Archive for ноември, 2012

ное. 26 2012

Първи впечатления от Виена

Отдавна не бяхме ходили до Виена. Днес Ваня ще ни разкаже пътвите си впечатления от там, но в качеството си на стар виенчанин съм длъжен да ви кажа, че това са доста задълбочени и полезни първи впечатления. И така – към единственият град в света, който бих заменил срещу София 🙂

Приятно четене:

Първи впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена.

 

Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.

 

По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура естествено се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.

 

Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.

 

Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency, всички автобуси минават през града и отиват до летището.

 

Около обяд слязохме на

гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена –

една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело. Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof – западна гара, Suedbahnhof – южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) – северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация.

гара Пратерщерн, Виена

Перон на Пратерщерн, отзад се вижда Виенското колело

 

 

Първата виенчанка, с която говорихме, беше възрастна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които ѝ задаваха въпроси на английски, а тя им отговаряше много бавно на немски – и те разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на нашия хотел (той трябваше да е съвсем наблизо, през booking.com бяхме направили резервация за хотел точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори малко повървя с нас в нашата посока.

 

Тук ще направя едно отклонение, но искам

да споделя личния си опит като турист

За да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

  1. да знаете езика на местните;
  2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота Ви като турист лесен и приятен;
  3. да имате предварително цялата необходима информация за цени, транспорт, настаняване, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи.

 

И така – да се върна на моята история. Настанихме се в

хотела

Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти – беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) – цитатът е точен, проверила съм го.

 

След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно. Бяхме отседнали във

втори бецирк* Леополдщадт (Leopoldstadt),

съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация.

Табела на сграда, Леополдщадт

Табела на сграда, Леополдщадт

 

 

Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.

 

И такива сгради има във Виена.

 

Здания около моста на улица "Франценсбрюкещрасе", Виена

Здания около моста на улица „Франценсбрюкещрасе“

 

 

улица "Пратерщрасе", Виена

улица „Пратерщрасе“

 

 

Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).

 

Въпреки името си

Дунавският канал

не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав „Дунавски канал”. В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. „Малък Дунав”) не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.

 

Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на

Урания – обществен образователен институт с обсерватория

Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.

 

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

 

Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при

Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река,

малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена). Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък.

 

Виенската река с моста при Митническата служба

Виенската река с моста при Митническата служба

 

 

Излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.

 

Сградата на някогашното

Министерство на войната (сега сградата на правителството) и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Хофбург, 1010 Виена, Австрия

Двуглавият орел – символът на Австрийската империя – върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре).

Двуглавият орел - символ на Австрийската империя

Двуглавият орел – символ на Австрийската империя

 

 

Бюрото на Стопанската камара на Австрия.

Стопанска камара на Австрия - Виена

Бюро на Стопанската камара на Австрия

 


Видяхме сградата на Австрийската пощенска спестовна каса  (архитект Ото Вагнер) – една от най-известните сгради на югендстил  във Виена.  Минахме покрай музея за приложно изкуство, зад него е Университетът за приложно изкуство.

 

Музей за приложно изкуство (фрагмент)

Музей за приложно изкуство


 

Рингщрасе е изградена на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и големи индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.

 

Ето два примера за

дворци от Рингщрасе

 

 

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck).

Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости приема хотел Radisson.

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк, Виена

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк

 

 

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg)

Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в. (намира се зад магазина на Ферари на Рингщрасе 😉 – бел.Ст)

Дворецът на Кобургите (на заден план), Виена

Дворецът на Кобургите (на заден план)

 

 

 

Рингщрасе (Ringstrasse)

е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена – по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).

 

На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.

 

Вижте снимката!

Рингщрасе

Рингщрасе

 

 

Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.

 

Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.

 

Вече се здрачаваше, когато влязохме в

Градската градина

Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята – създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски.

Градският парк

Градският парк

 

 

Там е известният паметник на Йохан Щраус – син

Паметник на Йохан Щраус - син

Паметник на Йохан Щраус – син

 

 

В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на

Курсалона (салон за лечение с вода)

Построена е в периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там се помещава кафе-ресторант, има зали за концерти, балове и конференции.

Курсалон, Виена

Курсалон

 

 

Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.

 

Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена. Сега трябваше да си потърсим истинска австрийска храна (за това ще пиша отделна статия).

 

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

 

Когато видиш Виена със собствените си очи, разбираш напълно абсурда на казаното от Бай Ганьо „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.”

 

Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново и отново. Сега гледам с още по-възторжени очи и на Русе, моята „Малка Виена”.

 

Градът излъчва достолепие и спокойствие. Има равновесие между историята и днешния ден. Красота, ред, удобство и радост от живота – Виена доказва, че това може да се случи едновременно и на едно място.

 

Особено ме впечатлиха виенчани (от всички възрасти) – добронамерени, общителни и щастливи хора.

 

Ето още една снимка от Рингщрасе.

Настроение от Рингщрасе

Настроение от Рингщрасе

 

 

Накара ли Ви да се усмихнете?

Автор: Ваня Георгиева

Снимки: авторът

*Bezirk – в случая означава район (по-голямо от квартал) на Виена – аналог на Хиподрума, Хладилника, Дървеница, Младост в София. Виенските райони има номера, като номер Едно е идеалният център, с нарастване на номерата расте и разстоянието от центъра – бел.Ст.

