  магазинче за сувенири, първите думи на продавачката са: „Внимавайте да не блъснете нещо!“ Презумпцията е, че ще блъснем. Навярно тя има ясновидски способности. В средата на магазинчето има кашони, които биват разопаковани, и не можем да стигнем до половината стоки, но за това думичка не е спомената. След няколко минути излизаме със сувенири за поне 20 лева, и сме изпратени също толкова нелюбезно. Ако бях сама, със сигурност щях да се обърна и да изляза на секундата, но в името на добрия тон – гледам, че приятелката ми не е видимо възмутена, се съсредоточавам върху сувенирите. Имам подобни преживявания в много видове магазини. Чувам дори злобни коментари. Защо?! Всъщност в магазините за дрехи, особено по-малките, е трудно да се пазарува – всичко е сгънато, и за да се види модел и размер, трябва да ви го разгънат. Въздишките на възмущение обикновено започват на втория или третия артикул.

Александър Невски, София

 

София винаги ми е харесвала, и сега ми хареса –

да сме точни, централната част. Озадачи ме обаче, че разкопките пред ЦУМ бяха покрити с найлони. За мен, а подозирам, че и за други посетители, би било интересно да видя активните разкопки. Все ще трябва да има начин да се покажат и през зимата. Това е изключително богатство на страната, и поне в моите очи е грях, че не се извлича максималното от него. С удоволствие щях и да платя, за да ги видя.

Сердика в София

pl. Nezavisimost, Sofia, Bulgaria

По повод на потребителската култура с моята приятелка започваме спор за една кожена шапка, която наскоро тя си е купила за достойна сума. Спорът е дали е от истинска козина, или синтетична. Тя ми обяснява колко сертификати имала шапката. Решаваме, че ще запалим няколко косъма, за да видим дали ще пуши или ще се разтопи. Мислено се надявам да не съм права и шапката да се окаже истинска. Жалко е човек да не е сигурен какво купува, и дори да бъде тенденциозно лъган. Козината не е истинска.  Ментетата са навсякъде – ботуши и бижута Chanel, ботуши UGG, чанти и аксесоари всякакви,  маратонки Gucci.

Видях и

качествени български стоки, но на неконкурентни цени

Нелогично ми се струва, че едни непретенциозни кожени ботуши са 200-250 лева, което е половината или една трета от една учителска заплата. Мога да се сетя и за други определения на това положение.

Халите, София

 

Съзирам един миксер в магазин и дърпам моята приятелка да й обясня колко е хубав, удобен и какво удоволствие е да се готви с него… Спирам изречението по средата, когато виждам, че струва 700 лева. Миксерът струва в Щатите 250 долара. Същото се случва с парфюм на известна марка, обувки… „Интересна работа, при вас заплатите са по-високи, а при нас цените са по-високи!“, казва тя. Обяснява ми, че има глад за качество, купуваш нещо, което изглежда добре, но след като го използваш няколко пъти, то е неузнаваемо. Учудвам се, знаейки, че тя купува неща в по-високия спектър на цените.

Идва момент, в който

започваме да се забавляваме с цените –

исках да купим калкан, защото при нас няма. Сменям си намеренията, когато забелязвам цената му – 35.99 лева. По-скъп е от сьомгата, която е пристигнала от хиляди километри, а калканът идва от Черно море. Също, не се продава на килограм, а цял, което означава, че цената на вечерята току що се премести в страната на трицифрените числа.

Из двата града не видях усмихнати хора.

Наясно съм, че животът в България е много труден. Но също е и реалистично, че не всеки носи мъката на света на гърба си. Но не намира повод да се усмихне. Това обяснява, че понякога срещам странни погледи. В тази връзка, моята приятелка ми разказва как като се преместили в друго жилище, казвала „Добър ден“ на съсед. След няколко пъти той започнал да ѝ намига, като я срещнел.  „Каквото и да става, не казвай на никого Добър ден, че кой знае как ще го изтълкува!“, предупреждава ме тя, знаейки, че ще кажа.

