Archive for септември, 2012

сеп. 28 2012

Салала, Оман (3): Кое обичам и не обичам на Арабския полуостров

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна. Днес ще видим любимите и не толкова аспекти на живота в Салала.

Приятно четене:

Салала, Оман

трета част

Кое обичам и не обичам на Арабския полуостров

 

 

10 септември 2011 г.

Знам със сигурност

кое не мога да понасям на Арабския полуостров:

Липсата на естествен хумус и почва, от което произлиза че няма гъсти гори от дървета и не можеш да срешнеш никъде място, където да се надишаш на свеж въздух, трептящ още от фотосинтезата на листата. Не ме тревожи това, че няма сняг или че температурите никога не са под 15 градусапо Целзий, освен в хладилната камера на някой супермаркет.

И този релеф, заобиколна среда или там скенерито.. ужасно подтискащ е, с тези камъни и суша..

Тук ще се опра на едно друго българско изказване по повод носталгията, която измъчва родолюбка като мен- аз съм телом в Оман, но духом съм изцяло в България.

 

Стига сега с моите вътрешни бури и торнада… като се прибера, всичко си идва на мястото 🙂

 

През един свободен петък отскочихме до

близката южна планина в региона – Ал Камар,

в посока към Ракхаят. Изненада бях от едни купи от пръст, които сред пустощта от камъни и малки храсти, се виждат огромни мравуняци на дървоядни мравки, наречени термиди.

 

Jabal al Qamar، Оман

 

Не съм ги търсила да ги видя отблизо,ама са грозни със сигурност, щом унищожават.

 

Обичам да слушам обаче арабска музика

Пълна е с изразителна енергия, в песните и танците им блика, особено като добавят думите ‘Хабиби’ или ‘А хак бег’, но най-добри са ливанците в правенето на клипове, те са осъзнали отдавна славянската ни красота и когато искат да върви един техен клип с пластичните им оперирани певци или певици, добавят за фон по една славянка или славянин. Естествено русото на арабска земя се приема като тамяна от Дофар в Египет 😉 )

 

В планината Джамал Ал Камар видях онези кръгли огромни камъни, приличащи на динозавърски яйца, които преди снимах в градината на курорта Краун Плаза. Имаше и един козар с огромно стадо от планински, дофарски кози, той се забелязва отдалече на изчистения фон от мъгли и дървета, такива нямаше по време на нашия трип там.

Тук е момента да споделя още един странен начин за адаптиране на покривното пространство на оманските къщи в… обор с кози и ярета. Към тази статия има снимка, вгледайте се внимателно в нея и ми кажете, какво виждате?! (втората снимка по-долу – бел.Ст.)

 

По повод кухнята,

която се среща тук особено осезателно по време на Рамадан и не само, са Бюфет-кухните на хотелите, тип шведска маса, т.е. когато има изложена храна, приготвяна цял ден, от ‘А до Я’, вечер, но с такива детайли изработена, че само човек опитал от Тай кухнята на Тайланд, ще ме разбере. Доматките и морковчетата са издълбани като лотусчета, т.е. преди да глътнеш, трябва да видиш красотата на храната, която е философията на тай деликатесите.

 

Посетихме с Филип техния

Салала Фестивал

Нямаше фойерверки като февруарския Фестивал в Мускат, но… все пак беше Рамадан, пък и хората тук и на малко се радват и се подготвят на посещение на фестивала, като на манифестация. Децата с лачените обувчици и белите чорапки, майките с 2 тона фон дьо тен под черния воал, задължително с къносани ръце, въпреки традицията,че се прави само за булките. Имаше една голяяяяяма шатра, от рода на цирк, обаче с климатици вътре и освен арабска стока, имаше и много китайска стока. Както и продавачите си бяха китайци. Нещо от рода на нашия пловдивски панаир, ама всичко под един покрив- шатра!

 

Най-голямото удоволствие беше за децата – от онези водни надуваеми топки, в които те вкарват и те като хамстер се въртят определено време, имаше и пляс-пляс педалите,нещо като лодка предлагат, като един голям леген,ама с ръкохватки за плавниците. Захарен розов памук в друг найлон как беше вкаран, не знам.. шишчета на дървени клечки и едни пушеци, едни миризми…

 

Сцената за фолклорни и театрални изяви, беше аранжирана с разни надписи на арабски език,който е грамотен на този език, знаеше какво е написано.. а ние с Филип, седнахме на 2 пласмасови стола и зачакахме чинно, като останалите.