 

 

 

Други разкази, свързани с Виена– на картата:


КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

ное. 23 2012

Аржентина – от Игуасу до Ривър Плейт

Продължавме с пътуването на Иван и Петя около света. Днес ще спрем в Аржентина, за да потанцуваме танго, да се разходим до водопадите Игуасу и да идем на мач Ривър Плейт 🙂

Приятно четене:

Аржентина – от Игуасу до Ривър Плейт

Пътуването от Ла Пас до водопадите Игуасу

ни отне доста време. Следобеда потеглихме, като самолетa ни кацна в Сантяго към 9 вечерта, а връзката ни за Буенос Айрес беше чак на следващия ден в 1:30 на обяд. За наша най – голяма изненада, полета не беше директен, а първо кацаше в граничен град в Чили, където всички пътници трябваше да слезнат от самолета и да се редят на няколко опашки, за да минат безбройните проверки. Учудихме се на безумието, като се имаше в предвид факта, че присъствахме на преминаването на французите на сухопътната граница между Чили и Боливия, буквално в една барака, без тоалетна. И сега изведнъж, Чилийците се бяха взели на сериозно и хабяха цялото време и ресурси да приземяват един самолет, за да го проверяват и да потеглят отново. Очевидно не искат да им се увреди безценната екология от бедните съседи. Политическите им закачки, заради териториалните спорове с Боливия, явно се прехвърлят на най-неочакваните места. Освен това, далеч не беше приятно да ти ровят из багажа, но нямаше как. Бяхме се приготвили за спане на летището и се настанихме удобно. Имаше доста пътуващи като нас, явно все с неудобни връзки. На сутринта, докато единия от нас все още си поспиваше сладко, до нас се изсипа целия национален отбор по футбол на Чили, заедно със съпровождащите ги журналисти и репортери. Със сигурност сме били картинка в техните очи. 🙂

От летището на Буенос Айрес

директно потеглихме към автогарата, за да хванем автобуса до

водопадите Игуасу

Поредното 20 часово пътуване с автобус вече не ни плашеше, дори времето мина доста бързо в гледане на филми и подремване. Следобеда се поразходихме из градчето и събрахме информация за предстоящото посещение на следващия ден. Потеглихме рано сутринта, за да имаме целия ден да се наслаждаваме на красотата наоколо. За уникалните условия, които предоставя парка, таксата е минимална. Инфраструктурата е организирана страхотно с малка железница, лодки за прекосяване на реката и безброй мостове и пътеки за достигане буквално на ръка разстояние от водите на водопадите. От най – известните водопади в парка са: Дяволското гърло и Сан Мартин. Дяволското гърло е точно на границата с Бразилия, докото другия е изцяло в Аржентина. От това, което се виждаше от Бразилската страна, заключихме, че гледката от Аржентина е много по-уникална, отколкото от Бразилия. До 1870г. водопадите са били част от Парагвай. По време на войната на така наречения Троен съюз (Бразилия, Аржентина и Уругвай) срещу Парагвай, Бразилия и Аржентина си поделят водопадите. Войната е в резултат на поредната „добронамерена“ постъпка на европейците на континента – в случая на Британската империя. Интересно как бразилците са спали по това време, щом са се съгласили на подобно разделяне.

Водопадите Игуасу, Аржентина

Водопадите Игуасу

Водопадите Игуасу, Аржентина

Ние си имахме план на посещение, който съумяхме да изпълним докрай, въпреки тежките условия – жегата в джунглата с близо 90% влажност направо ни разказа играта. Първо се отправихме към едно малко водопадче, което се намираше на 2 часа път доста на вътре в джунглата. Момчето от рецепцията в хостела отдели доста време да ни дава насоки и особено да обясни на кое място по кое време е най – добре да бъдем, за да хванем подходящото слънце за снимки. Хубавото на отдалечения водопад беше, че почти нямаше хора по пътеката и животните идваха почти до нас. А диви животни колкото искаш. Имаше маймунки, различни видове гризачи, броненосци, гигантски мравки, много красиви пеперуди и освен това тукани, папагали и лешояди. Някои от бозайниците, като например коатите ги виждахме за първи път, явно поради факта, че живеят само в Южна и Централна Америка. Доста симпатични и същевременно нахални животинки.

От там хванахме железницата до следващото място. Наподобяваше нещо средно между теснолинейката до Добринище и влакчетата, които лятото обикалят из нашите курорти. След още няколко часа разходки, взехме лодка до

остров Сан Мартин,

разположен съвсем в центъра от където се открива, най- красивата гледка към едноименния водопад. Имаше табелки с обяснения и снимки от засушаването през 1978г., когато водопадите са останали почти без вода и след това от големите наводнения през 1982/3 и 1992г., когато всички острови и пътеки са били заляти от водата. Нормалния обем вода е от 1750 куб.м./сек. По време на наводненията е достигнал до 39000 куб.м./сек. На показаните снимки, водата имаше буквално червен цвят. Обесняваха го с утаяването на различните растения от джунглата. В момента водата беше почти кристална с лек зеленикъв отенък – явно в следствие на построения язовир, който действа като пречиствателна станция. Върнахме се обратно на континента и се отправихме към

най-уникалния водопад – Дяволското гърло

Именно той е разположен на границата между двете държави. От Аржентинската страна е построен пешеходен мост буквално до ръба на скалата, докато бразилците компенсират с пешеходна пътека около каньона, свършваща в най-ниската точка на водопада. Навсякъде около водопадите, от изпаренията се образуваха дъги, но тук бяха най – видими и при огромната сила и мощ на реката, гледката беше повече от зашеметяваща. Мъглата се издига между 30 м. и 150 м. от Дяволското гърло на Игуасу. В един момент човек може да стои и да бъде заобиколен от 260 градуса водопади.