Петте кьошета (големите), София

 

Близките ми ме инструктират грижовно, какво да правя и какво не, и с право. Махни диамантените пръстени, гледай някой да не се блъсне в теб, това обикновено значи, че са те обрали, дръж си чантата под око непрекъснато, не дръж пари в джоба, избягвай градски транспорт, ако е пълен, не се издавай, че не живееш тук.

Последното се оказва трудно – плащам 10 лева за такси от гарата до Орлов мост. Хем си мисля, че вече знам как да хитрея, и казвам, че отивам до Орлов мост, а не до Телевизията. Това с хитреенето е забавно. В трамвая приличам на детектив от ФБР, оглеждам се внимателно, не отмествам поглед от чантата си. Чувствам се като победител, когато слизам от трамвая без да са ме обрали! Колко лесно било човек да се чувства победител!

Перник

 

Друга важна за мен тема – езикът!

Какво е станало с езика?! Ако той е отражение на съзнанието, имаме сериозен проблем. Докато блуждая на гарата в Перник поради 40-минутното закъснение на влака за София, чувам разговор между момиче и момче, студенти. Бъдещата финансистка казва: „Така съм се увъртела отвсекъде!“. Чувам много изрази със сходен характер – съсипа ми живота, разказа ми играта, има и по-цветни, които мисля да спестя, но вие ще се сетите. Общото между всички е усещането за победеност и слабост. Чух и нови тенденции – вече не се добавя емоционалното обръщение „бе“ в края на посланието, а „ве“. Също не се казва „много“ или „ного“, а „ногу“ или „многу“.  Много е важно да се пише на кирилица, по-малко важно е, че е с грешки. За мен е по-важно обратното – и на латиница може да се види дали някой е грамотен.

Докато се преструвах, че няма да падна на заледения площад в Перник,

дочух интересен разговор зад мен

Двама мъже оживено обсъждаха нещо, което се казваше „чук-чук“, в началото не ми беше ясно какво е, но скоро ми се изясни – разговорът всъщност беше дълбок сравнителен анализ между две еротични издания, но едното явно вече не съществувало. Нали се сещате, че с готовност се примирих с мисълта да се размажа на леда, като отместя вниманието си от всяка стъпка на леда, за да видя двамата участници в този разговор. Двамата юнаци бяха на поне по 60 години!

Чух и възрастна жена да ругае на доста цветист език, а един дядо да дава гръмогласни наставления на служителката в пощата в Перник как да си върши работата.

Малкото квартали, до които се добрах,

бяха мръсни, хаотични. Давам си сметка, че моето е много странично мнение, но в панелните квартали си е цяло приключение да се намери определен блок – няма табелки и обозначения на нищо. Улиците са нелогични и неясни. В Перник беше същото. Интересно е, че преди години това не ми е правело впечатление.

Магистралите, чувам, са докачлива тема, та да кажа – магистралата до Перник, също известна като Голфстрийм, ми хареса!

Народната библиотека Св.Св.Кирил и Методи – София

 

За краткия ми престой се сблъсках и с друг феномен – като се обадя на някого по телефона, ми затваря. В началото много се чудих защо ми затварят тия хора. Оказа се, че те ми щадяли телефонната сметка така.

Озадачи ме отношението към емигрантите – преди да замина, имах проблем с документи, и изчетох разни форуми по темата – разделението между българите, които живеят в страната, и тези извън нея, е ужасно. Да си емигрант не е геройство, нито пък да си останал в страната – и двете носят трудности, но и радости. Аз мисля, че е избор.

Да си патриот обаче, е много по-лесно отдалече

В емигрантските очи родината има романтичен облик, затова няма да видите снимки на възрастни хора, които ровят в боклука, на улични кучета, на калта, защото не искам да ги помня.

Весела Коледа и щастлива Нова година :)

Топли и уютни празници на всички!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с София – на картата:

 София

48 коментара

Дек. 20 2012

Метохът Св.Николай в Порто Лагос

В навечерието на Рождество Христово Цветан ще ни заведе до Порто Лагос и неговия метох Свети Николай. Да не забравяме кой е истинският Дядо Коледа.

