Archive for август 10th, 2012

авг. 10 2012

До Бориково и Триград с Приус

Батко ви Мартин отново ще тества лек кола по чукарите на българските пътища (нито редакцията, нито сайтът ни имат някакъв финансов интерес, за нас е важен пътеписът).

Днес той ще ни разкаже за едно кръгче из Родопите – до селата Бориково и Триград

Приятно четене:

Бориково и битото сирене на Салих

първа част

Бориково и неговото бито сирене

 

Вдъхновени от една статия, прочетена в списание “Тезгях” на Горичка, се отправяме към село Бориково. Може да се каже, че това село е предпоследна спирка, последната е село Арда, след това вече е Гърция. Граничната тел минава само по склоновете на ниските ридове около селото.

Пътят от Смолян към Бориково

минава през Смилян и Могилино, вие се из чудни борови гори, прохладата се усеща навсякъде около нас, особено когато ни спират за гранична проверка малко над Смолян. Ако пътувате в южните родопи задължително го правете с лична карта в джоба.
Дишаме, дишаме и не можем да се надишаме. Осъзнаваме как в София сякаш въздухът е заменен с нещо лепкаво, горещо, прашно и задушно.

Borikovo, Smolyan, BG

 

 

Пристигаме и паркираме пред съседна на Салих къща. Имотът на Салих е в самото начало на селото, посреща те едно голямо черно куче.

Приус на баир

 

 

Салих има тъжна история – изселен е от родното си село, комунистите запалили обора на прадядо му и цялата стока изгоряла. Спасил се единствено един казан, който сега е на около 100 години, тъй като в него била закисната вълна. Сега в този казан той продължава да вари извара и да прави сиренето брънза по рецепта на прадядо си.

Съселяните на Салих не го “галят” (по родопски: обичат) и той малко страни от тях. Жена му е починала, по думите му от тревоги по деца и пиене. Останал сам-самичък с животните си Салих е първоначално резервиран, но с течение на времето отваря душата си и изповядва занаята си. Той притежава едно много специално и почти уникално вече за България умение – да прави бито сирене и брънза. И двете сирена са вкусни, но се правят по различна технология.

Салих Пашов и неговото бито сирене

Салих Пашов и неговото бито сирене

 

 

Салих ни показа инсталацията за биене на сиренето. Това е една тясна и висока каца, един вид голяма маслобойна. “Буталото”, с което се бие, завършва с кръгла плоскост, която трябва да е с около един сантиметър по тясна от дъното на кацата, за да може да се “вдигне” млякото.

Процедурата започва с прокисване на кацата с вода в продължение на един ден, за да може дъските да се надуят и да не пропускат млякото, след което кацата се попарва с гореща вода и запарка от хвойна за дезинфекция.

В идеалния случай, цялата каца е направена от хвойново дърво. Другото дърво от което се прави кацата е бук, най-добре парен бук. По другите дървесини маслото полепва.

След това млякото се прецежда през тензухена кърпа и се слага мая за сирене. Когато млякото започне да става като “грес” започва “биенето”. В процеса на биене маслото се отделя, и се прехвърля в друг съд. Битото сирене се изважда от кацата и се слага в казан с вода с температура около 38 градуса.

на каквато температура си го доил, на такава го слагаш в казана и бъркаш

Казан за сирене

Сиренето вече започва да се формира. Традицията повелява сиренето да се съхранява в животински мях “абе като гайда, без ручалките”. Така сиренето може да издържи с години.

Салих ни обяснява и за брънзата. (Власите по моя край така наричат всяко сирене). Брънзата се засирва като битото сирене, но не влиза в кацата. Когато започне да се сгъстява влиза в казана.

“Гасената извара”, подобно на брънзата влиза в същия обгорял казан се и се бърка. Когато изварата започне да кипи се “гаси” с хладка вода. Започват да се образуват малки късчета като “сняг на парцали”.

