Archive for ноември 15th, 2012

Ное. 15 2012

Африка на мотор (8): Замбия: Полет над водопадите Виктория

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а днес ще прекосим Замбия с водопадите Виктория.

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

осма част

Замбия: Полет на водопадите Виктория

 

Замбия, карта на маршрута – На мотор през Африка

 

  • Валута – Замбийска квача /Kwacha/.
  • 1$ = 4900 квачи.
  • 1 литър бензин = 8009 квачи
  • Виза – на границата и струва 50$ за три месеца. По-малка няма. Тук за всеки карнет се плаща 50 000 квачи и задължителна застраховка 112 500 квачи на човек.

И така на 21.07.2010г. след Малави,

границата на Замбия

също минахме много бързо – за около 30 минути. На повечето граници за улеснение са направени гише за паспортна проверка и гише за митница едно до друго. По този начин минаването става доста бързо. След като оформихме всички документи тръгнахме към

гр.Чипата,

където бяхме решили да нощуваме. Градът се намира на 20 километра след границата. За тези 20 километра ни направи впечатление, че Замбия е много по-богата държава. Всичко е много уредено, хората са много добре облечени и чисти, появиха се големи бензиностанции и хубави сгради.

В 18.30 часа стигнахме мястото, което предварително бяхме проучили и което ни препоръча Алекс в Танзания. Казва се

„Mama Rules Bed&Breakfast“

Много хубаво място, където има стаи, място за палатки и бунгала без баня и тоалетна, но пък такива има в близост в отделна постройка. Ние се настанихме в такова бунгало.

Бунгала – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Тук имаше много туристи от различни държави. Най – силно впечатление ни направиха двама старци, тръгнали на разходка от Южна Африка с микробус „Фолксваген Транспортер“ и доста обичаха да си пийват. Запознахме се с тях и веднага ни попитаха в България какви животни има за лов. Явно бяха ловци. Пихме по няколко джина и завърши и този ден. След Кения слизайки надолу ни направи впечатление, че става по-скъпо във всички места. Е, вече сме в Замбия и продължавахме към Кейптаун.

22.07.2010г. – 50-ти ден.

Беше спокойна сутрин. Пиехме си кафе и си гледах Траснпортьора 3 – глупав екшън, но тук ми се видя много хубав.

Отново в 08:00 часа потеглихме на път.

Днес трябваше да стигнем до столицата на Замбия – Лусака

През първите 200 километра беше много скучно. Пътят е прав и нищо интересно около него. След това започнахме да се изкачваме в планината, където започнаха поредните хубави завои и красиви гледки. Спирахме за кратки почивки без много да се застояваме, защото километрите до Лусака бяха доста.

 

Пътят за Лусака – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Ето и едно от основните средства за придвижване тук.

Замбиец – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Стигнахме и

моста над река Луангва

Красиво място. Минавайки по моста от лявата ни страна беше Мозамбик.

Мост на река Луангва – Замбия, На мотор през Африка

река Луангва – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Мони отново обсъди с местните защо нямат учебници или книги.

Деца – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Много е странно как още от Кения всички деца, когато дойдат при нас, първо искат да им дадем учебници, след това питат за книги и после за химикали. Наистина е странно, когато дойде до теб черно момче и не чуеш „Батка дай двайси стинки“.

Минахме и моста.

Мост на река Луангва – Замбия, На мотор през Африкарека Луангва – Замбия, На мотор през Африкарека Луангва – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

И продължихме да караме. От толкова много гледане на красоти не заредихме гориво. Сега карахме „леко“ притеснено, защото влизахме в някакъв резерват, а на картата никъде не беше отбелязана бензиностанция.

Следващата беше на 240 километра, а ние имахме още за около 140. Лоша работа, а и тубите са празни. Спряхме в едно село и след кратък разговор местните се съгласиха да ни продадат бензин на черно и естествено на двойна цена. Нямаше мърдане, защото следващата бензиностанция беше на 150км. Веднага ни направиха едни скачени съдове и започнахме да зареждаме.

 

 

 

Вече заредили спокойно продължихме към Лусака. Около 17.00 часа стигнахме.

Лусака като столица на Замбия

е доста голям град, но изненадващо нямаше задръстване и беше много чисто. Още в началото на града започнаха големи и широки булеварди, движението беше спокойно и се спазваха някакви правила на пътя. Градът се оказа много модерен. Навсякъде кипи строителство на големи сгради и в същото време е чисто и някак подредено, а хората отново са усмихнати. До тук Лусака е най-хубавата столица по маршрута ни, а и добре ни посрещнаха.

 

 

Намерихме хотел с интернет и така приключи и този наш ден.

23.07.2010г. – 51-ви ден.