Приятно четене:

Метохът Св. Николай в Порто Лагос

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Вдъхновени от тази картичка избрахме като първа спирка

Порто Лагос

на нашето поклоническо пътуване към Света Гора. Отбиваме от магистралата Виа Егнация при Западно Комотини и поемаме към курорта Фарнари на Бяло море. Отдясно е

най – голямото сладководно езеро в Гърция Вистонида (Буругьол)

В ляво в лимана  сякащ плуват две малки островчета с църкви. На първото е метоха Св. Николай от 11 век намиращ се под управлението на свето горския Ватопедски манастир. Спираме вляво на паркинга ограден от маслинови дръвчета. Сред тях е портата на метоха с работно време. 11:30–16:30 Слава богу отворена е тръгваме по пещеходното мостче към църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Спираме за малко за снимка на поклоническата група от храма „Св. Атанасий” – Варна

раци – Порто Лагос, Гърция

и за да наблюдаваме танца на два рака.

Маслини – Порто Лагос, Гърция

 

 

Lagos, Iasmos 67150, Гърция

Тримата монаси бяха заети да брулят богата реколта от маслини.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

Вляво запалихме по една свещ и опитахме от сладкия локум сервиран на масата за поклониците.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Настоящата църква е построена през 1904 върху руините на старата на двамата светци Теодор. Според легендата св. Николай се появил по време на строежа и поискал да бъде патрон на метоха, тъй като бил патрон на морето.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Поклон и молба за тихо море за корабчето от Уранополис, което ще ни отведе до Света гора.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Св. Николай води моряците през бурното море – стенопис от църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Мозаечна икона на закрилника на рибарите и моряците св. Николай.

 

 

На второто островче е

новата църква „Успение Богородично”

Успение Богородица – Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Апостол Тома в дясно държи пояса на Богородица, който тя му е спуснала от небесата. Една част от който се съхранява във Ватопедския манастир, а друга част в катедралата в Хомс – Сирия.

Църква Успение Богородично – Метох Св.Николай, Порто Лагос, Гърция

 

 

 

Вдясно е чудотворното копие на Ватопедската Богородица Пантанаса. Тук могат да поклонят също жени и помаци и да ѝ поднесат дарове за благодарност за нейната помощ и закрила.

Молитва – Църква Успение Богородично – Порто Лагос, Гърция

 

 

 

За чудото през август 2005 разказва малката снимка на Анастасия от Крит, починала от рак в неделя.

Църква Успение Богородично – Порто Лагос, Гърция

 

 

а на това мостче я видели в следващия понеделник, как една монахиня да я води за ръка към църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Но те не се върнали, изчезнали въпреки че ги търсили ги навсякъде, дори в олтара и обикаляки няколко пъти църквата и портокаловите дръвчета.

Монахът Нимфонос се разплакал заедно търсещи я на въпроса му коя е била монахинята отговорил:

– Това трябва да е била Богородица! Отогава знаем, че Дева Мария винаги присъства на това място и това е единствената ни похвала, че тя е близо до нас.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Лагуната е убежище на розово фламинго, пеликани и други сладководни птици и рай за нашите туристи – рибари.

Продължаваме по стария крайбрежен път към Ксанти покрай село Порто Лагос, бивша военно морска база на беломорския ни флот и така икономисваме 2,40 евро такса за аутобана. Всички са съгласни, че духовното отклонение си заслужава.

Цветан Димитров, 14 – 11 – 2012.

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с района на Кавала – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

One response so far

Дек. 19 2012

Коледа в Чески Крумлов

 Днес Ваня ще ни води до Чехия, за да ни разкаже за нейната Коледа в град Чески Крумлов. Приятно четене:

Коледа в Чески Крумлов

 

Първата ми Коледа в чужбина.

Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

През прозореца на стаята си виждахме това.

 

През прозореца – Чешки Крумлов, Чехия

Гледката през прозореца

 

На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.

 

 Горният дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Горният дворец на Чески Крумлов

 

Бяхме си харесали пансиона точно заради гледката (понякога маловажни неща определят избора ни), но в този случай всичко около настаняването беше отлично.

