Archive for октомври 12th, 2012

окт. 12 2012

Салала, Оман (5): Уади Дирбат

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката. За последно четохме по-пдробно за тамяна, а днес ще наминем към Уади Дирбат

Приятно четене:

Салала, Оман

пета част

Уади Дирбат

Охх.. когато ми идват идеи за писане, компа ми е далече,а сега е необходимо да си събера мислите.

В Дофар планината, на 30 км източно от Салала се намира едно

Уади Дирбат – неземно красиво място,

сгушено в полите на тази планина. Пътя към там прилича страшно много на пътя за Златните мостове на Витоша, с единствената разлика че дърветата не са толкова високи и няма иглолистни. Иначе гледката е подобна..

Wadi Darbat, Оман

Гледах и не вярвах.. само на няколко километри зад гърба си оставих чакъл, пясък и прах по земята, както и някоя камила, небрежно си преживяше встрани от пътя ни. Зеленото е по-скоро светло зелено, отколкото балканско зелено. Как да ви го опиша,като не съм запозната като художниците с гамата на зеленото!

Мирис- никакъв, а не.. на говежди изпражнения! Като в Швейцария. Такъв ми е спомена от там.а може би на камилски, бах му работата, не съм ги гледала с лупа, само до носа ми стигнаха, изпаренията.

Стъблата на дърветата са обвити задължително в такива, като лиани листа.Птички не се чуваха, но има.. мернах един сокол. И така, карахме колата напред, назад, докато стигнахме до края на асвалта. И там, едни с рокли, пакистани или индийци, маат с едни парчета картон над техните дребни шишчета на клечка. Издига се един съблазнителен мирис на барбекю, та не се трае.. забравяме да гледаме зеленото, започваме да мислим с рецепторите си в носа и като сомнанбули отиваме право пред скарата.

 

Изборът е много оскъден- или агнешко, или пилешко шишче, обвито в арабска питка

Дори сол забравиха да ни поръсят, но затова пък, ушите и на двамата плющят от удоволствие,че се добавяме към естесвения резерват да консумираме и да се кефим на природата. Дива,ама яко дива, добре че нямат хищници,като в джунгла, вероятно змии и гущери има, но се бяха кротнали тогава.

Насочихме се към един едва тлачещ се поток, а вътре- гъмжи от риба,тая дребна, които достигат колкото един лакът. И като ни остана от арабското хлебче, започнахме да им правим топчета на рибките, на една педя от пръстите на краката ни. Горките, като невидели, ако можеха на сушата щяха да излезат да си вземат залъка от нас.

 

В този малък канал или поток, плитак не повече до пищяла ми, бяха вкарали една моторна лодка и на нея се накачилили 20 индийци, на които музата им беше дошла, вероятно от зеленината наоколко и си пееха индийска песен, с акомпамент в/у пласмасата на лодката. След тях двама въртяха едно,единствено водно колело и се усмихнах,като се сетих за нашата песен:Пляс-пляс педалите!

 

И толкоз.. повече нямаше.. останалото беше от нас.Ако се бяхме приготвили с пакетирана храна и напитни, походни столчета и масичка, бихме могли да седнем и да се любуваме на тази прекрасна гледка, покрила ни като похлупак,защото ние бяхме в нещо като долчинка.

 

Бях тотално изтощена, когато се прибрахме- първо имахме слънчеви бани на един безлюден плаж, след това този зелен рай.. сетивата ми бяха на крайния си предел, като и батерията на фото-камерата ми.Спах като къпана следобеден сън,като в детството ми сладък!