Кисело мляко

 

 

На изпроводяк и след дълги увещания, Салих извади бито сирене от ланшната “мандра”. Сиренето има характерен вкус, твърде различен от всичко, което се предлага по магазините. Опитахме и от брънзата, както и от смесица м/у двете. Брънзата беше с вкус на нещо средно между моцарела и саламурено сирене. Нито много солена, нито много твърда, но не прилича на нито едно от двете. Опитахме и ланшно кисело мляко. След като му се премахне най-горния слой, сякаш е затворено… преди седмица. И да, кисело е 🙂

След известно време, прекарано с майстора на сиренето, от неговата резервираност нямаше и следа. Пред нас се откри един усмихнат, добронамерен, но и доста самотен човек. Неговата болка е, че не само, вече си няма другар в живота, но и няма на кого да предаде занаята. Сподели, че ако имаме желание може да се съберем и да ни демонстрира на някой събор как се прави млякото. Но това трябва да стане в рамките на Смолянско, тъй като няма кой да му гледа животните.

Чуйте разказът му в оригинал:

http://youtu.be/RHKWKk9mApI

 

Дядо Зафир – триградската Икеа

втора част

 

Мебели, Триград

 

 

До Триград

се стига по еднолентов път с насрещно движение усукващ се около отвесните скали на Триградското ждрело. Единственото по-широко място е паркинкът пред пещерата Дяволското гърло, където триградчани твърдят че Орфей слезнал да търси Евридика. Планинските недра крият още вековни тайни, за които е най-добре местните да те просветят.

Слушайки разказите на триградчани на по малка мугленска* оставаш с впечатлението, че времето е спряло. Наш пътеводител в триградските потайности е дядо Зафир – благ старец, дърводелец, изработил почти всички дограми, врати, пейки, маси – абе де що дървения има из Триград.

Негова собствена изработка от скицата на мазната бакалска хартия до последната бурмичка е и тесничкото, но “кукленско” легло на което спим, когато му гостуваме. Леглото е многофункционално, има шкафчета под матрака, ракла при главата и решетка, която умело прикрива “серпентината”, разбирай бойлера осигуряващ топлата вода на домакинството.

Дядо Зафир е самоук, изучил занаята заедно с брат си на младини и му станал професия. Документираният си професионален връх дядото достига по време на социализма, когато става главен дърводелец на триградското начално училище, гимназия и пансион.

Родопска вечеря

 

Истинският майсторски е овладяването на тайните на кацата. Дядо Зафир прави най-здравите каци, маслобойни, дула за “черешови” топчета – всичко конусовидно, което се прихваща с обръчи и трябва да издържа на напрежение и да съхранява течности. Докато му гостувахме, тъкмо довършваше поръчка за дървени кашпи.

При прешното ни гостуване дядото ни спретна “кръг” – традиционен родопски уред за “обръщане” на баница (клин). Кръгът е чисто и просто голяма, кръгла дъска за рязане върху която се точи, подрежда се баницата и се слага в тавата. После се изсипва от тавата върху клина, за да се опече равномерно. Имаме си и софра, отново негова изработка, от която вкусно-вкусно похапваме и си спомняме за времето прекарано в Триград.

Баба Фиданка е спътницата на дядо Зафир в неговия житейски път, двамата имат две дъщери, които са ги дарили с цял отбор… внучки. Дядото страда, че няма на кой да предаде занаята и с мъка говори за момента, когато ще трябва да се раздели с цялото си обурудване и инструменти събирани през годините.

Триград

 

 

Двамата, като доста триградчани са мюсюлмани, поне на книга. Триградският център е космополитен, на няколко метра отстоят постройките на джамията и на църквата, добре поддържани, но слабо посещавани. Триградчани си нямат ни ходжа – ни поп. Привикват ги само за специални случаи.

Най-удачното време за посещение на Триград е по време на събора,

за чиято точна дата трябва да се информирате от вътрешен човек, защото провеждането му зависи от редица фактори – изборният цикъл например. Миналата година събор нямаше, защото кмета нямало да се кандидатира и не му се занимавало. Затова пък тази година триградчани избухнаха на 28 и 29 Юли с шествие и възстановка на “Орфей слиза в подземното царство на Хадес да търси Евридика”. Актьори пресъздадоха легендата в пещерата Дяволското гърло, а зрители наблюдаваха действието от екран опънат върху скалата.