 

Чешки Крумлов, Чехия

Пансион „На острова” (Na ostrově), жълтата тясна къщичка в центъра на снимката

 

В стаята за нас имаше оставени коледни сладки – както разбрахме по-късно – направени лично от стопанката на пансиона. Струва ми се, че силата на чешката традиция да се правят коледни сладки, може да се сравни с боядисването на великденските яйца у нас – всеки го прави. Една жена може и да не готви цяла година, но за Коледа трябва да влезе в кухнята и да приготви коледни сладки. Канелени сладки, кокосови сладки, орехови топки, ванилови курабийки и шоколадови меденки – всички те бяха изядени, преди да бъдат снимани. Вече знаехме какъв е сладкият вкус на чешката Коледа.

 

Докато в България още се питахме дали икономическата криза ще ни застигне, в Чески Крумлов вече се усещаше, че има проблеми. Видяхме затворени кафенета, магазини за сувенири, семейни пансиони. През деня пристигаха организирани туристи и си тръгваха още преди здрач. Вечер градът опустяваше и изглеждаше като декор за много стар филм (с обещание за щастлив край). За всички нас, които бяхме избрали да прекараме тук

няколко дни между Коледа и Нова година,

Чески Крумлов беше идеалното място – пусти улици и уютни кръчми.

Чески Крумлов, Чехия

Ако мислите, че в Прага е романтично, трябва да отидете в Чески Крумлов (може и по Коледа). Мястото е приказно, а времето е някак по-провинциално и забавено. Единственото неудобство на Коледата в Чески Крумлов се състои в това, че замъкът през зимата е затворен за посещения. Но е сигурно, че ще искате да се върнете отново, след като веднъж вече сте били тук.

 

Замъкът

 

Огромен, дострояван и разширяван – трябва Ви дистанция, за да го поберете в една снимка. След Пражкия Бург на Храдчани Чески Крумлов е вторият най-голям исторически комплекс в Чехия.

 

 Замъкът на Чески Крумлов – Чешки Крумлов, Чехия

Замъкът на Чески Крумлов

 

Замъкът на Чески Крумлов е основан през 1240 г. от представители на рода Витигонен от Бохемия. През дългата история на замъка само няколко фамилии от Бохемия са били негови собственици: Витигонен (1240-1302), Розенберг, клон на рода Витигонен (1302-1602), Егенберг (1622-1719), Шварценберг (1719-1947). Прекъсването от 20 години (1602-1622 г.) си има обяснение – заради дългове родът Розенберг продава замъка на император Рудолф II, години по-късно император Фердинанд II дава замъка на рода Егенберг като отплата за направени услуги.

Днес замъкът е държавна собственост. Сегашният външен министър на Чехия Карел Шварценберг е от фамилия Шварценберг, последния собственик на замъка.

 

 Мостът между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Мостът между горния дворец и театъра

 

Мостът, който свързва замъка с театъра, в действителност изглежда … невероятно – прилича на римски акведукти, върху които са добавени няколко покрити етажа, за да се получи топлата връзка между двореца, театъра и градината. Сегашният вид на моста е от 1777 г.

 

 Гледка от моста между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Гледка към града от моста, който свързва горния дворец с театъра

 

Заради запазения бароков театър съм си обещала да се върна поне още веднъж в Чески Крумлов – този път през лятото.

 

 Театърът – Чешки Крумлов, Чехия

Схема на вътрешното разположение на дворцовия театър

 

Тъй като през последните векове не са правени никакви реконструкции на сцената и реквизита, театърът е в автентичния си вид от 1766 г. Пазят се помещенията за актьори, залата за публика, сцената, декорите, сценичната техника за смяна на декорите, костюмите, машините за възпроизвеждане на различни звуци, разни предмети, използвани за осветление и гасене на пожар, както и архивът на представленията (пиеси, разписки, кореспонденция). Механизмът за смяна на кулисите е изцяло дървен, задвижва се от 35 души и позволява промяна на декора, без да се прекъсва театралната постановка.