Появи се една девойка тийнеджърка, като думите й, които трябваше да каже в театралната си роля бяха на .. плейбек. Същото се случи и с един Розов Банан, който се преправяше да говори с детски глас. Ами хората са на това ниво сега.. нямат сгради като нас на театри, опери или НДК-та. Не им се сърдим, за всичко си има време. Всичко се развиваше на една импровизирана външна естакада, каквато правят всяка година Столична община по случай посрещането на Нова Година, на площада Батенберг.

 

На другия ден от нашата нощна фиеста на фестивала, беше почивен и разгледахме на светло мястото избрано за този Салалски фестивал, нарича се

Самхарам Турист Вилидж

Филип твърди, че по време на сезона Карийф целия комплекс е запълнен от хора, това се слепени вили- близнаци, които са на брега на Салалското море, но ги дели от брега една елементарна мрежа. Цели семейства от Саудитска Арабия, Дубай и др. арабски страни идват специално за този период да се накефят на ръсещия тих дъждец, през този период.

Зелена оманка, Салала, Оман

 

Друга разлика която се откроява в сравнение с Мускат е,че тук не са разпространени толкова шиша-заведенията. Има ги, но са рядкост. Уличното движение е умерено натоварено, няма джам трафик, има някои изнервени шофьори, но те са рядкост.

 

Салалските жени

тук носят шарени рокли, с кърпи от същия плат. Много широки, все едно прегънато на 2 парче плат от 4 метра и зашито отстрани,само с отвори за ръцете. Някога като малка аз така шиех рокли на моите кукли, явно и те тук са се спряли на кукленския период.

 

Белите мъжки роби

се наричат диш-даш, отдолу задължително носят поли, преметнати през кръста, някои по съвременни- къси бели долни шорти. Мъжките диш-даши винаги са около врата и от дясно виси по едно пискюлче със същия цвят. Най-разпространената професия тук и може би навсякъде в Оман е шивач. Не съм виждала да има жена шивачка, вероятно няма, но си има асистентки жени, които да докосват оманските жени по време на пробите на новите дрехи. Спомням си, че аз последния път когато ползвах услугите на шивач в България беше през 1984 г., в Битовия комбинат на родния ми град, за да ми направи рокля за абитуриентския бал. Цените на ръчно изработените при шивач дрехи винаги са по-скъпи от еднаквата конфекция, която е заляла Лулу или друг пакистански супермаркет.

 

За маските на жените още не съм много наясно,затова и не пиша. Когато разуча повече, ще споделя. Но все ми се струва, ще скоро тези подтискани жени с векове, ще се разбунтуват и ще махнат тези кърпи и завеси от лицата си, за да усетят полъха на вятъра и любопитния поглед на непознатите мъже. Само не мога да предвидя кога точно това ще стане, но аз им го пожелавам от все сърце, най-малкото на мен не ми харесва.

 

Леките коли тук

са много мръсни в сравнение със столичните. Минали през пустиня или пясъка на квартала, може с пръст да си напишеш азбуката и пак не им прави впечатление. Всъщност ето това е, техния непукизъм не ме дразни с нищо, дори ми харесва, не се опитват да подражават на никого, живеят си семпъл живот, с телефона до ухото във всеки един и момент и така… не знам, как заспиват тези хора?!:))

 

Козлета

Козлета на оманска съседска къща

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

сеп. 27 2012

Палеокастрица на Корфу и остров Паксос (Загубени из гръцките острови 2 – 3)

 Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо, после – в Ерикуса, Отони и Матраки. Днес ще минем през Палеокастрица и остров Паксос.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови (втора серия)

/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/

трета част

Палеокастрица на Корфу и остров Паксос

 

След този бърз круиз из трите северно отстоящи от Корфу острова ние тръгнахме обратно към него, този път да го обиколим от западната страна…. където попаднахме на

Палеокастрица – място, което ме изуми с природната си красота:

 

Палеокастрица, КорфуПалеокастрица, Корфу

Палеокастрица, Корфу

Палеокастрица, Корфу

Палеокастрица, Корфу

Палеокастрица, Корфу

 

 

 

 

Палеокастрица се състои от няколко малки заливчета, всяко едно от тях със собствена плажна ивица и осеяни със скали, подаващи се от водата, и с много къщи, накацали високо по баирите и сгушени в гъстата зеленина.В пристанището на града, гъмжащо от всевъзможни плавателени съдове, имаше и такъв, който предлага разходка за пътници в подводната си част, която е прозрачна:

Палеокастрица, Корфу

 

Намерихме близко до Палеокастрица подходящо място за нощувка, където се установихме за поредната нощ:

Залез – Палеокастрица, Корфу

 

Тишина и красота….

Залез – Палеокастрица, Корфу

 

Най-хубавите мигове от дългия и изморителен ден, наситен с нови впечатления и нови екзотични места ….