Авторът малко преди да яде пердах ;)

Авторът малко преди да яде пердах 😉 (малко пие!)

 

 

Ако не се притеснявате да карате по заснежен еднолентов път с насрещно движение, то може да посетите Триград и за нова година, както сторихме и ние. Тогава, може да се включите в ритуала за здраве, който само най-смелите триградчани практикуват – ледено хоро във водите на река Триградска.

Ние с дядо Зафирчо ви черпим по една голяма мугленска и ви пожелаваме лек път!

* Родопчани са хора с големи сърца. “Малката мугленска” е единица за водна мярка равна на 100 милилитра. Село Мугла е близо до Триград, но е откъснато от света и до него се стига само по черен път. – бел.автора

Послеслов за колата и пътя:

Бориково е на около 50 километра от Смолян. От Триград до Бориково през Смолян са точно 100 километра, с връщането до Смолян стават 150. Успяхме да ги изминем с разход от едва 3.1 литра на 100 километра с третата версия на флагменския хибрид на Тойота – Приус v3. Този нисък разход остана и рекордът ни за пътуването, в което само веднъж минахме над 4 литра на 100 – м/у София и Триград през Девин.

От София до Триград през Девин са около 220 километра. Ние карахме малко по магистралата до Ихтиман, а оттам поехме по стария път за Пловдив през Белово и близо до село Орешак обядвахме в извадено от миналото ханче с пауни и сервитьорки с униформи.

Приус на сянка

 

С леки отклонения направихме общо 263 километра с Prius v3, любезно предоставен ни от TM Ауто София и дадохме разход от едва четири литра на 100 километра.

 

Разходът ни на Орешак пък, беше още по-впечатляващ: 109 километра с едва три литра и половина. Изкачването след Кричим към стената на Въча е сериозно и там качихме доста разхода, но все пак се справихме съвсем икономично. Тези чудесни показатели ни окуражиха, че имаме съвсем реален шанс да изминем 1300 километра само с един резервоар (45 литра), какъвто бе амбициозният ни план и целта на пътуването ни. Имахме шест дена и 1000 километра да го изпълним!

 

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

авг. 10 2012

Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос (1 част на Загубени из гръцките острови)

За читателите през четци:
Разказът

Загубени из гръцките острови

част първа

Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос 

сте прочели вчера. Т.к. само вие успяхте да видите разказа, сега го пускам и през web. Причината да изчезне на web беше миграцията ни към нов хостинг.

Ако искате отново да го прочетете – кликнете на заглавието 🙂

Поздрави

Ст.

Знаааам, знам! Тази година нещо позабравихме Гърция на сайта (оплакванията – към непишещите, моля! 😉  Димитър обаче ще ни компенсира и ще ни води на обиколка из Йонийските острови с … лодка, разбира се 🙂  Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

част първа

Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос 

Привет на всички, четящи тези редове ! Дългата, продължителна и снежна зима роди блянове и мечти за едно кристално чисто, далечно синьо-зелено море, осеяно с малки и големи острови и с неповторим дъх на солени пръски и залязващо в лазурните води слънце. След няколко бързи отскока до островите Тасос и Амулиани и една обиколка на цялата Ситония си поставих конкретна цел – островите на Йонийско море /общо 9 на брой/. Но преди това – няколко думи за мен и за това, което правя. Моя милост се зове Димитър – по професия адвокат, притежаващ лодка QUICKSILVER 430 HD XS (стабилна, 5 пластова надуваема лодка с метален под, използвана в US Coast Guard) и извънбордов двигател HONDA 20BF – изключително надеждна и сигурна машина) и обичам да обикалям из средиземните Егейско и Йонийско морета. В това смело и красиво начинание ме придружи близък приятел – Деян /Дидо/ – архитект и (вече) утвърден художник. И така – обадих му се, изложих вкратце идеята си за един бърз тур из групата острови по западното крайбрежие на южната ни съседка и речено-сторено – на другия ден тръгнахме. Изстреляхме се от София към 9 часа сутринта в посока Игуменица, и някъде около 8 часа вечерта достигнахме до моста, свързващ остров Лефкада с континента. Тъй като вече ставаше късно, решихме да преспим на континента и на сутринта да щурмуваме островите, вследствие на което преспахме в подножието на стара венецианска крепост в планината – лодка и каменни стени…