 

 В един от дворовете на замъка  – Чешки Крумлов, Чехия

В един от дворовете на замъка

 

В замъка съществува дълга традиция да се отглеждат мечки – до кулата на малкия дворец, близо до входа, се намира мечешкият ров. Ние не видяхме животните, защото зимата определено не е сезонът на мечките.

 

 Кулата и малкият дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Кулата и малкият дворец, пред тях – сградата на монетния двор

 

Из града има всякакви рисунки на мечки, както и макети на мечки, в които можеш да си наместиш лицето и да се снимаш за спомен.

 

 Изображение на мечки върху стена – Чешки Крумлов, Чехия

Изображение на мечки върху сграда в Чески Крумлов

 

Забелязахте ли, че мечка на чешки е medvěd, както и на руски – медведь, на словашки – medveď, на хърватски – medvjed, на сръбски – медвед (братята македонци също като нас използват думата мечка). Това е любимият пример на студентите филолози за заместването на думите табу чрез евфемизми. В общото ни праслявянско минало хората са вярвали, че прякото назоваване на предмет, болест или опасно животно може да предизвика появата му, затова са използвали за тях други думи, които звучат по-описателно или неутрално. В горния случай medvěd произлиза от праслявянското *medu-ed- (означава който яде мед) и напълно измества другата дума с корен *bьr- (напр. мечка на немски – Bär, английски – bear). Всъщност в българския има следа и от този корен – в думата бърлога (*bьrlogā) – мястото, където лежи мечката.

 

Вижте отново горната снимка – малките мечета летят като пчели около пчелен дънер и похапват мед.

 

Градът

 

Още в средата на 13 в. на десния бряг на Вълтава е имало селище с преселници от Бавария и Австрия. На левия бряг е възникнало друго селище Латран (сега част от историческия център на Чески Крумлов). По-късно двата бряга се свързват с мост и селищата се обединяват в един град.

 

През 1494 г. Чески Крумлов получава статут на кралски град (със съответните права и задължения).

 

 Централният площад и чумната колона – Чешки Крумлов, Чехия

Централният площад на Чески Крумлов и чумната колона от 1716 г.

 

Чески Крумлов дължи развитието си на търговията – намира се на търговския път между Алпите и Северна Европа. Покрай търговията процъфтяват и занаятите.

 

 Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Районът има дълги традиции в добива и преработка на сребро и злато (най-голям разцвет през 16 в.), по-късно и на графит (18-19 в.). Все пак, Koh-i-Noor Hardtmuth е чешка фирма за моливи. Основател на предприятието е австриецът Йозеф Хардтмут, който в края на 18 в. е създал молив от графитен прах и глина (дотогава са използвали пръчки от естествен графит), по икономически причини неговите наследници преместват семейната фирма от Виена в Ческе Будейовице, съвсем близо до Чески Крумлов.

 

Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Градът има две имена – на чешки Český Krumlov (буквално Чешки Крумлов) и на немски Krummau an der Moldau (от немски – krumm (крив) и Au (ливада, поречие) – Крумау на Вълтава). На това място Вълтава прави красиви извивки. Сегашните немци и австрийци използват чешкото име на града, немското е за историята.

Чешкото име Krumlov е официално документирано за пръв път през 1259 г. Градът става Český едва през 1920 г., за да се отличава от град Moravský Krumlov в Моравия, Чехия.

  Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

През октомври 1918 г. Австро-Унгария се разпада и на нейно място се създават нови национални държави: на 28 октомври 1918 г. – Чехословакия, на 30 октомври 1918 г. – Немска Австрия (в рамките на старата Австро-Унгария това име е било използвано неофициално за областите с преобладаващо немскоезично население). Имало е териториални спорове за районите със смесено население – представителите на Немска Австрия са настоявали Чески Крумлов да се включи в областта Немска Бохемия (в границите на Немска Австрия), дори за кратко градът е бил обсаден от чехословашката армия.