Друга интересна случка от моето салалско ежедневие,

че се запознах една българка от Пловдив,вече пребиваваща на територията  тук повече от 14 години. Съдбата я довежда тук с интервю за лаборантка в новооткрита болница. Не след дълго среща бъдещия си съпруг от Австралия, женят се и тя става домакиня. Нейната мъка беше,че толкова години не знаела че има киста на единия яйчник и съвсем скоро преди нашето запознанство, тя беше преминала операцията по нейното остраняване, точно тук, в Салала беше оперирана. Жената беше и си остава много дружелюбна, установила е контакти с експати, дори и една кенийка учителка има сред дружките си на вино. Запазила от България вредния навик да пуши, ми се видя толкова познато, да чуя българска реч, с кафе и цигара в ръка, почти бях забравила как изглежда острани мила картинкатаJ

Вилата в която са настанени е съвсем близо до брега на морето и наистина усетих как уврежда влагата старите сгради- вратите пропадат, надуват се, фенера над вратата й беше явно меден, продобил зелен цвят!

Аз, голямата пушачка на пури, докопах кутията на мъжа й и си изпросих една пура с кафето,ама няма такъв случай да ви описвам че запалката почти прегря от даване на огънчета, просто фитила постоянно загасваше.

 

В Салала се освободих от оковите на затворения омански начин на живот от Мускат

и всеки ранен следобед, щом наближава 15 часа, навличам некви дрехи и хайде на Мишо жребеца. Така му викам аз,щото в София ме чака един престрял Рене, набор 95, но си е страшно добър.. автомобил. Какво като тук Мишо ми форсира бързо и неусетно на 120 км/ч и само алармата ми напомня че съм на спийд лимит?!

 

Сезонът Карийф наистина е към края си,

но водата, пфууу, ужасно ледено студено е.. ще ви кача едно видео по-късно, да видите как пищя като заклана от този режещ мокър студ.

Не съм споменавала,че храната им тук е безвкусна и това изцяло зависи от това че стоките са или импортнати отвън, или ако са местно производство, водата и почвата която ги е изхранила е също била безвкусна. Само рибата им е страшно вкусна, признавам..ама все чувам от Филип- Отиваш същия ден в който искаш да приготвяш риба на щанда за прясна риба и поръчваш! ..

Ама как да стане като нищо не разбирам,аз израсналата сред павета и вътре в България от океанска риба, още повече пък и имената ѝ на английски език.. ми те са милиони!

Затова и до сега не съм яла домашно приготвена, а само на ресторант!

 

В момента, както и  България върви неква местна изборна кампания. Оманските мъже се събират привечер под едни тенти и така си въобразяваме ние, говорят за политика. Не се разчита на местната оманска телевизия, хората избират явно натуралното, както при нас едно време, е имало глашатаи на сред село.

Нашия хазаин е начетен човек, последния път от срещата ни, най-накрая се престраших да го попитам и каза че е финансов ревизор. Значи ясно как е построил къщата в която сме настанени ние в момента,пък после ми се говори за корупция само на Източна Европа и т.н.Наема който фирмата на Филип плаща се равнява на наши 2300 лева, като се има впредвид,че тук един среднист получава 300-400 лева. Всичко съм ви го инвертнала в наши пари за по-лесно да ме разберете. Както се вика: Аз коя съм, Вие кои бяхте!??

И дори, наема в Салала е много по-евтин в сравнение със столицата- Мускат. Така ленд-лорда идва всеки месец и си поддържа имота; сменя изгорели крушки, сифон, ел. разпределители, сега ни вкарва интернет с доставчик.. абе хазаин- сладкиш! Донесе ми от техните кандила, в които се поставя омански тамян и други ароматни есенции,та да ги нося за България.. Напуши ме смях,ама хайде.. културно се въздържах. Човека с това може да се похвали, а ние- с ракията ни, например. Следващия път ако го почерпя една чашка и съм убедена,че той повече у дома при жена си няма да се прибере!:))

Ква съм само.. пуффф. Уруспия,ама весела! Без дори да съм близнала алкохол.

Тук алкохола е позволен само с паспорти за алкохол да си купуваш, от 2 магазини, еднствени в Салала, в Мускат са повече.

 

Ех Салала, не си Салата, но се надявам съвсем скоринко да кусна нашенска Шопска салата… искам у домаааааааааа!

Двор, Оман

Вътрешен двор на салалска къща

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

2 коментара

Switch to mobile version