Лодка – остров Лефкада, Гърция

 

 

На другия ден поживо-поздраво пресекохме моста към

остров Лефкада

остров Лефкада, Гърция

  и на градчето Лигя намерихме удобна рампа, за да спуснем лодката във водата. Оттам – газ към южната част на острова, където спряхме в красивия град Нидри – в залив, осеян от вълшебни необитаеми острови, включително и този с бивш собственик Онасис –

остров Скорпиос

остров Скорпиос, Гърция

Пътуваме към Нидри:

Нидри – остров Лефкада, Гърция

Вече сме в Нидри:

Лодка – остров Лефкада, Гърция

 

Нидри е типично гръцко крайбрежно градче

– плажна ивица, гъмжаща от таверни – едно от друга по-привлекателни и широка (на втора линия) дълга търговска улица. Тук Дидо пред една от таверните –

Нидри – остров Лефкада, Гърция

На същото място и аз самият –

Нидри – остров Лефкада, Гърция

и търговската улица –

Нидри – остров Лефкада, Гърция

Поразходихме се, позяпахме, и разбира се – пихме по биричка на пристанището, което беше претрупано с различни по размери яхти и кораби:

Нидри – остров Лефкада, Гърция

 

След Нидри се запътихме към съседния

остров Меганиси,

да си търсим удобен плаж за спане (диво къмпиране) – и там намерихме един от корабите на известния скитник и побойник Одисей:

Корабът на Одисей – остров Меганиси, Гърция

След което се втурнахме към

столицата Спартохори

Спартохори – остров Меганиси, Гърция

 

– за да пием…. биричка…

Биричка – остров Меганиси, Гърция

 

 

Намерили вече удобен плаж, оставили си основния багаж, тръгнахме към

остров Каламос

Лодка – остров Каламос, Гърция

Намерихмее тихо кътче, където да акостираме точно до пристанището:

Лодка – остров Каламос, Гърция

Едноименната столица

Каламос е малко градче,

с четири-пет таверни и всичко спи – около два часа на обяд, в маранята и горещината, работеше само едно магазинче със скромен асортимент, затова се разходихме из тихите, задрямали улици:

Каламос – остров Каламос, Гърция

Каламос – остров Каламос, Гърция

и

Каламос – остров Каламос, Гърция

Нищо не работеше, поснимахме и отплувахме за

остров Кастос

– намира се между Каламос и континента:

остров Кастос, Гърция

Със своите 78 жители, две таверни, едно магазинче – минимаркет и едно такова за сувенири се изчерпва основното описание на островчето, заспало под горещите юлски лъчи…

Kastos, Гърция

остров Кастос, Гърция

остров Кастос, Гърция

остров Кастос, Гърция

остров Кастос, Гърция

Времето застрашително напредна, вечерта се показа на небосклона, и ние тръгнахме да се прибираме към о-в Меганиси.Иззад южния нос на Кастос ни очакваше обаче неприятна изненада – морето показа другото си лице, и ние се заподмятахме между почти двуметрови вълни. Слънцето пред нас бавно, но неумолимо залязваше, и ние бавно пъплехме към другия бряг. Но двигателят и лодката се доказаха за пореден път – безотказно ни доставиха живи и здрави и най-вече сухи до острова, който отстоеше на над 10 км. оттам, откъдето тръгнахме…. Красотата на залязващото слънце в бурните вълни на морето не може да си опише с думи – тя трябва просто да се види… И така, изминали над 90 км.по вода този ден, пристигнахме на остров Меганиси за първата си нощувка в Йонийско море.  

 P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bg или на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини към мен в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Йонийско море – на картата:

Йонийско море

 

7 коментара

Switch to mobile version