 

С договора от Сен-Жермен от 1919 г., който Австрия подписва със страните, победили в Първата световна война, Чески Крумлов (заедно с други части от Бохемия и Моравия) отива към Чехословакия. Австрия губи около 6 милиона немци, които остават в пределите на новите държави. Новосъздадената австрийска държава също така трябва да се откаже от името „Немска Австрия” (става „Република Австрия”) и приема, че няма да търси обединение с Германия (аншлус). (Обаче Хитлер явно не е бил съгласен.)

 

След 1945 г. немскоезичното население на Чески Крумлов (както и в цяла Чехословакия) е изселено в Австрия и Западна Германия, имуществото им е конфискувано.

 

Червената роза от герба на Розенберг – Чески Крумлов, Чехия

Червената роза от герба на Розенберг

 

Петлистната червена роза от герба на рода Розенберг присъства и в сегашния градски герб на Чески Крумлов. Такива изображения на рози могат да се видят по фасадите на много къщи в стария център.

  Къщи в Чески Крумлов

Къщи в Чески Крумлов

 

През годините на соца Чески Крумлов запада и едва след промените отново връща стария си блясък.

 

Чески Крумлов, Чехия

Самотна разходка из улиците на Чески Крумлов

 

Сега бизнесът е основно туристически.

 

Чески Крумлов с коледна украса

Чески Крумлов с коледна украса

 

Коледната екоукраса на градските борчета е едновременно домашна и строга – червени панделки, сламени фигурки, канелени пръчици и лимонови резенки. Добро хрумване, защото китайските пластмасови топки щяха да изглеждат нелепо на фона на стария замък.

 

 Чески Крумлов, "селската част"

„Селската” част на Чески Крумлов

 

Времето е спряло. Почти като в картина на Егон Шиле (вж. по-долу).

 

Чески Крумлов и Егон Шиле

 

В сградата на старата пивоварна се намира Egon Schiele Art Centrum – музей и изложбена зала (за съвременно изкуство), посветени на австрийския художник Егон Шиле (1890-1918)*.

 

Egon Schiele Art Centrum, главният вход

Egon Schiele Art Centrum – главният вход (галерия и кафене)

Egon Schiele Art Centrum, задният вход

Egon Schiele Art Centrum – задният вход

 

Състоянието на фасадата сякаш нарочно е в този вид – картините на Шиле имат същото меланхолично, мрачно, потискащо, тягостно, безнадеждно настроение.

 

cesky-krumlov_egon-schiele-die-kleine-stadt-2-krumau-an-der-moldau-1912-13

Егон Шиле, Малкият град – 2 (Крумау на Вълтава), 1912-13

  cesky-krumlov_egon-schiele-herbstsonne-und-baeume-1912

Егон Шиле, Есенно слънце и дървета, 1912 

*Кой е Егон Шиле (1890-1918)?

Известен австрийски художник, представител на експресионизма. Има академично образование (незавършено). През 1911-12 г. живее и работи в Чески Крумлов – родно място на майка му. Има цикъл картини с мотиви от града. Скоро след неговото преместване в Чески Крумлов местното население е скандализирано от свободния му начин на живот и актовите рисунки, които прави на малолетни модели, и Шиле е принуден да напусне града. Срещу него е имало разследване за прелъстяване на младо момиче – обвиненията отпадат в съда, но е осъден на 3 седмици затвор заради намерените в ателието му актови рисунки (защото са били оставени на достъпно за деца място). В последните години от живота си има много успешни участия в различни изложби. Умира от испански грип (само на 28 години), няколко дни след смъртта на своята бременна съпруга. Още приживе всички са признавали неоспоримия му талант, дори и тези, които не са приемали начина му на живот. В момента най-голямата колекция от картини и скици на Шиле се намира в Leopold Museum (MuseumsQuartier) във Виена.

 

Храна за Коледа в Чески Крумлов

 

Чешката традиция повелява на Бъдни вечер да се яде шаран с картофена салата (прилича ми на закъснял Никулден), а на Коледа – шницели (от месо) или пържоли.

 

Храната в Чески Крумлов е същата като в Прага (обаче порциите са по-големи :-)) и изглежда по-близо до домашната кухня – общо взето познатите неща, но като приготвени от баба. Важните специалитети са телешко със сметанов сос, свинско печено със зеле и кнедли, пушен свински врат с картофени кнедли и зеле, южночешка bašta (свинско, пушено месо, наденичка, зеле и кнедли), както и задължителният печен свински джолан.

