Archive for септември 14th, 2012

сеп. 14 2012

Салала, Оман (1): Началото

Published by under Оман,Теди

Започваме една поредица за Оман. Теди живее там и ще ни покаже живота в тази страна.

Приятно четене:

Салала, Оман

първа част

Началото

Таках, Оман

Таках

1 септември 2011 г.

Дойде моментът на истината. Освен от картинките, трябваше да се види на живо,когато настъпи деня на преместване с покъщината от Мускат.

Колкото и да се напъвах да си представя как изглежда южната част на Оман, не бих могла да си измисля по-лоша представа,а само добра, нали съм позитивна личност..!

 

Пътуването с кола на 1000 км беше изморително за млад шофьор като мен. Не заради  правите магистрали или скоростта от 120-140 км/ч,а заради еднообразието на скененерито около нас-само Пустиня!!

Остави другото, ми няма едно място за почивка като мотел, кафе или нещо като паркинг за отмора. Най-изненадващото по пътя беше надписи: Наближава публична тоалетна! Все едно, че ако те напъне зора, няма да спреш посред пътя и да друснеш една вода или пове4е!

По средата на нашия дълъг сухоземен преход, стигнахме до

Ал Хамра

с почти празен резервоар и на свечеряване, точно се включваха уличните им лампи на града. Не мога да ви опиша как изглеждаше тоалетната на Шел там, само да знаете че от години е на самооблужване…

 

В момента на изгасяне на двигателя на колата и спране на климатика, ни блъсна с пълна сила горещия въздух от 40 градуса селций и в следващите 5 минути вече бях вир вода.

 

Нащраках няколко снимки от региона, колкото да не остана капо и хайде пак на ‘конете’, препуснахме в мрака, единствено упътвани от асфалта под нас. Няма пътни знаци, няма лампи, няма прокарани жици, абе.. насред луден пейзаж,само че гладък!

 

След изчерпване на моя запас от търпение да стигнем заветния мотел,защото часовника показваше 12 часа полунощ, придремвах отчасти, но по-важното беше да държа буден и Филип зад волана, като включвах денс парчета по юесби-то,за да не се отреже и той…

 

Знаете ли как изглежда нощен мираж?

Едва ли.. това са далечни светлини в мрака и когато ги наближиш, се оказва че това е поредното отклонение от пътя или влизане в насрещното платно поради ремонт… Абе, бедна ви е фантазията, какъв е ад да караш през нощта през пустинята..само на филм сте го виждали, ама тук нямахме копче да спрем плеъра 🙁

 

По време на това тягостно и досадно пътуване се зарекох,че ще напиша пътепис за нашето пътуване до Салала,за да бъдат предупредени всички наши българи, решили да спестят смешните 65 омански реала за двупосочен билет с Оманските авиолинии и наербапили се да шофират като нас. Всъщност нашата причина за този сухоземен преход беше,че трябваше да си докараме нашата кола- Митцубиши Аутландер, от Мускат в Салала, просто си е наша движима собственост, с жълт номер.

 

Имаше изненада при смяната на пустинния климат с този от

мусоните на Салала

Един ситен дъждец с мъгла, непробиваема, гъста, задушаваща… няма такъв филм на Балканите, за да го усетите… температурите от пустинята бяха 44, а тук, на билото на планината беше 22 градуса!

Беше истинско изпитание, след 10 часов непрекъснат път за шофьора да попадне в подобна мъгла. Нещо като охладителен дъжд за да ни събуди от полуреалността, полумиража, че все пак това се случваше с нас, в реалността.

 

Още с навлизането на градската част на Салала, имахме огромното желание да намерим хотел за пренощуване. Открихме такъв, оказа се после,че бил в близост до мястото където се настанихме по наем, в къщата наречена от собственика- Сребърна.