Водопадите Игуасу, Аржентина

Водопадите Игуасу, Аржентина

Водопадите Игуасу

 

Легендата за образуването на водопадите разказва

как един от боговете е планирал да се ожени за много красива девойка, която обаче избягала със смъртния си любим в кану. Разгневен, Богът разрязал реката, създавайки водопадите и така обрекъл любовниците на вечно падане.

Всъщност, водопада е резултат от изригването на вулкан, който оставя поредната голяма пукнатина вземята. Многобройни острови, разположени на дългия 2,7 км ръб, разделят водопада на отделни водопади и каскади, които варират между 60 и 82 метра височина. Броя на по-малките водопади, варира между 150 и 300, в зависимост от нивото на водата. Около половината поток на реката пада в дългата и тясна пропаст на Дяволското гърло. Водопадът има U – образна форма, висок е 82 метра, широк е 150 м. и е дълъг 700 м.

От Бразилска страна, предлагат панорамни обиколки с хелипкотер, за да се насладиш и от въздуха на уникланите водопади, докато от Аржентинска страна подобни изяви са забранени, с цел предпазване на флората и фауната около водопадите.

Не случайно при вида на Игуасу – първата дама на САЩ – Елинор Рузвелт, възкликва: „Горкия Ниагара“. Водопада, често е сравняван и с водопадите Виктория, които разделят Замбия и Зимбабве. Игуасу е по-широк, поради факта, че се разделя на толкова голям брой отделни водопади и острови.

Водопадите Игуасу, Аржентина

Водопадите Игуасу, Аржентина

 

 

 

 

Надолу по течението, където реките Парана и Игуасу се сливат, се обединяват и границите на Аржентина, Бразилия и Парагвай. Всяка страна е създала забележителност в националните си цветове и от едно конкретно място, могат да се видят и трите.
Първият испански изследовател, който е видял водопадите е Алвар де Вака през 1541г. Голямата им мощ започва да бъде напълно използвана след строителството на огромната водноелектрическа централа,построена съвместно от Парагвай и Бразилия. Завършен през 1991 г., язовирът е отворен за посещение иосигурява 12,600,000 KW, които отговарят на почти 40% от енергийни нужди на Бразилия и Аржентина.Язовира е един от най-големите в света, и е изтъкван от двете държави като шедьовър на технологията.

На 11 ноември 2011 г.,

водопад Игуасу е обявен за едно от новите седем чудеса на природата

Определено заслужава това признание. Неминуемо започнахме да го сравняваме с Angel Falls във Венецуела. Силата и мощта на природатата се усещат много по-силно при Игуасу. Въпреки това цялостното ни пътешествие във Венецуела беше значително по-интересно и изпълнено с приключения, за разлика от разходката тук.

Водопадите Игуасу, Аржентина

 

Изморени и доволни се прибрахме след изтощителния ден. Поговорихме си пак с момчето от рецепцията за желанието ни да гледаме Бока Хуниорс и Ривър Плейт в Буенос Айрес и за това как можем да се сдобием с билети. На въпроса от къде сме, веднага каза Левски София – очевидно беше сериозен фен. Също така беше фанатизиран привърженик на Бока, откъдето научихме, че всъщност съперника им в предстоящия им мач е само на 1 час път с влак от столицата и няма да има проблеми да отидем. Оставаше да се снабдим само с билетите…
На другия ден следобяд вече бяхме в

Буенос Айрес

Водят го „Париж на Южна Америка“, и има защо. Европейските ценности са ясно изразени почти във всичко, благодарение на това, че заселниците са били основно от Западна Европа. Влиянието на местното население е значително ограничено. След обявяването на независимостта на Аржентина, територията й е почти два пъти по малка. По време на управлението на президента Рока, започва изследване на все още непознатите на юг земи. С цел прибавянето им към територията на Аржентина, стартира масово избиване на местните. Голяма част от тях успяват да избягат в Чили. Затова и сега населението на Аржентина е предимно бяло, за разлика от това на Чили. През този период прибавят и Патагония към земите си. Индустрализацията в началото на 20-ти век помага за бурното развитие на Буенос Айрес и превръщането му в двигател на местната икономика.
Искахме да видим и посетим толкова много неща в Аржентинската столица, че от сега беше ясно, колко напрегната ще е програмата ни за следващите 4 дни. Решихме първо да отморим и да посетим легендарното кафе Тортони, разположено на един от централните булеварди. Води се за една от атракциите в Буенос Айрес. Изобщо бохемския дух и атмосферата на града се усещаха най – вече в страхотните кафенца, ресторантчета и барове, разхвърляни из целия град. Типично италиански, без излишния лукс и лъскавост, а напротив леко занемарени и мърляви, но въпреки това много уютни и чаровни. Използвахме всеки удобен момент, за да се насладим на специфичнито им излъчване. След като попаднахме на поредния сладур на рецепцията, футболната ни организацията беше направена. Първоначлно, той беше малко дръпнат, но след като разбра, че сме от България, само каза „Стойков – 94г.“, усмихна се и стана от мил, по- мил. Знаеше всичките ни звезди от онова време поименно, като просто отбеляза, че сме ги убили на Световното. За тях всяка подобна загуба не се забравя лесно, понеже футбола е истинската им религия и страст. Този сценарий се повтаряше с всеки, който говорихме по темата. Не сме си и представяли подобен респект към нашия отбор, след толкова много години. Тъжно е от една страна, че сме известни по света само с един спортист, но още по-тъжно е, че надали Стоичков е мразен повече, отколкото в собствената му родина. Неговото име беше достатъчно, за да ни се отвори всяка една врата в Аржентина – „Благодарим ти, Бате Ицо“… 🙂
За да си вземеш билет за