Залез – Палеокастрица, Корфу

 

 

Дойде новият ден и с него и нови, интересни места. Пътуваме на юг, към южния край на острова, откъдето ще атакуваме островите Паксос и Антипаксос. Но дотогава имаме още цял един ден на този красив и загадъчен остров Корфу, за който бях чел и препрочитал като малък Джералд Даръл и в който остров бях по детски влюбен….

            Пътуваме от западната страна на острова, където има страхотни комплекси н брега на морето, построени с артистизъм и обградени от дискотеки, таверни, ресторантчета…:

КорфуКорфу

 

както и покрай величествени скали, надзираващи със строг взор ширналото се пред тях море:

Корфу

 

Надвечер спряхме на една огромна плажна ивица до населеното място

Свети Георги в южния край на острова,

под тази къща, за да си направим лагера:

 Корфу

Корфу

 

И този залез, разпалващ мечти…

Залез – Корфу

 

 

А това, соча аз, е

остров Паксос,

закъдето сме се запътили ….

Корфу

 

И на другия ден го приближаваме:

остров Паксос, Йонийски острови

 

като най-напред се отбихме в

градчето Лака,

откъм северния му край –

 

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

 

 

сред малките улички с неизвестни, добри имена…

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

Лака – остров Паксос, Йонийски острови

 

 

 

 

и тези приятни, крайбрежни таверни….

Лака – остров Паксос, Йонийски островиЛака – остров Паксос, Йонийски острови

 

След един бърз обяд в една от тях тръгнахме към

столицата на остров Паксос – град Гайос /или Геос/,

който определено надхвърли всички ми очаквания.

Gaios, Гърция

 

Мисля, че това е град, за който не трябва да се разказва, а просто да се види…. Заливът пред него е запушен от едни потънал в зеленина малък остров, който заедно с по-големия си събрат образуват фантастичен канал, по който се акостира в пристанището:

Гайос – остров Паксос, Йонийски островиГайос – остров Паксос, Йонийски острови

Гайос – остров Паксос, Йонийски острови

 

 

 

Част от крайбрежния булевард –

Гайос – остров Паксос, Йонийски острови

Гайос – остров Паксос, Йонийски острови

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

сеп. 26 2012

Гранд тур: Италия

 Пътеписът днес ще ни направи един прелет над Италия. Мария ще ни бъде водач. Приятно четене:

 

Гранд тур – Италия

Здравейте , читатели ! В този късен час*, реших и аз да споделя своите впечатления от “гранд“ тура на Италия,в който се включих това лято. Вярно е , че предстоящият сезон – зима , не е най-подходящ за подобно пътешествие , но в крайна сметка нищо не пречи да си направите някой и друг план за пролетта или лятото !
И сега към интересната част . Основната информация е , че “гранд“ тура е с продължителност 7 дни и се посещават около 8 града , в зависимост от допълнително заявените екскурзии. Препоръчвам варианта да се лети до Рим със самолет , а останалите градове в страната да се обиколят с автобус.Така се спестяват време и нерви и ще можете да се насладите на екскурзията пълноценно.Полета е около час и тридесет минути , а и както винаги при Bulgaria air и Alitalia няма грешка.

[geo_mahup_map zoom=“3″]

Италия
Обикновено хотелите по програмата са 3 или 4 звезди , но това да не ви плаши – условията са добри и категорията звезди няма да попречи на приятното изживяване. Естесвено , както вече се досещате , основната храна е пастата – пица , спагети и тортелини (горещо ви препоръчвам да ги пробвате).

Хората също са много дружелюбни и темпераментни и като цяло винаги ще познаете италианците по тяхните жестове и манталитет, независимо къде се намирате .
Моят “ гранд“ тур започна от

Рим

Там престояхме за 3 дни и събрахме доста впечатления. Градът е столица на днешна Италия и на бившата Римска империя и определено ще ви завладее със своите паметници на културата и с духа на тази могъща империя. Дори и модернизиран града е запазил автентичните си сгради , които и до днес функционират , само че с други цели. Препоръчвам да се посетят , както можете да предположите – Фонтана ди треви , Колизеума, църквата Санта Мария Маджоре, Пантеона, Испанските стъпала ( като улицата , водеща към тях е обсипана с бутици, които ще ви изкушат), Ватикана, гара Термини ( която е по скоро мол 🙂 ).Едва ли ще ви стигнат 3 дни , за да разгледате целия Рим , но поне най-важните неща може.
Следващата ни спирка беще