Наличието на интернет винаги ни оставя малко време за сън. Беше поредната сутрин, в която Мони трудно ме накара да стана. Затова и днес тръгнахме чак в 09.30 часа, но пък гр.Ливингстън и водопадите Виктория бяха близо. Пътищата отново бяха идеално прави и ужасно скучни. Нищо интересно. Спирахме доста пъти за по цигара и малко да се събудим.

Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Единственото интересно беше невероятно синьото небе и белите облаци. Много е чист въздуха в Африка и всичко се вижда в истинските си цветове. Спирахме и по бензиностанции, където отново рецитирахме научените вече реплики – откъде сме и т.н.

Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

В 17.00 часа стигнахме до

Ливингстън

Започнахме обиколка, за да търсим къде да спим. За първи път видяхме

река Замбези и водопадите Виктория,

макар и далеч от нас.

река Замбези и водопадите Виктория – Замбия, На мотор през Африка

река Замбези и водопадите Виктория – Замбия, На мотор през Африка

река Замбези и водопадите Виктория на заден план

 

 

 

Беше вълнуващо да сме съвсем близо до едно от чудесата на света. Обикаляйки

намерихме и фирма, която предлага полет с хеликоптер над водопадите

и в каньоните около тях. Веднага се записахме за следващия ден, като Мони реши да обясни, че сме журналисти и ни направиха отстъпка. Как му хрумна тази идея още се чудя, обаче много подейства.

Тръгнахме обратно към Ливингстън и точно на пътя видяхме цяло семейство слонове. Е, толкова близо до слонове не бяхме стояли. Но на Мони явно и това му беше далечко и се пъхна почти до хобота на единия.

Слонове – Замбия, На мотор през АфрикаСлонове – Замбия, На мотор през Африка

 Слонове – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Продължихме и в Ливингстън намерихме хотел. Решихме да останем два дни, за да починем и да разгледаме водопадите. Вече нямах търпение за утрешния ден и полета с хеликоптера. Обаче пак имаше интернет и пак късно легнах.

24.07.2010г. – 52-ри ден.

Днес беше ден за

водопадите Виктория

Виктория, Замбия

 

Спахме до късно и в 11.00 часа ни взе кола от хотела за да ни закара до площадката на хеликоптера. На място изслушахме кратък инструктаж от сорта да не слизаме от хеликоптера преди да е кацнал, да повръщаме само в торбички и други подобни 😀

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Ето го и звяра.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

След инструктажа бяхме готови да се качваме. Качихме се, излетяхме и колкото повече се издигахме, толкова повече адреналина се качваше. Досега бях се качвал само веднъж на военен хеликоптер и от тогава помня, че в тях няма торбички, а Мони се качваше за първи път. И двамата бяхме ухилени до ушите.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

Полетът започна с обиколка над резервата.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

След това слязохме в

каньона на река Замбези

Летеше ниско до водата с всякакви маневри и се чувствах като в екшън филм от рода на Рамбо 1,2,3,4…. Невероятно изживяване.

Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през АфрикаРека Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

След каньона се отправихме към водопадите. Отгоре гледката беше много красива. Виждахме целия водопад и странните форми на каньона, в който тече река Замбези. Направихме няколко кръга над

 

водопадите Виктория

 Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

 

Беше наистина невероятно. След обиколките на водопадите се върнахме в базата. Кацнахме и всичко приключи. Както каза тогава Мони

идеше ни да крещим от радост,

но пък не знам пилота как щеше да го приеме. Върнахме се в хотела за кратка почивка и решихме отново

да се върнем на водопадите, но този път пеша

Тук вече видяхме колко много туристи има. Алеите бяха пълни. Може да се разгледа от страна на Зимбабве и от страната на Замбия. Ние решихме да не минаваме граница и тръгнахме по алеята от нашата страна.

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Още с приближаването се чуваше онзи грохот на водата, който никога няма да забравя. Започнаха да се откриват все по-хубави и по-хубави гледки. Естествено появи се и пълна дъга. Бяхме точно срещу водопада и от нашата страна пръските, които се връщаха от падащата вода бяха толкова много, че приличаше на проливен дъжд. За около 2 минути бяхме целите мокри, но това не ни притесняваше. Видяхме и моста, свързващ Замбия и Зимбабве.

Дъга – Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Добре се намокрихме и тръгнахме обратно към хотела. Водопадите Виктория са наистина едно от най-красивите места, които съм виждал и напълно заслужено са едно от чудесата на света. Така щастливо завърши и този ден от нашето пътуване. Утре вече продължаваме към Ботсвана, която е на около 60 километра от Ливингстън.

 

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Обиколка на Африка – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

3 коментара

Switch to mobile version