футболен мач в Аржентина

трябва да се потрудиш, поради специфичната им система. Билетите се пускат предварително, като в повечето случаи в самия ден на мача няма как да се сдобиеш с такъв. Опашките са огромни, защото фенската им маса е внушителна и не на последно място се дава само по един билет на човек. Има заделени и билети за туристи на цена 3 пъти по – висока от стойността на обикновен пропуск. Туристическите посещения са организирани през местните агенции, като в цената влиза и посещение в ресторант и място където е по-безопасно и може да снима с фотоапарат. Това удоволствие обаче излиза доста солено, затова опитахме по други начини да се снабдим с желаните пропуски. Оказа се, че всички местни си купуват билети на черно през един уебсайт, от който се пазаруваше почти всичко. Обикновено тези, които продават билети са с профили и рейтинги, за да можеш да се ориентираш от кой купуваш. Цените варират значително и има предпоставки да платиш за тоя където духа – измамите са често срещано явление. Крис или „Къдравия Турчин“, както му беше прякора, ни поръча билети за мача на „Ривър Плейт“ срещу „Хуракан“ на следващия ден. Дори пое ангажимента да мине да ги вземе в свободното си време от човека, който ги продаваше на черно. Цената беше като за местни, а не като за туристи, така че сделката беше уникална.

 

Един ден по – късно, „Бока Хуниорс“ играеха в малък град до столицата срещу „Тигре“, като съответно поръчахме билети и за този мач. Тях ни донесаха директно на място. Освен всичко останало, Крис ни разказа много за страната, за проблемите им, за футбола и феновете. Упъти ни и къде е най – добрата милонга (сбирка или бар) за

танцуване на танго

или просто за наблюдаване на танцуващите и ние се отправихме натам. По пътя срещнахме подобни сбирки – едната беше особено лъскава – жени с официални дълги рокли се бяха наредили отпред. Чудихме се и ние ли отиваме на подобно място и как ще ни гледат със скъсаните ни дънки, фанелки и туристически обувки. Като влезнахме в началото ни се стори доста странно. Повечето маси бяха с резервация, но за зяпачи като нас бяха отредили местата отстрани. Мястото приличаше по – скоро на зала в операта или театъра, с високи тавани, колони и польолеи, украсени с ковано желязо. Първите двойки на дансинга бяха предимно на възрастта на нашите родители, дори и на нашите баби и дядовци.

Аржентинско танго

Аржентинско танго

 

Причината за това, очевидно се дължи на факта, че златната ера на тангото е в периода 1930 – 1950г. В момента малко от младите хора могат да танцуват, но явно доста проявяват интерес и посещават уроци по танго, подобни на нашите салса занимания. Тангото е един от символите на Аржентина. Заражда се в пристанището Ла Бока. Същността на аржентинското танго е за живота и особено за отношенията междумъжа и жената.Точния произход на танго-танците и самата дума, се губят в мит и незаписани истории. Теорията е, че в средата на 1800г., африкански роби, доведени в Аржентина започват да повлияват на местната култура.

Аржентина е била подложена на масивна имиграция

През 1869 г. Буенос Айрес е с население от 180,000 души. До 1914 г. населението вече наброява 1,5 милиона. Смесването на африкански, испански, италиански, английски, полски и руски емигранти довежда до смесица от култури и всеки танц и музика биват привлечени един от друг. Традиционните полки, валсове и мазурки се смесват с популярната хабанера от Куба и с Африканските ритми. Повечето имигранти са били мъже, които се надявали да спечелят богатства в новите земи. Те били бедни и отчаяни. Обикновено се надявали да спечелят достатъчно пари, за да се върнат в Европа, или да доведат своите семейства в Аржентина. Развитието на тангото отразява дълбокото чувство на загуба и копнеж за хората и местата, които са оставили след себе си.

Въпреки че, висшето общество гледало съмнително на дейността в кварталите, заможните синове на Буенос Айрес нямали нищо против танците.

Тангото, като танц и като зародишна форма на популярна музика,

станало част от градската култура, както в Буенос Айрес, така и в Монтевидео. До 1913 г., тангото се превърнало в международен феномен в Париж, Лондон и Ню Йорк. Организирали се танго чайове, танго влакови екскурзии и мероприятия. Аржентинският елит, който се опитвал да избегне тангото, бил принуден да го приеме с национална гордост.