Сиена

Прекрасен град , още по-древен и запазен дори и от Рим.Има екскурзоводи за всички езици , така че това няма да предизвика проблем за никого. Един съвет от мен – ако посещавате града през лятото задължително си носете вода , защото температурите надвишават 35 градуса.Там се намира и домът на Света Екатерина , който също си заслужава да се посети.Добре е и да научите предварително някои изрази на италиански като “ Здравейте ! “ или “ Благодаря ! “ , не токлова защото хората не разбират английски , колкото за ваше лично удовлетворение.
Пътят ни продължи към

Флоренция,

като искам да вметна , че магистралите в Италия са много добри и километрите не се усещат , което прави пътуването много приятно. Споменавам това специално за хората , които са предубедени към дългите пътувания , както бях и аз самата.
Почти всички градове в Италия си приличат по отношение на външния си вид , защото са автентични.Сиена и Флоренция не правят изключение. Във Флоренция е добре да видите къщата на Данте Алигери и да чуете историята му.В този град можете да се потопите в миналото и дори ми се струваше , че ако се заслушам достатъчно внимателно бих могла да чуя гласовете на някогашните римляни , които се разхождат покрай мен. Друга много интересна подробност е , че във всеки град в Италия има църква с камбанария или часовникова кула и от време на време чувате звън от часовника в кулата или от камбаните точно в 17.30. Някои от тези камбани са изключително красиви и високи и представляват забележителност.
Следваща спирка –

курортът Монтекатини терме

Известен е със своите минерални води . Прилича много на родния ни Слънчев браг , но без алкохолния туризъм. Градът се стреми да забавлява туристите – има много магазини за дрехи , козметика и сувенири. А хотелите са много уютни и персонала е много отзивчив.Този град определно ще допадне на по-младите.
На 4 ден в Италия вече се чувствах като италианка ! Справях се добре с езика и ми беше приятно да чувам италианска реч около мен .
Заедно с групата продължихме към Пиза. Повече от ясно е коя е най-голямата забележителност на Пиза – наклонената кула , но хората не осъзнават кое всъщност е много по – красиво. Това са малките улички на града , които са тихи и спокойни , далече от шума на многото туристи.
И тъй като Пиза се намира в областта Тоскана , тук е мястото да препоръчам да отбиете на някоя тосканска ферма и да си подарите един автентичен тоскански обяд и прекрасно вино. Подходящо е да го направите в Лука.
Следващите градове на които искам да обърна внимание са

Венеция и Сан Марино

(което е град-държава).Едва ли Венеция има нужда от реклама , но тя е дори по – красива и от очакваното. Площада Сан Марко и двореца на Доджите са невероятни.Отвътре двореца е издържан в типично западен стил със много фрески , картини и пищност. Има големи дворове , но е интересно и да се видят килиите на затворниците в него , по възможност ( искам да добавя и , че в тези килиии е лежал и легендарния Казанова). Разбира се, всеки е чувал за “ Моста на въздишките “ , който се свързва с влюбените , но истината е , че е бил последната гледка от света именно за затворниците.Би било голяма грешка да пропуснете да се повозите на гондола , защото това е ярък спомен за цял живот и няма да съжалявате. Тясните улички на Венеция са очарователни и уникални , независимо дали са под вода или са пешеходни. Не забравяйте да си купите и венецианска маска или бижута от венецианско стъкло.
И последната ни спирка беше Сан Марино. Оказа се , за всеобщо учудване , че то се намира високо в планината . По пътя имаше завои , но се преодоляват лесно. В града въздуха е чист и се диша лесно , както вече се досещате.От където и да погледнете се откриват удивителни гледки към низините и дори и най-срамежливите ще се отпуснат за няколко снимки. Там няма мита , затова стоките са на добри цени и не отстъпват по качество. Но си носете чадър и връхна дреха , защото времето е планинско и непредсказуемо. Градът е близо до Римини , откъдето има директен бърз влак до Рим. От Сан Марино до Римини се стига за приблизително 30 минути , а от Римини до Рим за 3 часа с бързият влак.
Като последно нещо , което пропуснах , искам да добавя , че във Венеция може да посетите рибен ресторант ( има много такива в уличките ). Също има и опционална екскурзия до Помпей , ако има желаещи.

 

*Късен е часът на писане – надявам се да го четете със сутрешното кафе (чай, бира) – бел.Ст.

 

Автор: Мария Василева

 

Други разкази свързани с Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ]

5 коментара

сеп. 25 2012

Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша

Днес ще завършима разказа на Николай за живота му като стипендиант в Германия. Запознахме се с Берлин и Потсдам, а последния път ходихме и до Хамбург. Финалът ще бъде в град Вроцлав в съседна (на Германия 😉 Полша. Приятно четене: Една академична стипендия в Потсдам част четвърта Разходка до Вроцлав в Полша С изтичането на […]

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version