Когато попаднах на Арабския полуостров преди 2 г., благодарение на мъжа ми, посещавайки техните пазари наречени Сук-ове, от залежалата им стока съм се питала, как тези хора оцеляват тук, след като нямат дневна или месечна печалба от търговията си? Нали всеки ден трябва да ядат все пак?!

И тук в Салала, като погледна през прозореца си, има къщи с паркирани коли пред тях, които не се припалват няколко дни. А арабите не се движат с колелета, както пакистанците или др. бедни работници?! тоест как се хранят, как отиват на работа или на училище децата им, щом не ползват лека кола или градски транспорт, поради липса на такъв. Остава единствено отговора- с такси. А пари за него?

 

Има много, ама много въпроси за арабския начин на живот, които остават без отговори. Такава любознателност от моя страна, като чужденка, която си задава елементарни въпроси за техния живот едва ли би проявил един арабин например, появил се на българска територия и гледайки нашите неразбории, които са от друго естество.

 

Според мен бедните семейства тук живеят елементарен живот както ние българите през 18 век- жените се женят девствени, за мъж, който семейството посочва, има си цена булката за мъжа, тя му ражда деца, които той после се чуди как да ги изхрани и ,забележете, не да изучи. Задължително за мъжа е да има кола, мобилен телефон и нек’ви контакти с др.авери, от където да идват парите в неговата фамилна среда. Молят се по 5 пъти на ден на Аллах, не ползват козметика или бръснене през ден, вместо панталони, под техните бели роби, носят бели, увити около кръста си, поли.

Повечето омански бедни семейства не знаят чужд език, но могат да отговарят само с иес.

Оказва се, че

колониите на Оман в Занзибар,

са им изиграли лоша шега, негрите, които сега са се заселили в повечето малки градове. Дори тук, в Салала, имам за съседи негри-оманци, които се обличат по зверски шарен начин, къносват си ръце, крака и др. неща жените им и клюкарстват по цял ден. Не знам откровено казано какво си говорят мъжете като са сами, но едва ли за бизнес, тъй като това тук е в окаяно, западнало състояние.

 

Парите поне в Салала се правят

от хитри инвеститори от Индия, Саудитска Арабия или старата генерациия на Оман, от семейството на султана Кабуз, т.е. по роднински. Останалата част са за парлама, както се казва. И ние, двамата с Филип, по-точно- само той. Работи с подчинени от 100 до 500 броя, може да ги излови само по списък, предоставен му от Човешки ресурси, но общо взето никой не прави кариера, т.е. да се преработва и да иска да го издигнат на по-висока длъжност, защото ги мързи да мислят, и после-да бачкат. Елементарно, нали?!

 

За разлика от Мускат, тук няма стълпотворение от разни хай-висши кръгове на посолства, дипломати и представители, тук хората са скромни и живеят такъв живот. Поне не се дава вид на разкош или парадиране с нещо. Няма местен вестник на аглийски език, няма толкова много филипинки, а мъже, мъже.. пълно е с тях!

 

Когато сложа рокля с деколте и тръгна

по магазините им, черните физиономии с лъскавите очи на индийци и пакистанци се тълпят пред мен, не мога да ви опиша каква суматоха настава… Аз не поглеждам никой в очите, иначе… изгорех!

Умерено досадни са, да кибичат и нищо да не правят в края на работния ден. Свиват се в зародишна поза, т.е. клечат си на групи и постоянно си говорят на джи-ес-ема, когато искат или могат.

Абе, в друг свят съм тук, ненормален, колко пъти ще ви казвам! Но се издържа, нали е МИР!

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

10 коментара

сеп. 14 2012

По Искърското дефиле и Стара планина (пътни бележки)

Пътеписът ни днес ще ни разведе из близката (до София, де 😉 част на Стара планина и Искърското дефиле. Анжело ще ни опише един хубав маршрут за обиколка из Балкана.