Постепенно заведението започна да се пълни, като прииждаха все повече и повече хора, дори и на нашата възраст. Повечето жени носеха рокли, бяха с прически и бижута и изобщо доста нагласени. Идваха по джапанки или с ежедневни обувки, като всички носеха, абсолютно еднакви торбички, от които вадеха, коя от коя по – лъскави високи обувки. Имаше и такива, които се преоблякоха. Всички до един се прегръщаха и целуваха, дори и мъжете един с друг. По – късно, като наблюдавахме същата тенденция и между дивите фенове по стадионите, съвсем се изумихме. На фона на лъскавите обувки, които жените носеха в торбички, ние от бързане да не изпуснем нещо, дори не се бяхме прибирали до хостела и се озовахме с една торбичка със сапунерка в нея. Бяхме изгубили нашата по пътя и ни отне доста време да се сдобием с нова. Все пак хората в Боливия не се къпеха много, едва ли изобщо ползваха сапунерки. С две думи, голяма пародия бяхме, на фона на леещото се вино и шампанско, но това не ни попречи да се насладим на обстановката и на добрите танцьори. Имаше и един дядо, който си подремваше сладко, сладко на масата. Напомняше ни на последния филм на Уди Алън – „Среднощна разходка в Париж“ – страст и романтика, отнасящи те назад във времето, когато и стила на залата е бил актуален. Тръгнахме си след 2:00 часа сутринта, а хората (дори и най-възрастните) продължаваха да се забавляват, някои даже тъкмо пристигаха. Уникално е да видиш хора на тази възраст да се забавляват така и до това време, без да спират да танцуват и да не изглеждат дори и най – малко уморени.

Аржентинско танго

 

На следващия ден преди първия голям мач, посетихме така

известния квартал Ла Бока

Причините за известността му са няколко:

1. Тук се е зародило тангото

2. Тук се намира и стадиона на най- големия отбор в Южна Америка – Бока Хуниорс

3. Част от квартала, така наречения Каменито, е шарен и цветен, дължащо се на интересен феномен. Поради факта, че хората, които живеят тук са най – бедните, в даден момент са помолили правителството да им отпусне пари за пребоядисване на къщите. Понеже парите са отпускани по – малко и на порции, всеки е боядисвал в цвят по свое усмотрение. Резултата е уникална картинка в различни багри и краски, която в последствие се е оформила в собствен стил, а също и в поредната атракция на Буенос Айрес.

Каменито представлява калдъръмени улички със сергии и ресторантчета наоколо и с всякакви изрисувани стени и цветни фигури по къщите и по балконите.Имаше уникални магазинчета за сувенири, уроци по танго и възможност за снимка с танцуващите по улиците. Артистична обстановка, допълнена от футболна страст, благодарение на намиращия се на две преки стадион. Не успяхме да го посетим за съжаление – бешезатворен, но все пак ни предстояха къде, къде по – интересни истински футболни емоции и беше време да потегляме към тях.

Каменито, Бока – Буенос Айрес, АржентинаКаменито, Бока – Буенос Айрес, Аржентина

Каменито, Бока – Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Взехме автобус за

стадиона на „Ривър Плейт“,

който за наша изненада, далеч не беше претъпкан и изпълнен с емоционални привърженици, а напротив, хората облечени във фланелки на „Ривър“ си пътуваха спокойно. Слезнахме на спирката, заедно с феновете. Имаше тълпи, но за тези мащаби си бяха в рамките на нормалното. Стадионът Ел Монументал е най-големия в Аржентина с 62 хил. места и е дом на „Милионерите“ – прозвището на „Ривър Плейт“. Отборът е основан след обединяването на двата столични клуба „Росалес“ и „Санта Роса“ на 25 май 1901г. Получава името си заради естуара на река Ла Плата, на който е разположена аржентинската столица. Тъй като в основата на създаването на клуба стоят англичани, отборът получава английското название на реката – Ривър Плейт. На един нощен карнавал група играчи и фенове на отбора откраднали огромно парче червен плат, нарязали го на ленти, и го прикрепили към фланелките на футболистите. Така знаменитата диагонална червена лента става неделим елемент от символиката на клуба.

Estadio Monumental Antonio Vespucio Liberti - Av Pres. Figueroa Alcorta 7597, Буенос Айрес, Autonomous City of Buenos Aires, Аржентина

 

 
Заедно с „Бока Хуниорс“ са най-обичаните отбори в Аржентина. Общият процент на феновете им в страната надхвърля 70, което превръща срещите между тях в огромно събитие. Феновете на „Бока“ са 40%, докато тези на „Ривър“ са официално 33%. И двата отбора са създадени в бедния квартал на Буенос Айрес – Ла Бока. Фактът, че са от един квартал създава проблеми и „Ривър Плейт“ се мести в по-охолния квартал Нунес в северната част на града, на по-безопасно разстояние от Ла Бока – 7 километра. През този период получават и прякора си, който се затвърждава след като правят най-големите трансфери по това време. Не случайно, техните привърженици са от средната класа или богаташи, докато тези на „Бока“ са от работническата класа. Разделението е на всички фронтове, но най-вече социално. Омразата помежду им е пословична. Ескалира на 23 Юни 1968 г. на Ел Монументал в мач между двата отбора. Загиват 71 фена, в следствие на не контролеруемия брой хора по трибуните – те биват задушени и умират на място. Нещастието става най -мрачния момент в историята на аржентинския футбол. Повечето от жертвите са били юноши и младежи. Твърди се, че трагедията е предизвикана от няколко фена на Бока Хуниорс, които хвърлят запалено парче хартия на долния ред, където са феновете на Ривър. В резултат на което настъпва паническо бягане сред тях. Дежа вю на трагедията от „Хейзъл“…