 

В Чески Крумлов за пръв път бяхме клиенти на интересна система за комбинирано ползване на храна и настаняване.

Заедно с ключовете за пансиона получихме талони с 20% намаление за трите кръчми на нашите домакини. Не зная дали беше някаква коледна промоция или начин за увеличаване на продажбите в кризата, но ние станахме постоянни клиенти още след първата успешна проба. Някои неща наистина са измислени отдавна – Дай и ще получиш!

  Кръчма "Под кметството", Чески Крумлов

Кръчмата на нашите домакини „Под кметството” (Pod radnicí)

 

От кръчмата „Под кметството” (Pod radnicí) пазя забавен (макар и „травматичен”) спомен. Още първата вечер, на масата до нас седеше млада двойка японски туристи (знам, че е предразсъдък, но всеки човек от Далечния изток с фотоапарат или камера ми изглежда като японски турист). Нямаше нищо необикновено в тяхното поведение, докато не им донесоха храната и камерата заработи. Започнаха снимките на личния им документален филм (с вероятно работно заглавие „Как в Чески Крумлов ядох свински джолан”) – първо снимаха яденето от всички възможни ъгли, после момчето отряза парче от месото, огледа го внимателно, помириса го, сложи го в устата си, дъвка продължително, …., глътна го и показа явно задоволство. Снимаха през цялото време, докато имаше джолан пред тях, само операторът зад камерата беше различен. Оттогава наистина мина много време, но и до днес не искам да снимам храна в заведение (изглежда ми като снимка на ловен трофей).

 

Коледа в чужбина

 

Чешка Коледа в Чески Крумлов – далече от дома, с нови приятели, нови вкусове и нови места, умът ми е в особен режим „открий разликите”. Изобщо Коледата в чужбина е много интензивно преживяване – претрупан си с нови впечатления, а старите спомени стават почти реални.

 

За тази Коледа мисля да си остана вкъщи и да правя канелени сладки. Коледата наистина мирише на канела.

 

Весела Коледа!

 

Автор: Ваня Григорова

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази, свързани с Чехия – на картата:


Чехия

3 коментара

Дек. 18 2012

На мотор из Африка (11): Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Днес стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  прекосихме Ботсванаа за последно минахме през Намибия

Днес благополучно ще завършим това пътешествие в Кейптаун, на нос Добра надежда и Иглен нос

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

единайсета част

Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Южна Африка, маршрут

 

 

  • Валута – Ранд /rand/.
  • 1$ = 6,8 – 7,10 ранда.
  • 1 литър бензин 95 = 8,39 ранда
  • Виза – 84 лева и се издава предварително от Посолството на ЮАР в София. На нас ни дадоха виза, която важи за 10 дни от влизането в страната.

След като на 04.08.2010г. минахме границата на Намибия, от страната на Южна Африка отново ни посрещна много добра организация и бяхме готови за около половин час. Влязохме в последната държава от нашето пътуване. И от тази страна беше същата жега.

Първите 10 километра покарахме по прекрасни завои, но след това отново започнаха правите пътища. Едва след още 60 километра стана интересно. От двете страни на пътя се появиха интересни скали, хубави завои и карането си беше вече удоволствие. Около 16.00 часа стигнахме до

гр. Спрингбок /Springbok/

Тук решихме да нощуваме. Намерихме и лоджа в скалите над града. Прекрасно място идеално за почивка. Градчето беше малко, доста подредено и чисто. Тук вече си беше абсолютната цивилизация, предлагаща всякакви видове заведения за бързо хранене, супермаркети и други познати неща. Това беше и за този ден. Скука по пътя, но стигнахме и последната държава от пътуването ни.

 

05.08.2010г. – 64-ти ден.

Днес ни предстоеше да стигнем до Кейптаун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейптаун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна.

Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови.

Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейптаун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Южна Африка – ЮАР, Африка на мотор

Приятно четене>>>

 

17 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version