Приятно четене:

По Искърското дефиле и Стара планина

пътни бележки и съвети за пътуване

Искърско дефиле - Стара планина. Примерен маршрут

Примерен маршрут

Предложеният маршрут е с дължина около 740 км. Би могъл да бъде и малко по-кратък, но в нашият случай трябваше да минем през София, което удължи пътя с около 30-40 км. Споменатите разстояния и продължителност на пътуването са условни, взети са от Google maps. Пътят от София до Чекотин е в нескончаем и безнадеждно изглеждаш ремонт, което допълнително увеличава времето зад волана.

Стара Загора – Интер Експо център

Удобен вариант е да остави колата на буферен паркинг и след това да се вземе метрото. Най-близките до източния край на София спирки са:

Метростанция „Интер експо център“

булевард Цариградско шосе 145-149, София, България

GPS координати: 42.649254N,23.39564E

и

Метростанция „Младост 3“

GPS координати: 42.646492N,23.383605E

Общо: 223 км – около 2 часа 13 мин

Ние спряхме на паркинга на Интер експо, който за наш късмет по технически причини бе безплатен. От тук до спирка СУ пътят е около 15 мин с метрото.

Интер Експо център – Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

c. Батулия 2295, Своге, България

Телефон: +359(7164)2122

Факс: +359(726)2539

GPS координати: 42.89895N,23.42903E

Общо: 42,8 км – около 58 мин

Батулийски манастир

Разположение на манастира според Google Maps

Следващият етап би трябвало да е до Батулийският манастир, но ние не успяхме да стигнем до него. Информацията, която получихме от местните, ни информира, че почти сме стигнали до него, но нямахме сила да се катерим още веднъж по баира в 40-градусовата жега.

Отклонението за с. Батулия е в средата на с. Реброво. След няколко километра стигате до селото, подминавате го и стигате до голям партизански паметник вляво. Срещу него има паркинг. Добре е да оставите колата там, освен ако не сте с високопроходим автомобил. Отдясно на паметника има стръмен павиран път, по който трябва да поемете. След стотина метра паважът свършва и нагоре продължавате по изровен горски път. Когато вече нямате сили да дишате, пътят се разклонява. Ние стигнахме до тук, след което се върнахме за допълнителна информация. Трябва да тръгнете по отклонението вляво, след което да направите десен завой. Ако случайно стигнете до вилната зона, значи сте подминали отбивката и трябва да се върнете назад. По стар български обичай указателни табели няма, така че трябва да разчитате на късмета си.

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ – водопад „Скакля“

Водопад „Скакля“

GPS координати: 43.035683N,23.330467E

Общо: 59,2 км – около 1 час 34 мин

Водопадът „Скакля“

Водопадът „Скакля“

Водопадът се намира на Вазовата екопътека, до която можете да стигнете по два начина. Първият е да подминете гара Бов и да следвате табелите. В началото на екопътеката има места за паркиране По-удобният е преди гара Бов да се отклоните към с. Заселе, да спрете на площада пред бившия универсален магазин и оттам – 600 м по почти равен терен. Ще стигнете до две мостчета, под които би трябвало да тече рекичката, захранваща водопада. За съжаление поради жегата реката бе пресъхнала и водопадът бе „неработещ“. Около мостчета има места за почивка и барбекю.

Водопад „Скакля“ – Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола“ („Света Богородица“)

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(888)295471

GPS координати: 42.99640N,23.472572E

Общо: 63,9 км – около 1 час 40 мин

Манастир „Седемте престола“

Манастирът

Манастир „Седемте престола“

Вазовият чардак

Манастир „Седемте престола“

Заведението

След като стигнете до гара Елисейна трябва да преминете жп линията с остър десен завой и да продължите към с. Осеновлаг. Има и указателни табели, но не са много ясни. Манастирът се намира на самия път, преди да стигнете селото. За тези, които искат да пренощуват там, има и стаи и легла под наем на цена 15 лв. /легло. Добре е да се обадите на по-горе указания телефон за проверка на наличностите. Ние нощувахме в т. н. Вазов чардак“, където поетът е написал „Клепалото бие“. Пред манастира има и заведение, където можете да се подкрепите, ако не си носите храна.