Стадион Ривър Плейт – Буенос Айрес, Аржентина

Стадион Ривър Плейт

 

 

В момента „Ривър“ играят във Втора дивизия,

което е особено унизително за този легендарен клуб, гордеещ се с 33 титли от местното първенство. Немислимото се случва миналата година, след поредица от управленски грешки през последните 10 години, довели отбора почти до фалит с дългове от 70 млн. долара. Спасението им в дългосрочен план ще се крепи на невероятната обич и всеотдайност на техните фенове и на самопожертвователни постъпки на някои от сегашните им футболисти. Повечето коментатори и анализатори очаквали драстично намаление на публиката, но изпадането мобилизира всички до краен предел. Всички абонаментни карти са продадени. Като резултат от свръх посещение по време на гостуванията им, получават наказания от местната федерация.
Новия сезон така или иначе започват с наказание. Клубът не е могъл да отвори стадион Монументал в пълния му капацитет, заради безредиците на баража за оцеляване, загубен от Белграно. На старта „само“32 000 виждат домакинския успех над „Чакарита“ с 1:0. Седмица по-късно 17 хиляди пътуват до Ривадавия за гостуване на местния тим.
Чак в 21-ия кръг Монументал е отворен изцяло от федерацията и… 61 321 луди фенове го изпълват за мача с „Индепендиенте“. Не за дълго – 10 000 пътуват за гостуването на „Дефенсия“ и „Хустисия“, а стадионът побира едва 18 хиляди. Последва ново наказание и два мача “домакинство” на арената на „Велес“. И още на следващото гостуване – 25 000 от 35-те хиляди на стадиона на Атланта са били гостуваща публика. А съперникът е от град, разположен на 400 км от Буенос Айрес…
Но това не е всичко – закъсалият клуб бе подкрепен от завръщането у дома – на рожбата Фернандо Кавенаги, прекратил в името на любовта към отбора, договора си с Бордо. Последвал го е Алехандро “Чори” Домингес – скъсал контракта си с Валенсия, за да играе във втора лига. Но ходът, който наля гориво в очаквания с разочарование сезон, е привличането на родения в Аржентина французин – Давид Трезеге. Емблемата на „Ривър“ е татуирана на сърцето на ветерана от момента, в който на 17 г. напуска Буенос Айрес. И ето как, втородивизионният тим има трио в атака, за което мечтае цялата първа лига.

Полутахме се малко, но се ориентирахме с питане и следвахме тълпата

Странно, но нямаше толкова много полицаи, както в България. Тълпата ни гледаше странно и малко страшно, докато се тълпяхме по входовете, но вътре беше съвсем различно. Нямаше ги и обичайните блъсканици за събитие с такива мащаби, въпреки че тези привърженици, заедно с тези на Бока, се водят за най-дивите в целия свят. Придвидливо седнахме (разбира се само преди да започне мача) най-отзад на последния балкон. Имахме представа какво се случва при гол в Южна Америка, и как всички се скупчват най – отпред. Първоначално се притеснихме, че няма да се напълни стадиона и това ще ни развали изживяването, но опасенията ни бързо се разсеяха – само за няколко минути, вече нямаше свободно място около нас. Оказахме се в средата на най – върлата агитка, непосредствено до тарторите и хулиганите и целия дилижанс от тъпани и организирана хореография. Всички те влезнаха церемониално, броени минути преди началото на мача и минаха през цялата агитка. Атрибутите им се допълваха освен от огромните тъпани и стандартните знамена и от десетки плажни чадъри в бяло- червения цвят на отбора. За броени минути разпънаха и останалите трансперанти и плакати, като също толкова бързо ги прибраха и след мача. Започна се едно пеене, скачане и викане, което и за миг не заглъхна до самия край на мача. При пропуск на някой от футболистите, не започваха да псуват и да викат, а напротив – запяваха още по силно и започваха да скачат. Уникално беше да гледаш цялата тази вълна на огромния стадион и усещането определено е несравнимо с нищо подобно.

Стадион Ривър Плейт – Буенос Айрес, АржентинаСтадион Ривър Плейт – Буенос Айрес, Аржентина

 

Видео от нашия сектор, показващо малка част от атмосферата на стадиона:

Стадиона беше практически пълен, с изключение на секторите отредени за гостуващия отбор. Феновете на „Хуракан“, също не отстъпваха, но поради малкия им брой и нашата отдалеченост от тях, почти не ги чувахме, но движенията и подскоците им се забелязваха и от нашия сектор. Футбола, определено е страст и религия в Аржентина, несравнима с никъде дръгаде по света. Ние разбира се бяхме за „Ривър“, а и все пак бяхме в тяхната агитка. За съжаление, не гледахме голове в нашата врата, но за сметка на това през второто полувреме, „нашите“ отбелязоха 2 гола в противниковата врата, при което стадиона буквално избухна и всичко се тресеше. И ние скачахме и пеехме доколкото можехме с тях. Феновете до нас страшно ни се изкефиха и тъй като всички бяха вече голи, мятайки фанелките си, връчиха ни по една и на нас. Мачът завърши 2:0 за „Ривър Плейт“, като първо изведоха напълно гостуващата агитка и чак след това отвориха входовете за домакините. През това време всички тартори на отделните фракции организираха своите хора по перфектен начин и за 15 мин. всичко беше прибрано и опаковано са следващия мач. Интересно бе да ги наблюдаваме отблизо, след като вече знаехме и за тъмната им страна и специфичните им особености. Въпреки че, феновете на „Бока“ са по-многобройни и известни по целия свят, всъщност тези на „Ривър“ са значително по-опасни. Оказва се, че ръководят местната мафия и са изключително организирани и структурирани в подземния свят на Буенос Айрес. Всички местни ни казваха, че докато тези на „Бока“ са дебелаци със шкембета, които пият само бира, „колегите“ им от „Ривър“ са постоянно във фитнеса и това определено се забелязваше с просто око.
Това, което не се споменава официално по медиите, но всички го знаят и споменават неофициално, е факта че

„Ривър“ е на това незавидно положение отчасти именно заради тези тартори и фенове

Оказва се, че президентите на почти всички отбори в Аржентина плащат на своите агитки огромни суми пари, за да не правят проблеми и да ги подкрепят, като съответно тарторите ги преразпределят на по – ниските нива. Никъде обаче не е толкова трагично положението, колкото при „Ривър Плейт“. В последните години, агитката дефакто контролира клуба и го довежда отчасти до това му състояние. Сумите, които преразпределят в „Ривър“, са не по-малко от 1 млн. долара на година. Президентът плаща тези пари, защото системата на избиране е така направена, че няма как да прескочиш агитките. Те решават кой ще ръководи парада и те определят мизата. Стига се до абсурдни ситуации, като например, в даден период са назначени фиктивно на работа около 1000 фена, на абсурдни позиции като градинари и готвачи и при завишени заплати. Върхът обаче е през Световното в Южна Африка, когато президента на „Ривър“ искал по същия начин да „изпере“ 500 000 $, като схемата този път била да поеме разходите на основната агитка, за да посетят Световното, в това число пътни, хотели, дневни и т.н. Обаче на границата африканците ги върнали всички накуп, защото се водят в архивите – за особено опасни типове. 🙂 Всичко хубаво, ама по този начин няма как да си вземат парите от президента и просто отишли и ги поискали кеш. Човечецът отказал, от което пострадала къщата му след нападение с огнестрелно оръжие. По това време клуба е в затруднено положение – няма пари за заплати на персонала и футболистите и са затънали в кредити…
Ако си мисли някой, че само президента е потърпевш от тези „юнаци“, жестоко се заблуждава. Своя дан в неофициалните плащания към феновете дават и играчите, като мизата зависи от статута им в отбора. Колкото си по-известен повече плащащ, защото в противен случай ще пострада семейството ти. Тези хора знаят всичко за тях и нищо не може да ги спре. В момента например, се говори, че голямата звезда на „Бока“ – Рикелме отделя 10% от заплатата си на тези „сладури“. Изобщо човек може да се замисли дали да не мине в техните редици на заплата. Като тегли чертата може и да му се вържат повече приходи от обикновнна работа. 🙂 Изобщо фен да си в Аржентина…
В момента, фракциите на „Ривър“ са разделени на две, както става почти винаги когато трябва да се делят пари. След като се оказва, че единия „главнокомандващ“ взима по-голям пай от баницата се стига и до предварително организирана битка в паркинга на стадиона, в резултат на което загиват 2 души. Официално правителството се намесва и вкарва единия в затвора за 2 год., не заради убийствата, а заради организацията на битката. В крайна сметка, нищо не се е променило – освен това, че вече се движат в сенките и са сменили лидера. В Европа и по-специално в България в момента е много модерно да се иска феновете да ръководят парада, като се използват гръмки фрази и обещания. Не е лошо, в този случай да се поучат от аржентинския опит. Определено в Аржентина не са намерили подходящия баланс и модел, а като гледам и в България всички горещо желаят да вървят по този път.
Излезнахме много бързо и взехме обратно градсксия транспорт. Автобусите си бяха нормални, а не изкорубените, които обикновено пускат след мачове в България. Стандартно билет се купува от машина до шофьора, като той определя колко да платиш, но в случая, бяха променили тактиката. От автобуса слязоха 2-ма продавачи, с цел, да не се скупчват всички около шофьора и да забавят процеса. Нямаше сбивания и дразки в автобуса – културна работа.
Следващия ден беше неделя и определено

кулминацията на деня се очертаваше да е мача Тигре – Бока

Нямахме търпение след вчерашното изживяване да се запознаем и с другия гранд.
За през деня бяхме планували да посетим така известния неделен пазар в квартала, в който бяхме отседнали. Сан Телмо е един от най – известните квартали в Буенос Айрес, а именно с одухотворения си облик – с безбройните тематични кафенца и ресторантчета, с тангото и с униклания си пазар. Всяка сергия предлага нещо единствено и уникално, което се е получило в резултат на пълно развихряне на фантазиите на своя изобретател. Старинни мебели и предмети, кожени изделия, така специфичните чаши за мате, изработени от различни материали. Матето представлява нещо като чай, от специфична билка, но разликата е, че чашата е почти пълна с билката, със съвсем малко вода, пие се със сламка, пригудена с цедка. Някои просто свирят на различни инструменти, гледат на карти или предлагат кафе, напитки или сладкиши. Много приятна обстановка и определено си заслужаваше да се види. Буквално се влюбихме във всичко наоколо и ни се искаша да си купим страшно много неща. Явно ще трябва пак да се върнем някога, когато няма да сме така ограничени от багаж и бюджет… 🙂
Преди мача, решихме да съчетаем следобеда с разходка до