Манастир Седемте престола, Своге, България

Включен е в 100 – те Национални туристически обекта на България. До манастира има аязмо с лечебна вода.

Други възможности за нощувка наблизо са:

Чифликъ Ненкови

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(886)318288

Миеща мечка - енот

Енот

Щраус

Щраус

Нощувките са на цена 15-25 лв. /легло, в зависимост от екстрите. В комплекса влиза заведение, места за пикник, както и импровизиран зоопарк.

Комплекс Оазис

с. Зверино 3170, Мездра, България

Телефон: +359(887)776677

Комплексът се намира край р. Искър. Освен хотелска част има и къмпинг, където можете да разпънете палатка. Добри условия за риболов.

Манастир „Седемте престола“ – Черепишки манастир „Успение Богородично“

Черепишки манастир „Успение Богородично“

с. Черепиш

GPS координати: 43.093681N,23.616335E

Общо: 34,5 км – около 41 мин

Дева Мария от цветя

Дева Мария от цветя

Черепишки манастир

Манастирът

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен на около 3 км югозападно от с. Лютиброд. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и като повечето български манастири е бил разрушаван неколкократно по време на Османското иго.

Манастирският комплекс е неголям по размер и се състои от храм и няколко постройки, датиращи от XIX век и реставрирани днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, Рушидовата къща и др.

Манастирският храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Има изящно дърворезбован иконостас с икони от тревненския зограф Витан.

В продължение на векове манастирът е подслонявал видни писатели, преводачи и калиграфи, оставили безценни творения като Черепишкото евангелие (XVI век), Евангелието на монах Данаил, Книгата „Апостолите на Яков“ (XVII в.) и др. През 1797 г. в манастира е живял и Софроний Врачански.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Черепишкият манастир – Скални образувания „Ритлите“

Скални образувания „Ритлите“

с. Лютиброд

GPS координати: 43.10791N,23.62342E

Общо: 2,4 км – около 3 мин

Ритлите

Ритлите

Природният феномен „Ритлите“ представлява варовикови скални образувания с възраст над 120 милиона години. Образуванията са по брега на река Искър и са като тесни, високи и успоредни една на друга стени, приличащи на ритли на каруца, поради което местното население ги е нарекло „Ритлите“. Най-впечатляващи са четири успоредни отвесни стени на левия бряг на реката, докато тези по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Височината им достига на места до 80 метра височина, дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината им е между 200 и 400 метра.

В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.

Скалните образования „Ритлите“ са обявени за природна забележителност през 1938 година.

Скални образования „Ритлите“ – „Боженишки Урвич“

Крепост „Боженишки Урвич“

с. Боженица, Ботевград, България

GPS координати: 42.992195N,23.820323E

Общо: 33,5 км – около 35 мин

Севаст Огняновият надпис

Севаст Огняновият надпис

Щернята – Боженишки Урвич

Щернята

Крепостта е разположена върху връх, имащ формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от трите страни склонове. Достъпна е от север, откъм с. Боженица. След като стигнете до центъра на селото, трябва да завиете надясно и през каменния мост да пресечете реката. По тесен асфалтиран път се стига до Общинска почивна станция, където можете да оставите колата си. Наоколо има беседки, чешма, подходящо е за пикник. Към крепостта се върви по изровен планински път, по скоро русло на пресъхнала река. Изкачването е около 150 метра (от 444 до 591 м н. в.). Виждат се следи от гуми, т. е. любители на екстремните спортове се опитват с джипове или ATV-та да стигнат догоре (и явно някои са успели). Пътеката е маркирана (бяло-червено-бяло). Здравите обувки са задължителни. В зависимост от кондицията: 40 мин нагоре и 20 – надолу.

Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта „Боженишки Урвич“ става известна през 20-те години на ХХ век, когато е разчетен и публикуван скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“ Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква.

„Боженишки Урвич“ – с. Скравена

Паметник-костница на Ботевите четници

с. Скравена

под № 82 в списъка от „100 национални туристически обекта”

Раб. време: 9:00 – 18:00 (почивни дни: няма), цена на билета: 1 лв.

Телефон: 07137/21 31

Общо: 14,4 км – около 17 мин

Костницата – Скравена

Костницата

Екскурзоводът е на повикване – трябва да го потърсите в сградата на читалището в съседство. Тук се провежда част от Ботевите тържества на 2 юни. Въпреки това сградата е в лошо състояние – виждат се течове. Както и при много други културни паметници пари за поддръжка няма.

Скравенският манастир „Свети Николай“

с. Скравена

Скравенски манастир

Манастирът от моста

Скравенски манастир

Входът на манастирската църква

Манастирът е основан в Средновековието, по-късно е разрушен и възобновен в 1947 година. През 2006 г. са завършени стенописите на църквата. При посещението ни за съжаление нямаше духовно лице, което да ни каже нещо повече за манастира, единствено един местен пазач се навърташе наоколо. След като излезете от североизточния край на селото (по посока на далечната кариера), след моста веднага трябва да свиете вдясно. Би трябвало да има табела „конна база“, но при нашето пътуване беше изчезнала. След като подминете конната база (остава вдясно) асфалтът свършва и се оказвате пред манастира. Не се подлъгвайте от закованата на вратата табела, която посочва, че входът е стотина метра по-горе – влизате и започвате да викате, за да събудите пазача и да можете да посетите в манастирската църква.

Скравенски манастир „Свето Преображение“

с. Скравена

Понастоящем Скравенския манастир „Свето Преображение“е недействащ и не може да бъде посетен.

с. Скравена – махала Чекотин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

махала Чекотин, Правец, България

Телефон: +359(7133)7280, 0888/423432

GPS координати: 42.989978N,23.874417E

Общо: 29,0 км – около 28 мин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Параклисът

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Манастирът

Манастирът е обновен, но вече не предлага стаи за гости. В момента в него има един единствен монах, млад човек, който се грижи за манастира. В реставрираната стара църква се извършват богослуженията през лятото, а в новоизградения параклис – през зимата. До църквата има аязмо с лечебна вода.

Във фермата на манастира се произвеждат биволско сирене и мляко, яйца и мед, но могат да се купят само в края на седмицата. През другите дни се продават в магазин в Правец.

махала Чекотин – 2161 Правец, България

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон“

2161 Правец, България

Телефон: +359(7133)4093

GPS координати: 42.884697N,23.948608E

Общо: 14,8 км – около 18 мин

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Входът

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Манастирските сгради (вляво е църквата)

Намира се след гр. Правец, по пътя за Етрополе. Словоохотливият монах, който се грижи за манастира, си е поставил задача да събере копия на храмовите икони на всички църкви и параклиси, които са посветени на св. Теодор Тирон

2161 Правец, България – Етрополе – Копривщица

Общо: 71,1 км – около 1 час 9 мин

Пътят от Етрополе до Златица е в ужасно състояние: остатъците от асфалт са на юфка, с пукнатини и дупки с до 50 см дълбочина. Настилката е разбита вероятно от тежките машини на намиращите се наблизо рудници, без надежда за рехабилитация и скорошно рязане на ленти.

От Златица до Казанлък пътят е идеален – с нов асфалт и маркировка, без дупки и пропадания.

ПП Преди малко прегледах информацията от бюлетина на СБА – Златишкият проход („Каша̀на“) е затворен целогодишно. Маркировка и табели , естествено, няма!

Копривщица – Карлово – Калофер – Казанлък

Общо: 110 км – около 1 час 45 мин

Казанлък – Стара Загора

Общо: 33,4 км – около 37 мин

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

4 коментара

Switch to mobile version