град Тигре,

който е известен с реката, която го прекосява и с лодките, които предлагат посещение до 5 реки. Симпатично зелено местенце с много посетители в неделния ден.
След всичко казано до тук за „Ривър Плейт“, трябва да се разкажат историите, които научихме от нашите приятели за „Бока Хуниорс“, които далеч не им отстъпват. Заедно с „Милан“ двата отбора имат най-много международни отличия – по 18. На домашната сцена значително изостават от „Ривър“, като до момента са спечелили „само“ 22 титли, но компенсират с повече купи Либертадорес и Междуконтинентални купи. „Бока“ определено е един най-обичаните отбори не само в Аржентина, но и в света.
На 3 април 1905 г. петима италиански имигранта се събират на пристанище Мадеро и основават „Бока Хуниорс“. Те решават и да сменят досегашните розови ризки – избират цветовете на знамето, под чийто флаг плава първият влязъл кораб на пристанището (а именно Шведски – синьо – жълто) и до днес цветовете на екипа не са променени.
За първи път виждаме такава мания по футболен отбор, по начин който е уникален в света. Всичко свързано с този отбор върви като топъл хляб – от фланелки, ключодържатели до ковчези. Феновете на отбора са прочути от край време – като може би най-откачените в света. Но това не означава, че са хулигани и правят проблеми – по-скоро в смисъл, че са готови да изтръгнат сърцето си заради любимия тим (и да го подарят на клуба). И това не е всичко – те са предани на „Бока“ не само приживе, но и в смъртта. Даже в една от песните им се казва “ще ви подкрепяме дори от ада”. Толкова са болни на тема любимия отбор, че понеже повечето са бедняци – не ядат с дни, за да спестят по някое песо за билет за домакински мач. Преди билетите да се пуснат в продажба, хиляди мъже буквално спят пред касите на стадиона – само и само да се доберат до заветната хартийка.

Когато „Бока Хуниорс“ вкарат гол

на техния стадион Ла Бомбонера, хиляди фенове хвърлят във въздуха синьо-жълти конфети и взривяват фойерверки. Част от тях обаче мятат на терена малки торбички, пълни с праха на кремирани запалянковци на „Бока“.

Предсмъртното желание на почти всеки фен на отбора

е останкит

9 коментара

ное. 22 2012

Кьолн

 Днес ще ходим до един от любимите градове на редакцията – Кьолн. Водачи ще ни бъдат обаче Петър и Биляна, които подробно ще ни разкажат къде-какво да правим в града.

Приятно четене:

 

Кьолн

Кьолн и Франкфурт, Германия

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването до Германия

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция (още повече, че нормалните цени на билетите са с порядък по-големи за не-местните влакове – бел.Ст.)

Влак ICE, Германия

 

 

 

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-Кулата)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Влак ICE, Германия

 

 

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града –Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Hohenzollernbrücke, 50679 Кьолн, Германия

 

Имате няколко варианта:

Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke)

 

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите

р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката (Hohenzollernbrucke)

Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да “заключите любовта си” за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

 

Катинари – Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

 

Катинари – Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

 

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по

моста Deutzer Brücke,

 под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

 Мостът Дойц  (Deutzbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Сивият автобус – Кьолн, Германия

 

 

 

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

 

Рампа за инвалиди – Кьолн, Германия

 

 

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

 

Фонтан – Кьолн, Германия

 

 

 

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея:

В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Zoobruecke – Кьолн, Германия

 

 

 

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак доследващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури –

Kulturpark:

 

Kulturpark – Кьолн, Германия

 

 

 

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на

Кьолнската зоологическа градина

с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Кьолнската зоологическа градина – Кьолн, Германия

 

 

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е

ботаническата градина

с безплатен вход, за която писахме подробно:

Ботаническата градина – Кьолн, Германия

 

 

 

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че

общественият транспорт на Кьолн

е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Кьолн, Германия

 

 

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша “Кьолш” (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл “мензури”, наричани “щанге”. За по-големи компании се носят по този начин:

 

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

И понеже двестаграмките влизат “като в къртичина”, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми 🙂 Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Бирария на колела – Кьолн, Германия

 

 

 

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният

хотел Maritim,

в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма “Хубава жена”:

Хотел Маритим – Кьолн, Германия

 

 

 

 

 

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време, като например

 

Музеят на спорта

Музей на спорта – Кьолн, Германия

 

 

 

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че

шопингът продължава до късно вечер:

Шопинг – Кьолн, Германия

 

 

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното “капанче” в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Нощен бар – Кьолн, Германия

 

 

Какво имаме предвид:

  • бирата идва веднага;
  • радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
  • одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
  • свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
  • пепелник – навън може да се пуши;
  • меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Нощен бар – Кьолн, Германия

 

 

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Нощен живот – Кьолн, Германия

 

 

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Нощен Кьолн, Германия

 

 

 

 

 

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел “Maritim” до гарата. Разстоянието е около километър. “Йеди еуро, комшу” (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

– Как прави влакчето?

– Фиуууу…

Влак ICE, скорост – Кьолн, Германия

 

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

 

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

 

 

One response so far

« Newer Entries - Older Entries »